Ключът към успеха? Упоритостта

Напускайки престижна работа като консултант, Анджела Лий Дъкуорт започва да преподава математика на седмокласници в държавните училища в Ню Йорк. Там тя бързо осъзнава, че коефициентът на интелигентност не е единственото нещо, което разделя успешните от не дотам успешните ученици. В това видео Анджела обяснява своята теория за " упоритостта" като индикатор за успех.

Когато бях на 27,

напуснах една много изискваща работа в сферата на мениджмънт консултирането

за работа, която беше още по-изискваща: преподаването.

Започнах да преподавам математика на седмокласници

в държавните училища в Ню Йорк.

И както всеки друг учител, аз правя изпити и тестове.

Също така давам домашни.

Когато учениците ми ги върнат, ги оценявах.

Това, което ме порази беше, че коефициентът на интелигентност не беше единствената разлика

между най-добрите и най-лошите ми ученици.

Някои от най-силните ми ученици

нямаха впечатляващи резултати на теста за интелигентност.

Някои от най-умните ми ученици не се справяха много добре.

И това ме накара да се замисля.

Нещата, които трябва да учиш в математиката за седми клас,

разбира се, са трудни: съотношения, десетични дроби,

площта на успоредник.

Но това не бяха невъзможно трудни неща

и аз бях твърдо убедена, че всеки един от моите ученици

може да научи материала,

ако те работят достатъчно усърдно и последователно.

След няколко години преподаване,

стигнах до извода че това, което ни трябва в обучението

е много по-добро разбиране на учениците и учене

от перспективата на мотивацията,

от психологическа перспектива.

Едно от нещата в образованието, които знаем как да измерим най-добре е

именно коефициентът на интелигентност. Но какво ако справянето в училището и в живота

зависи много повече от способността ни да

учим бързо и лесно?

Така напуснах класната стая и се записах

в магистърска програма по психология.

Започнах да изучавам деца и възрастни в

най-различни предизвикателни ситуации.

Във всяко едно изследване въпросът ми беше

кой е успял тук и защо?

С изследователския ми екип отидохме във Военната Академия Уест Пойнт.

Опитахме се да предположим кои кадети

ще преминат военното обучение и кои ще отпаднат.

Отидохме също и на Националното състезание по правопис

и се опитахме да предположим кои деца ще стигнат

по-напред в състезанието.

Изучавахме начинаещите учители

в проблемни квартали, питайки се кои от учителите

ще останат да преподават тук

до края на учебната година;

и кои от тях ще бъдат най-ефективни и ще успеят да

подобрят уменията на учениците си?

Сътрудничихме си с частни компании,

опитвайки се да разберем кои търговци ще запазят работата си.

Също и кои от тях ще спечелят най-много пари?

Във всички тези различни ситуации,

една характеристика изпъкна като

забележителен показател за успех.

Не става въпрос за социалните умения,

добрия външен вид, физическото здраве или коефициента на интелигентност.

Става въпрос за упоритостта и характера.

Упоритостта е страст и постоянство в дългосрочен аспект за постигане на целите.

Упоритостта е като издръжливостта.

Упоритостта значи да работиш за бъдещето си ден и нощ,

не само за седмица, не за месец,

а с години, и то да работиш усърдно,

за да превърнеш това бъдеще в реалност.

Упоритостта е като да участваш в маратон, а не в спринтиране.

Преди години започнах да изучавам упоритостта в

държавните училища в Чикаго.

Дадох на хиляди единадесетокласници

да попълнят въпросници за упоритостта и

след това изчаках повече от година да

видя кои от тях ще завършат гимназия.

Оказа се, че по-упоритите деца

беше по-вероятно да се дипломират

дори когато свързах упоритостта с други измерими характеристики като

семеен доход,

резултати от стандартизирани тестове,

и дори това дали децата се чувстваха сигурни в училище.

Така че упоритостта няма значение само в Уест Пойнт или на Състезанието по правопис.

Тя е важна и в училище,

особено за деца в риск, застрашени от изключване.

Най-шокиращото за мен относно упоритостта беше

колко малко знаем за нея,

колко малко науката ни учи как да я изградим.

Всеки ден родители и учители ме питат:

"Как да направя детето си упорито?"

Как да науча децата на добра работна етика?

Как да ги задържа мотивирани за дълго?"

Честно казано, не знам. ( Смях)

Знам обаче, че талантът не те прави упорит.

Нашите данни ясно показват, че

има много талантливи хора,

които просто не изпълняват задълженията си.

Всъщност, според нашите данни, упоритостта обикновено

не е свързана или е обратно пропорционална на таланта.

До сега, най-добрата идея, която съм чувала за

това как да направиш децата си упорити е т.нар. " развитие на мисленето."

Идеята е разработена от Карл Дуек от Стандфордския университет.

Той вярва, че уменията за учене не са

фиксирани и могат да се

променят, ако положите усилия.

Д-р Дуек показва, че когато децата четат и учат

за мозъка и как той се променя в отговор

на предизвикателство,

те са много по-склонни да продължат напред, когато се провалят,

защото не вярват, че провалът е

постоянно състояние.

Така изграждане на мисленето е страхотна идея за изграждане на упоритостта.

Нужно ни е повече от това обаче.

Точно тук ще сложа край на речта си,

защото ние сме именно тук.

Има много работа пред нас.

Трябва да приложим най-добрите си идеи, да се доверим на силните си интуиции

и да ги тестваме.

Трябва да можем да преценим дали са успешни или не,

да сме готови да се изправим пред провал, да сгрешим,

да започнем отначало и да се поучим от опита си.

С други думи, трябва да сме много упорити,

за да направим и децата си такива.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)