Как да вземаме трудни решения

Една беседа, която може буквално да промени живота ви. Каква кариера да преследвам? Да скъсам или да сключа брак? Къде да живея? Важни решения като тези могат да са мъчително трудни. Но това е така, защото мислим за тях по грешен начин - казва философът Рут Чанг. Тя предлага една нова мощна рамка за очертаване на истинската ни същност.

Сетете се за труден избор, който ви предстои.

Той може да е между две кариери:

художник и счетоводител;

или места за живеене: града или провинцията;

или дори между две възможности за брак.

Да се ожените за Бети или за Лолита.

А може да е и за това: дали да имате деца;

дали да вземете при вас болния си родител;

дали да отгледате децата си с религията

на партньора ви,

която не ви е присърце;

дали да дарите спестеното за благотворителност.

Възможно е трудният избор, за който се сетихте,

да е за нещо голямо, нещо много важно,

нещо, имащо значение за вас.

Трудният избор изглежда е повод

за измъчване, за извиване на ръце,

за скърцане със зъби.

Но според мен ние не разбираме трудния избор

и неговата роля в живота ни.

Разбирането му

разкрива една скрита власт,

която всеки от нас притежава.

Това, което прави избора труден, е начинът

по който се отнасят възможностите.

Във всеки лесен избор

едната възможност е по-добра от другата.

При труден избор

едната възможност е по-добра в някои отношения

другата е по-добра в други

и нито една не е по-добра като цяло.

Вие се измъчвате между това да останете

на текущата си работа в града,

или да започнете живота си отново

с по-предизвикателна работа в провинцията,

защото оставането е по-добро в някои отношения,

преместването - в други,

и нито едното не е по-добро като цяло.

Не бива да мислим, че всеки труден избор е голям.

Да речем, че се чудите какво да закусите.

Имате зърнени трици с високо съдържание на фибри

и шоколадова поничка.

Да приемем, че е важно изборът

да е вкусен и здравословен.

Триците са по-полезни,

поничката е по-вкусна,

но никое не е по-добро като цяло.

Труден избор.

Осъзнаването, че и несъщественият избор

може да е труден,

като че ли прави големия труден избор,
да изглежда не толкова неразрешим.

В края на краищата успяваме да
преценим какво да закусим,

така че може би ще можем да решим

дали да останем в града,

или да отидем на новата работа в провинцията.

Също така не бива да мислим, че изборът е труден,

защото сме глупави.

Когато завърших колеж,

не можех да реша каква кариера да избера:

философия или право.

Наистина обичах философията.

Има удивителни неща, които може да се научат

като философ,

и всичко това от един удобен фотьойл.

Но аз идвах от скромно емигрантско семейство,

където идеята ми за лукс

беше сандвич със желиран свински език

в кутията с обяд за училище.

Мисълта да прекарам целия си живот,

седейки в кресло, отдадена на размисъл,

ми се стори като връх на
разточителството и лекомислието.

И така взех жълтия си бележник,

теглих една черта надолу по средата

и опитах да мисля за причините

за и против всяка от възможностите.

Помня как си мислех:

Ех, ако можех да знам как ще изглежда

животът ми във всяка една кариера...

Ако можеше Бог или Netflix да ми прати едно DVD

за двете ми възможни бъдещи
кариери, щях да съм готова.

Щях да ги сравнявам страна по страна,

щях да видя коя в по-добра

и изборът щеше да е лесен.

Но не получих DVD

и понеже не можех да преценя коя е по-добра

направих това, което много от
нас правят при труден избор:

Избрах по-сигурната възможност.

Страхът да бъда безработен философ,

ме направи адвокат

и както открих,

адвокатстването не ми допадаше особено.

Това не бях аз.

Сега съм философ,

изучавам трудния избор

и мога да ви кажа, че страхът от неизвестното,

като подразбиращ се фактор

при справянето с трудни решения,

се основава на погрешно схващане за тях.

Грешка е да се смята, че при труден избор

едната от възможностите е по-добра от другата,

но ние сме твърде глупави, да узнаем коя

и тъй като не знаем, бихме могли

да изберем по-малко рисковата.

Дори оглеждайки ги страна по страна,

с пълна информация, изборът може още да е труден.

Трудният избор е такъв

не поради нас или нашето невежество,

а защото няма най-добра възможност.

Но ако няма най-добра възможност,

ако везните не се накланят в полза на една

за сметка на друга,

тогава сигурно възможностите са еднакво добри

и може би в такива случаи е правилно да кажем,

че изборът е между еднакво добри възможности.

Това не може да е вярно.

Ако възможностите са еднакво добри,

ще трябва просто да хвърлим чоп,

но изглежда погрешно да мислим, че

така се избира между две кариери,

места за живеене, кандидати за брак - с чоп.

Има и друга причнина да смятаме,

че трудният избор не е избор

между еднакво добри възможности.

Да приемем, че имате избор между две работи:

инвестиционен банкер

или графичен дизайнер.

Много неща имат значение при такъв избор:

вълнуваща ли е работата,

постигате ли финансова сигурност,

ще имате ли време за семейство и т. н.

Може би кариерата на твореца ви поставя

на водеща позиция в областта на нови форми

в пиктографското изразяване.

Може би банковата кариера

ви слага на челно място в сферата

на нови форми на финансова манипулация.

Представете си, обаче, как двете харесвани работи

не са по-добри една от друга.

Да предположим, че подобрим малко едната.

Да речем, че банката, ухажвайки ви,

добавя $500 към месечната ви заплата.

Правят ли допълнителните пари банковата работа

по-добра от дизайнерската?

Не е задължително.

По-високата заплата прави банковата работа

по-добра отколкото е била дотогава,

но това може да не е достатъчно, да я направи

по-добра от творческата.

Но ако подобрението в една от работите

не я прави по-добра от другата,

тогава двете оригинални

не биха могли да са еднакво добри.

Ако започнете с две еднакво добри неща

и подобрите едното,

то би трябвало да стане по-добро от другото.

Не това е случаят с възможности в труден избор.

И така, получихме пъзел.

Имаме две работи.

Никоя не е по-добра от другата,

нито са еднакво добри.

Как се предполага, че трябва да изберем?

Явно нещо е сбъркано тук.

Може би самият избор е проблематичен

и сравнението е невъзможно.

Но това не може да е вярно.

Не е като да опитваме да изберем между

две несравними неща.

Ние сравняваме две работи в края на краищата,

а не числото девет

с чиния пържени яйца.

Сравнение на пълните достойнства на две работи

е нещо, което можем да направим

и нещо, което наистина правим често.

Мисля, че пъзелът възниква

поради неосъзнатото предположение,

което правим за стойността.

Ние несъзнателно предполагаме, че ценности

като справедливост, красота, доброта

са сходни с физични величини

като дължина, маса и тегло.

Вземете сравнителен въпрос, невключващ стойност,

като например: Кой от два куфара е по-тежък?

Има само три възможности.

Теглото на единия е по-голямо, по-малко

или еднакво на теглото на другия.

Свойства като тегло могат да се представят

с реални числа - едно, две, три и т. н. -

и има само три възможности при сравняване

на всеки две реални числа.

Едното е по-голямо, по-малко

или равно на другото.

Не е така с ценностите.

Като след просвещенски създания
[Просвещението, XVII-XIX век]

ние сме склонни да приемем,

че научното мислене държи ключа

към всяко важно нещо в света,

но светът на ценностите

е различен от света на науката.

Нещата от единия свят

могат да се измерят с реални числа

Нещата от другия не могат.

Не бива да приемаме,

че светът на "e", на дължините и теглата,

има същата структура, като света на "трябва",

на това, което би трябвало да направим.

Ако това, което има значение за нас -

детската радост, обичта към любимия -

не може да се представи с реални числа,

тогава няма причина да вярваме,

че при избор има само три възможности -

че едната е по-добра, по-лоша или еднаква

с другата.

Трябва да въведем нова, четвърта връзка

отвъд тези на по-добра, по-лоша или еднаква,

която описва това, което се случва при труден избор.

Бих искала да кажа, че възможностите са

на едно ниво.

Когато възможностите са на едно ниво,

може да е от голямо значение коя избирате,

но едната не е по-добра от другата.

По-скоро възможностите са

в една и съща ценностна околност,

в една и съща ценностна категория,

бидейки същевременно много различни

като вид ценност.

Ето защо изборът е труден.

Разбирането на трудния избор по този начин

разкрива нещо за нас, което не сме знаели.

Всеки от нас притежава властта,

да създава причини.

Представете си свят, в който всеки срещнат избор

е един лесен избор,

което значи, че винаги има най-добра възможност.

Ако има най-добра възможност,

тогава тя е която трябва да изберете,

защото част от това да сте разумни

е да правите по-доброто, вместо по-лошото,

избирайки това, за което имате най-много причини.

В такъв свят

ще е най-разумно

да носим черни чорапи, а не розови;

да ядем зърнени храни, а не понички;

да живеем в града, а не в провинцията;

да се оженим за Бети, а не за Лолита.

Свят, в който всеки избор е лесен

би ни подчинил на причините.

Мислейки за това,

е глупаво да вярвате,

че причините, които са ви дадени

диктуват, че е най разумно да упражнявате

същите хобита, които имате;

да живеете в същата къща, в която сте;

да работите същата работа, която изпълнявате.

Вместо това, срещате възможности,

от едно ниво - труден избор

и сами си изработвате причини

да изберете това хоби, тази къща, тази работа.

Когато възможностите са на едно ниво,

причините, които са ни дадени, онези

определящи дали правим грешка,

не казват какво да правим.

Тук, в пространството на трудния избор,

можем да упражним

нашата нормативна власт,

властта да създаваме причини за себе си

за да се превърнем

в онзи вид човек,

за който животът в провинцията

е предпочитан пред градския.

Когато избираме между

възможности от едно ниво,

можем да направим нещо наистина забележително.

Можем да сложим себе си зад една възможност.

Ето къде ми е мястото.

Ето кой съм. Аз съм за банкер.

Аз съм за шоколадови понички.

Този отговор при труден избор

е разумен отговор,

но не е диктуван от причини, които са ни дадени.

Той е подкрепян от създадени от нас причини.

Когато създаваме причини за себе си,

за да станем този, а не онзи човек,

ние от все сърце ставаме хората, които сме

Може да кажете, че ставаме автори

на собствения си живот.

Така че, когато се изправим пред труден избор,

не трябва да си блъскаме главата в стената,

опитвайки да преценим коя възможност е по-добра.

Няма по-добра възможност.

Вместо да търсим външни причини,

трябва да ги потърсим в нас.

Кой искам да бъда?

Може да решите, да сте носещият розови чорапи,

обичащият зърнени храни провинциален банкер,

а аз да реша да съм носещият черни чорапи,

обичащ понички, градски дизайнер.

Това, което правим при труден избор, много

зависи от нас.

Хората, които не упражняват
нормативната си власт при труден избор

са хора без цел.

Всички познаваме такива хора.

Аз се оставих на адвокатстването.

Аз го избрах не защото е било моя цел.

Аз не бях за него.

Хора без цел позволяват на света

да напише историята на живота им.

Те оставят механизмите на награда и наказание -

признание, страх, леснина на възможност -

да им определят какво да правят.

Така че, урокът за трудния избор

отразява това, на което можете да се отдадете,

това, за което сте

и през трудни решения

да станете този човек.

Далеч от източници на страдание и страх,

трудният избор е скъпоценна възможност

за нас, да отпразнуваме специалното

за човешкото състояние,

че причините, които определят нашия избор

като правилен или не

понякога се изчерпват

и тук, в пространството на трудния избор,

ние имаме властта

да създадем причини за себе си,

да станем необикновените хора, които сме.

И затова трудният избор не е проклятие,

а божи дар.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)