Брус Фейлър: Гъвкаво програмиране за вашето семейство

Брус Фейлър има радикална идея: Да се пребори със стреса в модерното семейство, да започне гъвкаво управление. Вдъхновен от софтуерното гъвкаво програмиране, Фейлър представя семейни практики, които насърчават гъвкавостта, потока на идеите от горе на долу, постоянна обратна връзка и отговорност. Една изненадваща идея: децата определят собствените си наказания.

Ето я и добрата новина за семействата.

Последните 50 години отбелязват революция

в това какво означава да си семейство.

Имае смесени семейства, осиновени семействата,

имаме избухливи семейства живеещи в отделни къщи

и разведени семейства, които живеят под един покрив.

Но минавайки през това, семейството става по-силно.

8 от 10 казват, че семейството им днес е толкова силно

или по-силно от семейството, в което са израснали.

Сега, ето я и лошата новина.

Почти всеки е напълно завладян

от хаоса на семейния живот.

Всеки родител когото познавам, включвайки себе си,

се чувства все едно постоянно се защитава.

Щом на децата ни спрат да никнат зъби започват с нервните изблици.

След като вече нямат нужда да им помагаме да се къпят

имат нужда да им помагаме с онлайн следенето или тормоз.

А ето я най-лошата новина.

Децата ни усещат, че ние не контролираме ситуацията.

Елън Галински от Семейният и Работен Институт

попитала 1000 деца, "ако имате право на едно

желание за вашите родителите, какво ще е то?"

Родителите прогнозират че децата ще кажат:

"да прекарват повече време с тях."

Те грешали. Детския желание номер едно?

Техните родители да бъдат по-малко уморени и стресирани.

Как може да променим това?

Има ли определени неща, чрез които да намалим стреса

да сближим семейството си,

и като цяло да подготвим децата си за живота пред тях?

Прекарах последните години опитвайки се да отговоря на този въпрос

пътувайки, срещайки различни семейства, говорейки с учени,

експерти, вариращи от елитни миротворци

до банкерите на Уорън Бъфет и Зелени Барети.

Опитвах се да разбера какво щастливите семейства правят правилно

и какво мога да науча от тях, за да направя моето семейство по-щастливо?

Искам да ви разкажа за едно семейство, което срещнах

и защо мисля, че те ни дават насоки.

В 7 вечерта в неделя в Хиден Спрингс, Айдахо,

където щестимата членове на семейство Стар седят

заедно за връхната точка на тяхната седмица: семейна среща.

Стар са обикновено американско семейство

със своите дял от обичайни проблеми в едно американско семейство.

Дейвид е софтуерен инженер. Елинор се грижи за

тяхните четирите деца на възраст меджу 10 и 15 години.

Едно от тях помага по математика на другият край на града.

Другото има тренировка в близкия край на града.

Едното е със синдром на Аспергер. Другото има хиперактивност и дефицит на внимание.

"Живеем в пълен хаос," каза Елинор.

Какво направи семейство Стар, обаче, е изненадващо.

Вместо да се обърнат към приятели или роднини,

те се погледнаха към работното място на Давид.

Те се обърнаха към авангардни програма, наречена гъвкаво (аджайл) разработване

което тепърва навлизаше от производители в Япония

към нововъзникващите компании в Силиконовата долина.

При аджайл подхода, работниците са организирани в малки групи

и изпълняват задачите в много кратки времеви интервали.

Така че вместо да се налага ръководители диктуват дългосрочният план

екипът ефективно се самоуправлява.

Имате постоянна обратна връзка. Имате срещи за ежедневна актуализация.

Имате седмичен преглед на работата. Променяте плана в движение.

Дейвид казва, че когато са опитали тази система вкъщи,

семейните срещи, в частност, са увеличили комуникацията

намалили са стреса и членовете на сейството

са започнали да са чустват по-щастливи, че са част от него.

Когато жена ми и аз приложихме семейните срещи и други техники

в живота на нашите тогава пет годишният близначки,

това беше най-значимата промяна направена от тяхното раждане.

И тези срещи имаха значителен ефект

докато отнемаха по-малко 20 минути.

Така че, какво е аджайл и защо може да помогне

с нещо, което изглежда толкова различно, като семействата?

През 1983 година Джеф Съдърланд е бил технолог

във финансова фирма в Нова Англия.

Той бил много разочарован как софтуера е бил проектиран.

Фирмите следвали метода на водопада,

при която ръководители издавали заповеди, които бавно

течели надолу към програмисти по-долу,

и никой никога не се консултирал с програмистите.

83% от проектите били неуспешни.

Те били твърде раздути или продукта

бил вече морално остарял докато проекта приключи.

Съдърланд искал да създаде система, в която

идеите не се процеждат само надолу, а и в обратна посока

и се адаптират в реално време.

След 30 години четене на Харвард Бизнес Ревю

през 1986 г. попаднал на статията

"Най-новата игра в разработването на продукти."

Там се казвало, че темпото на бизнеса се забързвало

и между другото, това било през 1986 година--

и най-успешните компании били гъвкавите.

Статията изтъквала Тойота и Канон

и оприличавала тяхните адаптиращи се, сплотени екипи на ръгби отбори.

Съдърланд каза, че разбрали идеята в статията

и казал: "това е то."

В системата на Съдърланд компаниите не използват

големи, масивни проекти, които отнемат две години.

Те правят неща на малки парчета.

Нищо не отнема повече от две седмици.

Така че вместо да кажете, "Хора, отидете в този бункер

и се върнете с мобилен телефон или социална мрежа "

казвате, "Искам да направите един елемент

и да се върнете. Нека го обсъдим. Нека да го адаптираме."

Успявате или се проваляте бързо.

Днес, аджайл се използва в хиляди компании,

и той се промъква в мениджмънт кръговете.

Неизбежно, хората започват да взимат някои от тези техники

и да ги прилагат в техните семейства.

Появяват се блогове и даже ръководства са написани.

Съдърланд ми каза, че дори са организирали

"Гъвкав" Ден на благодарността,

където група от хора се занимават с храната,

друга сервират масата, и трета посрещат гостите на вратата.

Съдърланд каза, че това бил най-хубавият Ден на Благодаростта.

Нека да разгледаме един от проблемите, с които семейството се сблъсква

хаотичните сутрини и разговори как аджайл може да помогне.

Ключът е отговорността,

екипите използват информационни разпространители,

големи дъски, на които отговорностите са разписани.

Семейство Стар адаптирало техниката и

създали сутришната проверка на задачите

през която всяко дете трябва да каже какво е свършило.

Сутринта, в която ги посетих, Елинор дойде,

наля си чаша кафе, седна в люлеещ се стол,

и седя там

любезно говорейки с всяко от децата и

докато те идваха едно след друго,

проверявах списъка, правеха си закуска,

проверявах списъка, слагаха чиниите за миене

още веднъж проверяваха, хранеха домашният любимец или каквото трябва да свършат,

проверяваха за последно и си събираха нещата

за да отидат към училищният автобус.

Това беше една от най-невероятните семейни динамики, които бях виждал.

И когато упорито възрази, това никога няма да проработи в нашата къща,

децата ни имат нужда от повече надзираване,

Елинор ме погледна.

"И аз това си мислех" каза тя.

"Казах на Давид," държа работата си вън от кухнята ми."

Но грешах

За това се обърна към Дейвид: "Защо подхода помогна?"

Той каза, "Не можеш да подценяваш силата на това действие."

И той направи отметка.

Той каза, "на работното място, възрастните го обожават.

С деца това е Рая."

Седмицата, в която сложихме сутрешният списък със задачи

намали родителските крясъци наполовина. (Смях)

Но истинската промяна не дойде докато не започнахме със семейните срещи.

Следвайки "гъвкавият" модел, ние задаваме три въпроса:

Какво се случи добре в нашето семейство тази седмица,

какво беше зле, и какво ще направим занапред?

Всеки изказва своите предложения

и след тово избираме две, върху които да се фокусираме.

И изведнъж невероятни предложения започваха да идват от дъщерите ни.

Какво беше добре тази седмица?

Преодоляване на страха да караме колело. Оправянето на леглата.

Това, което не беше добре? Нашите домашни по математика,

или поздравяването на гостите.

Подобно на много от родителите, децата ни са нещо като Бермудски триъгълници.

Все едно мислите и идеи отиват навътре, но никога не вървят в обратна посока.

Искам да кажа най-малко не се разкриват.

Изведнъж ние получихме достъп до техните мисли.

Но най-изненадващо част беше, когато помислихме,

Върху какво ще да работите през следващата седмица?

Ключовата идея на гъвкавите екипи

е да са самоуправляващи се.

и това помага при разработване на софтуер както и при нашите деца.

И нашите деца обожават този процес.

Така идват с всички тези идеи.

Като, посрещат подобаващо гостите тази седмица и

получават допълнителни 10 минути четене преди лягане.

Ритнал съм някого, губи десертите в следващият месец.

Оказва се, между другото, че нашите момичета са малки Сталиновци.

Ние постоянно трябва да ги сваляме на земята.

Вижте, естествено има разминаване между

поведението им по време на срещите и това през останалата част от седмицата,

но истината е, че това не ни притеснява.

Усещането е като да полагаш основите на

на тяхното просветление години напред.

Три години по-късно- дъщерите ни са почти на осем сега--

все още правим тези срещи.

Жена ми ги възприема като най-ценните и моменти на майка.

Какво научихме?

Думата "гъвкави" е влязла в лексиката през 2001 г.

когато Джеф Съдърланд и група от дизайнери

се срещнали в Юта и написвали 12 точки на Аджайл (Гъвкав) Манифест.

Мисля, че времето е подходящо за "Гъвкав" семеен манифест.

Взел съм някои идеи от Стар и други семейства, които съм посетил

Предлагам три основни принципа.

Принцип номер едно: адаптирай се през цялото време.

Когато станах родител знаете ли какво си помислих?

Ще установим няколко правила и ще се придържаме към тях.

Това предполага, като родители, можем да посрещенем всеки възникващ проблем.

Не можем. Страхотното на гъвката система е,

че изграждат система за промени

така че да реагираш на промените в реално време.

Както се казва в интернет пространството:

Ако правиш каквото си правил преди 6 месеца

със сигурност правиш грешното нещо.

Родителите може много да се поучат от това.

За мен, "Адаптирай се постоянно" означава по-дълбоко нещо.

Трябва да изкараме родителите от тесногръдието,

че идеи, които може да опитваме у дома

са онези, които идват от психолози, гурута в областта на

"как да си помогнем сами" или други семейни екстерти.

Истината е, че техните идеи са изтъркани,

докато в другите сфери има нови идеи

как групи или екипи да работят ефективно.

Нека да разгледаме няколко примера.

Нека да погледнем към едно от най-голямите проблеми: семейната вечеря.

Всеки знае, че семейната вечеря

с децата е добре за самите тях.

Но при толкова от нас това просто не се получава.

Срещнах известен готвач в Ню Орлиънс, който каза,

"Няма проблем, аз само ще изместя семейната вечеря.

Аз не съм у дома, не мога да правя семейна вечеря?

Ние ще имаме семейна закуска. Ще се срещнем пак преди лягане.

Ще направим неделните хранения по-важни."

Истината е, че скорошните проучвания го подкрепят.

Оказва се, че само 10 минути от семейното хранене

в което и да е семейство са продуктивни.

Останалата част е "Свали си лактите от масата" и "подай кетчупа."

Можете да вземете тези 10 минути и да ги преместите

в която и да е част на деня със същият ефект.

Така че изместете семейната вечеря. Това е адаптивност.

Психолог по околната среда ми каза веднъж:

"Ако сте седнали в твърд стол върху твърда повърхност,

Вие ще бъдете по-твърди.

Ако сте седнали на тапицирана стол, вие ще бъдете по-отворени."

Тя ми каза, "когато дисциплинирате децата си,

седнете в изправен стол с тапицирана повърхност.

Разговорът ще върви по-добре."

Жена ми и аз действително сменихме мястото за трудни разговори

понеже аз седях отгоре в позицията на силата.

Преместете разговорите си. Това е адаптивността.

Имам предвид, че има толкова много идеи,

с които може да въоражим родителите.

Правило номер едно: адаптирай се през цялото време.

Бъдете гъвкави, свободомислещи, нека най-добрата идея спечели.

Правило номер две: Дайте власт на вашите деца.

Инстинктът ни като родителие е да даваме нареждане на децата си.

По-лесно е, и да си признаем, обикновенно сме прави.

Има причина, че няколко системи са били повече

водопади с течение на времето от семейството.

Но най-големият урок, който научихме

е да обръщаме водопада, колкото е възможно повече.

Привлечете децата в тяхното собствено възпитание.

Вчера по време на нашата семейна среща

гласувахме да работим върху свръх реагирането.

И така ние казахме, "добре, дайте ни награда и ни дайте наказание. Нали така?

Една от дъщерите ми предложи да имаш право на 5 минути свръх реагиране всяка седмица.

Това ни хареса горе долу.

Но след това сестра и започна да работа системата.

Тя каза, "имам право на едно 5 минутно свръх реагиране

или мога да получа 10 30-секундни преигравания?"

Много ми хареса. Прекарай времето си както намериш за добре.

Сега ни дайте наказание. Добре.

Ако лимита на преиграване е 15 минути

за всяка минута над този лимит трябва да направим лицева опора.

Както виждате, това работи. Сега изглежда, тази система не е разпусната.

Има добро количество родителски контрол.

но им даваме възможността да станат независими

което разбира се е крайната ни цел.

Докато тръгвах насам тази вечер,

една от дъщерите ми започна да крещи.

Другият каза: "Свръх реагиране! Свръх реагиране!

и започна да брои. В рамките на 10 секунди крясъците спряха.

За мен това е сертифицирано гъвкаво чудо.

(Смях) (Аплодисменти)

И между другото, изследванията го подкрепят.

Децата, които планират собствените си цели имат седмичен график

оценяват собствената си работа, изграждат фронталната си кора

и имат по-голям контрол над живота си.

Поуката е, че трябва да позволим на децата си да успеят сами

и да, понякога, да се провалят сами.

Говорех с Уорън Бъфет банкерът,

и той ме угоряваше, че не позволявам на децата ми

да правят грешки с джобните си пари.

И аз казах, "Какво ще стане ако сбъркат?"

Той каза, "Той ми каза, че е по-добре да сбъркат

с $6 джобни от колкото $60,000-годишна заплата

или 6 милиона наследство."

Така че идеята е: дайте свобода на вашите деца.

Правило номер три: Разкажете историята си.

Адаптивността е добра, но ни трябват стабилни основи.

Джим Колинс, автор на "От Добре към Страхотно"

ми каза, че успешните организации от всякакъв тип

имат две общи неща:

те запазват основата и стимулират прогрес.

За това гъвкавостта е страхотна за стимулиране на напредъка,

но продължавам да чувам, че трябва да се запазят и корените.

И така как да го постигнем?

Колинс ни обучава на нещо

което фирмите правят - определят своята мисия

и идентифицират основните си ценности.

И така той ни прекарва през процеса на създаване на семейната мисия.

Направихме семейният еквивалент на корпоративна осамотяване.

Направихме си парти по пижами.

Направих пуканки. Всъщност изгорях едните, така че направих две.

Жена ми купи флипчарт.

И проведохме този страхотен разговор - какво е важно за нас?

Какви ценности най-много поддържаме?

Завършихме с 10 точки.

Ние сме пътешественици, не туристи.

Не харесваме дилемите. Харесваме решенията.

Проучванията показват, че родителитя трябва да изкарват по-малко време

притеснявайки се какво правят грешно

и повече да се фокусират какво правят добре,

да се притесняват по-малко за лошите моменти и да изградят хубавите.

Семейната мисия е добър начин да идентифицираме

какво точно правим добре.

Няколко седмици след това ни се обадиха от училище.

Една от дъщерите ни попаднала в свада.

И изведнъж се притеснихме дали нямаме случай на свадливо момиче?

И не знаехме какво точно да правим

за това я привикахме в офиса ми.

Семейната мисия беше на стената,

и жена ми каза, "нещо да ти се вижда приложимо?"

и тя мина през списъка и каза

"Сближава хората?"

Изведнъж основа за разговор.

Друг чудесен начин да разкажете вашата история

е да кажете на децата за тяхният произход.

Изследователи от Емори дали на деца прост тест

"Какво знаете"

Знаете ли къде са родени баба ви и дядо ви?

Знаете ли, където в коя гимназия са учили родителите ви?

Познавате ли някой в семейството ви

който е бил в трудна ситуация, заболяване, и те са го преодоляли?

Децата, с най-висок резултат от този тест

имаха най-високо самочувствие и по-добро усещане, че могат да контролират живота си.

"Знаете ли" тестът бил най-големия индикатор

за емоционалното здраве и щастие.

Както авторът на изследването ми каза:

деца, които имат чувство, че са част от по-голямо потекло

имат по-голямо самочувствие.

Така че последното ми правило е: разказвайте историята си.

Отделете време да преразкажете позитивните истории във вашето семейство

и как сте преодоляли негативните.

Ако дадете на децата си това щастливо наследство

ще им дадете начин да са по-щастливи.

Бях тийнейджър, когато за първи път прочетох "Ана Каренина"

и нейното известно начално изречение,

"Всички щастливи семейства са приличат.

Всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин."

Когато за първи път прочетете това, си мислех "това изречение е нелепо"

Разбира се, че всички щастливи семейства са различни."

Но когато започнах да работя по този проект,

започнах да си променям мнението.

Последните проучвания ни позволиха, за първи път,

да идентифицираме градивните блокове

на успешните семейства.

Споменах само три от тях днес:

Адаптирайте се през цялото време, дайте власт на децата, разкажете историята си.

Възможно ли е след всичките тези години, да кажем, че Толстой е бил прав?

Отговорът, според мен, е да.

Когато Лев Толстой е бил на пет години,

брат му Николай дошъл при него

и казал, че е гравирана тайната на щастието

на малка зелена пръчка, която скрил

в дерето на семейното им имение в Русия.

Ако пръчката бъде открита всички хора ще станат щастливи.

Толстой бил завладян от тази пръчка, но никога не я намерил.

В действителност той пожелал да бъде погребан в същото това дере.

Той и до днес почива там под слой зелена трева.

Тази история идеално изразява

последния урок, който научих:

Щастието не е нещо, което намираме,

Това е нещо, което изграждаме.

Почти всеки, който е разглеждал добре управлявани организации

стигна до почти същото заключение.

Величието не е въпрос на обстоятелства.

То е въпрос на избор.

Не е нужен велик план. Не е нужен водопад.

Необходими са малки стъпки,

натрупани малки победи,

стремейки се към "зелената пръчка".

В крайна сметка това може да бъде най-големия урок.

Каква е тайната на щастливото семейство? Да опиташ.

(Аплодисменти)