Return to Video

Как се влюбих в квазарите, блазарите и невероятната ни Вселена

  • 0:01 - 0:04
    Нощното небе е първата ми любов.
  • 0:04 - 0:06
    Любовта е сложна.
  • 0:06 - 0:11
    Виждате снимка на свръхдълбокия
    космос от космическия телескоп Хъбъл,
  • 0:11 - 0:15
    едно от най-далечните изображения на
    Вселената ни, видяни някога.
  • 0:15 - 0:17
    Това, което виждате тук е галактика,
  • 0:17 - 0:20
    която се състои от милиарди звезди.
  • 0:20 - 0:25
    А най-далечната галактика се намира на
    трилиони, трилиони километри.
  • 0:26 - 0:29
    Като астрофизик имам
    невероятната привилегия да изучавам
  • 0:29 - 0:32
    някои от най-екзотичните обекти
    в нашата Вселена.
  • 0:32 - 0:36
    Обектите, които ме плениха
    от пръв поглед в кариерата ми
  • 0:36 - 0:40
    са супермасивните, хиперактивни
    черни дупки.
  • 0:42 - 0:46
    С тегло до 10 милиарда пъти
    масата на нашето Слънце,
  • 0:46 - 0:49
    тези галактически черни дупки
    поглъщат материя
  • 0:49 - 0:52
    с повече от 1000 пъти по-голяма скорост
  • 0:52 - 0:56
    от "средностатистическата"
    супермасивна черна дупка.
  • 0:56 - 0:58
    (Смях)
  • 0:58 - 0:59
    Тези две характеристики,
  • 0:59 - 1:03
    заедно с още няколко, ги правят квазари.
  • 1:03 - 1:05
    В същото време обектите, които изучавам
  • 1:05 - 1:08
    произвеждат едни от най-мощните
    потоци от частици,
  • 1:08 - 1:10
    наблюдавани някога.
  • 1:10 - 1:13
    Тънките потоци, наречени струи,
  • 1:13 - 1:17
    се движат с 99,99 процента от
    скоростта на светлината
  • 1:17 - 1:21
    и са насочени право към Земята.
  • 1:21 - 1:27
    Тези струйни, насочени към Земята,
    хиперактивни и супермасивни черни дупки
  • 1:27 - 1:32
    се наричат блазари или ярки квазари.
  • 1:32 - 1:35
    Това, което прави блазарите толкова
    специални е фактът, че те са едни от
  • 1:35 - 1:38
    най-ефективните ускорители на частици
    във Вселената
  • 1:38 - 1:43
    и пренасят невероятни количества енергия
    през галактиката ни.
  • 1:43 - 1:45
    Тук показвам представата за блазар
    на един художник.
  • 1:45 - 1:49
    Чинията, през която
    материята попада в черната дупка
  • 1:49 - 1:50
    се нарича акреционен диск,
  • 1:50 - 1:52
    тук е показан в синьо.
  • 1:52 - 1:55
    Част от тази материя се изстрелва
    около черната дупка
  • 1:55 - 1:57
    и се ускорява до ненормално
    високи скорости
  • 1:57 - 2:00
    в струята, показана тук в бяло.
  • 2:00 - 2:03
    Въпреки, че системите-блазари са редки,
  • 2:03 - 2:06
    процесът, с който природата
    поглъща материя чрез диск
  • 2:06 - 2:09
    и после изхвърля част от нея
    в струя навън е по-често срещан.
  • 2:10 - 2:12
    Накрая ще излезем от
    системата-блазар,
  • 2:12 - 2:17
    за да покажем приблизителната ѝ връзка
    с по-широкия галактически контекст.
  • 2:22 - 2:26
    Освен космическото счетоводство за това
    колко материя влиза и колко излиза,
  • 2:26 - 2:29
    една от актуалните теми в
    астрофизиката на блазарите сега е
  • 2:29 - 2:33
    откъде идва изхвърлянето на
    най-високоенергийната струя.
  • 2:33 - 2:37
    На тази снимка ме интересува
    къде се образува бялото петно
  • 2:37 - 2:41
    и дали, в края на краищата, има
    някаква връзка между струята
  • 2:41 - 2:43
    и материята на акреционния диск.
  • 2:43 - 2:45
    Категоричните отговори на този въпрос
  • 2:45 - 2:48
    бяха почти напълно невъзможни до 2008,
  • 2:48 - 2:53
    когато НАСА изстреля нов телескоп,
    който улавя по-добре гама лъчите –
  • 2:53 - 2:55
    това е светлина с милион пъти
    по-голяма енергия
  • 2:55 - 2:59
    от тази на обикновения рентгенов преглед.
  • 2:59 - 3:03
    Сравнявам едновременно вариации
    на данните за гама лъчите
  • 3:03 - 3:06
    и данните за видимата светлина
    ден по ден и година по година,
  • 3:06 - 3:10
    за да локализирам по-добре
    петната от гама лъчи.
  • 3:10 - 3:12
    Изследването ми показва, че
    в някои случаи
  • 3:12 - 3:16
    тези петна се образуват много по-близо
    до черната дупка,
  • 3:16 - 3:18
    отколкото мислехме в началото.
  • 3:18 - 3:20
    Щом локализираме с по-голяма сигурност
  • 3:20 - 3:22
    къде се образуват
    петната от гама лъчи,
  • 3:22 - 3:26
    ще можем да разберем по-добре
    как се ускоряват струите
  • 3:26 - 3:28
    и най-после ще разкрием
    динамичните процеси,
  • 3:28 - 3:33
    чрез които се формират някои от
    най-пленителните обекти във Вселената ни.
  • 3:34 - 3:38
    Всичко това започна като любовна история.
  • 3:38 - 3:39
    И все още е.
  • 3:39 - 3:44
    Тази любов ме превърна от едно
    любопитно момиче, гледащо звездите
  • 3:44 - 3:45
    в професионален астрофизик
  • 3:45 - 3:49
    на прага на прекрасно откритие.
  • 3:49 - 3:51
    Кой би казал, че стремежът към Вселената
  • 3:51 - 3:55
    ще ме приземи толкова здраво
    с мисията ми тук, на Земята.
  • 3:55 - 3:58
    Все пак, знаем ли някога
    къде наистина ще ни отведат
  • 3:58 - 4:00
    първите любовни трепети?
  • 4:00 - 4:01
    Благодаря ви.
  • 4:01 - 4:04
    (Аплодисменти)
Title:
Как се влюбих в квазарите, блазарите и невероятната ни Вселена
Speaker:
Джедайда Айслър
Description:

Като малко момиче Джедайда Айслър се влюбила в нощното небе. Сега тя е астрофизик, който изучава супермасивните, хиперактивни черни дупки. В тази очарователна беседа, тя ни отвежда на трилиони километри от Земята, за да ни представи обекти, които могат да бъдат до 10 милиарда пъти по-масивни от Слънцето и които понякога изстрелват мощни струи от частици към нас.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
04:19

Bulgarian subtitles

Revisions