Архитуктура за и от хората

Архитект Алесдер Парвин представя проста, но и провокативна идеи: какво ще се случи, ако вместо архитектите да създават сградите за онези, които могат да си ги позволят, обикновените граждани не започнат да създават и строят своите домове? Това е и основната идея на "Уикихаус", система за свободен достъп до комплекти за сглобяване, които позволяват на всекиго да строи навсякъде.

Когато използваме думите "архитект" или "дизайнер",

най-често имаме в предвид професионалист,

някой със заплата,

и си мислим, че именно професионалистите

биха ни помогнали в решаването на

наистина големи структурни предизвикателства

като глобално затопляне, урбанизация и социално неравенство.

Това е начинът, по който мислим.

Но за мен, всъщност, той е грешен.

През 2008-ма, когато тъкмо завършвах архитектурно училище,

след години учене и готов да търся работа,

нещо се случи.

На пазара нямаше работа.

Тогава осъзнах няколко неща.

Първо, не слушайте трудовите съветници.

И второ, един голям парадокс за архитектурата,

обществото никога не сме имали по-голяма нужда от структуриране,

а въпреки това, архитектите се оказваме безработни.

Учудва ме как говорим за структура, а всъщност

зад всичко това присъства икономика,

за която не говорим, а може би трябва.

Нека започнем с личната ни заплата.

И така, като тъкмо завършващ архитект,

бих очаквал заплата от около 24,000 лири.

Това са около 36,000, 37,000 долара.

Отчитайки цялото население на планетата,

това ме поставя сред първите 1.95 най-заможни хора,

но, в такъв случай, за кого работя аз?

Неудобната истина е, че

в днешно време всичко, което наричаме архитуктира,

е всъщност бизнес, в който

проектираме за този
най-богат процент на света,

както е било винаги.

Причината да го забравяме е,

че в годините, когато архитектурата

е променила най-осезаемо обществото

е всъщност, когато този един процент

строи за останалите 99 процента, независимо

дали говорим за филантропи от 19-ти век,

комунисти в началото на 20-ти,

по време на война, или, най-скорошния случай,

кризата в недвижимите имоти.

И всеки път, когато ръстът в недвижимите имоти

стигне край, се озоваваме

обратно в положение,

когато най-интелигентните дизайнери и архитекти

работят единствено за един процент от населението.

И това не просто е зле за демокрацията,

а то е,

но също и не е особено умно за бизнеса.

Смятам, че предизвикателството пред следващото поколение архитекти е

да се намерят клиенти не от

единия процент, а от всичките сто.

И бих искал да споделя три леко противоречиви идеи

как да го постигнем.

Като за начало, нека да оставим идеята,

че архитуктирата е за правене на сгради.

Всъщност, това е най-скъпият вариант,

който да изберете в дадена ситуация.

Проектирането трябва да е много по-тясно свързано с решаване

на проблем чрез създаването на нови условия.

Ето ви една история.

Един офис работи с училище, което

притежава старинна Викторианска училищна сграда.

И така, казват на архитектите: "Вижте,

коридорите ни са пълен кошмар.

Прекалено са малки. Задръстват се в междучасията.

Децата се бият. Не можем да ги контролираме.

Искаме от вас да престуктурирате цялата сграда

и знаем, че ще струва няколко милиона,

но сме се примирили с това."

И екипът размишлява по въпроса, тръгва си

и решава: "Всъщност, не правете това.

Отървете се от училищния звънец.

Вместо да имате само един, звънящ за всички,

поставете няколко по-малки, които да звънят

на различни места по различно време,

и така движението на ученици се контролира."

Това решава същия проблем,

но вместо да се похарчат няколко милиона лири,

това ще струва само няколко стотин.

Звучи като все е едно
сами си отнемате работата,

но не е така. Всъщност, дори ставате по-полезни.

Архитектите са всъщност наистина добри

в продуктивно, аналитично мислене.

Проблемът в случая е, че

сме свикнали с идеята да предоставяме

точно определен вид продукт,

а не мисля, че това трябва да бъде така.

Втората идея, заслужаваща вниманието ни,
е приемането

че архитектурата е за

големи сгради и много пари.

Всъщност, сами сме се ограничили в това

остаряло индустриално мислене, че

единствено големите организации строят градове,

или пък корпорации, строящи за нас,

създаващи цели квартали

с един монолитен проект и, разбира се,

със солидни средства.

И в крайна сметка се озовавате в един еднообразен квартал,

където всеки получава една и съща къща.

А много хора дори не могат да си ги позволят.

А всъщност, напълно възможно е градовете

да се строят не само от малцинството с много средства,

а и от мнозинството с малко средства.

Когато това се случи,

идват съвсем различни идеи за мястото, където хората биха живяли

и се повдигат наистина интересни въпроси:

Как да строим градове? Как да влагаме средства?

Как да обслужваме нуждата от дизайн?

Какво ще се случи в демократично общество,

в което гражданите строят сами?

В известен смисъл е очевидно, че през 21-ви

век градовете би трябвало да се строят от гражданите.

И трето, трябва да запомним, че от

конкретно икономическа гледна точка,

дизайнът е в една категория със секса и грижата за възрастните...

най-често се прави от аматьори.

И това е хубаво нещо.

Повечето свършена работа се счита извън паричната икономика,

в нещо, наречено "социална" или "съществена" икономика,

което е "правим го сами за себе си".

И проблемът е, че досега

именно паричната икономика получава

цялата инфрастуктура и инструменти.

Така, че предизвикателството за нас е: Как да

намерим инструменти, инфраструктура иинституции

за архитектурната социална икономика?

Започна се със свободно разпространяващия

се софтуер, а по-късно идеята навлезе и в

материалния свят и свободния хардуер,

което представляват макети,

които всеки може да свали безплатно.

И в този момент триизмерното принтиране става наистина интересно.

Нали така? Изведнъж имаме 3D принтер

със свободни за хората части, които можем

да правим с друг 3D принтер.

Или пък друга подобна идея, за CNC система,

която действа като голям принтер и изрязва пластове от шперплат.

Това, което тези технологии позволяват, е

значително спестяване на време, пари и умения.

Те са предизвикателство за идеята,

че щом нещо е достъпно като цена, то значи е масово произведено.

А те позволяват огромни и наистина

сложни производителни възможности.

Озоваваме се в бъдещето, където фабриките са навсякъде,

а това и означава, че

всеки е в отбора на дизайнерите.

Истинска индустриална революция.

И когато се замислим, че основните разминавания в

идеологията са основно базирани около въпроса

кой би трябвало да контролира продукцията,

тогава технологиите носят и решението:

може би никой. Или всеки.

Бяхме развълнувани как това

ще се отрази на архитектурата.

Преди около година и половина

започнахме проекта "Уикихаус",

отворена система за конструиране.

Идеята е всеки да има свободен достъп

до напълно безплатна библиотека,

и 3D схеми, които да се свалят

чрез "Скетчъп", безплатно и лесно,

и само с кликане на мишката

могат да се създадат файлове,

които позволяват

да се принтират части от сгради
с тази CNC машина,

а също и материали като шперплат.

Всяка част е номерирана

и в крайна сметка се озовавате
с голям "Икеа" комплект.

(Смях)

Това става без каквито и да е болтове.

Използват се заключващи се връзки.

И дори инструментите за сглобяване

могат да бъдат създадени на пластове.

И екип от двама-трима души, работещи

заедно, могат да построят това.

Не се нуждаят от майсторски умения.

Не им трябват купчина инструменти
или нещо подобно,

и могат да построят ето такава къща

за около ден.

(Аплодисменти)

В крайна сметка се озовавате с основата на къща,

към която може да добавите прозорците,

покритие и изолация, в зависимост

от това кое е най-изгодно и на разположение.

Разбира се, не се свършва с къщата.

Сградата не е завършен продукт. Използвайки CNC,

можем да създаваме части за нея

или дори да построим и съседската къща.

И така започваме да виждаме
плода на един свободен и

воден от гражданите модел за напредък.

И сега и ние, и други хора, строим различни прототипи по целия свят

и откриваме наистина интересни неща.

Едно от тях е: колко всъщност е приятно.

Хората не знаят дали работят, или се забавляват.

Но всъщност принципите на системата са

подчинени на съвсем логични неща.

Не създавайте твърде тежки за повдигане неща.

Или, когато създавате нещо,

внимавайте да не го създадете обърнато
в грешна посока,

и да сбъркате, то и без това
трябва да е симетрично.

Може би, най-важните принципи в работата ни

са тези, предадени ни от Лайнъс Торвалдс,

пионерът на идеята,

която гласи "Бъдете мързеливи като лисици."

Не създавайте отново колелото.

Вземете нещо и просто го адаптирайте към
нуждите си.

Противно на всичко, което ще
ви учат в архитектурно

училище, да се копира е хубаво!

И в това има логика, защото всъщност

копирането не е нещо ново.

Това е начинът, по който строим

от стотици години преди Индустриалната революция

и нейните комунални проекти.

Единствената разлика между

традиционната архитектура и
отворената система

е интернет връзката, макар

и това наистина да е голяма разлика.

Успяхме да споделим цялата си база

с лиценз за "Креативно споделяне",

и това, което започва да се случва,

е как групи от целия
свят изведнъж го харесват

и го изпозват, и обработват, и това наистина е
невероятно.

Има една група от Христова църква
в Нова Зеландия,

свързани с проектирането
след земетресенията.

Благодарение на "TED наградите" пък

работим с хора от предградията на Рио,

за да направим фабрика за идеи

и микро-университет.

Това е едно наистина малко начало

и всъщност има нови и нови хора,

а те дори не са отбелязани тук.

Надявам се, че следващия път вече няма да се вижда картата.

Наясно сме, че WikiHouse е
едно малко решение,

но е решение на наистина важен въпрос,

а именно, че всъщност най-бързо растящите градове

не са с небостъргачи.

Те са създадени по по-естествен начин.

Говорейки си за града от 21-ви век,

това са хората, които ще го създадат.

Искате или не, добре дошли в най-големия
дизайнерски отбор на света.

Ако наистина искаме решение за

глобалното затопляне, урбанизацията и здравето,

настоящите ни модели за развитие
няма да подействат.

Както е казал Робърт Неурит, няма

банка, корпорация или правителство, които

да могат да се справят, ако

третират гражданите като клиенти.

А колко интересно ще бъде, ако можем заедно

да създадем решенията на проблемите

в структурата на обществото

и в инфраструктурата, като системи на слънчеви батерии,

извънмрежеви енергия и канализация -

евтини, свободни, високоефективни решения,

които всеки може лесно да достигне

и използва свободно

от места, достъпни за хората.

Нещо като Wikipedia.

И щом нещо попадне е в свободното

пространстно, то остава.

Няма ли това да промени правилата?

И смятам, че технологията ни подкрепя.

Ако най-голямото изпитание през 20-ти век

е свободната консумация за всеки -

това са Хенри Форд, Левитаун, "Кока-Кола", "Икеа",

то мисля, че най-мащабният проект в 21-ви век

е свободното производство за всеки.

И стане ли въпрос за архитектура на град,

това има значение.

Благодаря Ви, наистина.

(Аплодисменти)