Кръстопът: родилни мъки на един нов светоглед | ЦЕЛИЯТ ФИЛМ

Кръстопът във Фейсбук: http://www.facebook.com/xroadsfilm
[Like] *Кръстопът* във Фейсбук, за да получавате новости за *Кръстопът* включително вВидео клипове, допълнения, дискусии върху теми от Кръстопът и още… » http://www.facebook.com/xroadsfilm
РЕЗЮМЕ НА КРЪСТОПЪТ:
*Кръстопът: родилни мъки на един нов светоглед* е документален филм, който изследва дълбините на сегашното състояние на човечеството и появяването на светоглед, който пресъздава нашия свят отвътре навън.
Преплитайки проникновения и открития от билогията, психологията, науката за мрежите, науката за системите, бизнеса, културата и медиите, филмът разкрива вътрешната работа на човешкия живот в 21-ви век, подканяйкивайки зрителите да излязат от кутията своите рамки и да поставят под съмнение собствените си предположения за това кои сме ние наистина, и защо правим това, което правим.
*Кръстопът* поставя еволюционен контекст на днешните ескалращи, обществени вълненя, природни бедствия и икономически неуспехи. Той хвърля светлина върху стъпките на един интегрален светоглед, който си пробива път чрез силата на обществените мрежи, излизайки на преден план вна нашето лично и колективно съзнание.
Ободрителна проверка на реалността за всички зрители и призив за онези, които носят семената на зараждащия се светоглед.
Учените и мислителите, които участват в *Кръстопът* са: Амит Госвами, Нийл Доналд Уолш, Елизабет Сатурис, Брус Липтон, Питър Йосиф, Каролин А. Милър, Николас KХристакис, Джеймс Фоулър, Михаел Лайтман, Ервин Ласло, Дийн Радин, Дейв Шерман, Ани Леонард, Хирон Г. Куеста и Джон Ст. Августин.
ЗА СЪЗДАТЕЛЯ НА КРЪСТОПЪТ:
Йосиф Джоузеф Охайон (Израел и Ню Йорк) е кинодеецрежисьор, писател и говорител, основава се в Израел и Ню Йорк.
Известен с неговото неотстъпчиво търсене да събере парчетата и да види голямата картина, Джоузеф Йосиф режисира, пише и е домакин на документални филми и ток-шоута по израелската телевизия. Йосиф Той също дава лекции за Институтът АРИ, за да подпомогне осъзнаването на днешните глобални предизвикателства и необходимостта да се адаптираме към все по-взаимозависимия свят.
Официален сайт на Кръстопът: http://www.crossroadsfilm.com
Въпроси, теми и меми в Кръстопът:
(по ред на появяване)
Кои сте вие?
Kony 2012
Цитат на Алберт Айнщайн за проблемите
Взаимозависимост
Доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум, 2012
Бунтове в Гърция 2011
Протести в Чили 2011
Протести в Испания 2011
Протести в Израел 2011
Протести в Индия 2011
Окупирай Уол Стрийт
Г20
Еголюция
Оцеляване
Егоистично съревнование
Космология на отделеност
Социология на отделеност
Черният вълк срещу белия вълк
Експериментът на Аш
Експериментът със стволови клетки на Брус Липтон
Генетична предопределеност срещу влияние на средата
Социално заразяване
Фрамингамско проучване за сърцето
Щастие
Филип Зимбардо, Стандфордски затворнически експеримент
Материя срещу значение
Дарвиновата теория за еволюцията
Исаак Нютон
Нютонова физика
Материализъм
Любов
Красота
Хармония
Енергия
Квантова физика
Йоханес Вермеер Крист и «Вечерята в Емаус»
Фалшификацията на Ван Меегерен
McDonalds
4:33 мин. на Джон Кейдж
iTunes
Стойност на златото
Ценности
Обществено влияние
Историята на нещата
Потребление
Реклама
Медии
Цитата на Г-н Роджърс „Разстоянието между ТВ и зрителите е свято“
Пари
Механизмът работи-гледай-харчи
Обама срещу Ромни
Промяна
Бил Клинтън
Барак Обама
Икономиката, глупако!
Светоглед
Съзнание
Какъв е смисълът на живота?
Самоличност
Групата срещу индивидуалистите
Стратификация
Обединение
Гъсеница, пеперуда
Кризата като преход
Клетки от имаго
Съзнателна еволюция
Взаимно уважение
Даване
Криза в здравеопазването
Политическа криза
Криза в образованието
Егоизъм
Експлоатация
Негативни емоции
Алчност
Завист
Гняв
Позитивни емоции
Човешкият супер-организъм
Свързаност
Солидарност
Семейство
Обществени мрежи
Чувство за единство
Радост
Наука
Защо сме тук?
Природа
Хомеостаза
Баланс
Критична маса
Човечество
Съзнание
Пробуждане

21 век разкрива света на кръстопът

Вярвам, че човечеството е достигнало до кръстопът.

Не искам да преувеличавам, и не искам това да звучи като сензация, но мисля, че е вярно.

Мисля, че нашият вид, човешкия вид, достига място, където ние решаваме за себе си.

Взимаме важно решение за това "Кои сме ние?" и "Кои избираме да бъдем?"

"Кои сме ние? и "Кои избираме да бъдем?"

"Кои сме ние? и "Кои избираме да бъдем?"

Смятаме, че проблемът е политически.

После казваме "А, трябва да е финансов проблем."

Проблемът не е политически, нито финансов. Не е и военен, ...очевидно.

Обстоятелствата не определят кой си, те разкриват кой си.

И светът, в който живеем сега, обстоятелствата се променят толкова бързо, че ни разкриват.

Няма такова нещо като проблем. По същество, проблемът представлява преход.

Затова, аз виждам днешната криза като преходна точка за човечеството.

Погледнете човешката драма и с вашите критически умения забележете какво се случва, без да съдите,

просто забележете "За какво е човешката драма точно сега и какво роля мога аз да изиграя най-добре в нея?"

КРЪСТОПЪТ

КРЪСТОПЪТ - родилни мъки на един нов светоглед

Филм на Джоузеф Охайон

"Важните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, което ги е създало." Алберт Айнщайн

ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ

Д-р Дейв Шерман, бизнес стратег, експерт по устойчивост
Най-новите доклади за глобален риск, публикувани от Световния икономически форум

представят удивителна "Карта на взаимосвързаните рискове".

Тя ясно разкрива как всички глобални рискове са взаимосвързани и взаимно-преплетени,

така, че икономическите, екологичните, геополитическите, обществените и технологичните рискове са силно взаимозависими.

Хроничен фискален дисбаланс - Криза в една област бързо ще доведе до криза в други области.

Взаимовръзката и сложността в тази карта, в сравнение с нашата изненада от въздействието и скоростта на скорошните финансови кризи,

илюстрира разделението, което съществува между всички системи, които сме изградили, и ни показва колко отделени сме станали.

Нашите опити да ръководим тези системи са частични и прости, и не са на нивото на предизвикателствата, с които се сблъскваме днес.

Начинът, по който използваме природните ресурси, е основан на нашата икономическа система,

природа икономика - която е дълбоко свързана с нашите обществени ценности,

природа икономика общество - които пряко влияят на нашите психологически и емоционални системи, и на всички наши действия.

Това, което виждаме в света, е отражение на кои сме ние. Джейрън Г. Куеста, социален антрополог, психотерапевт

Не може да отделяме това, което се случва в света, и това, което се случва в хората.

Така че не просто сме в криза в политиката или в икономиката.

Сега хората са в криза със себе си.

Д-р Михаел Лайтман, биокибернетика, онтология
Когато учих биокибернетика, беше чудо да видя, че колкото повече се задълбаваме в природата - животинското царство, растителните екосистеми,

виждаме, че всичко е взаимосвързано чрез взаимни действия, някои от които разбираме, някои все още не.

Но сега човешкото общество също става така интегрирано, че е като една, затворена система, която обхваща целия свят.

Кризата, с която се сблъскваме сега, всъщност е много особена.

Всички ние сме затворени заедно в една и съща система, и повече не можем да правим каквото си поискаме в нея.

Световните лидери, президентите са загубили способността да водят хората.

Тунис, Януари 2011

Египет, Февруару 2011

Испания, Март 2011

Англия, Март 2011 - Сякаш светът започна да се движи без управление,

Гърция, Май 2011 - а по нов закон - на взаимозависимост, на връзка - Чили, Юни 2011 - законът, който е характерен за интегралните системи.

Израел, Юли 2011

Индия, Август 2011 - И тук виждаме, че световните лидери, първо, дори не могат да взимат решения, без значение дали са Г8 или Г20,

САЩ, Септември 2011

и дори да стигнат до нещо, не могат да го реализират.

ЕГОЛЮЦИЯ

Д-р Амит Гозуами, теоритична квантова физика - В науката започнахме като Нютонови физици, и започнахме да претендираме, че сме като машини, и това беше мирогледа за известен период.

Това се промени, когато дойдоха биолозите. Биологията дава различен поглед върху човека като цяло.

Биологията казва, че сме машини, но сме машини мислещи за съперничество, за оцеляване, и се борим за нашето оцеляване, съревноваваме се.

Така че нашите по-висши ценности са важни само ако са важни за оцеляването. Извън оцеляването, няма друг стимул за човек.

И поради тази идея, станахме, както знаете, изключително конкурентни в нашето общество. Ако някой друг има нещо, аз трябва да го получа.

Ако някой друг още го няма, аз трябва да го получа преди него. Тази идея причинява разруха в нашето общество.

Много от прогреса на човешката цивилизация е бил воден от егоистично съревнование. Хората се опитват да се превъзхождат, и това създава по-добра наука, по-добра технология и т.н.

Но сега сме в точка, където тази егоистична подбуда е станало толкова крайна, че няма да се спре пред нищо, за да бъде повече или да има повече от другите.

И така компаниите унищожават екосистемата, банкерите създават икономическа криза, хората градят себе си от падението на другите.

КООРПОРАЦИИТЕ СА ПСИХОПАТИ, ПРИЯТЕЛЮ

Нашата храна е под все по-голям риск. Водните ресурси намаляват все повече, и нашите финансови системи продължават да бъдат непостоянни и рисковани.

В същото време, разкриваме как всички наши системи са свързани и взаимозависими. Очевидно, "обичайният" бизнес е свършен.

Глобален срив: МИТ изследователи предсказват края на света, какъвто го познаваме

В минали дни и времена се занимавахме, не изцяло, но в голяма степен, с процеса на оцеляване на индивида:

-Нийл Д. Уолш, автор - как да изкарам деня, как да изкарам седмицата, как да изкарам месеца.

В 21 век научаваме, че повече не можем да се концентрираме на стратегии за оцеляване на индивида;

че освен ако не започнем да обединяваме тези стратегии и не се научим как можем да оцеляваме заедно, никой индивид няма да оцелее за дълго.

Отново, не искам да създавам паника, но осъзнавам, че сме изправени пред много критично време сега.

Теологията на отделение, която са създали хората през годините, е създала космология на отделение,

тоест космологичен начин за поглед върху нещата, който казва "всичко е отделено от всичко останало".

А космологията на отделение е създала социология на отделение, която е начин за социализиране с другите, който казва

"Аз съм тук, а ти си там, и нашите интереси няма да се пресекат, освен ако не се пресекат.

Ако се пресекат, ще се опитаме да си сътрудничим, но ако интересите ни не се срещнат, ако са различни, може просто да трябва да ти навредя - може, всъщност, просто да трябва да те убия.

но ако интересите ни не се срещнат, ако са различни, може просто да трябва да ти навредя - може, всъщност, просто да трябва да те убия.

ЧЕРЕН ВЪЛК, БЯЛ ВЪЛК Има стара история за дядото, който говори с внука си вкъщи

и внукът идва и казва "Сънувах сън снощи, и в него имаше два вълка, които се биеха.

Единият беше черен, а другият бял. Черният вълк ме плашеше, дядо, а белият ми даваше надежда.

Кой от тях ще оцелее?" И дядото казал "Този, който храниш повече."

И така, за мен това е човешката природа, че имаме и двете. Джон Ст. Августин, Радио Личност, автор

Този, който храним повече, е този, който ще виждаме в света.

1951, експеримнтът на Аш

Експериментът на Аш е един от най-старите и известни изследвания в психологията.

На доброволеца му се казва, че участва в тест за визуално възприятие.

Това, което той не знае, е че другите участници са актьори и той е единственият, който участва в истинския тест, който всъщност е за комформизъм в групата.

Моля, започнете. Експериментът, в който участвате днес, включва възприемане на дължината на линията.

Вашата задача е просто да погледнете линията тук в ляво, и да посочите коя от тези три линии в дясно е равна на нея по дължина.

На актьорите е казано да посочват грешни линии.

Гледа се дали доброволецът ще даде правилния отговор или ще приеме мнението на групата и ще даде грешния отговор.

В първия тест правилният отговор е "две".

"Аа, едно"... "едно"... "едно". .......доброволецът отговаря "две е".... "едно".

Отново правилният отговор е две.

"Три".... "три"... "три"... доброволецът отговаря "три".... "три".

Експериментът на Аш за конформизъм е повтарян много пъти. Счита се, че първо, изкривяването става на нивото на действието.

1) Действие

Обектът вярва, че другите грешат, но все пак приема техния отговор. После това се случва на нивото на преценката.

2) Преценка

Обектът започва да мисли "Може би те виждат нещо, което аз не".

И тогава това се случва на нивото на възприятието, което означава, че самото възприятие на обекта за това кое е правилно или грешно се изкривява от мнозинството.

Сега, когато свържете тези изводи с това, което се случва днес в света, трябва да запитате

"По какъв начин използваме влиянието на обществото, което вероятно е най-мощната сила в човешката психология?"

1967, Влияние на биологична среда, Експеримент със стволови клетки

Преди 40 години аз клонирах стволови клетки и един от първите експерименти направо ми взе ума,

Д-р Бруси Липтон, Клетъчен биолог

така че наистина промени целия път на образованието и живота ми.

Поставих една стволова клетка в петриево блюдо сама и тази стволова клетка се дели всеки 10 секунди до 12 часа.

След около седмица до 10 дни имах хиляди клетки в блюдото, но най-важното е, че всички клетки бяха идентични.

И тогава направих следното - и това е експериментът - разделих културата от генетично идентични клетки в три различни блюда и промених средата.

Но средата за култивиране за клетките е като света, в който живеем: тя осигурява въздух, вода, храна, всички неща.

Така имах три различни среди, но генетично идентични клетки във всяко блюдо.

Резултатите показаха, че в среда А клетките формираха мускул,

в среда Б клетките формираха кост,

а в среда В клетките формираха мастни клетки.

Това, което беше така важно тук, е че ако зададете въпроса: Какво отговаря за контролиране съдбата на клетките?

Какво контролира съдбата на клетките?

- това, което експериментът ясно показа, беше, че всички клетки са генетично идентични.

същата генетика

Единственото различно при отделните блюда беше средата. Различна среда

Така докато по това време преподавах на студенти по медицина традиционната история от учебниците, концепцията за генетична предопределеност, че гените контролират съдбата ни и живота ни,

моите експерименти разкриваха напълно различна история - и това беше, че основно средата е отговорна и формира поведението и генетиката.

Средата формира поведението и генетиката

Скорошни открития от анализ на обществената мрежа

Каролин Милър, Позитивна психолигия

Има нова изследване от медицинското училище в Харвард за социално заразяване.

Мисля, че е някак очевидно и интуитивно, че прихващаш настроенията на хората около теб,

но сега откриват, че хората напълняват в групи, стават щастливи я групи, отказват пушенето в групи.

Д-р Джеймс Фоулър, Социолог

Николас Христакис и аз имахме късмета да намерим ресурси във Фрамингамското проучване, каквито не сме си представяли, че ще намерим.

Те са питали хора в продължение на 30-40 години "Кои са членовете на семейството ти? Къде работиш? Къде живееш?"

И най-важното "Кои са твоите приятели?" За първи път, сега когато имаме такива данни,

можем да получим поглед отгоре на мрежи, като мрежите, в които живееш.

Имахме някои потвърдени мерки на различни емоции, включително щастие, и това, което се опитахме да покажем, и имахме възможност да покажем,

е това, че щастието ми зависи не само от моите лични действия, мисли и поведение, но също и от действията, мислите и поведение на хората, с които съм пряко свързан -

моите приятели, братя и сестри, съпруг/а, съседи, колеги и т.н., и хората, с които те са свързани, и дори хората, с които те са свързани.

Това откритие показва, че не само поведението се разпространява чрез мрежи,

а също и емоционалните състояния се разпространяват чрез мрежите.

Смятаме, че това, което се разпространява, е тази тенденция да се предават идеи, тези норми на поведение.

Ти всъщност си социален организъм. Ти си създаден от твоята среда. Няма "ти", няма "аз".

Питър Йосиф, създател на филми, активист - След като започнеш да мислиш как на всичко, което правиш, си бил научен по един или друг начин-

при условие, че свързваш нещата и взимаш решения - но твоите решения са ограничени до информацията, която ти е дадена и която си научил.

Значи аз съм ходеща смесица от "социално инженерство" ,така да се каже. Ако виждам себе си като отделен от всичко друго, мога да кажа, че това е неправилно.

Например, всеки знае, че трябва да диша. С времето хората ще започнат да разбират, че тяхната интегралност е на същото ниво като на всичко около тях.

Така че това, което се случва в науката, е доста жалко, и това, което се случва в обществото, също е толкова жалко,

защото това, което се случва, е, че като претендираме да сме нещо, ние ставаме това нещо. Претендирайки да сме нещо, ние ставаме това нещо.

1971, Стандфордски затворнически експеримент

Започнах да усещам, че губя своята личност, че човекът, когото наричам Клей, човекът, който ме сложи на това място, човекът, който пожела да отиде в този затвор -

защото за мен беше затвор; все още е затвор за мен - не гледам на това като на експеримент или симулация.

Това беше затвор, управляван от психолози вместо от общината.

През 1971, днес добре познатият психолог Филип Зимбардо решил да изследва какво ще се случи ако вземеш напълно нормални и здрави, малди ученици

и създадеш затворническа среда в Стандфордския университет, и им кажеш "В следващите две седмици някои от вас ще действат като затворници, а други от вас ще действат като пазачи."

Един ден от експеримента избухнал бунт. Пазачите започнали да унижават затворниците. Използвали физически наказания.

Някои станали изключително садистични. Затворниците започнали да имат емоционални сривове.

Някои е трябвало да бъдат премахнати от проучването рано, а само след 6 дни, експериментът трябвало да бъде напълно прекратен.

Пазач след два месеца

Аз наистина мислех, че не съм способен на такова поведение. Бях изненадан... не, бях смаян.

Да разбера, че наистина мога да бъда... че мога да действам по напълно необичаен начин, че дори не бих си помислил да направя.

И докато го правех, не чувствах никакво съжаление. Не чувствах никаква вина.

Едва след това, когато започнах да мисля за това, какво съм направил,

това поведение започна да ми става ясно и осъзнах, че то е част от мен, която преди не бях забелязвал.

Претендирайки да сме нещо, ние ставаме това нещо.

Претендирайки, че сме безмозъчна материя - сме просто материя и това е - изключваме по-тънките аспекти от живота. Изключваме по-тънките аспекти от нашия живот. И това е много сериозно.

МАТЕРИЯ СРЕЩУ ЗНАЧЕНИЕ

Ако вземете теорията на Дарвин, която казва, че сме в съревнование и трябва да се сравняваме един с друг по това, къде е мястото ни,

и смесим това с виждането на Нютон от физиката, че превъзходство на вселената се намира в нейната физическа структура.

После събирате тези две неща, и казвате "Откъде знаеш къде ти е мястото в Дарвиновия свят?" И отговорът е "Колко материал притежаваш?"

И така еволюцията на човечеството от времето на Нютон е била да извлича материал от планетата, за да може да има притежания,

и тогава притежанията са отражение на това, къде се намираш в йерархията.

Ако си много ниско в йерархията на човешкия живот, нямаш нищо. Ако си много високо в йерархията на човешкия живот,

имаш пари и притежания, и къщи, и играчки, и всички тези неща. Тогава казваш "Е, кой страда от всичко това?"

Ами има огромно страдание на всяко ниво - дали страданието е във физическата планета, или в човешката цивилизация, има страдание навсякъде.

За да може аз, като човек, да докажа моята йерархия, трябва да извличам материал от планетата. И какво правя?

Копая планетата; грабя планетата от нейните притежания, за да мога в ръката си да държа това парче злато и да кажа "Вижте колко струвам! Къде е вашето злато?"

Теорията на еволюцията не е базирана на общността, а на индивида. Нютоновата физика казва, че само видимите неща са от значение.

Но в свят, основан на квантовата физика, която се основава на енергия, някои неща, които разбираме в природата на енергията, са емоции и чувства, като любов и красота.

Това са изрази на енергия, и в света на квантовата физика, ние определено наблягаме повече на природата на любовта, чувствата, енергията, красотата и хармонията,

отколкото на парите и материалните изрази, на които гледаме днес. Защо е важно това?

Защото тогава поглеждаш света и казваш "Искаш кг злато или искаш да си влюбен в живота си?"

Д-р Паул Блум, Психология на познанието и на развитието

Това е картина, позната като "Вечерята в Емаус", и през 1940 г., когато се е смятало, че е било нарисувана от Йоханес Вермеер,

е струвала милиони долари - буквално е била безценна. Била е в Холандия и е била една от най-известните картини в Европа. Хората пътували през Европа да я видят.

Докато един ужасен ден, когато разкрили, че въобще не била нарисувана от Вермеер, а от великия ковач Ван Мегерен.

С други думи, разкрили, че не било тази картина, а

тази картина - и изведнъж стойността и паднала до нищо.

Какъв вкус получаваш от нещо зависи изключително от това, какво си мислиш, че ядеш. И това се проявява по най-различни начини.

Едно хубаво откритие е свързано с децата. Как караш децата не просто да си изяждат морковите и да пият млякото, но след като ги изядат,

да кажат, че са били вкусни. По-вкусни от твоя нормален морков. По-вкусни от твоята нормална чаша мляко?

Всъщност е ужасно просто да направите това. Това беше направено в проучване преди няколко години.

Изкарвате ги от торба на McDonald's.

Вкарват хората в скенер на мозъка, и докато те лежат по гръб, в устата им влиза тръба.

И те пия вино през тръбата, докато техния мозък се сканира.

Над тях има екран, където те четат информация за виното, което пият. Всички пият едно и също вино.

Ако си мислят, че пият евтино вино, казват "Е, не е особено добро", и имат ниско ниво на нервна реакция.

Ако мислят, че пият бутилка от 200 долара, казват, че много им харесва и центровете на удоволствие в мозъка светват като Коледно дърво.

Това е творба на Джон Кейдж. Има различни имена, но често я наричат 4 минути и 33 секунди,

защото е била известно, модерно изпълнение, където пианист е инструктиран да седи на пианото в тишина за 4 минути и 33 секунди.

Сега, както можете да си представите, е доста спорно дали това е брилянтно или просто абсурдно.

Но любимият ми факт за това е, че можеш да отидеш в ITunes

I Tunes preview - 4'33" (Single Version) - изпълнение на Джон Кейдж

и можеш да купиш, за $1.99, цялото нещо от 4 мин. и 33 сек., което е разбира се тишина.

И съм чел коментари за това, където хората са обидени "Виж, просто намали звука на компютъра си и стой там за 4 минути и 33 секунди",

Но мисля, че психологически това нямаше да бъде същата тишина. Това е "тази" тишина, от "това" изпълнение.

За мен е удивително, че не осъзнаваме, че си измисляме всичко това. Измислили сме си цялото нещо. Знаете ли защо златото е толкова ценно?

Защото някой е казал така. Това е. Знаете ли защо горивото струва толкова? Защото някой е казал така.

Някой спекулира, някой решава, съществува вярване, достатъчно хора се присъединяват: толкова струва дадено нещо.

Всички ние сме го решили. Така че пробуждане за това, че повтаряме същите цикли и вече започва да ни омръзва,

може би трябва да направим нещо различно този път - да бъдем нещо различно.

Хората се интересуват от ЗНАЧЕНИЕ § ЦЕННОСТИ

Трябва да чуем това. Обществото; особено медиите, поставят хората в това празно търсене на материални лакомства.

Хората не са живели така дори преди 50, 60 години. Знаете, че това е много скорошен феномен,

че ако вместо един телефон, имаш два телефона в двата джоба, то някак си по-добре.

Ха! Ха! Добре! Аз съм краля на излишъка. Аз съм султана на продажбите. Аз съм шефа на сделките.

Кредитните ми карти, те никога не отказват. Имам седемстотин и нещо на моя кредит, което значи,

че не дължа нищо и мога да купувам дори повече. Аз съм ядящо от бюфети, четящо таблоиди симпатично момче.

Получавам най-доброто от най-доброто, което парите ми могат да купят. Животът е прекрасен!!

Животът е прекрасен с моята червенокоса жена. Животът е прекрасен!

Ани Леонард, Експерт по здравеопазване на околната среда - Средният американец сега консумира двойно повече отколкото преди 50 год. Питай баба си.

В нейните дни са се ценили домакинството, съобразителността и пестеливостта. Но как се случи това?

Малко след Втората световна война, тези момчета са мислили как да вдигнат икономиката. Анализаторът по продажби, Виктор Лебоу, произнесъл решението, което стана норма за цялата система. Той казал:

"Нашата изключително продуктивна икономика... изисква да направим потреблението начин на живот. Да превърнем пазаруването и употребата на продукти в ритуал, да търсим духовно удовлетворение, удовлетворение на нашето его в потреблението. Нещата трябва да се консумират, да се изгарят, да се заместват и изхвърлят все по-бързо."

Рекламите, и медиите като цяло, играят важна роля в това. Всеки от нас в САЩ е обект на повече от 3000 реклами дневно.

За една година ние гледаме повече реклами отколкото хората преди 50 години са гледали за целия си живот.

Ако се замислим, каква е целта на една реклама, ако не да ни направи недоволни от това, което имаме.

Значи 3000 пъти на ден ни казват, че косата ни не е наред, че кожата ни не е наред, че дрехите ни не са наред, че мебелите ни не са наред,

че колите ни не са наред, че ние не сме наред, но че всичко може да се оправи, ако просто отидем да пазаруваме.

Г-н Роджърс, който беше ТВ-човекът тъй в САЩ, каза "Разстоянието между телевизията и зрителите трябва да бъде свято."

Става дума за пари - могат ли да го продадат.

Дори ако помага на човечеството, не мисля, че точката на правене на нещо, създавано в медиите в по-голяма част,

99% е свързано с влиянието върху потребителя; свързано е с "можем ли да го продадем?". И ако могат да го продадат и е добро за вас, ще го продадат.

Но ако го продават и не е добро за вас, те пак ще го продават. В моя свят, мисля, че е от огромно значение влиянието върху слушателя, защото променя живота му по един или друг начин.

Част от проблема е, че хората се фокусират само на своя малък свят, на своя малък живот,

какво искат да постигнат, когато всъщност няма нищо, което можеш да постигнеш, което те прави така щастлив като да го направиш с други хора.

И затова мисля, че вече имаше твърде много от търговския, алчен - "аз, аз, аз" -фокус през последните две десетилетия,

и мисля, че хората са разбрали, че ставаме по-нещастни,

не само в Щатите, но и по целия свят. Нивото на депресия се качва по-бързо.

ЦПКБ: употребата на антидепресанти се увеличи с 400% за последните 20 години

До 2020 г., депресията ще бъде 2-ра водеща причина за инвалидност

Не знам, че хората винаги го осъзнават, докато не зададеш силни въпроси.

Какво е най-хубавото нещо, което ви се случи през последния месец?

Какво наистина ви радва?

Какво ви дава смисъл в живота?

Разследването на това е толкова интересно, че ако попиташ студенти в колежа към какво се стремят, те говорят за пари.

Но ако ги попиташ какво е било най-хубавото нещо, което им се е случило през последния месец,

те споменават преживявания с други хора; никога не казват притежания.

Значи на интуитивно ниво хората разбират какво ги радва, но понякога трябва да го разберат по трудния начин.

Ние сме в тази нелепа ситуация, където ходим на работа, може би дори две работи, прибираме се изморени вкъщи,

цопваме се на новия си диван и гледаме ТВ и рекламите ни казват "НЕ СТАВАШ", и затова трябва да отидеш до мола да купиш нещо, за да се почиваш по-добре,

тогава трябва да отидеш да работиш още, за да платиш за нещата, които току що си купил, и се прибираш вкъщи още по-изморен.

Затова сядаш и гледаш още ТВ, която ти казва, че пак трябва да отидеш до мола

и ние сме на този луд работи-гледай-харчи механизъм... а бихме могли просто да СПРЕМ!

ВСЕКИ 5 СЕКУНДИ ЕДНО ДЕТЕ УМИРА ОТ ГЛАД

ГЛОБАЛНИТЕ ВОЕННИ РАЗХОДИ СЕ КАЧВАТ ВСЯКА ГОДИНА, СЕГА СА ПОВЕЧЕ ОТ $2 ТРИЛИОНА

75% ОТ РИБОЛОВНИТЕ ПЛОЩИ СА ИЗТОЩЕНИ, 40% ОТ ОБРАБОТВАЕМАТА ЗЕМЯ Е УНИЩОЖЕНА

Светът се е променил

66% ПОВЕЧЕ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ НА ГОДИНА ОТ 2000 Г.

И ние трябва да се променим с него.

ДА СЕ ПРОМЕНИМ?

Написах отворено писмо до Президент Обама, съживявайки този лозунг.

Знаете, че по време на кампанията на президент Клинтън, имаше лозунг, наречен "Икономиката, глупако!"

За мен този лозунг е "Светогледът, глупако!"

Освен ако светогледът не се промени, освен ако светогледът не приеме да слуша ценностите - да слуша личното и общественото значение на живота -

освен ако не направим това, не може да дойде истинска промяна. Затова написах на Президент Обама; говорихте за истинска промяна, промяна, в която можем да вярваме,

ако наистина искате промяна, в която можем да вярваме, моля, помогнете ни да променим нашия светоглед.

Д-р Ервин Ласло, Наука за системите - Промяната на човек е ключът към промяната на всичко останало в света. Без нея, нищо съществено няма да се промени.

Не се нуждаем просто от закърпване, просто от решения на сегашните проблеми.

Нуждаем се от преобразяване, фундаментално преобразяване,

което значи промяна на ценностите, промяна на мисленето, промяна на съзнанието,

промяна в начина, по който човек мисли и действа.

Светогледът влияе на двигателя на цивилизацията, влияе на това, кой всеки от нас мисли, че е, и как се държим, чувството ни за морал, бизнеса - влияе на всичко.

Беше направен експеримент от двама социални психолози, където те направили следното:

взели група студенти и им дали да четат един от два пасажа.

Единият пасаж бил описание на това, кои мислим, че сме, и ключовата фраза в него била: Ти не си нищо друго, освен съвкупност от неврони -

че в общи линии ние всички сме материални вещества, като в такъв случай всичко, което си мислиш, че си, всичките ти мисли и емоции и целият ти вътрешен живот не е нищо освен съвкупност от неврони.

И тогава дали възможност на студентите да проведат няколко експеримента, където те са могли, ако искат, да препишат.

И това, което открили, е че студенти, които са прочели пасажа : "Ти не си нищо друго, освен съвкупност от неврони", преписвали доста повече.

Ако вашият светоглед казва, че няма свойствен смисъл в нищо, и в основата си, вселената е безсмислен обект,

и че когато умреш, си мъртъв и нищо друго не се случва, тогава това променя чувството ти за "как трябва да живея сега?"

"Ами, трябва да взема всичко на момента! Трябва да препиша, ако се налага!"

Докато ако имахме различни модели, които казват, че може би ти си част от някаква гигантска жива система,

с някакво свойствено значение и всичко останало, това може да има последствия не само за теб, но и за любимите ти хора и за всички останали.

И всички проблеми, с които се сблъскваме сега, това не са проблеми, а всъщност са въпроси.

Кои сме ние? Кои всъщност избираме да бъдем? Как избираме да се отнасяме към самия живот?

Как избираме да се отнасяме към всички различни елементи в живота, околната среда, самата планета, очевидно хората?

Защо сме тук и къде отиваме от тук?

Какъв е смисълът на моя живот?

Ние сме в преходен период, където старите отговори вече не важат, и затова сме изправени пред настоящата криза.

Значи населението е в състояние на промяна, казвайки, че старите неща не работят и че сме готови за нови отговори, които да създадат нова, по-устойчива цивилизация.

Просто положение: стара цивилизация вече не е устойчива.

Отговорите имат недостатъци.

Идват нови отговори, и ние сме в момент на получаване на тези нови отговори и на изграждане на нова култура, която ще подкрепя тези отговори и самите нас.

В този критичен момент, трябва наново да определим какво значи да си човек. Трябва да изберем нова самоличност - буквално да изберем нова самоличност -

и да пресъздадем себе си наново като човечество, да пресъздадем себе си като напълно нов вид организъм, напълно нов биологичен вид,

и да пресъздадем организма като група, а не като разпръскване на отделни индивиди.

трябва да променим нашето мислене за това кои сме по отношение един на друг.

Живеем в конкурентно общество твърде дълго и светът, който виждаме, е резултатът - егото, конкурентното его.

Това, което трябва да научим, е как да си сътрудничим и да оставим егото и да отново да осъзнаем, че ако има хора в дадена страна, които са много бедни,

и хора, които са много богати, то богатите ще трябва да си направят големи армии и големи огради, за да държат тези други хора навън.

Това няма да сработи с разделенията и слоевете, които имаме днес в обществото.

Човек трябва да премине през промяна, за да осъзнае, че животът му трябва да бъде живян за обединението на човечеството, в което всички сме като един човек с едно сърце,

и ние споделяме това желание, тази мисъл, където е нашата взаимна връзка, взаимните отстъпки и взаимност, като клетки в живо тяло.

ГЪСЕНИЦА, ПЕПЕРУДА

Толкова е просто, но ние го правим толкова трудно и тези трудни неща - тези предизвикателства, тези ужасни неща, които виждаме -

те са там, за да ни подтикват да бъдем по-добри отколкото сме, и мисля, че докато не започнем да виждаме това, те ще продължават, на всички нива.

Поглеждаме икономическата криза, поглеждаме екологичната криза, поглеждаме нашата духовна криза и казваме:

Не съм щастлив, обществото не е щастливо, какво не ни е наред? Така че това първоначалната искра.

Трябва да имаме проблеми, за да имаме решения. Проблемите създават креативност. Няма такова нещо като проблем; проблемът по същество е преход.

Така че аз виждам днешната криза като преходна точка за човечеството. Виждам я не задължително като нещо необичайно.

Отново и отново в природата, от най-древните бактерии до по-скорошни видове, те преминават през младежка фаза на вражеско съревнование, за да се установят,

Д-р Елизабет Сатурис, Еволюционна биология, футорист

и тогава те откриват сътрудничеството. И когато открият, че е по-евтино и по-ефикасно, и по-изгодно

за всеки да храни своя враг, отколкото да се бори с него, тогава сме на пътя към новата цивилизация, която очакваме.

Хубавата част на това, че природата е от отделни части, е че можем да използваме модели от природата, за да разберем други модели, които съществуват, защото моделите се повтарят.

Така че сега, ако искате да погледнете модел, който в момента се разиграва на тази планета, който ще ни даде да вникнем в това, какво се случва, погледнете гъсеница, която расте.

Една гъсеница представлява, да речем, 7 милиарда клетки, които живеят под една и съща кожа. Всяка клетка е гражданин.

И познайте какво? Те са като хора като нас, те работят всеки ден, клетките в храносмилателната система взимат храната, смилат я и правят продукти от нея.

Някои клетки са подвижните клетки. Това са клетките, които движат гъсеницата - структури като нашите магистрали с камиони и коли, возещи материали навсякъде. Нещо подобно.

Клетките на имунната система имат работа да защитават системата. Дихателната система се грижи за това, да доставя свеж кислород. Така че всички клетки имат работа.

Гъсеницата расте. Ако беше един репортер там, щеше да се огледаш и да кажеш "Да, икономиката става важна, расте всеки ден, всеки работи, няма безработица;

точно това обичаме да виждаме. Колко растем всеки ден, някакъв процент, всеки ден."

И тогава, гъсеницата достига до определен етап на растеж, и в този етап тя просто спира да яде, не може да продължава повече така. Достига максимален размер.

Тогава ако си клетка в това общество, представи си какво щеше да стане, като си на работа и изведнъж идва по-малко храна и храносмилателния център казва:

"Ами човек, работата тук намалява, фабриката запада." Тогава изведнъж достига до толкова ниско ниво, че много клетки са уволнени.

Сега има клетки, които не работят. Защо? Не идва достатъчно храна, за да ги задържи всички на работа. И щом като храната спира, това влияе на другите работи,

защото ако няма храна, то няма енергия и всички системи започват да уволняват клетки, и съвсем скоро има масов хаос под кожата на гъсеницата, Защо?

Системата е спряла да расте, клетките са без работа, нищо не се развива и просто всичко се разпада.

Ако ти беше клетка в тялото на тази гъсеница по това време, щеше да се огледаш и да кажеш "Господи, краят на света ни идва!"

И все пак, насред тези милиарди клетки, сред тях има други клетки, генетично идентични на тях,

същите, но те мислят различно, отговарят на сигналите по различен начин.

Тези клетки имат интересното име "клетки от имаго", и те излизат с ново виждане

клетки от имаго

и това, което се случва, е, насред целия този хаос, когато всички други клетки бягат наоколо, мислейки, че краят на света идва,

новите клетки от имаго предлагат нови идеи, ново виждане, нов план, нова схема, нов начин на живот, и клетките се ре-организират около тези идеи.

Те започват да създават нови масивни организации,

да създават нещо много по-прекрасно от предишната система.

Система, която е много по-устойчива, система с по-високо ниво на еволюция, и тази система, която те градят, се нарича "пеперуда".

Така че има преход от стария свят на гъсеницата със старата система на вярване и стария начин на живот, който повече не бил устойчив.

И затова имате два избора в този свят сега:

можете да запазите своя статус на гъсеница и да кажете: "Господи, небето пропада!" и да се страхувате;

или може да кажете "Гъсеницата си отива. Аз искам да изградя пеперудата." Защо?

Защото ако стана активен и позитивен в процеса на изграждане на пеперудата, аз съм зает, работя, ние градим бъдещето.

Ако стоя там и оплаквам загубата на гъсеницата, тогава разболявам себе си и всичко около мен. Защо? Не допринасям за нашата еволюция.

И така, къде сме ние? Ние сме в смъртния етап на гъсеницата за цивилизацията и във възхода на пеперудата.

Това, което трябва да видим, е че цялата тази криза и т.н. не е извън съзнанието; тя е също в съзнанието.

Има план в тази лудост. Ако погледнем биологическата еволюция, цялата голяма еволюция е предшествана от катастрофа.

Така че това, което сега се случва, е еволюция на човека, от бидейки твърде загрижен за негативните емоции и безразсъдния разум до това да се вслуша в ценностите -

любов, красота, справедливост, истина, доброта. Трябва да чуем това. Но как да чуем това без спазмите на страдание?

СЪЗНАТЕЛНА ЕВОЛЮЦИЯ

Смятам, че проблемът е в това, как може да направим така, че по-голямата част от хората да разберат, че всъщност всички ние сме едно, да разберат нашето единство.

Обкръжението трябва да се промени, така че да ни подкрепя по такъв начин, че да се уважаваме един друг,

докато нашите ценностни системи трябва да разберат, че повече не можем да оцеляваме чрез нашата логика

с конкурентното мислене, което е било запазено в толкова много поколения.

Ако обкръжението продължава да подсилва този егоизъм, ще бъде много по-трудно да се измъкнем от него.

Така че ако създадем обкръжение, което ни помага да имаме куража да даваме, и което награждава и подсилва даването,

тогава смятам, че много по-бързо ще се придвижим към този вид отдаващо мислене.

Това, което сега започваме да виждаме, е падането на всички големи институции -

дали това е икономиката, политиката, образованието, здравеопазването - всяко основно ниво на институции в света.

Затова ще трябва да има промени на всяко ниво и това започва с образованието и съзнанието. Защо?

Защото знанието, за това, кои сме ние и защо сме тук се оказа, че са остарели вярвания, които не подкрепят нашето оцеляване.

Трябва да преминем от нашите стари, ограничени вярвания, които ни доведоха до сегашното състояние на света, да пренапишем тези вярвания, за да може, като направим следващата стъпка напред,

да го направим съзнателно, с нова сила, ново разбиране за това, къде искаме да стигнем. Така че трябва да променим образованието.

Само си представете какво щеше да се случи, ако променим обкръжението си напълно.

Какво ако постоянно по новините чувахме - чрез изкуство, забавление, реклами -

че всички ние сме взаимозависими, че всички сме взаимосвързани като една интегрална система.

Как щеше да изглежда светът ни? Как щяхте да се отнасяте към другите в тази система?

Внезапно щяхте да започнете да чувствате, че се отнасяте към другите като към близки за вас.

Ще се грижите по-малко за това, как да използвам другите, как да ги манипулирам, да се възползвам от тях.

Ще започнете да виждате, че другия човек ви е някак близък. Ще имате някакъв афинитет към другите, сякаш те ви принадлежат.

Ще започнете да мислите за тях, както мислите за своите деца или семейство.

Взимате ги в предвид, когато мислите да направите нещо в живота. Мислите "Как ще им повлияе това?"

Така че през такава промяна трябва да преминем, и тя може да се случи чрез подходящото обкръжение, което създаваме за нас.

Ами, имаме тези мозъчни центрове за негативни емоции на съревнование и алчност, и завист, и гняв, и какво ли не,

но можем също и да създадем реалност, в която създаваме позитивни емоции за себе си в нашите връзки, и можем да създадем мозъчни центрове за позитивни емоции -

мозъчни центрове, които сме създали чрез доброволни действия на любов, нарочно, като участваме.

Тогава това ще смекчи мозъчните центрове за негативни емоции, така че да можем да преодолеем нашите базисни желания.

Започнахме да мислим за емоциите като за имащи нещо като колективна идентичност, сякаш има емоционални движения в хората,

нещо като тих бунт, който е точно под повърхността постоянно.

Защото когато нанесохме на картата тази мрежа, можехме да намерим групи от щастливи и нещастни хора в мрежата,

и можехме да намерим, както и да покажем, че щастливите хора могат да повлияят другите да станат щастливи, и че щастието може да се разпространява от човек на човек... на човек, на човек.

Този поглед върху човешкия супер-организъм наистина започна да променя начина, по който мислим за себе си като хора. Ние сме свързани.

Ние сме свързани така, както другите социални видове са - например, пасажи от риби или ята от птици.

Животните имат това. Така наречените "примитивни хора" имат това. Изглежда, че ние сме го загубили, чрез нашата интензивно егоистична ориентация.

Ако възстановим тази връзка, тогава ще се отнасяме с по-голяма солидарност един към друг. Ще разширим солидарността, която съществува в едно семейство.

Можем да я разширим до по-голяма област, накрая до цялата човешко семейство и до живата околна среда.

Можем да окуражаваме хора от всички професии, от всякакви организации да стигнат до идеята за истинско глобално семейство и за реализиране на света, за който всички мечтаем.

Това, което се разкрива все повече, е че най-щастливите хора имат вибриращи социални мрежи;

те работят здраво върху това да развиват връзки с други хора. Значи чувството за единство, свързването на хората носи най-много радост.

ПРИРОДА ОТ ВРЪЗКИ

По някакъв начин науката винаги е признавала, че всичко е винаги взаимосвързано. Но всичко е и взаимнозависимо,

но не можеш да изучаваш всичко наведнъж, затова науката се справя много добре в това като че ли да разрязва света на малки парченца,

и след това да се впуска дълбоко във всяко малко парченце, и това става дисциплина.

Много е лесно да забравиш, че това парче всъщност все още е свързано с всичко останало. На нас ни е удобно да го забравяме,

което създава нещо, което накрая е цялостна система, но тя става раздробена.

И може би някакъв малък процент от учените са естествено привлечени към тази идея за

как това, което изучавам, приляга в по-обширен контекст.

До сега учените, които мислят за това, накрая стигат до идеята, че ако се задълбочим достатъчно,

вселената всъщност е едно голямо нещо.

Задаваме си въпроса: "Защо сме тук като хора?"

Защо сме тук?

После оставяме отговора на нещо толкова просто и пагубно лошо като:

"Няма причина ние да сме тук; ние сме просто случайност на генетиката,

"случайност на генетиката"

и затова можем да правим каквото си поискаме, защото не сме били предназначение да бъдем тук, от самото начало."

Затова се отнасяме с много голямо пренебрежение към нашите връзки и света около нас, и природата, в която живеем,

защото вярваме, че организмите са се появили случайно.

Ако погледнете планетата Земя, ще видите, че живеем в много тясна зона, която поддържа живота - перфектна комбинация на газове в средата, перфектна температура и всичко това.

И то остава непроменливо - и това е много необичайно събитие, как една планета може да поддържа постоянство в свят, където всичко е динамично?

Отговорът е, защото природата е създавала един организъм след друг организъм, за да държи средата в баланс

и да компенсира за редицата дейности, които се случват около нас, за да задържим това, което се нарича "хомеостаза".

ХОМЕОСТАЗА

Ето един много прост пример: Когато светът основно е бил от растения, средата, която имала въглероден диоксид и малко кислород в началото,

О2 СО2

в последствие в нея намалял въглеродният диоксид, а кислородът се увеличил, защото растенията използвали въглерода, и изпускали кислород, и балансът се преобърнал.

И на планетата имало толкова много кислород, че тя била запалима.

ЗАПАЛИМА

Затова понякога падали светкавици и изгаряли кислорода и планетата. Животът не бил устойчив.

Затова природата създала баланс, и балансът бил наречен животни.

Животните вдишват кислород и изхвърлят въглероден диоксид - CO2 O2 - напълно обратното на това, което планетата прави.

Защо това е от значение? Защото когато сложите животни и растения заедно в същата среда,

О2 СО2

като растенията приемат въглероден диоксид и изхвърлят кислород, а животните приемат кислород и изхвърлят въглероден диоксид - това създава кръговрат и баланс, и хармония.

Така че създаването на животните не е било просто случайно събитие; било е необходимо за да се запази балансът.

Сега погледнете живота като люлка, която отива нагоре надолу: като сложа един организъм на едната страна, това разваля баланса, докато люлката не се наклони така,

затова природата слага друг организъм на другата страна, за да върне баланса.

Затова казах: "Къде са хората в тази люлка и защо това е важно?"

Защото хората имат толкова много сила, че ако не сме наясно какво правим, може да вземем люлката и да сложим малко тежест от едната страна и да преобърнем целия баланс на природата.

Тогава ще трябва да се научим как да се върнем и отново да преобърнем баланса обратно.

Без да съзнаваме къде ни е мястото в природата,

сме загубили поглед върху факта, че всеки друг организъм участва в това да държи средата по-стабилна. Ние не сме били за да манипулираме средата.

Но ако сега балансът се разваля заради човечеството, това значи, че природата повече няма да поддържа човешкия живот на тази планета.

Това казва, че сме разрушили баланса на средата и причиняваме собственото си изчезване.

Така че предстоящата заплаха е видна. Трябва да работим заедно, за да създадем отново хармония в средата.

Когато осъзнаем това, можем да се захванем с това като основна насока на човешката цивилизация.

КРИТИЧНА МАСА

Можем ли ние като глобално племе да се приспособим достатъчно бързо, за да можем да променим нашето общо поведение достатъчно бързо?

Има голям потенциал, защото не е нужно всички да се променят едновременно, а ние говорим за "критичната маса".

Не знам колко души трябва да се променят, за да се разпространи това, но е факт, че когато хората започнат да мислят по различен начин, да действат различно, това има ефект върху другите. То се разпространява.

Правила на малцинството: учените откриват повратна точка за разпространението на идеи

Учените от RPI са открили, че когато само 10% от населението са дълбоко посветени на дадена идея,

тяхната идея винаги се приема от мнозинството от обкръжението. Интересното е, че техният математичен модел показва, че това е като спонтанен скок.

посветени на вариант А (10%) имат мнение А, имат мнение Б

Тоест под 10%, няма видим прогрес; обаче над 10% идеята се разпространява като пожар.

Не мисля, че това ще се случи първо, като цяло, сред лидерите, нито политическите, нито бизнес лидерите.

Мисля, че винаги има изключения, и има много просветени политически лидери, има просветени бизнесмени,

но като цяло тези хора имат твърде голям интерес в сегашната система, и се страхуват от промяна,

защото тяхната основа на власт и богатство лежи в поддържането на сегашната система.

Затова промяната трябва да дойде отнякъде другаде. Не мисля, че може да дойде от най-бедните хора.

Най-бедните хора, може би 2 милиарда души в света се опитват някак да оцелеят.

Те трябва да получат храна, дом, работа, здравно осигуряване и образование поне на минимално ниво.

Не можем да го очакваме от това, е, може би, двеста, триста милиона хора, които са наистина богати и са водещите класи.

Това трябва да дойде от тези, които са по средата, които имат избор, които са все по-загрижени,

и които знаят, че нещо трябва да се направи, и надеждата е те да се събудят.

Ако има хора, които знаят, че светът трябва да стане интегриран, то въпросът е:

Могат ли те да се свържат? Могат ли те да направят първата стъпка към това?

Мисля, че проблемът с глобалната криза е, че от гледна точка на всеки индивидуално, става трудно да знае какво аз правя по въпроса.

Когато кажа моя егоизъм и променя моя егоизъм, това е илюзия. Как мога да променя своя егоизъм, когато завися от толкова много други егоизми?

Така поради усилията на малко хора, това съответно променя центъра на света. Как?

Защото този еволюционен натиск действа върху всички. Просто те нямат правилния контекст. Всичко, което им трябва е първоначалната искра.

Искрата ще дойде от този по-висш ешелон от хора, които работят заедно, за да развият позитивни емоции,

така че те влияят на много повече хора, отколкото показва това малко общество, което го е започнало. Така че една малка промяна в едно малко общество може да повлияе на много по-голямо човешко общество,

и взаимовръзката, която имаме към Интернет, взаимовръзката на егоизма, изведнъж, без дори да знае, че го прави,

ще се промени и ще се установи, и затова промените могат да дойдат много бързо.

Основната идея е, че съществува тази обширна материя на човечеството, която се разтяга до безкрай в далечината. Аз съм свързан с теб, а ти с други до безкрай.

Твоите действия могат да повлияят на действията и чувствата на другите около теб, което на свой ред може да се разпространи до още други, и до още други.

Ако кажете на някого, че той няма влияние върху никого, той няма да направи нищо.

Но ако му кажете, че има влияние върху хиляди хора, той ще промени живота си. И затова мисля, че е толкова критично да разберем, на първо място, как и защо сме свързани.

мислещи хора

Мислещите хора, те могат да видят възможности в това, затова трябва да направим това заедно.

трябва да направим това заедно

Трябва да направим това заедно чрез диалози, първо между двама души, чрез връзки между двама души, и след това да го разпространим до цяло семейство,

до цялото общество, то по-големи общества, до страната, до целия свят.

Нужно е обществото да приеме, че не можем да направим това сами. Не можем да го направим сами.

всъщност е много просто

Всъщност това, което трябва да направим, е много просто. Просто трябва да накараме хората да се идентифицират с него

да се идентифицират

и да видят ползата от това, което то предлага,

да видят ползата

предложението да работим заедно и колко повратно по-добър ще бъде животът, дори материално и духовно.

Липсата на връзка между хората причинява целия печал в света. Това е несъмнено.

Ние сме на кръстопът.

Ние сме на кръстопът, кръстопът - и това няма да се реши от съдбата.

не е участ,

не е съдба.

Не е съдба.

Ние сме на етап, където бъдещето на човечеството

бъдещето на човечеството

ще бъде решено от това, как хората мислят за него днес, и как те се държат.

как хората мислят днес

Съзнаване. Пробуждане. Това са ключовите думи.

Съзнаване

Имам шанс да се променим.

Нещо, което трябва да приемем, е че това да се променим вече не е въпрос на да или не.

промяната вече не е въпрос

Промяната идва.

Промяната идва

Единственият въпрос е дали идва неочаквано и внезапно върху нас,

така че да не можем да направим много по въпроса, ставаме нейни жертви.

ставаме жертви на промяната

Или можем да я очакваме, да създадем тези големи промени, които ще донесат по-добро бъдеще.

или можем да я очакваме и да създадем по-добре бъдеще

И това е безпрецедентната задача на сегашното поколение.

КРЪСТОПЪТ - родилни мъки на един нов светоглед