Непоколебим поглед на творец върху расисткото насилие

Концептуалният артист и TED стипендиант Санфърд Бигърс използва живопис, скулптура, видео и представления за да запали предизвикателни разговори за травмата и историята на чернокожата Америка. Присъединете се към него, докато той разяснява две убедителни работи и споделя мотивацията зад неговото изкуство. "Само чрез по-внимателен диалог за историята и расизма можем да се развием като хора и общество", казва Бигърс.

Като концептуален артист,

непрекъснато търся творчески начини за
запалване на провокиращи разговори.

Правя това чрез рисуване, скулптура,
видео и представления.

Но независимо от формата,

два от любимите ми материали са
история и диалози.

През 2007 г. създадох "Лотос",

седем метра и половина в диаметър,

600 паунда (приблизително 273 кг.) стъкло,
изображение на цвета на лотос.

В будизма лотосът е символ
за трансцедентност

и чистота на ума и духа.

Но погледнат по-отблизо, лотоса

разкрива, че всяко венчелистче е
напречно сечение на кораб за роби.

Тази емблематична диаграма е взета от
британския наръчник за поробване

и по-късно е изпозлвана от аболиционисти
да покаже жестокостите на робството.

В Америка не обичаме да говорим за
робството,

нито пък да гледаме на него като
глобална индустрия.

Но с използването на този будиски

символ, се надявам да се обединим
и превъзмогнем

историята и травмата на "черна" Америка

и да окуражим дискусии
за общото ни минало.

За да създадем "Лотос",
ние издълбахме над 6 000 фигури.

И това по-късно доведе до поръчка
от Ню Йорк за създаване

на 28-футова (8,5 м) версия от стомана

като постоянен монтаж на Ийгъл
Академия за млади хора,

училище за чернокожи и латино студенти,

двете групи са най-засегнати от тази
история.

Същите две групи са още по-засегнати от
по-скорошен феномен,

но позволете ми да се отлоня.

Колекционирам дървени
африкански фигури

от туристически магазини и битпазари
по целия свят.

Автентичността и произхода им
е спорен,

но хората вярват, че те са
пропити със сила

или дори магия.

Едва на скоро осъзнах как
да ги използвам в моята работа.

(Изстрели)

От 2012 г., светът е свидетел на
убийството на Трейвън Мартин,

Майкъл Браун, Ерик Гарнър,
Сандра Бланд, Тамир Райс

и буквално безброй други
невъоръжени черни граждани

в ръцете на полицията,

които често остават без
никакво наказание.

С оглед на тези жертви

и няколкото пъти когато дори и аз,

професор от престижен университет,
спазващ закона,

съм бил тормозен и целенасочено
съм бил на мушка от полицията,

аз създадох тази творба
просто озаглавено "БАМ".

Важно беше да заличим самоличността
на всяка една от тези фигура,

за да изглеждат всички еднакви
и по-лесни за пренебрегване.

За да напрвя това, ги потопих в гъст,
кафяв

восък, преди да ги занеса на стрелбището,

където ги претворих с помощта на куршуми.

И това беше забавно,

да си играя с големи пушки и
високоскоростни камери.

Но уважението ми към фигурите ме спря
от действителното дърпане на спусъка,

някак си се чуствах така,
сякаш стрелям по себе си.

В крайна сметка, моя оператор, Раул
възпроизведе изстрелите.

След това взех фрагменти от тях

и създадох отливки и ги поставих
във восък,

и най-накрая в бронз, подобно
на изображението, което виждате тук,

което носи белезите на насилствено
създаване,

като бойни рани или белези.

Когато показах тази творба
наскоро в Маями, една

жена ми каза, че тя е почуствала
всеки изтрел в душата си.

Но тя също смята, че тези произведения
на изкуството

увековечават паметта на жертвите,

както и на други жертви на расово насилие
в цялата история на САЩ.

Но "Лотос" и "БАМ" са по-големи
от историята ни.

При показването им в Берлин миналата

година, студент по философия ме попита
какво подтиква тези убийства.

Аз му показах снимка на линч върху
пощенска марка

от началото на 1900

и му напомних, че тези убийства
продължават повече от 500 години.

Но само чрез въпроси като неговия

и по-дълбокомислени диалози
за историята и расизма

можем да се развиваме като личности
и като общество.

Надявам се, че моето произведение създава
безопасно място

за този тип честен обмен

и възможност на хората да се свързват
един с друг

в истински и необходими разговори.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)