Трябва ли да дарявате по различен начин?

Новите технологии ни позволяват да даряваме пари директно на най-бедните хора на планетата. Трябва ли да го правим? В този разговор, провокиращ мисълта, опитната доброволка Джой Сън разглежда два начина, по които може да се помага на бедните.

Подозирам, че

идва време в кариерата на всяка

доброволка в Африка,

когато иска да вземе всичките пари за
проекта си -

може би за училище или някакво обучение -

да ги събере в куфар,

да се качи на самолет до
най-бедните села в страната,

и да започне да хвърля парите през
прозореца.

Защото за един опитен доброволец

идеята да дадеш парите в ръцете

на най-бедните на Земята

не звучи налудничаво,

а даже доста удовлетворяващо.

Преживях този момент около 10-годишнината
си като доброволка

и за щастие, тогава също научих,

че тази идея всъщност съществува,

и може би е нещото, от което системата
за дарения се нуждае.

Икономистите го наричат безусловен
паричен превод

и е точно това: това са пари,

дадени безвъзмездно.

Правителствата в развитите
страни

го правят от десетилетия

и само сега, с повече доказателства

и нови технологии, е възможно

да направим това начина, по който
да се помага.

Простичка идея е, нали?

А защо тогава прекарах 10 години,
правейки друго

за бедните?

Наистина, вярвах, че ще направя по-добро

с пари за бедните

отколкото бедните биха направили с тях
за себе си.

Допусках две неща:

Първо, че бедните хора са бедни от части,

защото са необразовани и

не правят добри избори;

второ, че се нуждаем от хора като мен,

които да установят от какво се нуждаят те,
за да им се набави.

Оказва се, че фактите говорят друго.

В последните години изследователи изучават

какво се случва, когато даваме пари
на бедните.

Десетки проучвания показват,

че хората използват паричните преводи

за да подобрят живота си.

Бременни жени в Уругвай купуват
по-добра храна

и раждат по-здрави бебета.

Мъже от Шри Ланка инвестират в
бизнесите си.

Изследователи, които изучаваха
работата ни в Кения

откриха, че хората инвестираха в
различни неща –

от добитък до екипировка до подобряване
на дома,

и видяха нарастване на дохода

от бизнес и земеделие

една година след като парите са били
изпратени.

Нито едно от тези проучвания не
е установило, че

хората харчат повече за пиене или
пушене,

или че работят по-малко.

Всъщност, те работят повече.

И все пак, всичко това е материално.

Във Виетнам по-възрастните получатели
на парична помощ

я използвали да си купят ковчези.

Като човек, който се чуди дали Маслоу е
направил грешка,

намирам изборът им за духовните
потребности да заемат важно място

за дълбоко смиряващ.

Не знам дали бих избрала да даря храна

или някаква екипировка или ковчези,

което води до въпроса:

колко сме добри в разпределянето на
ресурсите

от името на бедните?

Заслужаваме ли си разхода?

И отново можем да погледнем добре
реалните

доказателства за това какво става, когато
даваме на хората

това, което ние сме избрали.

Едно доста показателно проучване,
разгледано в една програма

в Индия, чрез която се дава добитък
на най-най-бедните,

са открили, че 30% от тях

всъщност са продали добитъка, който им
е бил даден

за пари.

Истинската ирония е, че

за всеки продукт, който струва $100 и
който

програмата дава на някого,

тя харчи още $99, за да го направи.

А какво би станало ако вместо това
използваме технологията и дадем пари,

било то от благотворителни агенции или
от някой от нас,

директно в ръцете на бедния човек.

Днес, всеки 3-ти от 4-ма кенийци използват
мобилни пари,

което е просто банкова сметка, която
може да се управлява

от всеки мобилен телефон.

Изпращачът плаща 1,6% такса

и с натискането на бутона

праща пари директно в сметката на
получателя

без посредници.

Също както технологиите, които

променят индустриите,
които познаваме -

технологиите за плащане в бедните страни

могат да разстроят даренията.

Разпространяват се толкова бързо, че

е възможно да си представим как достигаме
милиарди

бедни хора по този начин.

Точно това започнахме да правим в
'Дарявай Директно'.

Ние сме първата организация,

посветена да дарява парични преводи
на бедните.

Дарили сме пари на 35 000 хора
из селата на Кения

и Уганда,

като еднократно плащане от $1000

на семейство.

До сега, ние потърсихме най-бедните хора

в най-бедните села, и в тази
част на света,

те са тези, които живеят в
къщи

направени от кал и слама,

а не от цимент и желязо.

И нека кажем, че това е вашето семейство.

Появяваме се пред вратата ви със
смарт телефон .

Ще ви вземем имената, ще направим
снимка на вас

и на колибата ви,

и ще вземем GPS координатите ви.

В същата нощ, ще изпратим цялата
информация

на компютърната система в "облака" и
тя ще бъде

проверена от независим екип,

използвайки, например, сателитни снимки.

След това ще се върнем,

ще ви продадем обикновен телефон

ако нямате такъв,

и няколко седмици по-късно

ще изпратим пари чрез него.

Нещо, което до преди 5 години

би изглеждало невъзможно,

сега ние правим ефективно

и без никаква корупция.

Колкото повече пари даваме на бедните,

колкото повече се доказва, че този
метод работи,

толкова повече трябва да преразгледаме

всичко останало, което даваме.

Днес, логиката да даряваш доста често е,

‘нали правим поне някакво добро’.

Когато се примиряваме

това да бъде целта ни,

казвайки си, че да даваме някаква помощ

е по-добре отколкото да не даваме
въобще,

ние сме склонни да инвестираме неефикасно

в нашите собствени идеи, които уж ни
правят иновативни,

пишейки репорти,

купувайки самолетни билети и пикапи.

Какво ако логиката беше,

'ще направим ли повече ако дадем
пари директно?'

Организациите трябва да
докажат,

че правят по-добро за бедните,

отколкото бедните могат да направят
за себе си.

Разбира се, даването на пари няма да
създаде обществени блага

като премахване на болести или построяване
на силни институции,

но може да постави по-високи цели

за това как помагаме на семействата

да подобрят живота си.

Аз вярвам в даряването.

Вярвам, че повечето дарения са по-добри от

хвърлянето на пари от самолет.

Също така съм сигурна, че

голяма част дарения днес

не са по-добри от директното даряване на
пари на бедните.

Нядявам се, че един ден, то ще бъде.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)