Петер Айген: Как да се изобличи корупцията

Някои от най-загадъчните световни социални проблеми, казва Петер Айген, могат да бъдат проследени до систематична, проникваща правителството корупция, ръка в ръка с глобални компании. На TEDxBerlin, Айген описва сензационната контраатака водена от неговата организация "Трансперънси Интернешънъл " (Международна прозрачност)

Ще говоря за корупцията,

но бих искал да съпоставя

две различни неща.

Първото е голямата глобална икономика,

голямата глобализирана икономика,

и другото е малката, и много ограничена,

възможност на традиционните ни правителства

и техните международни институции

да управляват, да формират тази икономика.

Понеже съществува тази асиметрия,

която създава, общо взето,

провалено управление.

Провалено управление в много области,

в областта на корупцията, и в областта на разрушаването на околната среда,

в областта на експлоатацията на жени и деца,

в областта на климатичната промяна.

Във всички области, в които наистина се нуждаем от

капацитет да се въведе отново

върховенството на политиката

в икономиката,

която действа в световен мащаб.

И мисля, че корупцията,

и борбата срещу корупцията,

и влиянието на корупцията,

е вероятно един от най-интересните начини,

за да илюстрирам какво имам предвид,

с този неуспех на управление.

Нека ви кажа за моя собствен опит.

Навремето работих като директор

в офисът на Световната банка в Найроби

за източна Африка

По това време забелязах,

че корупция, че огромна корупция,

че систематична корупция,

подкопаваше всичко, което се опитвахме да направим.

И затова, аз започнах

не само да се опитвам да защитя

работата на Световната банка,

нашите собствени проекти, нашите собствени програми

срещу корупцията,

но като цяло, мислех, че се нуждаем от система,

която да предпази хората

в тази част на света

от опустошенията на корупцията.

И веднага след като започнах тази работа,

получих записка от Световната банка,

първоначално от правния отдел,

в която казваха, че не ми се разрешава да правя това.

"Намесвате се във вътрешните работи на нашите партньорски страни.

Това е забранено от хартата на Световната банка.

Така че искаме да спрете делата си."

Междувременно, аз председателствах

среща на дарители например,

в които различните донори,

и на много от тях им харесва да бъдат в Найроби --

вярно е, че това е един от

най-несигурните градове на света,

но на тях им харесва да бъдат там, защото другите градове

са дори по-малко уютни.

И в тези срещи на донорите, аз забелязах,

че много от най-лошите проекти,

които бяха изложени

от нашите клиенти, от правителствата,

от организаторите,

много от тях, представляващи

доставчици от севера,

че най-лошите проекти

бяха реализирани първи.

Нека ви дам един пример.

Огромен енергиен проект,

300 милиона долара,

предстоеше да бъдат пръснати

в един от най-уязвимите, и един от най-красивите

райони на западна Кения.

И ние всички забелязахме веднага,

че този проект нямаше икономически ползи.

Нямаше клиенти. Никой нямаше да купува електроенергия там.

Никой не се интересуваше от проекти за напояване.

Точно обратното, ние знаехме, че този проект

щеше да унищожи околната среда,

щеше да унищожи крайречните гори,

които са основата за

оцеляването на номадските групи,

на Самбуру и Токана в тази област.

Така че всеки знаеше, че това е, не безполезен проект,

това е абсолютно вреден, ужасен проект,

да не говорим за бъдещата задлъжнялост на страната,

за тези стотици милиони долари,

и източването

на оскъдните ресурси от икономиката,

за много по-важни дейности,

като училища, като болници и така нататък.

И все пак, ние всички отхвърлихме този проект.

Нито един от дарителите не желаеше

името му да е свързано с него,

и това беше първият проект, който щеше да бъде изпълнен.

Добрите проекти, които ние като общност на дарителите

вземахме под наша опека,

те отнемаха години, знаете ли,

имахме твърде много проучвания,

и много често те не успяваха.

Но лошите проекти,

които бяха абсолютно вредни за икономиката,

за много поколения, за околната среда,

за хилядите семейства, които трябваше да бъдат преселени.

Tе бяха бързо приети

от консорциум от банки,

от агенции доставчици,

от застрахователни агенции,

като в Германия, Хермес, и така нататък,

и те се върнаха много, много бързо,

вследствие на нечестив съюз

между мощните елити

в страните там,

и доставчиците от севера.

Сега, тези доставчици

бяха нашите големи компании.

Те бяха участниците в този глобален пазар,

който споменах в началото.

Те бяха Сименс-ите на този свят,

идващи от Франция, от Обединеното кралство, от Япония,

от Канада, от Германия,

и те бяха систематично подтиквани

от систематична, мащабна корупция.

Ние не говорим за

50 000 долара тук,

или 100 000 долара там, или един милион долара там.

Не, ние говорим за 10 милиона, 20 милиона долара,

в швейцарските банкови сметки,

в банковите сметки в Лихтенщайн,

на президенти, на министри,

на високопоставените служители в държавния сектори.

Това беше реалността, която видях,

и не само в един проект като този,

видях, бих казал,

през годините, в които работех в Африка,

видях стотици проекти като този.

И така, аз се убедих,

че тази систематична корупция,

пречи на провеждането на икономическа политика в тези страни

което е основната причина

за мизерията, за бедността,

за конфликтите, за насилието,

за отчаянието

в много от тези страни.

Това, че имаме днес,

повече от един милиард хора под абсолютната линия на бедност,

това, че имаме повече от един милиард души

без чиста питейна вода в света,

два пъти това число,

повече от два милиарда души

без канализация и т.н.,

и произтичащите от това заболявания

на майки и деца,

също и детска смъртност на повече от

10 милиона души всяка година,

деца умиращи, преди да навършат пет години.

Причината за това е до голяма степен

огромната корупция.

Сега, защо Световната банка

не ми позволи да върша тази работа?

Разбрах след това,

след като напуснах, след голяма борба, Световната банка.

Причината беше, че членовете на Световната банка

мислеха, че чуждестранният подкуп е приемлив,

включително Германия.

В Германия чуждестранният подкуп беше разрешен.

Дори беше с данъчни облекчения.

Не е чудно, че повечето от най-важните

международни оператори в Германия,

но също и във Франция, и Обединеното кралство,

и Скандинавският полуостров, навсякъде, систематично подкупваха.

Не всички от тях, но повечето от тях.

И това е явлението,

което аз наричам липса на управление,

защото, когато след това се върнах в Германия

и започнах тази малка неправителствена организация

тук в Берлин, във вила Борсиг,

беше ни казано, че не можем да накараме

нашите немски износителите да спрат да подкупват,

защото щяхме да загубим нашите договори.

Щяхме да загубим от французите,

щяхме да загубим от шведите, щяхме да загубим от японците,

и следователно, това беше наистина затворническа дилема,

което направи много трудно

за отделните компаниии,

индивидуалните страни износителки

да кажат, че няма да

продължат този смъртоносен, катастрофален

навик на големите компании за даване на подкупи.

Така че това е, което мисля

за липса на управленска структура,

понеже, дори и силното правителство,

което имаме в Германия, сравнително,

не бе в състояние да заяви,

че няма да позволи на нашите компании да дават подкупи в чужбина.

Те се нуждаеха от помощ,

и дори самите големи дружества

имаха тази дилема.

Много от тях не искаха да дават подкупи.

Много от немските фирми, например,

вярват, че те наистина

произвеждат продукт с високо качество,

на добра цена, така че те са много конкурентноспособни.

Те не са толкова добри в подкупването.

както много от техните международни конкуренти,

но на тях не им бе дадена възможност

да покажат своите силни страни,

защото светът бе разяден

от огромна корупция.

И затова ви разказвам всичко това,

гражданското общество се надигна по този повод.

Имахме малка НПО,

Трансперънси Интернешънъл.

Те започнаха да мислят за

един авариен изход от тази затворническа дилема,

и ние разработихме концепции

за колективни действия,

по принцип, опитвайки се да съберем различни конкуренти

заедно около масата,

и да разясним на всички тях

колко много ще бъде в техен интерес,

ако те едновременно спрат да дават подкупи,

и казано накратко,

в крайна сметка успяхме

да накараме Германия да подпише,

заедно с останалите страни от ОИСР,

и няколко други износители.

През 1997 г. бе приета конвенция,

под егидата на ОИСР,

която задължи всички

да променят своите закони

и да криминализират чуждестранните подкупи.

(Ръкопляскания)

Добре, благодаря ви, искам да кажа, че е интересно,

че в постигането на това

трябваше да седим заедно с дружествата.

Тук в Берлин имахме, в института в Аспен на Ванзее,

имахме срещи с около

20 лидери от промишлеността,

и ние обсъдихме с тях

какво да правим с международните подкупи.

В първата заседание, имахме три сесии

в продължение на две години.

И президентът фон Вайцзекер, между другото,

председателства едно от заседанията на първата сесия,

за да разсее страхът

на предприемачите,

които не бяха свикнали да се пазарят

с неправителствени организации.

И на първата сесия всички те казаха:

"Това, което правим не е подкупване. Това е обичайно там.

Това е, което тези други култури изискват.

Те дори го аплодират."

В действителност, Мартин Валзер

все още казва това днес.

И така все още има много хора,

които не са убедени, че ние трябва да спрем подкупването.

Но във втората сесия,

всички те си признаха, че никога не биха направили това,

което правеха в тези други държави,

тук в Германия, или във Великобритания и така нататък.

Министри от правителството признаха това.

И в последната сесия, в института Аспен,

ги накарахме да подпишат отворено писмо

до правителството на Кол, по онова време,

искайки те

да участват в конвенцията на ОИСР.

И това е, по мое мнение,

пример за "нежна" сила,

защото ние успяхме да ги убедим,

че те трябваше да се присъединят към нас.

Имахме по-дългосрочен план.

Имахме по-обширен,

географски много по-широк,

избирателен район, който се опитвахме да защитим.

И заради това законът бе променен.

Ето защо Сименс сега има неприятности.

И затова MIN сега има неприятности.

В някои други страни, конвенцията на ОИСР

все още не е правилно приложена.

И, отново, гражданските общества

дишат във врата на учреждението.

В Лондон, например,

където "BAE" избягна

огромно дело за корупция,

което Службата по измами в Съри се опита да заведе,

100 милиона британски лири,

всяка година за десет години,

за един определен служител от една определена приятелска страна,

който след това купи

военно оборудване за 44 милиарда паунда.

За този случай няма съдебно преследване в Обединеното кралство.

Защо? Понеже те смятат, че това

е противоречащо на интересите за сигурността

на населението на Великобритания.

Гражданското общество поставя под напрежение гражданското общество

се опитва да намери решение на този проблем,

а също и в Обединеното кралство

а също и в Япония, където не се прилага правилно,

и така нататък.

В Германия, ние се мъчим

да ратифицираме конвенцията на ООН,

което е следващата конвенция.

Ние, в Германия, не я ратифицираме.

Защо? Понеже това ще направи необходимо

да се криминализира корупцията

на депутатите.

В Германия ние имаме система, при която,

не ви е позволено да давате подкупи на държавен служител,

но ви е позволено да давате подкупи на депутат.

Това е, съгласно немското законодателство, позволено.

И членовете на парламента не искат да променят това,

и по тази причина, те не могат да подпишат

конвенцията на ООН срещу чуждестранни подкупи,

една от многото, много малко страни,

която проповядва честност и добро управление, навсякъде по света,

но не може да ратифицира тяхната конвенцията,

която успяхме да прокараме в законите

на около 160 държави по целия свят.

Виждам, че времето ми изтича.

Нека просто се опитам

да направя някои изводи от това, което се случи.

Смятам, че това, което успяхме да постигнем

в борбата с корупцията,

може също да се постигне

в други области на липса на управление.

До сега Организацията на обединените нации

е изцяло на наша страна.

Световната банка направи голяма промяна под ръководството на Улфенсон,

и те станаха, бих казал, най-силната

антикорупционна агенция в света.

Повечето от големите фирми

сега са напълно убедени,

че те трябва да въведат

много силни политики

срещу подкупване и така нататък.

И това е възможно, тъй като гражданското общество

се присъедини към компаниите,

и се присъедини към правителството

при анализа на проблема,

в развитието на средствата за защита,

в изпълнението на реформите,

и след това по-късно, в наблюдението на реформите.

Разбира се, ако обществените организации

искат да играят тази роля,

те трябва да израстнат до тази отговорност.

Не всички обществени организации са добри.

Ку клукс клан е неправителствена организация.

Така че ние трябва да сме наясно,

че гражданското общество

трябва да се формира само.

Те трябва да имат много

по-прозрачно финансово управление.

Трябва да имат много по-активно управление

в много обществени организации.

Ние също се нуждаем от много повече компетентност от лидерите на гражданското общество.

Това е и причината да създадем управленческо училище

и Центъра за гражданско общество тук в Берлин.

Защото ние смятаме, че повечето от нашите образователни

и изследователски институции в Германия

и континентална Европа като цяло,

не се съсредоточават достатъчно, все още,

в овластяване на гражданското общество

и обучение на ръководството на гражданското общество.

Но това, което казвам от моят практически опит е,

че ако гражданското общество постъпи правилно

и се присъедини към другите участници,

по-специално, правителствата,

правителства и техните международни институции,

но също така и големи международни участници,

по-специално тези, които са се ангажирали

с корпоративна социална отговорност,

тогава, в този магически триъгълник,

между гражданското общество,

правителството и частния сектор,

има огромен шанс

за всички нас да създадем по-добър свят.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)