Уилям Ноел: Разкриване на изгубения Кодекс на Архимед

Как четете ръкопис от преди две хиляди години, който е бил изтрит, нарязан и боядисан? С мощен ускорител на частици, разбира се! Куратора на древни книги Уилиам Ноел разказва очарователна история за преписвач на ръкописи на Архимед, византийски молитвеник, който съдържа неизвестни оригинални ръкописи на древния гръцки математик Архимед и други.

Великите текстове на древния свят

не идват до нас в оригиналната си форма.

Те са дошли до нас, защото средновековните учени са ги преписвали

и преписвали, и преписвали.

Става дума за Архимед,

великият гръцки математик.

Всичко, което знаем за Архимед като математик,

знаем от три книги,

които се наричат "Ей", "Би" и "Си".

Книгата "Ей" е била изгубена от италиански хуманист през 1564 г.

За книгата "Би" се е чуло за последен път през 1311 г., че се намира в Папската библиотека,

на около хиляда мили на север от Рим, във Витербо.

Кодексът "Си" беше открит през 1906 г.,

и се намира на бюрото ми в Балтимор

от 19ти януари, 1999 г.

Това е Кодексът "Си".

Кодексът "Си" се намира в тази книга.

Той е погребано съкровище.

Защото тази книга е молитвеник.

Завършен е от мъж на име Джохан Муронес

на 14ти април, 1229 г.

За да направи тази книга, той е използвал пергамент.

Но той не е използвал нов пергамент,

използвал е пергамент, който е бил рециклиран от по-ранни ръкописи,

където е имало седем ръкописа.

Кодексът "Си" на Архимед бил един от тези седем ръкописа.

Той разделил ръкописа на Архимед от другите ръкописи.

Изтрил всички текстове

и след това разрязал листата по средата,

разбъркал ги

и ги завъртял на 90 градуса,

и написал молитви в горната част на тези книги.

Тези седем ръкописа

изчезнали за 700 години и имаме молитвеник.

Молитвеникът бил открит от този мъж,

Джохан Лудвиг Хайберг, през 1906 г.

Като използвал лупа,

той преписал колкото могъл от текста.

Той открил в този ръкопис два текста ,

които били уникални.

Нямало ги в книгите "Ей" и "Би";

били напълно нови текстове, написани от Архимед,

които били наречени "Методът" и "Стомачионът".

Той стана световно известен ръкопис.

Трябва да ви е ясно,

че тази книга е в много лошо състояние.

Състоянието ѝ се влоши през 20ти век,

след като Хейберг я видя.

Върху нея бяха нарисувани фалшификации

и тя беше много повредена от прах.

Тази книга е дефиницията на изтрити записи.

Това е вид книга,

за която мислите, че е светиня.

Но тя не е светиня,

тя беше купена от частно лице през 1998 г.

Защо той е купил тази книга?

Защото е искал да поправи това, което все още е било запазено.

Той е искал да поправи това, което е било уникално.

Той е искал да направи безплатно това, което е било скъпо.

Той е искал да направи това от принципност.

Защото малко хора ще четат Архимед на древногръцки,

но те трябва да имат възможност да го четат.

Той събрал около себе си приятели на Архимед

и обещал да им плати за цялата работа.

Това било скъпа работа,

но в действителност не толкова скъпа, колкото мислите,

защото тези хора не били дошли за пари,

те дошли заради Архимед.

Те имали различно образование.

Ядрени физици,

класически филолози,

консерватори на книги,

разбиращи от древна математика,

оператори на данни,

занимаващи се с научно изобразяване на образи и управление на програми.

Те се събрали, за да работят върху този ръкопис.

Първият проблем бил проблемът за консервацията.

Това е нещо, с което трябва да се справим.

Имаше лепило по гърба на книгата.

Ако разгледате внимателно тази снимка,

ще видите, че долната ѝ половина е твърде кафява.

Това лепило е скрито лепило.

Ако сте консерватор на книги,

можете да махнете това лепило много лесно.

В горната половина то е лепило "Елмерс уд".

То е емулсия на поливинил ацетат,

която не се разтваря във вода, след като изсъхне.

То е много по-твърдо, отколкото пергамента, на който е написана книгата.

Преди да започнем да си представяме Архимед,

трябваше да разкъсаме тази книга.

Отне ни четири години, за да я разкъсаме.

А това, дами и господа, е снимка на рядко действие.

(Смях)

Освен това, трябваше да махнем целия восък,

защото книгата беше използвана за литургии

в гръцката православна църква,

а там се използва восък от свещи.

Восъкът от свещи беше много мръсен

и не можехме да видим нищо от восъка.

Трябваше внимателно механично да изстържем целия восък.

Трудно ми е да ви кажа точно

колко лошо е състоянието на тази книга,

но тя се разделя много често на малки парчета.

Обикновено, при книгите, не се тревожите за малките парчета,

но тези малки парчета съдържат уникален текст от Архимед.

Успяхме

да сложим правилно малките парчета.

След като направихме това, започнахме да изобразяваме ръкописа.

Изобразихме ръкописа

в 14 различни обхвата на светлинни вълни.

Тъй като, ако разгледате нещо в различен обхват на светлинна вълна,

ще видите различни неща.

Това е образ на страница,

изобразен в 14 различни обхвата на светлинни вълни.

Но нито една от тях от тях не изобрази правилно образа .

Това, което направихме, беше, че обработихме образите заедно

и сложихме два образа в един празен екран.

Ето два различни образа на ръкописа на Архимед.

Образът в ляво

е обикновен червен образ.

Образът в дясно е ултравиолетов образ.

В образа в дясно

можете да видите нещо, написано от Архимед.

Ако съедините двата образа в дигитално платно,

пергаментът ще бъде светъл при двата образа

и се вижда ясно.

Молитвеникът е тъмен при двата образа

и се вижда тъмен.

Текстът на Архимед е тъмен при единия образ и ясен при другия.

Той ще се види тъмен, но червен

и след това ще можете да го четете съвсем ясно.

Ето защо той изглежда така.

Това е преди и след изобразяването на образа,

но не можете да разчетете образа на екрана така.

Увеличавате и увеличавате,

и увеличавате, и увеличавате,

и сега може да разчетете.

(Аплодисменти)

Ако обработите същите два образа по различен начин,

можете да изтриете текста на молитвеника.

Това е много важно,

защото графиките в ръкописа

са уникален източник на графики,

които Архимед е рисувал на пясък в четвърти век Пр. Хр.

Мога да ви ги дам.

Чрез този вид изобразяване на образи -

този вид изобразяване на инфрачервени, ултравиолетови, в невидима светлина образи -

никога нямаше да изобразим образа зад позлатените фалшификации.

Как трябваше да направим това?

Взехме ръкописа

и решихме да изобразим образа чрез рентгеново флуоресцентно изобразяване.

Рентгенов лъч влиза в графиката в ляво

и избива електрон от вътрешната обвивка на атома.

Този електрон изчезва.

След като той изчезне, електрон от обвивка на друг атом

скача и заема неговото място.

Когато електрон заеме място на друг електрон,

той изпуска електромагнитна радиация.

Той изпуска рентгенов лъч.

Този рентгенов лъч има точно определена дължина на вълна

до атома, който удря.

Това, което искахме да получим,

беше желязо.

Защото мастилото беше написано с желязо на страницата.

Ако можехме да проследим

откъде идва този рентгенов лъч, който излиза,

ще можем да проследим цялото желязо на страницата,

след което, теоретично, ще можем да четем образа.

Нужен ни беше много силен източник на светлина, за да направим това.

Занесохме ръкописа в Лабораторията за синхротонна радиация в Станфорд,

в Калифорния,

където има ускорител на частици.

Електроните се въртят в една посока,

позитроните се въртят в друга.

Те се срещат в средата

и създават атомни частици,

като чарм кварк и тау лептон.

Нямаше да сложим ръкописа на Архимед в този поток.

Но когато електроните се въртят със скоростта на светлината,

те изпускат рентгенови лъчи.

Това е най-силният източник на светлина в слънчевата система.

Нарича се синхротронна радиация,

и обикновено се използва, за да се разглеждат

протеини и подобни неща.

Но ние искахме да разглеждаме атоми, атоми на желязо,

за да можем да четем страницата от преди и след това.

Ура, открихме, че можем да го направим.

Отнемаше около 17 минути, за да направим една страница.

Какво открихме?

Един от оригиналните текстове на Архимед

се нарича "Стомачионът".

Той не съществува в Кодексите "Ей" и "Би".

Знаехме, че този текст е в този квадрат.

Това е перфектен квадрат

и е разделен на 14 парчета.

Никой не знае, какво е правил Архимед с тези 14 парчета.

Сега мислим, че знаем.

Той се е опитвал да разбере,

по колко начини може да комбинира тези 14 парчета

и да направи перфектен квадрат.

Някой иска ли да познае отговора?

Той е 17 152, разделено на 536 семейства.

Важното за това

е, че това е най-ранното изследване по комбинаторика в математиката.

Комбинаториката е чудесен и интересен раздел от математиката.

Удивителното нещо за този ръкопис

е, че когато разгледахме другите ръкописи,

които са написани от преписавача,

който беше съставил книгата,

един от тях беше ръкопис, съдържащ текст от Хиперидис.

Хиперидис е бил оратор в Атина, живял през четвърти век Пр. Хр.

Бил е съвременник на Демостен.

През 338 г. Пр. Хр., той и Демостен

решили, че атиняните трябва да се изравнят

с военната мощ на Филип Македонски.

Атиняни и Теби се били с Филип Македонски.

Това била лоша идея,

защото Филип Македонски имал син, който се казвал Александър Велики

и те загубили битката за Херонея.

Александър Велики покорил познатия свят;

Хиперидис станал подсъдим в процес за предателство.

Това е речта, която той произнесъл на процеса -

тя е гръцка реч:

"Най-добре е", казал той, "да спечелите.

Но ако не можете да спечелите,

трябва да се борите за благородна кауза,

защото тогава ще ви запомнят.

Например спартанците.

Те спечелиха безброй победи,

но никой не си спомня какви са били,

защото те са се били за егоистични цели.

Една битка, в която спартанците са се били и всички я помнят,

е била битката за Термопилите,

където те са били убити,

но са се били за свободата на Гърция."

Това е била толкова велика реч,

че атинския съд го освободил.

Той живял още 10 години,

след това македонска фракция го убила.

Те отрязали езика му, за да се присмеят на ораторството му

и никой не знае какво са направили с тялото му.

Това е откритие на изгубен глас от античността,

което ни говори, но не от гроба,

защото гроба му не съществува,

а от атинския съд.

Сега трябва да кажа,

че обикновено, когато разглеждате

средновековни ръкописи, които са били изхвърлени,

не намирате в тях уникални текстове.

Да се намерят два в един ръкопис е наистина важно.

Да се намерят три е напълно странно.

Намерихме три.

"Категории" на Аристотел

е един от основните текстове в Западната философия.

Намерихме в него коментар от трети век Пр. Хр.,

вероятно от Гален, вероятно от Порфури.

Всички данни, които събрахме,

всички образи, необработени образи,

всички преписи, които направихме,

са онлайн под лиценз на Криейтив комънс,

на разположение на всеки, за търговска употреба.

(Аплодисменти)

Защо собственикът на ръкописа е направил това?

Той го е направил, защото разбира данните и книгите.

Това, което трябва да направите с книгите,

ако искате да запазите дълготрайността им,

е да ги скриете в шкафове

и почти никой да не ги вижда.

Това, което трябва да направите с данните, ако искате да оживеят,

е да оставите всички да ги виждат

с колкото може по-малко управление на данни.

Това е направил той.

Институциите могат да се поучат от това.

Защото сега институциите

ограничават данните си с ограничения на търговска марка и подобни неща.

Ако искате да разгледате средновековни ръкописи в интернет,

трябва да отидете в интернет сайта на Националната библиотека в щат У

или в интернет сайта на университетската библиотека в щат Х,

което е най-скучният начин,

по който може да получите цифрови данни.

Това, което искате да направите, е да съберете всичко заедно.

Защото интернет сайтове на древни документи в бъдеще

няма да бъдат създавани от институции.

А от потребителите,

от хора, които получават тези данни заедно,

от хора, които искат да съберат всички видове карти,

независимо откъде идват,

всички видове средновековни романси,

независимо откъде идват,

хора, които просто искат да управляват своите големи колекции

от красиви неща.

Това е бъдещето на интернет сайтовете.

То е привлекателно и красиво бъдеще,

ако го оставим да се случи.

Ние, в "Уолтърс арт мюзиъм", приложихме този опит

и сложихме всички наши ръкописи в уеб сайт,

на разположение на хората -

всички необработени данни, всички описания, всички метаданни.

Под лиценз на Криейтив комънс.

"Уолтърс арт мюзиъм" е малък музей

и има красиви ръкописи,

а данните са фантастични.

Резултатът от това

е, че ако потърсите в "Гугъл образи"

и напишете, например "осветен ръкопис на Коран",

ще откриете, че 24 от 28 образа идват от институцията ми.

(Аплодисменти)

Нека помислим за това за минута.

Какви данни има в една институция?

Има всякакви данни в институцията.

Можете да говорите за хуманитарни науки и за подобни неща,

но нека говорим за егоистични неща.

Защото това, което има в институцията е това:

Защо хората отиват в "Лувъра"?

За да видят Мона Лиза.

Защо отиват да видят Мона Лиза?

Защото вече знаят, как тя изглежда.

Знаят как тя изглежда,

защото са виждали нейни снимки навсякъде.

Няма никаква нужда

от тези ограничения.

Мисля, че институциите трябва

да освободят всички свои данни под неограничени лицензи

и това ще бъде от голяма полза за всички.

Защо просто не оставим хората да имат достъп до тези данни

и да управляват техните собствени колекции

с древно знание и чудесни, красиви неща

и да увеличават красотата и културното значение

на интернет.

Наистина, много ви благодаря.

(Аплодисменти)