Colosseum (Amphitheatrum Flavium), c. 70-80 C.E., Rome

Въведение: пиано

Представете си колко красиви са били тези величествени арки, покрити с травертин (вид камък),

Значи може да мислим за сградата по начина, по който днес мислим за Линкълн Център -

с фонтани по средата, покрита с блестящ камък.

Нека поговорим малко за структурата на сградата и как е била построена.

Представете си Колизеума като огромна поничка. Вътрешността е арената.

Първоначално думата "арена" на латински е означавала "пясък". Подът, където са били гладиаторските битки,

По този начин почистването между битките е било много лесно.

Първоначално името на сградата не е било Колизеум. "Колизеум" е прякор, който тя придобива по-късно

не заради колосалните си размери, а защото е била разположена в близост до грандиозна статуя

на император Нерон, която е била част от декора в дома му.

Така, с времето, близостта на статуята станала причина за прякора на сградата.

Всъщност, името на сградата е било Флавиев амфитеатър - нещо много типично, дори за американски монументи, ако се замислите.

Говорим за Линкълн Център или Рокфелер Център.

Сградите са свързани с името на семейството, което е платило за тях.

Хората са имали определено място, като на съвременен стадион.

Местата са били разпределяни, според статута на хората.

Най-важните посетители са били близо до арената, а най-маловажните,

това са били жените, са сядали на горните етажи.

Нека разгледаме стила на Колизеума. Имаме три етажа с арки и още един, четвърти етаж,

с прозорци, така че сградата завършва с малки вътрешни прозорци.

Ако разгледате арките, ще забележите, че имат колони за рамка.

В долната част се намират тези в така наречения тоскански стил, който е много близък до дорийския, но е типичен за този район.

Това е италиански стил, който е по-опростен дори от дорийския.

Основната разлика е, че при тосканския стил имаме основа, докато при дорийския - нямаме.

Освен това, основите нямат жлебове.

Пък и жените са сядали на по-високи места.

На горния етаж имаме коринтски колони. Те са базирани на растението "синя шапка", което произхожда от Рим.

Растението може да се види в много градини, има красиви зелени листа.

Коринтският стил имитира парче камък, покрито с листа от растението.

От вътрешната страна на арките на втория и третия етаж е имало статуи,

а на последния етаж най-вероятно е имало бронзови щитове, използвани като заместител на прозорци.

Предствяме си Колизеума като поничка - външният пласт е бил завършен с травертинови блокове,

а вътре поничката е имала бетонна сърцевина.

Древните римляни са усъвършенствали употребата на бетон и са били първите, които са използвали материала за строежи.

Само по този начин са били способни да построят сгради са такива размери,

или нещо от типа на Пантеона. Разработването на бетон е от решаващо значение, поради две основни причини.

Първата от тях е, че, ако използваш камък от типа на мрамор, травертин или дори туфа,

ти трябват специалисти, които да могат да работят с него.

Ако обработваш камъка погрешно, той ще се разпадне в ръцете ти.

Благодарение на бетона е възможно обикновени работници да изработят нещо по-здраво

и в същото време, по-евтино. Да добиваш мрамор е скъпо занимание.

Бетон можеш да получиш навсякъде. Нужни са само малко хоросан, вода

и няколко камъка, за да го произведеш.

Получава се много лесно и, в същото време, е по-еластичен материал.

Бетонът има еластичност, която позволява да се оформя пространството.

Тъй като е течен, можеш да го оформиш, както пожелаеш.

Можеш да използваш дървени рамки, за да оформиш желаното пространство

след което просто наливаш бетон в дървения калъп.

Точно така. След което, може да декорираш повърхността. Може да използваш тухли, или замазка, каквото пожелаеш.

Бетонът е бил причината повече сгради да бъдат икономически и физически достижими за изработка.

Освен това прави процеса по-евтин и бърз. Да се построим Колизеума за десет години е голямо постижение,

което е било възмжно, тъй като се е използвал основно бетон.

Използването му е довело и до ново мислене в архитектурата, свързано с оформяне на пространство.

Най-вече на интериора. Ако разгледаме гръцката архитектура

и в частност храмовете, ще забележим колко е тясна вътрешната им част.

Пантеона, за сравнение, представлява невероятна сфера.

Римляните са изобретили оформянето на интериора, което позволява

строежа на свод, който не се нуждае от колони, които да го крепят.

Направили са крачката от архитектурата на гредите и подпорите към тази на вътрешното пространство.

Това постижение, в известен смисъл, удвоило архитектурния речник

и създало преимущество над система, съществувала хиляди години.

Римляните са използвали бетон до такава степен, че са можели да строят, където пожелаят.

Не са били зависими от пространството. Гърците не са можели да построят театър, където искат.

Нуждаели са се от склон. Ами ако в града, където живееш няма склон?

Там не може да се построи театър.

Римляните са можели да построят театър, амфитеатър, цирк,

или баня, където пожелаят.

Гърците, изглежда, са използвали природните характеристки по-пасивно,

докато римляните са били по-склонни да оформят пейзажа по по-агресивен начин.

Споменахте, че тук е имало езеро.

Римляните са решили да го пресушат, за да построят сграда на мястото.

По този начин природата служи на човека, а не обратното.

Това е много точно твърдение. В интерес на истината, те са искали да могат да оформят пространството.

Това е идеята на градското планиране - да можеш да построиш град, както искаш

без да бъдеш зависим от особеностите на местността.

Мисля, че това е показателно за начина, по който римляните са се възприемали -

като господари на пейзажа, като доминиращия фактор. Струва ми се, че римляните са оформяли

по начин, който демонстрира представата им за собствената им вродена сила.

Това, което различава римското общество е фактът, че не са били расисти.

С други думи, не са се интересували от цвета на кожата.

Живеели са в общество с много култури. Имало е римляни с африкански произход.

Други - с турски, или немски.

Това, което е имало значение е дали си гражданин, или - не.

Ако не си римски гражданин, си никой.

От друга страна, ако си гражданин, цветът на кожата ти няма значение.

Въпреки това, е имало разграничение, дори между гражданите.

Разбира се, имало е класово разделение. Интересен е, обаче, е фактът, че е било възможно

да се изкачиш в социалната стълбица. От друга страна, в Гърция не е било възможно дори да получиш гражданство.

Това е било изключителна рядкост.

В Рим дори за роб е било възможно да стане свободен,

при което децата му стават пълнопрвни граждани на Рим.

В САЩ, ако се замислите за второто поколение имигранти, е било по същия начин.

Идеята е една и съща. И двете нации са разбрали, че да имаш възможност да се издигаш

може да има огромно икономическо значение.

Край: пиано

статуите и красивите фонтани, които са пръскали вода, в която се е отразявала светлината от травертина

е бил покрит с пясък, за да попива кръвта и телесните течности. Ако се замислите, може да го сравните с гигантска котешка тоалетна.

Семейсто Флавий е платило за построяването на Колизеума.

Амфитеатър е просто технически термин за формата. Превежда се като "двоен театър" от гръцки език.

Театрите в Гърция са били с формата на полукръг с равна част за сцена

и думата обрисува два напаснати такива театъра.

Римляните са имали възможност да създадат амфитеатър (двоен театър) на равна повърхност, като са използвали арки и бетон.

Инженераната идея зад строежа е удивителна, като се има предвид, че е завършен само за десет години.

Колизеумът е побирал между 50,000 и 80,000 души.

Ако се загледате в горната част на арките на приземния етаж, ще забележите римска цифра.

Доста са потъмнели и разнебитени, но се виждат 23 (XXIII), после 24 (XXIV), 25 (XXV) -

продължават нататък.

Тези цифри са били изписвани на билетите, които са получавали посетителите.

Мястото е било изключително важно за римляните.

Продължаваме с йонийски колони на втория етаж.

Те се се смятат за най-женствените колони,

защото пропорциите им са по-деликатни и имат спираловидни елементи на върха.