WEBVTT

00:00:06.681 --> 00:00:08.527
Представи си, че участваш в шоу с игри

00:00:08.527 --> 00:00:11.014
и можеш да избереш между две награди:

00:00:11.044 --> 00:00:12.428
диамант

00:00:12.438 --> 00:00:14.368
или бутилка вода.

00:00:14.368 --> 00:00:15.668
Изборът е лесен.

00:00:15.668 --> 00:00:18.029
Диамантите очевидно са по-ценни.

00:00:18.029 --> 00:00:20.538
Сега си представи, че трябва
да направиш същия избор,

00:00:20.538 --> 00:00:22.783
но този път не си в шоу,

00:00:22.783 --> 00:00:26.510
а умираш от жажда в пустинята
и си скитал с дни.

00:00:26.510 --> 00:00:28.320
Ще направиш ли същия избор?

00:00:28.320 --> 00:00:31.830
Защо? 
Диамантите не са ли все още по-ценни?

00:00:31.830 --> 00:00:34.270
Това е парадоксът на стойността,

00:00:34.280 --> 00:00:38.230
добре обяснен от новаторския 
икономист Адам Смит.

00:00:38.230 --> 00:00:40.468
Той ни показва, че 
дефинирането на стойността

00:00:40.468 --> 00:00:43.208
не е толкова лесно, колкото изглежда.

00:00:43.208 --> 00:00:47.344
В шоуто мислеше за 
разменната стойност на вещите,

00:00:47.344 --> 00:00:50.339
която можеш да получиш за тях 
на по-късно време,

00:00:50.339 --> 00:00:53.001
но в извънредна ситуация,
каквато е сценария в пустинята,

00:00:53.001 --> 00:00:56.210
много по-важна е тяхната 
потребна стойност,

00:00:56.210 --> 00:00:59.253
това колко полезни са 
в настоящата ситуация.

00:00:59.253 --> 00:01:01.970
И тъй като трябва да изберем
само една опция,

00:01:01.970 --> 00:01:05.111
трябва също да вземем предвид
тяхната алтернативна цена,

00:01:05.111 --> 00:01:08.460
тоест това, което губим,
отказвайки се от другата опция.

00:01:08.460 --> 00:01:11.960
В крайна сметка няма значение
колко можеш да получиш срещу диаманта,

00:01:11.960 --> 00:01:14.511
ако никога не се измъкнеш от пустинята.

00:01:14.511 --> 00:01:17.712
Повечето съвременни икономисти
се справят с парадокса на стойността,

00:01:17.712 --> 00:01:20.032
като се опитват да обединят 
тези съображения

00:01:20.032 --> 00:01:22.072
под общата концепция за полезността -

00:01:22.072 --> 00:01:25.571
колкото добре едно благо удовлетворява
човешките желания и потребности.

00:01:25.571 --> 00:01:28.663
Полезността е приложима към всичко - 
от основни нужди като храна

00:01:28.663 --> 00:01:30.780
до удоволствието да слушаш
любима песен

00:01:30.780 --> 00:01:35.052
и, разбира се, варира за различните
хора и обстоятелства.

00:01:35.052 --> 00:01:38.531
Пазарната икономика ни предлага
лесен начин да измерваме полезността.

00:01:38.531 --> 00:01:41.424
Казано просто, полезността,
която едно нещо има за теб,

00:01:41.424 --> 00:01:44.262
се измерва с това колко си склонен
да платиш за него.

00:01:44.262 --> 00:01:46.432
Сега си представи, 
че си отново в пустинята,

00:01:46.432 --> 00:01:50.253
но този път ти предлагат нов диамант
или нова бутилка вода

00:01:50.253 --> 00:01:51.831
на всеки 5 минути.

00:01:51.831 --> 00:01:53.451
Ако си като повечето хора,

00:01:53.451 --> 00:01:55.973
първо ще предпочетеш достатъчно вода, 
за да издържиш,

00:01:55.973 --> 00:01:58.791
а след това - толкова диаманти, 
колкото можеш да си вземеш.

00:01:58.791 --> 00:02:01.303
Това е така заради пределната полезност,

00:02:01.303 --> 00:02:04.163
което означава, че когато избираш
между диаманти и вода,

00:02:04.163 --> 00:02:07.472
сравняваш полезността, получена
от всяка следваща бутилка вода,

00:02:07.472 --> 00:02:09.612
с тази от всеки следващ диамант.

00:02:09.612 --> 00:02:12.532
Правиш това всеки път, 
когато си изправен пред избор.

00:02:12.532 --> 00:02:16.122
Първата бутилка вода е по-ценна за теб
от всякакво количество диаманти,

00:02:16.122 --> 00:02:19.013
но накрая получаваш толкова вода, 
от колкото се нуждаеш.

00:02:19.013 --> 00:02:22.293
Малко след това, всяка допълнителна 
бутилка става ненужна.

00:02:22.293 --> 00:02:25.011
Тогава започваш да предпочиташ
диаманти вместо вода.

00:02:25.011 --> 00:02:27.313
Това не се отнася само
до нужди като водата.

00:02:27.313 --> 00:02:30.253
Важи за повечето неща,
че колкото повече от тях имаш,

00:02:30.253 --> 00:02:34.213
толкова по-неудовлетворяваща
става всяка следваща единица.

00:02:34.213 --> 00:02:37.344
Това е законът за намаляващата
пределна полезност.

00:02:37.344 --> 00:02:40.654
Би могъл доволно да си вземеш 
2-3 порции от любимата ти храна,

00:02:40.654 --> 00:02:42.764
но от четвъртата вече ще ти стане зле,

00:02:42.764 --> 00:02:45.654
а стотната ще се развали
преди изобщо да стигнеш до нея.

00:02:45.654 --> 00:02:49.344
Или може да си купуваш билети за един 
и същи филм и да го гледаш до отегчение

00:02:49.344 --> 00:02:50.934
или да похарчиш всичките си пари.

00:02:50.934 --> 00:02:52.965
И в двата случая ще дойде момент,

00:02:52.965 --> 00:02:57.283
когато пределната полезност от купуването
на поредния билет ще бъде нулева.

00:02:57.283 --> 00:03:01.484
Полезността се прилага не само при 
покупките, но и при всички наши решения.

00:03:01.484 --> 00:03:03.514
А интуитивният начин да я максимизираме

00:03:03.514 --> 00:03:05.324
и да избегнем намаляваща възвръщаемост

00:03:05.324 --> 00:03:08.754
е да променим начина, по който харчим
нашето време и ресурси.

00:03:08.754 --> 00:03:10.613
След като задоволим 
основните си нужди,

00:03:10.613 --> 00:03:13.084
теоретично бихме избрали
да инвестираме в решения

00:03:13.084 --> 00:03:15.855
само докато те са полезни 
и носещи удоволствие.

00:03:15.855 --> 00:03:19.755
Разбира се, колко ефективно всеки от нас
максимизира полезността в реалния живот

00:03:19.755 --> 00:03:21.375
е друг въпрос.

00:03:21.375 --> 00:03:25.243
Но е от полза да си припомним, че 
най-важният източник на стойност сме ние,

00:03:25.243 --> 00:03:26.685
нуждите, които споделяме,

00:03:26.685 --> 00:03:28.015
нещата, на които се радваме

00:03:28.015 --> 00:03:29.576
и изборите, които правим.