Парадоксът на стойността - Акшита Агаруал

Виж целия урок: http://ed.ted.com/lessons/the-paradox-of-value-akshita-agarwal

Представи си, че си в шоу с игри и можеш да избереш между две награди: диамант... или бутилка вода. Изборът е лесен - диамантите са по-ценни. Но ако си изправен през същия избор, докато умираш от жажда в пустинята, след като си скитал с дни, би ли направил същия избор? Защо? Диамантите не са ли все още по-ценни? Акшита Агаруал обяснява парадокса на стойността.

Урок: Акшита Агаруал, анимация: Каед Маи.

Представи си, че участваш в шоу с игри

и можеш да избереш между две награди:

диамант

или бутилка вода.

Изборът е лесен.

Диамантите очевидно са по-ценни.

Сега си представи, че трябва
да направиш същия избор,

но този път не си в шоу,

а умираш от жажда в пустинята
и си скитал с дни.

Ще направиш ли същия избор?

Защо?
Диамантите не са ли все още по-ценни?

Това е парадоксът на стойността,

добре обяснен от новаторския
икономист Адам Смит.

Той ни показва, че
дефинирането на стойността

не е толкова лесно, колкото изглежда.

В шоуто мислеше за
разменната стойност на вещите,

която можеш да получиш за тях
на по-късно време,

но в извънредна ситуация,
каквато е сценария в пустинята,

много по-важна е тяхната
потребна стойност,

това колко полезни са
в настоящата ситуация.

И тъй като трябва да изберем
само една опция,

трябва също да вземем предвид
тяхната алтернативна цена,

тоест това, което губим,
отказвайки се от другата опция.

В крайна сметка няма значение
колко можеш да получиш срещу диаманта,

ако никога не се измъкнеш от пустинята.

Повечето съвременни икономисти
се справят с парадокса на стойността,

като се опитват да обединят
тези съображения

под общата концепция за полезността -

колкото добре едно благо удовлетворява
човешките желания и потребности.

Полезността е приложима към всичко -
от основни нужди като храна

до удоволствието да слушаш
любима песен

и, разбира се, варира за различните
хора и обстоятелства.

Пазарната икономика ни предлага
лесен начин да измерваме полезността.

Казано просто, полезността,
която едно нещо има за теб,

се измерва с това колко си склонен
да платиш за него.

Сега си представи,
че си отново в пустинята,

но този път ти предлагат нов диамант
или нова бутилка вода

на всеки 5 минути.

Ако си като повечето хора,

първо ще предпочетеш достатъчно вода,
за да издържиш,

а след това - толкова диаманти,
колкото можеш да си вземеш.

Това е така заради пределната полезност,

което означава, че когато избираш
между диаманти и вода,

сравняваш полезността, получена
от всяка следваща бутилка вода,

с тази от всеки следващ диамант.

Правиш това всеки път,
когато си изправен пред избор.

Първата бутилка вода е по-ценна за теб
от всякакво количество диаманти,

но накрая получаваш толкова вода,
от колкото се нуждаеш.

Малко след това, всяка допълнителна
бутилка става ненужна.

Тогава започваш да предпочиташ
диаманти вместо вода.

Това не се отнася само
до нужди като водата.

Важи за повечето неща,
че колкото повече от тях имаш,

толкова по-неудовлетворяваща
става всяка следваща единица.

Това е законът за намаляващата
пределна полезност.

Би могъл доволно да си вземеш
2-3 порции от любимата ти храна,

но от четвъртата вече ще ти стане зле,

а стотната ще се развали
преди изобщо да стигнеш до нея.

Или може да си купуваш билети за един
и същи филм и да го гледаш до отегчение

или да похарчиш всичките си пари.

И в двата случая ще дойде момент,

когато пределната полезност от купуването
на поредния билет ще бъде нулева.

Полезността се прилага не само при
покупките, но и при всички наши решения.

А интуитивният начин да я максимизираме

и да избегнем намаляваща възвръщаемост

е да променим начина, по който харчим
нашето време и ресурси.

След като задоволим
основните си нужди,

теоретично бихме избрали
да инвестираме в решения

само докато те са полезни
и носещи удоволствие.

Разбира се, колко ефективно всеки от нас
максимизира полезността в реалния живот

е друг въпрос.

Но е от полза да си припомним, че
най-важният източник на стойност сме ние,

нуждите, които споделяме,

нещата, на които се радваме

и изборите, които правим.