Как работят ваксините? - Келвалин Данасарнсомбут

Вижте пълния урок на адрес: http://ed.ted.com/lessons/how-do-vaccines-work-kelwalin-dhanasarnsombut

Първата ваксина е създадена когато Едуард Дженър, английски лекар и учен, успешно инжектира малки количества вирус от кравешка шарка в младо момче, за да го предпази от свързания (и смъртоносен) вариола вирус. Но как този на пръв поглед нелогичен процес работи? Келвалин Данасарнсомбут обяснява в детайли науката зад ваксините.

Урок от Келвалин Данасарнсомбут, анимцаия от Cinematic.

През 1796 г. ученият Едуард Дженър,

инжектирал материал от вирус на
кравешка шарка в осемгодишно момче

с предчувствие, че това ще осигури
необходимата защита

да защити хората от смъртоносните
епидемии от едра шарка.

Опита бил успешен!

Осемгодишният бил имунизиран
срещу болестта

и това била първата използвана ваксина.

Но защо е проработила?

За да разберем как
ваксините функционират

първо трябва да знаем как
имунната система ни защитава

срещу заразните болести.

Когато чужди микроби ни нападнат,

имунната система задейства
серия от реакции

в опита си да ги идентифицира
и премахне от тялото ни.

Признаците, че нашата имунна
ситема работи

са кашлица, кихане, възпаленията
и треската които изпитваме,

които като капан, спират и заличават
много опасности, като бактериите.

Тези вродени имунни отговори също
задействат нашата втора линия на защита,

наричана Адаптивен имунитет.

Специални клетки, наречени В и Т клетки
се грижат за борбата с микробите,

и също така записват информация за тях,

запаметявайки на какво
приличат нашествениците,

и как най-добре да ги пребори.

Това знание е полезно

ако същия микроб проникне
в тялото ни отново.

Но въпреки тази интелигентна реакция,
все още има риск.

На тялото му трябва време
да се научи да отговоря на заразата

и да изгради своята защита.

Но дори тогава

ако тялото ни е прекалено слабо или младо
за да отговори на нашествениците,

може да срещне сериозен риск
ако заразата е особено тежка.

Но можем ли да подготвим
тялото си за отговор,

за болест, от която не
сме се разболявали?

Това правят ваксините

Използвайки същите принципи,
които тялото използва да се защитава,

учените ползват ваксините за да задействат
адаптивната имунна система на тялото

Без да излагат хора на болестта
с пълната й сила.

Това е довело до много ваксини,
като всяка една от тях работи уникално,

разделени на много различни видове.

Първо, имаме живи Атенюирани ваксини.

Те са направени от самия микроб
но в много по-слаб вариант.

След това имаме Инактивирани ваксини
в които микроба е умъртвен.

Отслабването и умъртвяването
в двата вида ваксина

предпазва от развитие на заразата
в пълна степен.

Но също като самата зараза
те задействат имунна реакция,

учейки тялото да разпознае атаката,

и подготвяйки се
правейки профил на микроба.

Недостатъкът е, че живи отслабени
ваксини може да са трудни за направа,

и тъй като те са живи
и доста мощни,

хора със слаба имунна система
не могат да ги използват,

докато Инактивираните ваксини
не създават дълготраен имунитет.

Друг тип ваксини - Субединични ваксини

са направени само от част от микроба,
наричан антиген,

съставката, която всъщност задейства
отговора на имунната система.

С допълнително изолиране на
специфични компоненти на антигените,

като протеини или полизахариди

тези ваксини могат да предизвикат
конкретни реакции.

Учените сега изграждат
цяла нова гама от ваксини

наричани ДНК ваксини.

За този сорт, те изолират самите
гени, които правят специфични антигени

от които тялото има нужда за да задейства
имунната реакция за специфични микроби.

Когато се инжектират в човешкото тяло,

тези гени инструктират клетки
в тялото, да създадат антигени.

Това предизвиква силна имунна реакция,

и подготвя тялото
за бъдещи заплахи,

и тъй като ваксината
съдържа специфичен генетичен материал,

не съдържа други съставки
от самият микроб,

които биха му били необходими
да се развие и зарази пациента.

Ако тези ваксини станат факт,

може би ще успеем да изградим
по-ефективни лечения

за агресивни микроби в идните години.

Точно като удивителното откритие
на Едуард Дженър

преди десетилетия
ускори съвременната медицина,

продължаващото развитие на ваксините

може дори да ни помогне някой ден да
излекуваме болести като СПИН,

малария,

или Ебола.