Защо усещаме носталгията? - Клей Роутледж

Виж целия урок на: http://ed.ted.com/lessons/why-do-we-feel-nostalgia-clay-routledge

Носталгията някога била смятана за заболяване типично за специфична група хора. Днес хората по цял свят описват преживяването и удоволствието от носталгията. Но как работи носталгията? И здравословна ли е? Клей Роутледж разказва подробно за начина, по който нашето разбиране за носталгията се е променило, откакто терминът бил въведен в края на 17. век.

Урок от Клей Роутледж, анимация от Антон Богати.

В края на 17. век

студентът по медицина Йохан Хофер
забелязал странно заболяване,

засягащо швейцарските наемни войници,
служещи в чужбина.

Симптомите му

включващи умора,

безсъние,

неравномерно сърцебиене,

лошо храносмилане

и треска, били толкова силни,

че войниците често трябвало
да бъдат демобилизирани.

Както Хофер открил, причината
не била някакво физично смущение,

а силното тъгуване по
тяхната планинска родина.

Той кръстил състоянието носталгия,

от гръцки "nostos", означаващо
завръщане у дома,

и "algos" - болка или копнеж.

В началото носталгията била смятана
за особено швейцарско страдание.

Някои доктори предложили, че
постоянният звук на хлопатари в Алпите

водел до травма на
ушните тъпанчета и мозъка.

Командирите дори забранили на войниците си
да пеят традиционни швейцарски песни

от страх, че те ще доведат до
дезертьорство или самоубийство.

Но тъй като миграцията нараснала в света,
носталгията била забелязана в много групи.

Оказало се, че всеки, разделен с
родното си място за дълго време,

бил предразположен към носталгия.

И в началото на 20. век

професионалистите вече не я виждали
като неврологично заболяване,

а като психично състояние
близко до депресията.

Психолозите по това време вярвали,

че тя представлява трудност
да се откъснеш от детството

или дори желание да се завърнеш
до ембрионалното си състояние.

Но в следващите десетилетия

разбирането на носталгията
се променило по два важни начина.

Нейното значение се разширило
от знак за липса на дома

до всеобщ копнеж по миналото.

И вместо за ужасно заболяване

започнала да се приема за
трогателно и приятно преживяване.

Може би най-известният пример за това

бил уловен от френския автор Марсел Пруст.

Той описал как вкусването на сладките
"Мадлен", които не бил ял от дете,

задействало прилив на
топли и силни сенсорни асоциации.

Но какво предизвикало толкова голяма
промяна в разбирането ни за носталгията?

Една част е свързана с науката.

Психологията преминала от чиста теория

към по-внимателни и систематични
емпирични наблюдения.

Така професионалистите разбрали,
че много от негативните симптоми

може би просто били
свързани с носталгията,

отколкото причинени от нея.

И въпреки че е сложно
емоционално състояние,

което може да включва
чувства на загуба и тъга,

носталгията обичайно не води
до негативно настроение.

Напротив, чрез позволяването на индивидите
да си спомнят лични смислени

и удоволетворителни преживявания,
които те са споделили с другите,

носталгията може да увеличи
психологическото благосъстояние.

Изследванията показват, че
при хората носталгията

може да увеличи усещания като
самочувствие и социална принадлежност,

да окуражи психологическия растеж

и дори да ги накара да
действат по-великодушно.

Така че вместо да е причина
за психически стрес,

носталгията може да е възстановителен
начин да се справим с него.

Например, когато хората преживяват
негативни емоционални състояния,

те са склонни естествено да използват
носталгията, за да намалят стреса

и да възстановят благосъстоянието.

Днес ни се струва, че
носталгията е навсякъде,

отчасти, защото рекламодателите
са открили колко е силна

като маркетинг техника.

Съблазнително е да мислим за нея
като знак, че сме приклещени в миналото,

но това не е начинът,
по който носталгията работи.

Вместо това, тя ни помага да си спомним,
че животът ни може да е смислен и ценен,

помагайки ни да намерим
увереността и мотивацията

да се изправим пред
предизвикателствата на бъдещето