12 истини, които научих за живота и писането

Дни преди да навърши 61-годишна възраст, писателката Ан Ламот решава да направи списък с всичко, което знае със сигурност. Тя се гмурва в нюансите на това да си човек, живеещ в един объркващ, красив, емоционален свят, като с характерните за стила си мъдрост и хумор ни предлага животоутвърждаващи размисли за семейството, писането, смисъла на Бога, смъртта и други.

Имам внук на 7 години,
който спи в съседната стая

и често се буди сутрин

със следните думи:

"Знаеш ли, очаква ни страхотен ден!"

Има обаче и случаи, когато посред нощ

се провиква с треперещо гласче:

"Бабо, нали няма да се разболееш
и умреш някой ден?"

Това до голяма степен описва моя мироглед
и този на повечето ми познати:

ние представляваме смесица
от очакване на щастието

и изпадане в ужас.

Няколко дни преди да навърша 61 години

реших да съставя списък
с всичко, което зная със сигурност.

В попкултурата няма почти нищо истинско,

затова е добре да си сигурен в някои неща.

Например, вече не съм на 47,

макар че на тази възраст се чувствам

и така обичам да си се представям.

Преди да навърши 80,
приятелят ми Пол често казваше,

че се чувства като млад мъж,
в чието тяло нещо сериозно се е объркало.

(Смях)

Истинската ни същност е отвъд
времето и пространството,

но документите ясно сочат,

че съм родена през 1954 година.

Моята вътрешна личност е извън
времето и пространството.

Тя няма възраст.

Аз съм на всяка възраст, на която някога
съм била, и вие също,

макар че не мога да не вметна:

по-добре да не бях следвала

правилата за добре поддържана кожа

което през 60-те значеше да придобиеш
възможно най-тъмен тен,

докато омазан с бебешко олио

се печеш под лъчите
на огледален рефлектор.

(Смях)

Така ми олекна, като приех истината.

Признах, че вече попрехвърлям
средната възраст

и реших да запиша всяко истинско нещо,
което зная.

Днес хората изпитват мрачни чувства на
обреченост и пълно объркване

и постоянно ме питат коя е истината.

Надявам се моят списък с
неща, в които съм сигурна

да предложи основни
инструкции за действие

на всеки, който се чувства наистина
съкрушен или в безизходица.

Номер едно:

Първо и най-вярно:
истината е парадокс.

Животът е едновременно скъпоценен,
необяснимо красив дар,

който е и невъзможен тук,
от въплътената страна на нещата.

Това е изключително лоша комбинация

за нас, болезнено чувствителните.

Толкова ни е трудно и странно,
че понякога се чудим

дали изобщо сме годни за нещо.

Има както сладост и красота,

така и отчайваща бедност,

наводнения, бебета, акне и Моцарт,

и всичко преплетено
в умопомрачителен вихър.

Не мисля, че е най-идеалната система.

(Смях)

Номер две: почти всичко
тръгва да работи отново,

ако го изключите за няколко минути --

(Смях)

(Ръкопляскания)

включително и вие.

Трето: почти нищо
извън вас самите

няма да ви помогне трайно,

освен ако не чакате да ви присадят орган.

Не може да си купите душевен мир и покой.

Тази истина е ужасяваща и
така негодувам срещу нея.

Но това е нещо, което се случва
вътре в нас.

Не може ние да постигнем
мир или траен напредък

за тези, които най-много
обичаме на света.

Те трябва да намерят своя собствен път,

свои собствени отговори.

Не може все да търчите
до децата си

с балсам за устни и слънцезащитен крем.

Трябва да ги пуснете да се справят сами.

Неуважително е да не го сторите.

А ако става дума за чужд проблем,

и без това вероятно нямате отговора.

(Смях)

Невинаги помагаме реално.

Помощта ни често е токсична.

А и да помагаш значи
завоалирано да контролираш.

Спрете да помагате толкова много.

Не обсипвайте всеки
със своята помощ и доброта.

(Смях)

(Ръкопляскания)

Това ни отвежда до номер четири:

всеки е по своему сломен,
отчаян и уплашен

дори хората, които на пръв поглед
са постигнали всичко.

Те приличат на вас много
повече отколкото мислите,

затова недейте сравнява душата си
с чужда външност.

Така само ще се почувствате още по-зле.

(Смях)

И още: не можете да спасите, поправите
или избавите нито един,

няма да накарате някой да спре да пие.

Преди 30 г. спрях да пия.
Помогна ми лично

катастрофата в поведението
и мисленето ми, която преживях.

Помолих за помощ сериозни приятели

и се обърнах към по-висша сила.

Можем да наречем Бог
"дара на отчаянието"

Б-О-Г:
Благото От Горчивината

или както каза един приятел,

сгромолясах се с гръм и трясък.

(Смях)

Така че в този случай Бог
може да означава

"мен, изчерпила всички възможни
добри идеи".

Докато опиташ да коригираш, избавиш и
спасиш другия са безплодни,

радикалната грижа за теб самия е
от съществено значение.

Тя струи от теб право в атмосферата

като глътка свеж въздух.

Това е огромен дар за света.

Когато някой възкликне:
"Каква пълнота излъчва тя!" -

просто се усмихнете загадъчно
като Мона Лиза

и направете за двама ви чаша хубав чай.

Да си изпълнен с обич
към своята шантава, егоцентрична

опака и досадна личност

е да си у дома.

Оттам започва световният мир.

Номер пет:

Шоколад от 75% какао
не е вид храна.

(Смях)

Най-удачно е да се използва за
примамка в капани за змии

или за да балансира
краката на паянтови столове.

Никога идеята не е била
да се счита за нещо ядливо.

Номер шест:

(Смях)

писането.

Няма идеални чернови,

но хората се залепват за стола и пишат.

Това е тайната на живота.

Може би с това се отличават от вас.

Те просто го правят.

Все едно са сключили договор.

Правят го като дълг на честта.

Разказват истории, които минават през тях

ден след ден, малко по малко.

Когато по-големият ми брат
бе в четвърти клас,

имаше домашно за птици.
Ден преди крайния срок

той не беше написал нито дума.

Баща ми седна до него
с голяма енциклопедия,

хартия, моливи и габърки -

по-малко младите сред вас помнят
онези габърки -

и каза на брат ми:

"Просто карай птичка по птичка,
приятел.

Прочети за пеликаните

и после напиши за пеликаните
със свои думи.

След това научи за синигерчетата

и ни разкажи за тях със свои думи.

И накрая включи гъските."

Първото най-важно е:
птица по птица

и второ: ужасно нескопосани чернови.

Ако не знаете откъде да започнете,

помнете, че всяко преживяване
е ваше

и трябва да го разкажете.

Ако някой иска по-ласкави думи,

да се е държал по-добре!

(Смях)

(Ръкопляскания)

Ще се чувствате отвратително,
ако се събудите един ден

и се окаже, че не сте написали онова,

което дърпа ръкавите
на сърцето ви:

вашите истории, спомени,
мечти и песни --

вашата истина,

вашата версия за нещата --

със свои собствени думи.

Това трябва да ни представите,

точно за това и сте родени.

Седмо: публикуването и временните
творчески успехи

са неща, от които трябва
да се излекувате.

Те са прикрити убийци на мнозина.

Те ще ви наранят, увредят и променят

по начини, които не може
да си представите.

Най-деградиралите и зли хора,
които познавам,

са писатели мъже, автори на
изключителни бестселъри.

И все пак, връщайки се към номер едно,
че всяка истина е парадокс,

цяло чудо е да ти публикуват творбата,

да могат историите ти да
бъдат прочетени и чути.

Просто се постарай да се оттърсиш
деликатно от фантазията,

че ако те публикуват,
ще получиш изцеление

и запълниш надупчената
като швейцарско сирене душа.

Не може да стане.

Няма да се случи.

Но може, ако пишеш.

Ако пееш в хор
или свириш в бенд.

Ако боядисваш градски пейки
или храниш птичките,

или пък се грижиш за стари кучета,
които никой друг не поглежда.

Номер осем: семействата.

Семействата са трудни, трудни, трудни,

независимо колко скъпи и изумителни
могат да бъдат за нас.

Отново, виж номер едно.

(Смях)

Ако на семейна среща поискаш
да убиеш някого или себе си --

(Смях)

не забравяй: винаги

зачеването и раждането на всеки
един е било чудо.

Земята е училище за прошка.

Започва с това да простиш на себе си,

а можеш да започнеш
и от семейната трапеза.

Така поне ще вършиш
това дело, обут в нещо удобно.

(Смях)

Когато Уилям Блейк е казал, че сме тук

да се учим да търпим лъчите на любовта,

той е знаел - семейството ще е
неизменна част от процеса,

дори когато ви се иска да избягате
с викове, за да спасите животеца си.

Но ви обещавам, по силите ви е.

Можеш да се справиш, Пепеляшке, можеш

и ще бъдеш изумена.

Девето: храната.

Положете малко повече усилия.

Мисля, че знаете какво имам предвид.

(Смях)

Номер 10 -

(Смях)

благодатта.

Тя е духовна смазка

или помощни плувки за ръце.

Тайната й е, че Бог обича
Хенри Кисинджър и Владимир Путин

и мен включително

точно колкото обича и
новороденото ви внуче.

Иди го разбери.

(Смях)

Благодатта ни променя,
изцелява нас

и изцелява нашия свят.

За да я призовеш,
извикай "Помощ" и чакай.

Благодатта ще те намери точно където си,

ала няма да те остави там,
където те е намерила.

Благодатта няма да прилича на
Доброто Духче Каспър,

за съжаление.

Но някой ще се обади,
ще дойде писмо

и тогава, напук на всичко,

ще си върнеш
чувството за хумор.

Смехът е всъщност карбонизирана святост.

Помага ни да дишаме, отново и отново,

и ни завръща пак при нас самите.

Това ни вдъхва вяра в живота
и един в друг.

Помнете - благодатта винаги има право да
изиграе решаващата последна точка.

Единадесето: Бог просто означава доброта.

Не е чак толкова плашещо.

Означава Божеството или любящ,
животодаряващ разум,

или, както ни учи великата
"Детериората",

"космическия мъфин".

Добро име за Бога е: "Не аз".

Емерсън е казал, че
най-щастливият човек на Земята

е който се учи от природата
как да се покланя на Твореца.

Така че излизайте навън често и
поглеждайте нагоре.

Според моя пастор пчели се ловят
на дъното на буркани без капачка,

защото те не гледат нагоре,

обикалят си и се блъскат
в стъклото.

Излизайте навън. Поглеждайте нагоре.

Тайната на живота.

И накрая: смъртта.

Номер 12.

Удивление и ужас.

Непоносимо е, когато малцината,
без които не може да живееш, умрат.

Никога няма да превъзмогнете загубата
и независимо какво ви съветва културата,

не сте длъжни да го правите.

За християните смъртта е
смяна на адреса,

но при всички случаи човекът
ще заживее отново в сърцата ви,

ако не ги запечатате напълно.

Според Ленърд Коен,
"Всичко е пропукано

и през процепите влиза светлината."

Така усещаме починалите
пак съвсем живи.

Също, тези наши скъпи ще ни карат
да се смеем на глас

в най-неподходящите моменти,

и това е чудесната блага вест.

Но липсата им ще бъде
кошмарна носталгия доживот.

Скръбта и приятелите, времето и
сълзите лекуват донякъде.

Сълзите ще ви окъпят и кръстят,
хидратират и оросят вас

и земята, върху която стъпвате.

Знаете ли първото нещо, което
Бог каза на Моисей?

Каза му: "Събуй си обувките."

Защото това е свята земя,
въпреки всички улики за противното.

Трудно е да се повярва,
но това е най-истинското, което зная.

Когато станете малко по-големи,
като моята мъничка личност,

осъзнавате, че смъртта е свещена
също както раждането.

И не се бойте - животът продължава.

Почти всяка смърт е лесна и лека,

когато около вас са най-добрите хора

до когато имате нужда.

Няма да сте самички.

Те ще ви помогнат да преминете към
онова, което очаква всички ни.

Както каза Рам Дас,

"В края на краищата ще осъзнаем, че

всеки просто изпраща
другия до вкъщи."

Мисля, че това беше всичко,

но ако се сетя за нещо друго,

ще ви кажа.

Благодаря.

(Ръкопляскания)

Благодаря.

(Ръкопляскания)

Много се изненадах, когато ме поканиха,

защото това не е по моята специалност -

технология, дизайн или развлечение.

В свои води съм, стане ли дума
за вяра и писане

и за това как да лъкатушим по пътя заедно.

Така че се учудих,

но ме поканиха за лектор
и аз приех с удоволствие.

(Видео) Ако не знаете
откъде да започнете,

помнете, че всяко преживяно нещо е ваше

и трябва да го разкажете.

Ан Ламот: Хората са уплашени
и се чувстват напълно обречени

в Америка днес,

затова просто исках да им помогна
да си върнат чувството за хумор

и да разберат колко много неща не са
истински проблеми.

Ако предприемеш действие,

опиташ да свършиш нещо наистина полезно,
от любов и добри подбуди,

ще усетиш любов и
добронамереност към теб самия.