Вашият мозък и общуването

Невробиологът Ури Хасон изследва основите на човешкото общуване и експериментите в лабораторията му разкриват, че макар и през различни езици, нашите мозъци показват сходна активност или се "съгласяват", щом чуем една и съща идея или история. Този удивителен неврален механизъм ни позволява да предаваме мозъчни модели, които споделят спомени и знания. "Можем да общуваме, защото имаме общ код, който предава смисъла." казва Хасон.

Представете си,
че сте изобретили устройство,

което може да запише спомените ми,

мечтите и идеите ми

и да ги прехвърли във вашия мозък.

Това би била революционна
технология, нали?

Всъщност, ние вече имаме
такова устройство

и това е човешката
система за общуване

и сполучливото разказване
на истории.

За да разберем как работи
тази система,

трябва да разгледаме мозъка си.

И да зададем въпроса по
малко по-различен начин.

Трябва да попитаме

как невронните модели в мозъка ми,

свързани със спомените и идеите ми,

се прехвърлят във вашите мозъци.

Смятаме, че има два фактора, които
ни дават възможност да общуваме.

Първо, вашите мозъци сега са
физически свързани със звуковата вълна,

която аз им предавам.

И второ, развили сме
общ неврален протокол,

който прави общуването възможно.

Как сме разбрали това?

В лабораторията ми в Принстън

подлагаме хората на магнитен резонанс
и сканираме мозъка им,

докато те разказват или
слушат истински истории.

За да получите представа за
стимула, който използваме,

ще пусна 20 секунди от
една използвана история,

разказана от много талантлив разказвач,

Джим О'Грейди.

Джим О'Грейди: "И аз изстрелвам
историята си и знам, че е добра

и после започвам да я подобрявам...

(Смях)

...като добавям елемент на разкрасяване.

Репортерите наричат това "измисляне".

(Смях)

И препоръчват тази линия
да не се прекрачва.

Но току-що я видях пресечена
от високопоставен свещеник

до нападение над сладкиши.

И някак си ми хареса."

Хасон: Добре, хайде сега
да погледнем в мозъка ви

и да видим какво се случва,
докато слушате такива истории.

Да започнем просто - с един слушател
и една област в мозъка:

слуховата мозъчна кора, която
обработва звуците, идващи от ухото.

Както виждате, точно в тази
мозъчна област

реакциите се движат нагоре-надолу
с развитието на историята.

Да вземем тези реакции

и да ги сравним с реакциите
на други слушатели

в същата област на мозъка.

Можем да се запитаме:

доколко си приличат реакциите
на всички слушатели?

Тук виждате пет слушатели.

Започваме да сканираме мозъците им
преди да започне историята,

докато просто лежат в тъмното
и я чакат да започне.

Както виждате,

движението в областта е нагоре-надолу
при всеки от тях,

но реакциите много се различават

и не са в синхрон.

Обаче, веднага след началото на историята

се случва нещо удивително.

ДО: "И аз изстрелвам историята си
и знам, че е добра

и после започвам да я..."

УХ: Виждате, че изведнъж
реакциите на всички субекти

потъват в историята

и сега те се движат нагоре-надолу
по много подобен начин

при всички слушатели.

Всъщност, точно това се случва
в момента във вашите мозъци,

докато слушате гласа ми.

Наричаме този ефект "мозъчно увличане".

И за да ви обясня какво е
мозъчно увличане,

нека първо обясня какво е
физическо увличане.

И така, ще видим пет метронома.

Мислете за тях като за пет мозъка.

И подобно на слушателите
преди историята да започне,

метрономите ще тракат,

но ще тракат извън фаза.

(Тракане)

Сега вижте какво ще се случи,
щом ги свържа в едно

като ги сложа върху тези два цилиндъра.

(Тракане)

Сега двата цилиндъра
започват да се въртят.

Вибрацията на въртенето
преминава през дървото

и ще свърже всички метрономи в едно.

Чуйте тракането сега.

(Синхронизирано тракане)

Ето това наричаме физическо увличане.

А сега да се върнем към мозъка
и да се запитаме:

какво причинява мозъчното увличане?

Дали са само звуците,
които говорителят издава?

Или може би са думите.

Или може би е смисълът, който
разказвачът се опитва да предаде.

За да проверим това, направихме
следния експеримент.

Първо пуснахме историята отзад напред.

Така се запазиха много от
първоначалните слухови особености,

но изчезна смисълът.

И звучи като нещо такова.

ДО: (Неразбираемо)

Сложихме цвят в двата мозъка,

за да означим областите, които реагират
по много близък начин при хората.

И както виждате,

входящият звук предизвиква увличане
или изравняване при всички мозъци

в слуховата мозъчна кора,
която обработва звуците,

но не се разпростира
по-дълбоко в мозъка.

Сега да вземем звуците
и да построим от тях думи.

Ако вземем Джим О'Грейди
и разбъркаме думите,

ще получим списък от думи.

ДО: ... животно... избрани факти...

и веднага... човекът с пая...
потенциално... историите ми.

УХ: Виждате, че тези думи започват
да предизвикват изравняване

в ранните езикови области,
но не повече от това.

Сега да вземем думите и да
започнем да градим изречения.

ДО: И препоръчват тази линия
да не се прекрачва.

Той казва: "Драги Джим, добър разказ.
Приятни детайли.

Не знаеше ли тя за него
само чрез мен?"

УХ: Сега виждате, че реакциите
във всички езикови области,

които обработват входящия език,

се изравняват или уеднаквяват
при всички слушатели.

Обаче, само когато използваме
пълния, ангажиращ, разбираем разказ

реакциите се разпространяват
по-дълбоко в мозъка,

в по-висши области,

включващи фронталната и
теменната мозъчна кора

и ги кара да откликват
по много сходен начин.

Вярваме, че тези реакции
в по-висшите области са предизвикани

или се уеднаквяват сред слушателите

заради смисъла, предаден от разказвача,

а не заради думите или звуците.

И ако сме прави, можем
основателно да предскажем, че

ако ви кажа същите идеи,

използвайки два съвсем различни
набора от думи,

реакциите на мозъците ви
пак ще бъдат сходни.

За да проверим това, в лабораторията ми
направихме следния опит.

Взехме разказа на английски

и го преведохме на руски.

Сега имаме две различни озвучавания
и лингвистични системи,

които предават един и същи смисъл.

Пускаме английския разказ
на английските слушатели

и руския разказ
на руските слушатели

и можем да сравним реакциите
между групите.

Когато го направихме,
не открихме сходни реакции

в слуховите кортекси за езика,

защото езикът и звученето са
много различни.

Обаче, виждаме че реакциите
в по-висшите области

пак са сходни при двете групи.

Вярваме, че е така, защото те са разбрали
разказа по много близък начин,

което и потвърдихме чрез тест
след края.

Мислим, че това уеднаквяване
е необходимо за общуването.

Например, можете да познаете,

че английският не ми е роден език.

Израснал съм с друг език,

както може би и много от вас в публиката.

И все пак можем да общуваме.

Как така?

Според нас можем да общуваме,
защото имаме общия код,

който представя смисъла.

Дотук говорих само за това какво
се случва в мозъка на слушателя,

във вашия мозък, докато
слушате беседи.

Но какво се случва в мозъка
на говорещия, в моя мозък,

докато ви говоря?

За да разгледаме мозъка на говорителя,

го помолихме да влезе в скенера,

да сканираме мозъка му

и после да сравним реакциите в
неговия мозък с тези на слушателите

на разказа.

Трябва да знаете, че произнасянето на реч
и разбирането на речта

са много различни процеси.

Тук питаме колко си приличат те.

За наша изненада,

открихме, че всички сложни модели
при слушателите

всъщност идват от мозъка на говорителя.

Т.е. произнасянето и разбирането разчитат
на много близки процеси.

Открихме още, че

колкото по-голяма е приликата
между мозъка на слушателя

и този на говорителя,

толкова по-добра е комуникацията.

Знам, че ако сега сте съвсем объркани

и наистина се надявам да не е така,

реакциите в мозъка ви са
много по-различни от моите.

Но знам също, че ако
наистина ме разбирате,

вашият мозък... и вашият
... и вашият

със сигурност приличат на моя.

Нека сега да съберем цялата информация
и да се запитаме

как можем да я използваме, за да
прехвърлим спомен, който имам аз,

от моя мозък във вашите мозъци.

Направихме следния експеримент.

Оставихме хората да гледат
за пръв път в живота си

телевизионен епизод от поредицата на BBC
"Шерлок", докато сканираме мозъците им.

И после ги помолихме
да се върнат в скенера

и да разкажат историята на друг човек,
който никога не е гледал филма.

Да бъдем конкретни.

Спомнете си онази сцена,

в която Шерлок се качва
в такси в Лондон,

карано от убиеца, който търси.

За мен, като зрител,

има специфичен мозъчен модел,
когато го гледам.

Мога отново да реактивирам в мозъка си
точно този модел

като кажа на света:
Шерлок, Лондон, убиец.

И щом предам тези думи
на вашите мозъци,

вие трябва да го пресъздадете
в съзнанието си.

На практика виждаме как този модел
се появява в момента в мозъците ви.

Много се изненадахме да видим,

че сегашният модел във вашите мозъци,

докато ви описвам сцените,

е много близък до модела,
който имах аз, когато гледах филма

преди няколко месеца в скенера.

Това започва да ни говори за механизма,

по който разказваме истории
и предаваме информация.

Защото, например,

сега слушате наистина внимателно
и се опитвате да разберете какво казвам.

Знам, че не е лесно.

Но се надявам, че в един момент от
беседата сме се свързали и разбрали.

И мисля, че след няколко часа,
няколко дни или месеци

ще срещнете някого на някое парти,

ще му разкажете за тази беседа

и изведнъж ще се получи така
сякаш той стои тук с нас сега.

Вече разбирате как можем
чрез този механизъм

да предаваме спомени
и знания на хората,

което е чудесно, нали?

Но способността ни да общуваме
зависи от способността ни

да намираме допирни точки.

Защото, например,

ако реша да използвам британския синоним

"hackney carriage" вместо "cab" (такси),

знам, че няма да се разбера
с повечето от вас в публиката.

Разбирането зависи не само
от способността ни

да разберем основната идея,

то зависи също и от възможностите ни
да намерим допирни точки

и общи ценностни системи.

Знаем, че в много случаи

хората разбират една и съща история
по коренно различни начини.

За да проверим това в лабораторията,
направихме следния опит.

Взехме един разказ на Дж.Д.Селинджър,

в който един съпруг изгубва жена си
по средата на едно празненство

и се обажда на най-добрия си приятел
с въпроса: "Виждал ли си жена ми?"

На половината от хората

казахме, че жената има връзка
с най-добрия приятел.

На другата половина

казахме, че жената е вярна,
а съпругът много ревнив.

Това единствено изречение
преди разказът да започне

беше достатъчно да направи
реакциите в мозъка

на всички хора, които вярваха,
че жената има връзка,

много сходни в по-висшите области

и различни от тези на другата група.

И ако едно изречение е достатъчно
да направи мозъка ви подобен

на тези на хората, които мислят като вас

и много по-различен от тези на хората,
които мислят различно,

помислете как този ефект ще се
увеличи в реалния живот,

когато всички слушаме едни и същи новини,

след като сме били подложени ден след ден

на различни медийни канали,
като Фокс Нюз или Ню Йорк Таймс,

които ни дават много различни
перспективи към реалността.

Нека да обобщя.

Ако всичко е било по план тази вечер,

аз вокализирах звук,
за да се свържа с мозъците ви.

И използвах тази връзка,

за да предам моите мозъчни модели,
свързани със спомените и идеите ми

на вашите мозъци.

С това започнах да разкривам
скрития мозъчен механизъм,

чрез който общуваме.

Знаем, че в бъдеще той ще ни даде
възможност да подобрим

и улесним комуникацията.

Но изследванията показват също,

че общуването зависи от
допирните точки.

И като общество, трябва
наистина да се тревожим

да не изгубим тези допирни точки
и способността си да говорим с хора,

които са малко по-различни от нас,

защото позволяваме на няколко
много силни медийни канала

да владеят микрофона

и да манипулират и контролират
начина, по който всички мислим.

Не съм сигурен как да поправим това,
защото съм само един учен.

Но може би един от начините е

да се върнем към по-естественото общуване,

което е диалог,

при което не съм само аз,
който ви говори сега,

а общуването е по-естествено -

аз говоря и слушам

и заедно се опитваме да стигнем
до съгласие и нови идеи.

Защото, все пак

хората, с които сме свързани
определят кои сме.

И желанието да сме
свързани с друг мозък

е много фундаментално,
то започва от много ранна възраст.

Нека да завърша с един пример
от личния си живот,

който добре показва как
свързването с други хора

наистина определя кои сме.

Това е синът ми Джонатан като много малък.

Вижте как си е измислил
вокална игра заедно с жена ми,

само заради желанието и чистата радост
да е свързан с друго човешко същество.

(И двамата издават звуци)

(Смях)

Помислете как способността на сина ми

да се свързва с нас и
другите хора в живота му

ще оформи мъжа,
в който той ще се превърне.

Помислете и как се променяте
вие ежедневно

от общуването и свързването
с други хора в живота ви.

И така, запазете връзката си
с останалите.

Продължавайте да споделяте
идеите си,

защото сборът от всички ни,
заедно, свързани

е повече от отделните части.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)