Защо трябва да чуеш "Четирите годишни времена" на Вивалди? - Бетси Шварм

Виж целия урок на: http://ed.ted.com/lessons/why-should-you-listen-to-vivaldi-s-four-seasons-betsy-schwarm

Деликатно, ясно и бодро, "Четирите годишни времена" на Антонио Вивалди е едно от най-познатите произведения от началото на 18. век, включено в многобройни филми и телевизионни реклами. Но какво е неговото значение и защо то звучи по този начин? Бетси Шварм разкрива историята на този музикален шедьовър.

Урок от Бетси Шварм, анимация от Compote Collective

Деликатно, ясно и бодро.

Това е едно от най-познатите произведения
от началото на 18. век.

То е включвано в безброй филми
и телевизионни реклами,

но какво е то и защо звучи по този начин?

Това е началото на "Пролет"
от "Четирите годишни времена"

на италианския композитор
Антонио Вивалди.

"Четирите годишни времена" са известни,
отчасти защото са удоволствие за ухото.

Въпреки това още по-забележим

е фактът, че те имат
истории за разказване.

По време на тяхното публикуване
в Амстердам през 1725,

те били съпроводени от поеми,

описващи точно всеки
отличителен белег на сезона,

който Вивалди целял да улови
в музикален термин.

Чрез осигуряването на сюжетно
съдържание за инстр. музика,

Вивалди бил с поколения
напред за времето си.

Ако някой четял стихотворенията
едновременно със слушането на музиката,

щял да открие, че поетичните сцени

се синхронизират добре
с музикалните образи.

Казано ни е, че птиците приветстват
пролетта с щастлива песен,

и ето ги тук, правейки точно това.

Скоро обаче се разразява
гръмотевична буря.

Не само, че има музикална буря
и светкавици,

но има също повече птици -

мокри, уплашени и тъжни.

В "Лято" гургулица пее
своето име "tortorella" на италиански

преди градушка да изравни полетата.

"Есен" води нетърпеливи ловци,
които бягат в преследване на плячката си.

Композицията "Зима" започва с
тракането на зъби в студа,

преди някой да се подслони
до пращящия огън.

После отново е обратно в бурята,

където ще има хлъзгане
и падане по снега.

В тези първи седмици на зимата
старата година идва към своя край,

както и музикалното изследване
на Вивалди за сезоните.

Едва в началото на 19. век

тази впечатляваща инструментална
програмна музика, както е била позната,

ще стане популярна.

Дотогава по-големи и разнородни
ансамбли били на почит

с медни духови и с ударни инструменти,
които помагали да се разкаже историята.

Но Вивалди успял само с
една цигулка, струни и клавесин.

За разлика от неговия съвременник Бах,

Вивални не бил заинтересован
от сложните фуги.

Той предпочитал да предложи леснодостъпно
развлечение на своите слушатели

с мелодии, които експлодират
по-късно в творбата,

за да ни напомнят къде сме били.

Първото действие от концерта "Пролет"
започва с темата за пролетта

и завършва също с нея, малко променена,
от последния път, в който е чута.

Това бил вдъхновяващ начин
да се привлекат слушатели

и Вивалди,

определен за един от най-енергичните
цигулари от началото на 18. век,

разбрал важността на привличането
на публика.

Подобни концерти понякога
включвали него като главен цигулар.

Други включвали млади
музиканти от "Пиета",

венецианско девическо училище,
където Вивалди бил диригент.

Повечето от учениците били сираци.

Музикалното обучение било не само
подходящо социално умение за девойките,

но и потенциална кариера,

за тези които можело
да не създадат хубав брак.

Дори във времената на композитора

музиката на Вивалди служела
за развлечение на всички,

не само на богатите аристократи.

300 години по-късно тя все още
е подход, който действа,

и музиката на Вивалди все още звучи
като припкащи коне в действие.