Марк Форсайт: Какво е snollygoster? Кратък урок по политическа реч.

Повечето политици изберат думите си внимателно, за да оформят реалността, която се надяват да създадат. Но работи ли това? Етимологът Марк Форсайт споделя няколко забавни истории за произхода на думите от британската и американската история (например, не сте ли се чудили някога как Джордж Вашингтон станал "Президент"?) и прави изненадващ извод. (От TEDxHousesofParliament в Лондон)

Една от любимите ми думи в целия

Оксфордски английски речник е "snollygoster."

Просто защото звучи толкова добре.

И какво означава snollygoster

"нечестен политик."

Въпреки, че през 19-ти век е имало

редактор на вестник, който го дефинира по-добре, като казва, че

"Snollygoster е сътрудник, който търси офис,

независимо от партия, платформа или принцип,

и който, когато печели,

постига това с пълната сила

на монументална говорософка предполагателност."

(Смях)

Сега нямам никаква представа какво означава "говорософка".

Предполагам, има нещо общо с думите.

Но е много важно, че думите са в центъра на политиката,

и всички политици знаят, че трябва да използват и контролират езика.

Това не е било така до 1771, например,

когато британският парламент позволил на вестниците да публикуват

точните думи, които са били казани в залата по време на дискусии.

И всичко това станало възможно благодарение на храбростта

на един човек с изключителното име на Брас Кросби,

който поел парламента.

И бил заточен в Лондон Тауър,

хвърлен в затвора,

но той бил достатъчно смел,

достатъчно смел, за да им се противопостави,

и в крайна сметка добил такава популярност и подкрепа в Лондон, че спечелил.

И само няколко години по-късно

имаме първото документирано използване на фразата

"смел като Брас." (или "силен като месинг")

Повечето хора мислят, че става въпрос за метала (месинг).

Но, не. Става въпрос за човека, водил кампания

за свободата на пресата.

Но за да Ви покажа как

думите и политиката си взаимодействат,

искам да ви върна обратно в Съединените американски щати,

точно след обявяването на независимостта.

Те били изправени пред въпроса,

как да нарекат Джордж Вашингтон, техния лидер.

Те не знаели как.

Как наричате лидера на републиканска страна?

И това било обсъждано в Конгреса с години.

Имало какви ли не предложения на масата за обсъждане,

които биха могли да бъдат приети.

Имам предвид, някои хора искали да се нарича

Главен Магистрат Вашингтон,

други - Негово Височество Джордж Вашингтон,

а трети - Защитник на свободите на народа на Съединените Американски Щати Вашингтон.

Не много благозвучно.

Някои хора просто искали да го наричат Крал.

Мислели, че е изпитано и диказано.

А дори нямали монархически идеи,

просто смятали, че можеш да бъдеш избран за крал

за определен срок.

И, знаете ли, можело е и да стане.

Но всеки бил всъщност безумно отегчен,

защото този дебат продължил три седмици.

Четох дневника на един злощастен сенатор,

кой непрекъснато се връща и пише "Все още на тази тема."

А причината за това забавяне и скуката е, че

Камарата на представителите е била срещу Сената.

От Камарата на представителите не искали Вашингтон

да се опияни от властта.

Не искали да го наричат Крал,

което би могло да нaвява някакви идеи на него или на неговия правоприемник.

Така че те искали да му дадат най-скромната, най-безлична,

най-жалка титла, която може да се измисли.

И тази титла била "Президент."

Президент. Те не измислили титлата. Имам предвид, че тя съществувала и преди,

но просто означавала някой, който ръководи събрание.

Подобно на председател на жури.

Нямало много повече величие

от термини като "председател" или "надзирател."

Имало президенти на малки колониални съвети в редки случи

и на някои части на правителството, но в действителност тази титла не била нищо особено.

И затова от Сената се възпротивили.

Казали, че е нелепо, не може да го наричате Президент.

Този човек трябва да подписва договори и да се среща с чуждестранни официални лица.

И кой ще го вземе на сериозно

ако има глупава малка титла

като Президент на Съединените Американски Щати?

И след триседмичен дебат, накрая

Сенатът не се предал.

Вместо това, те се споразумяли да се използва титлата "Президент" за сега,

но също така искали абсолютно да се запише,

че не са съгласни с нея

предвид скромното зачитане на становищата и практиката на цивилизованите нации,

с републиканска или монархическа форми на управление,

чиито традиции са да дават

чрез офиса на Главния управляващ, титли достойни за уважение -

не Президент по дяволите --

и че при контакт с чуждестранни нации,

величието на народа на Съединените Американски Щати

не може да бъде рискувано от появата на странности,

т.е. не искаме да изглеждаме като смахнати чудаци.

Може да научите три интересни неща от това.

Първото -- и това е любимото ми --

е, че досега, доколкото съм могъл да разбера,

Сенатът официално никога не е одобрявал титлата Президент.

Барак Обама, Президентът Обама е такъв временно,

просто изчаквайки Сената да предприеме действие.

Второто, което може да научите е, че

когато дадено правителство каже, че това е временна мярка --

(Смях)--

може да чакате още 223 години след това.

Но третото нещо, което може да научите,

и това е наистина важно,

мисълта, с която искам да ви оставя,

е, че титлата Президент на Съединените Американски Щати

не звучи изобщо толкова скромно напоследък, нали?

Има нещо общо с малко над 5000

ядрени бойни глави, които са на негово разположение

и най-голямата икономика в света

и флот от безпилотни самолети и всякакви подобни неща.

Реалността и историята са изпълнили тази титла с величие.

И така в крайна сметка Сенатът спечели.

Получиха почетната си титла.

И също така, другото притеснение на Сената, появата на странности --

е, това било странност тогава.

Но сега, знаете ли колко нации имат президенти?

Сто четиридесет и седем.

И всичко това, защото искат да звучат като

човека, който има 5000 ядрени бойни глави, и т.н.

И така, накрая Сенатът спечели,

а Камарата на Представителите загуби,

защото никой няма да се чувства толкова скромен,

когато му се каже, че той сега е

Президентът на Съединените Американски Щати.

Е, това е важният урок, който мисля може да вземете със себе си,

и този, който искам да ви оставя.

Политиците се опитват да изберат и използват думи за да променят

и да контролират реалността, но в действителност,

реалността променя много повече думите

отколкото думите някога могат да променят реалността.

Много ви благодаря.