Нашата нездравословна мания за избор

Изправени сме пред безкраен низ от възможности за избор, който ни кара да чувстваме тревожност, вина и угризения на неадекватност, че може би правим грешен избор. Но философа Рената Салеки пита: Може ли индивидуалния избор да ни отвлича от нещо по-голямо -- силите ни, като социални мислители? Смела покана за нас, да спрем да вземаме личните избори толкова насериозно и да се фокусираме върху изборите, които правим колективно.

Когато се подготвях за тази реч,

потърсих няколко цитата,

които искам да споделя с вас.

Добрата новина: намерих три,

които специално харесах,

първият, на Самюел Джонсън, който е казал:

"Когато правите избор в живота,

не забравяйте да живеете.",

вторият на Есхил, който напомня, че

"Щастието е избор, който изисква усилия.",

и третият е на Граучо Маркс,

който казва: "Не бих искал
да избера да принадлежа

на който и да е клуб,
който би ме имал като член."

Сега, лошата новина:

Не знаех кой от тези цитати

да избера да споделя с вас.

Сладкото напрежение от избора.

В днешните времена на
пост-индустриален капитализъм,

изборът, заедно с индивидуалната свобода

и идеята за себеизграждането,

са издигнати в нов идеал.

Сега, заедно с това,
също имаме вярването

в безкрайния прогрес.

Но лошата страна на тази идеология

е увеличаването на стреса,

чувства за вина,

чувства за неадекватност,

чувство, че се проваляме в нашите избори.

За съжаление, тази идеология
на индивидуален избор

е предотвратила мисленето ни
за социални промени.

Изглежда, че тази идеология всъщност

доста ефикасно ни пречиства

като политически и социални мислители.

Вместо да създаваме социални критики,

ние сме все повече и повече
съсредоточени в себекритики,

понякога стигащи до себеунищожение.

Сега, как така тази идеология на избора

е все още толкова силна,

дори сред хора, които нямат

толкова много неща,
между които да избират.

Как така хора, които дори са бедни

също така доста се идентифицират
с идеята за избор,

тази, която е рационалната идея за избор,

която приемаме?

Сега, идеологията на избора
е много успешна

в създаването на място за мисъл за нас

за някакво въобразимо бъдеще.

Нека ви дам пример.

Моята приятелка Маня,

когато беше студентка в
Калифорнийския университет,

печелеше пари,

като работеше за продавач на коли.

Сега, Маня, когато се сблъска

с типичния клиент, дебатираше с него

начина му на живот,

колко иска да похарчи,

колко деца има,

за какво му трябва кола?

Обикновено, достигаха до добро заключение,

което ще е перфектна кола.

Сега, преди клиентът на Маня
да се прибере вкъщи

и обмисли нещата,

тя ще му каже:

"Колата, която купуваш сега е перфектна,

но след няколко години,

когато децата ти ще напуснат къщата,

когато ще имаш малко повече пари,

онази другата кола ще е идеална.

Но това, което купуваш сега е страхотно."

Сега, повечето от клиентите на Маня,

които се връщат на следващия ден,

си купили онази другата кола,

колата, от която не са се нуждаели,

колата, която е струвала твърде много пари.

Сега, Маня стана толкова успешна
в продването на коли,

че скоро се премести да продава самолети.

(Смях)

И знаейки толкова много за
психологията на хората,

я подготви добре за настоящата ѝ работа,

която е тази на психоаналитик.

Сега, защо клиентите на Маня
са били толкова ирационални?

Успехът на Маня беше в това, че тя можеше

да създаде в техните глави картината

на едно идеализирано бъдеще,

картина за тях самите,

когато вече са по-успешни, по-свободни

и това за тях, избирането
на онази другата кола

е като че ли те се приближават
към този идеал,

в който като че ли Маня вече ги е видяла.

Сега, ние рядко правим наистина
абсолютно рационални избори.

Изборите ни са повлияни
от нашето подсъзнание,

от нашето общество.

Ние често избираме

като улучваме това, което другите хора

мислят за нашия избор.

Също ние избираме

като гледаме това, което
другите хора избират.

Ние също улучваме това,
което е социално приемлив избор.

Сега, поради това, ние всъщност

дори след като вече сме избрали,

например купили сме кола,

непрекъснато четем ревюта за коли,

като че ли все още искаме да се убедим,

че сме направили правилният избор.

Сега, изборите провокират стрес.

Те са свързани с рискове, загуби.

Те са изключително непридвидими.

Сега, заради това,

хората сега имат все повече
и повече проблеми,

че не избират нищо.

Наскоро бях на сватбена рецепция

и се срещнах с млада, красива жена,

която моментално започна да ми
разказва за нейния стрес от избора.

Тя ми каза: "Трябваше ми един месец

за да реша коя рокля да облека."

Тогава тя каза: "Седмици наред търсех

в кой хотел да отседна за тази вечер.

И сега се нуждая да избера
донор за сперма."

(Смях)

Гледах тази жена в шок:

"Донор за сперма? За къде бързате?"

Тя каза: "Ставам на 40
в края на тази година

и бях толкова нещастна
в избора си на мъже в живота."

Сега изборът, защото е свързан с риск,

провокира стрес

и вече известният

датски философ Сьорен Киркегор,

който посочва, че стресът

е свързан с възможността за възможности.

Сега, ние днес мислим, че можем
да предотвратим тези рискове.

Имаме безкрайно пазарно анализиране,

проекти за бъдещи доходи.

Дори с пазара, който се основава на късмет,

произволие, ние мислим че можем
рационално да предскажем

накъде отива.

Сега, късметът всъщност
се превръща в доста травмиращ.

Миналата година, моят приятел
Бернард Харкурт

от университета в Чикаго
организира събитие,

конференция за идеята за късмета.

Той и аз бяхме заедно на подиума

и точно преди да предадем докладите си —

не знаехме докладите един на друг —

решихме наистина да поемем риска.

Така че информирахме нашата аудитория,

че това, което ще чуят сега

ще е произволен доклад,

комбинация от два доклада,

на всеки от които не знаехме какво пише.

Сега, представихме конференцията
по следния начин.

Бернард прочете първия параграф,

аз прочетох моят първи параграф,

Бернард прочете неговият втори параграф,

аз прочетох моя втори параграф

и така до края на докладите ни.

Сега, ще бъдете изненадани,

че по-голямата част от нашата аудитория

не мислеше, че това, което току що са чули

е абсолютно произволен доклад.

Не можеха да повярват, че

говорейки от позицията на авторитетност

като двамата професори, които бяхме,

сериозно ще поемем риска.

Те помислиха, че сме подготвили
доклада заедно

и просто се шегувахме, че е произволен.

Сега, живеем във времена
с много информация,

много данни,

много информация за вътрешността
на нашите тела.

Декодирахме генома си.

Знаем за мозъците ни повече от всякога.

Но изненадващо, хората все повече и повече

си затварят очите пред това знание.

Невежеството и отричането набират скорост.

Сега във връзка със сегашната
икономическа криза,

мислим, че просто ще се събудим отново

и всичко ще е както преди,

и никакви политически или
социални промени не ще са нужни.

Във връзка с екологичната криза,

мислим, че нищо не е нужно
да правим точно сега

или другите трябва да действат преди нас.

Или дори когато екологичната криза
вече се случва,

като катастрофа във Фукошима,

често има хора, живеещи в същата среда

със същото количество информация,

и половината от тях се
притесняват за радиацията,

и половината от тях я игнорират.

Сега, психоаналитиците знаят много добре,

че хората изненадващо нямат

страст към познанието,

но страст към невежеството.

Какво значи това?

Да кажем, че когато се изправим пред

животозастрашаваща болест,

доста хора няма да искат да знаят това.

Те ще предпочетат да отрекат болестта,

затова не е много мъдро
да бъдат информирани,

ако те не поискат.

Изненадващо, изследванията
показват, че понякога

хората, които отричат своите болести

живеят повече от тези,
които рационално избират

най-доброто лечение.

Сега, това невежество обаче

не е много от полза на социално ниво.

Когато сме невежи за това,
към което сме се насочили,

могат да бъдат причинени
доста социални щети.

Сега, заедно с невежеството

днес също се изправяме

пред някаква очевидност.

Френският философ

Луис Алтусер е посочил,

че идеологичните функции са такива,

че създават було от очевидност.

Преди да изкажем каквато
и да е социална критика,

наистина е необходимо да повдигнем
това було от очевидност

и напълно да обмислим малко по-различно.

Ако се върнем към тази идеология

на индивидуалност, рационален избор,

ние често приемаме,

че е необходимо точно тук,

да повдигнем тази очевидност

и да обмислим малко по-различно.

Сега за мен, въпросът често е

защо все още приемаме идеята
на себеизградения човек,

на който капитализма разчита
още от началото?

Защо си мислим, че сме
наистина такива господари

на нашите животи, в които
можем рационално

да направим най-добрите, идеални избори,

че не приемаме загуби и рискове?

И за мен, понякога е доста шокиращо
да видя много бедни хора,

например, неподкрепящи идеята

богатите да плащат по-големи данъци.

Доста често тук те все още се идентифицират

с определен вид лотариен манталитет.

Добре, може би те не мислят,
че ще се справят

в бъдеще, но може би мислят,

синът ми може да стане
следващият Бил Гейтс.

И кой би искал да взема данъци от сина си?

Или за мен също така стои въпросът

защо хората, които нямат
никакви здравни осигуровки

не приемат универсални здравни грижи?

Понякога не ги приемат,

отново идентифицирайки се
с идеята за избор,

но те нямат какво да избират.

Сега, Маргарет Татчър
всеизвестно е казала,

че няма нищо друго като едно общество.

Обществото не съществува,
съществуват само личности

и техните семейства.

За съжаление, тази идеология
функционира доста добре,

и заради това хората, които са бедни,
биха се почувствали

засрамени от тяхната бедност.

Безкрайно бихме се чуствали виновни, че

не правим правилните избори,

и че затова не сме преуспели.

Ние сме загрижени, че не сме
достатъчно добри.

Затова работим много здраво,

дълги смени на работното място

и също толкова време върху
преправянето на себе си.

Сега, когато сме стресирани върху избори,

понякога лесно се отказваме
от силата ни за избор.

Идентифицираме се с гуруто,

което ни казва какво да правим,

терапевтът по себепомощ

или приемаме тоталитарен водач,

който изглежда, че няма никакви
съмнения в изборите си,

който горе-долу знае.

Сега, хората често ме питат:

"Какво научихте, като изучавахте избора?"

И има една важно послание, което научих.

Когато мислех за изборите си,

спрях да вземам изборите
на сериозно, лично.

Първо, осъзнах, че доста
от изборите, които правя

не са рационални.

Свързано е с подсъзнанието ми,

предположенията за това,
което другите избират

или, което е социално приемлив избор.

Също приемам идеята,

че трябва да преминем отвъд

мисленето за индивидуални избори,

че е доста важно да обмислим
отново социалните избори,

тъй като идеологията на
индивидуалния избор ни е пречистила.

Наистина предотврати мисленето
ни за социални промени.

Прекарваме толкова много време,
избирайки неща за себе си

и почти не вземаме предвид

обществените избори, които правим.

Сега, не трябва да забравяме, че изборът

е винаги свързан към промяна.

Можем да правим индивидуални промени,

но можем да правим социални промени.

Може да изберем да имаме повече вълци.

Можем да изберем да
променим околната среда,

за да имаме повече пчели.

Можем да изберем да имаме
различни оценяващи агенции.

Можем да изберем да
контролираме корпорации

вместо да позволяваме на копрорациите
да контролират нас.

Ние имаме възможност да направим промени.

Сега, започнах с цитат на Самюел Джонсън,

който е казал, че когато правим
избори в живота си,

не бива да забравяме да живеем.

Накрая, можете да видите,

че имах избор

да избера един от три цитата,

с които исках да започна лекцията си.

Имах избор,

както нации, хора,

имаме избор да обмислим отново

в какво общество искаме да живеем в бъдеще.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)