Какво е да си писател | Боби Петров & Мария Куманова | TEDxNBU - What is to be a writer | Bobby Petrov & Maria Kumanova

Младите писатели сега имат много възможности да споделят творбите си. Боби и Мария споделят някои от начините, по които ги откриват.

Речта е изнесена по време на TEDx събитие, използвайки формата на конференцията TED, но организирано независимо от местната общност. Научете повече на http://ted.com/tedx

---
Young writers have now plenty of opportunities to share their works. Bobby and Maria share some of the ways they find them.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at http://ted.com/tedx

"Чай с бисквити".

Няколко сърца в чиния.
Сюреалистичен пир след снега.

Потапям в чая едното,
отхапвам второто.

Представям си как поглъщам света.

Третото ме гледа укорително.

Казвам му: "Ще сме само приятели"
и го оставям само̀ да полежи.

Допивам чая и отстъпвам смело встрани.

Не е лесно да се подхлъзнеш на банан.

Няма кой да ти каже,
ако си наседнал дъвка.

Едно момиче го е срам да ти признае,
че блещука в тъмното, когато се ръкувате.

Не е лесно да си сам, но
кой е сам в днешно време?

Приятелите вече са стотици,
мерят се със палец.

Тези, дето не ти дават палците си,
не са ти никакви приятели.

Земята е омекнала, основите ни
са във "клауд", а не на харддиск.

И сме крехки, като кучето под пейката,
зависещо от наш'та милостиня.

Леко е пропукано и стъклено,
в очите огледално.

Виртуално втренчени човечета в дисплейчета
пропускат да възкръснат доброволно.

Имаш поща, нямаш време.

"Недоразумението".

Извини ме, че така отнемам
ценното ти време.

А какво ли друго може да се прави
с ценно време, ако и не се отнема?

Извини ме, но успя ли да я видиш?

Забеляза ли Марианската падина помежду ни
и това гигантско многоточие над нея,

въжен мост, по който
нито аз ще мина, нито ти.

За онова, което стана, сигурно си има име.

Някой тънък познавач на всичко
би го изразил.

Как нещо се е счупило, как неочаквано
с теб сме заговорили на различни езици.

А не сме - по-просто е: езикът си говори
с мен през цялото това тъй-ценно време.

И знаеш ли, не сме те споменавали.

Това бяха три "поетични парчета", както
пънкарски го наричаме от време на време.

И всъщност важният въпрос,
който ще ви задам сега е:

Кое от тях ви хареса най-много?

Нека хората, които са харесали най-много
първото парче, вдигнат ръка.

Хората, харесали второто,
могат да вметнат сега.

И хората с третото парче - сега.

Това, което ще ви кажа е,
че текст номер едно

носи това име и наистина го написахме
преди няколко часа... малко му личи.

Но много ви благодарим за подкрепата.
...Благодаря за тези, които вдигнаха ръка.

Второто се казва "Цифровизация"

И е от един, все още непубликуван
под формата на книга автор,

носещ името Стефан Икога.

А третото е "Недоразумението" на
известният български поет Иван Ланджев.

Това, което искаме да ви кажем
с тези три парчета е

една изненада може би ще дойде за вас, че

Всеки от вас има мнение по въпроса
с това кое е добро и кое - не;

И кое му харесва и кое - не.

Тъй като "кое е добро"
могат да кажат критиците,

малко от нас всъщност са критици,
да не кажа че може би... да.

Но за да си създаде мнение, човек
всъщност трябва да опознае всичко.

Така както хората, които са харесали
повече второто стихотворение например,

тъй като бяха
преобладаващата част от публиката,

могат да преценят, че са харесали второто,
тъй като чуха и първото, и третото;

и си правят ясна представа кое,
за тяхните възприятия,

е по-интересно и по-добро.

За да се случи това, обаче, трябва
да разгърнеш интересите си,

трябва да разгърнеш своето познание по
конкретно съвременна българска литература,

когато говорим по тази тема.

В случая трябва да четеш, трябва да
слушаш, трябва да се запознаваш

с нови и нови автори и нови
и нови произведения,

тъй като, така, както човек не навлиза
в една и съща река два пъти,

човек няма да прочете
един и същ автор два пъти:

По простата причина, че
един автор се променя ежедневно,

с това и неговите произведения.

Въпросът обаче е: Къде в момента
човек може да се запознае с...

...няма да го нарека
"качествена" българска литература,

тъй като "качествена" българска литература
е отново мнение на всеки един от нас.

Затова ще задам въпроса по друг начин:

Къде човек може да се запознае
с нова българска литература сега?

Това може да се случи на няколко места
в онлайн и офлайн пространството,

изобразени в този немного дълъг списък.

Преди време ужасно популярни
бяха блоговете и много от авторите

се подвизаваха под формата на блогъри.

В последствие станаха автори
или продължиха да бъдат блогъри.

Някои блогъри станаха автори,
издавайки блоговете си на книжни тела.

Напоследък много популярен е и...
как да го кажа... феноменът Фейсбук поет,

Фейсбук писател.

Фейсбук страниците са един от начините
най-бързо да се достигне до публика.

Именно заради това и
много от съвременните автори,

които са непознати
по една или друга причина,

се намират именно там.

Литературни четения
се случват все по-често,

за жалост по-скоро в София, но и не само.

Литературни четения има буквално
в гигантска част от баровете в София.

Защо се случват в барове
е много лесен въпрос, чиито отговор е:

"Защото там са хората."

Но има и някаква много приятна комбинация
между алкохолни питиета и литература.

Литературни платформи са отделени
от литературните четения, тъй като

много често в литературните платформи
участват ужасно много автори,

не просто един или двама, а и не е нужно
те сами да си четат текстовете.

Такъв тип платформи са например
"Писатели без книги", които Деси спомена,

в които неиздавани автори четат
един на друг взаимно текстовете.

Има формати като
"Пощенска кутия за приказки",

където известни личности
четат текстовете на автори.

Има и формати като "Безпризорните
в неделя" например, който се случва

в един от хостелите в центъра на София,
в който всеки един може да се запише

и да прочете пред публика свои неща.

А има и малко по-странични формати
като например "Лига на разказвачите"

в която не е нужно
да си писател или автор,

а просто човек, който умее
да разказва истории;

което отново се случва в бар пред публика,
и е изключително забавна инициатива

с над десетгодишна история.

Ако някой от вас има желание,
случва се доста често.

Независими публикации са следващото място,

на което може да се запознаете
с нови автори.

Това са издания
като "Литературен вестник",

като новото издание "Клаксън прес",

чиито втори брой ще излезе съвсем скоро.

В него се събират групи от млади български
автори, издавани или неиздавани,

които да бъдат популяризирани,
тъй като, повярвайте, автори има.

И няма смисъл да ви казвам, че най-лесният
начин е да отидете в една книжарница

и да попитате къде е
щандът с българска литература,

тъй като щандовете с българска литература
стават все по-големи и по-големи.

За жалост обаче, подборът на автори,
които да бъдат издавани, е особен

и не винаги най-добрите излизат на книги.

Благодаря ти, Боби.

Тъй като сме се събрали доста приятни
и вероятно интелигентни хора,

има доста голям шанс
много от вас и да пишат.

Има ли пишещи сред вас принципно?

Има. Еха, еха! ОК, супер. Добре.

Това е прекрасно.

Добре, в такъв случай
ще повторя това, което каза Боби,

но ще е от вашата гледна точка.

Как вие, като неиздаван млад автор,
можете да си популяризирате текстовете,

основно става въпрос
за художествени тектове.

Както Боби каза, силно препоръчително е
принципно да си имате блог,

като, хубаво е, ако се занимавате
с художествена литература,

той да е строго литературен.

Можете, разбира се, от различни жанрове
да публикувате неща в него,

но там е хубаво да има едно място,
където хората знаят,

че могат да ви намерят цялото творчество,
ако се разровят, и то да е достъпно.

Другият вариант, който, разбира се,
е още по-достъпен и по-бързо достига

до читателя, е Фейсбук страницата.

Няма да се впускам в обяснения -
много лесно за намиране,

много лесно за популяризиране
сред приятели и така нататък.

И стигаме до един момент, който е
малко по-така: литературно четене.

Принципно е много хубаво
за всеки пишещ човек

да участва поне веднъж
в литературно четене,

защото се оказва, че много от хората,
които умеят да пишат добре,

когато застанат така
с един лист, се оказва,

че не могат да си прочетат нещото,

не могат изобщо да пресъздадат
емоцията, която са вложили.

Затова е хубаво всеки пишещ човек,
поне до някаква степен да умее

да представя на глас произведенията си
като хората пред публика.

Литературни четения - интересното е,
много заведения в столицата

(аз говоря за столицата в момента,
но и в други градове),

много заведения са изключително отворени
към това.

"Така и така, имате ли нещо против
да направим едно четене при вас?"

И те казват - "Да,
няма проблем, разбира се."

Разбира се, трябва да си
съобразите заведението

с това каква насоченост
имат текстовете ви.

Но като цяло места, където дори
ние с Боби сме чели, са да речем:

Инк Бар, Арт Хостел, Ренесанс,
Бар Флай, още такива места.

Също трябва да спомена
ко-уъркинг пространството Сохо,

което има една ежемесечна инициатива,
която се казва "So readable",

в която обикновено участват един, двама,
трима, мисля че четирима максимум автори.

Та те също са много отворени
към такива неща.

Литературните платформи - Боби вече
спомена повечето, споменахме за

"Писатели без книги"; "Писатели без книги"
горе-долу се провежда веднъж на месец

или веднъж през месец, нещо такова.

"Писатели без книги" -
форматът му е следния:

Изпращате ваш текст до три страници
на [e-mail],

след което одобрените текстове,
те са 10-12 някъде,

се събират авторите в определен
ден и час във софийско заведение

и един на друг, на "cross-reading" принцип,

си четат текстовете.

Друг формат - да, Боби спомена
за "Безпризорните в неделя" -

там просто се случва едно
кратко предварително записване

и имате 2, 3, 5 минути,
за да прочетете свои неща.

"Лига на разказвачите" - там вече
е по-разказващ форматът -

дава се предварителна тема там.

Отивате с някаква намислена история
препоръчително, но не написана

(там четене не се позволява) и хващате
вниманието на публиката,

записвайки се на място и
разказвайки си историята за 5 минути.

И "Пощенска кутия за приказки",
където отново принципът е:

изпращате ваш текст и той, ако е одобрен,
бива четен от известни личности.

Други места, места където...

Да, всичко това е много хубаво,
обаче когато кажа на баба ми,

"Бабо, тук направихме четене."
и тя казва, "Да, добре."

Обаче когато отидох при баба ми и ѝ дадох
едно копие на "Литературен вестник",

тя каза: "Ах, ама ти наистина
се занимаваш с поезия!"

Така че, баба ви литературното четене
не го признава много.

Така че е много приятна тръпка
за един автор да види

някакво свое произведение
на хартия.

Местата, където това може да се случи,
където са отворени към млади,

непубликувани досега автори,
са, както Боби спомена:

"Литературен вестник" са изключително
отворени към нови, неизвестни автори,

"Клаксън прес", също така списанието
"Но поезия", то е строго за поезия само

и там има има определена тема на броя,
другите са по-свободни.

Това са тези, за които се сещам
на този етап.

И вече това, което пожелавам
на всеки пишещ човек е

да има собствена книга,
подписана с неговото си име

и или да си я финансира сам, или неговият
ръкопис да бъде дотолкова харесан

от някое приятно за него издателство,
че да се получи нещото.

Но накрая, понеже цялото това нещо
не е за всеки, ще завършим с един текст

от един известен автор.

Подбрахме този автор и този текст -
освен че темата му е много подходяща,

заради това, че оказва се, странно или не,
80% от хората в България,

мъжете в България,
искат да бъдат този човек;

и нещо като 90% от пишещите мъже
се опитват да бъдат този човек.

Не знам защо, наистина нямам никаква идея.

Г-н Буковски, който е познат с мисълта,
че писането не е за всеки

и ако не ти идва отвътре,
не трябва да опитваш изобщо.

Текстът му звучи по следния начин:

"Значи искаш да бъдеш писател.

Ако не изригва от теб,
независимо от всичко останало,

не го прави.

Ако не излиза, без да си го молил,

от сърцето и от ума,
и от устата, и от стомаха ти,

не го прави.

Ако ти е нужно да висиш с часове
вторачен пред екрана на компютъра

или надвесен над пишещата машина
в търсене на думите,

не го прави.

Ако го правиш за пари или слава,
не го прави.

Ако го правиш, защото искаш да вкарваш
в леглото си жени, не го прави.

Ако трябва да седиш и да поправяш
отново и отново, не го прави.

Ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.

Ако се опитваш да пишеш
като някой друг, забрави.

Ако трябва да чакаш да се излее от теб,
тогава чакай търпеливо.

Ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

Ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката, или на приятеля,

или на родителите си,
или на някой друг, не си готов.

Недей да бъдеш
като толкова много писатели.

Недей да бъдеш като толкова хиляди хора,

които наричат себе си писатели.

Не бъди тъп и скучен и превзет.

Не бъди изпълнен със самовлюбеност.

Библиотеките по света се прозяваха
до заспиване над твоя вид.

Не допринасяй за това.

Ако не излиза от душата ти като ракета,
ако да мълчиш не би те докарало до лудост,

самоубийство или убийство,
не го прави.

Ако слънцето в стомаха ти не те изгаря,
не го прави.

Когато наистина дойде времето
и ако си бил избран, то ще го направи.

Ще го направи само и
ще продължи да го прави,

докато умреш или то умре в теб.

Няма друг начин и никога не е имало.

Мерси!

(Аплодисменти)