Стивън Адис: Връзка между баща и дъщеря, с всяка изминала снимка

Преди много време в Ню Йорк, Стив Адис стоял на ъгъла държейки едногодишната си дъщеря в ръцете си; жена му направила снимката. Снимката вдъхновила годишен ритуал между баща и дъщеря, където Адис и дъщеря му позират в същата снимка, на същото място, всяка година. Адис споделя 15 скъпоценни снимки от тази серия и размишлява защо този малък повтарящ се ритуал означава толкова много.

Фотографията е моята страст

откакто бях достатъчно възрастен, за да имам фотоапарат,

но днес искам да споделя с вас

15 от най-ценните ми снимки,

и аз не съм направил никоя от тях.

Нямаше арт директори, нямаше стилисти,

нямаше шанс за преснимане, дори и отчитане на осветление.

В действителност повечето от тях бяха взети от случайни туристи.

Моята история започва

когато бях в Ню Йорк за изнасяне на реч,

и жена ми взе тази снимка на мен държейки дъщеря ми

на първия и рожден ден. Ние сме на ъгъла на 57-ти и 5-та.

Случи се да се върнем в Ню Йорк точно една година по-късно,

Затова решихме да направим една и съща снимка.

Ами можете да видите, накъде отива това.

Приближава третият рожден ден на дъщеря ми,

жена ми каза, "Хей, защо не заведеш Сабина обратно в Ню Йорк

и го направиш пътуване на баща и дъщеря и продължиш ритуала?"

Това е, когато започнахме да молим преминаващи туристи да направят снимката.

Знаете ли, забележително е колко всеобщ

е жестът на връчването на вашия фотоапарат на непознат.

Никой никога не е отказал, и за щастие никой никога не е избягал с нашата камера.

Тогава, нямахме представа колко това пътуване ще промени живота ни.

То наистина стана свещено за нас.

Това е взето само седмици след 11-ти септември,

и аз се озовах опитвайки се да обясня какво се е случило този ден

по начини, едно пет годишно може да разбере.

Така че тези снимки са много повече от пълномощни

за един момент, или дори конкретно пътуване.

Те са също и начини за нас да замразим времето

за една седмица през октомври

и отразяват на нашето време

и как ние се променяме от година на година,

и не само физически, но във всеки начин.

Защото докато ние правим една и съща снимка,

нашите перспективи се променят,

и тя достига нови постижения,

и аз виждах живота през очите ѝ,

и как тя взаимодейства с и вижда всичко.

Това много съсредоточено време което прекарвахме заедно

е нещо, което ние ценим и очакваме цялата година.

Неотдавна на едно пътуване, ние ходехме,

и тя спира рязко,

и посочва към червена стряха на магазин за кукли

които тя обича, откакто е малка

през нашите предишни пътувания.

И тя ми описва как се е почувствала

като пет годишна стояща в това точно място.

Тя каза, че тя помни сърцето и да изскача от гърдите ѝ

когато видяла това място за първи път

девет години по-рано.

И сега какво тя вижда в Ню Йорк

са колежи,

защото е решена да отиде на училище в Ню Йорк.

Изведнъж ми проблесна: едно от най-важните неща

ние всички създаваме спомени.

Така че искам да споделя идеята за поемането на активна роля

в съзнателно създаване на спомени.

Не знам за вас, но освен тези 15 снимки,

Аз не съм в много от семейните снимки.

Винаги аз съм този който прави снимката.

Така искам да насърча всички днес

да сте в снимката

и не се колебайте да отидете до някой и да попитате,

"Ще ми направите ли снимка?"

Благодаря ви! (Аплодисменти)