Дафне Колер: Какво научаваме от онлайн образованието

Дафне Колер подтиква топ университети да предлагат най-интригуващите си курсове безплатно онлайн - не само като услуга, а като начин да разберем как хората учат. Всяко ударение, всеки тест, форумна дискусия или самооценка изграждат безпрецедентен източник на данни как обработваме знанието и по-важното, как го усвояваме.

Също като много от вас, аз съм една от хората с късмет.

Родена съм в семейство, където образованието бе всеобхватно.

Аз съм трето поколение докторант, дъщеря на двама академици.

Като малка си играех в университетската лаборатория на баща ми.

Затова, от само себе си се разбираше, че трябва да посещавам някои от най-добрите университети,

които, от своя страна, отварят вратата към един свят, пълен с възможности.

За съжаление, не всички хора по света имат такъв късмет.

В някои части на света, като, например, Южна Африка,

образованието просто не е леснодостъпно.

В ЮАР, образователната система е била изградена

в дните на апартейда, за бялото малцинство.

И като резултат, днес просто няма достатъчно места

за всички хора, които искат и заслужават висококачествено образование.

Този недостиг бе причина за криза през Януари тази година

в Университета на Йоханесбург.

Имаше няколко свободни места

от стандартния прием и в нощта, преди

да ги обявят за регистрация от университета,

хиляди хора се наредиха пред портите, формирайки опашка, дълга една миля,

надявайки се да бъдат първи и да получат едно от тези места.

Котато вратите се отвориха, имаше меле,

в което 20 човека бяха ранени, а една жена почина.

Тя беше майка, която жертва живота си,

опитвайки се да даде шанс на сина си за по-добър живот.

Но дори и в части на света, като САЩ,

където образованието е налично, то може да не е достъпно.

През последните няколко години имаше широка дискусия

относно нарастващата цена на здравеопазването.

Това, което може да не е толкова очевидно за хората, е, че

в същото това време, размерът на таксата за висше образование

бе нараствала почти двойно,

с общо 559 процента от 1985.

Това прави образованието недостъпно за много хора.

И на последно място, дори за тези, които успеят да получат висше образование,

вратите на възможността могат да не се отворят.

Само малко повече от наскоро завършилите колежи в САЩ„

които са получили висше образование,

имат работа, която изисква това образование.

Това, разбира се, не важи за студентите,

които завършат топ институциите,

но много други не получават качеството,

отговарящо на техните време и усилия.

Том Фрийдман, в негов скорошен материал за New York Times,

улови по начин, по който друг не би могъл, вдъхновението зад нашето постижение.

Той каза, че големите открития се случват тогава, когато

това, което е възможно изведнъж, срещне това, което е абсолютно необходимо.

Вече съм говорила за това, какво е абсолютно необходимото.

Нека да поговорим за това кое е изведнъж възможното.

Това, което в възможно изведнъж, беше демонстрирано от

три големи курса в Станфорд,

във всеки от който имаше от по 100,000 или повече приети.

За да разберем това, трябва да разгледаме един от тези курсове,

по Машинознание, предлагано от моя колега

и съосновател, Андрю Енг.

Андрю преподава един от по-посещавание предмети.

Това е клас по Машинознание и

всеки път, когато се предлага, има по 400 приети.

Когато Андрю преподаваше този предмет на общата публика,

имаше 100,000 регистрирани.

И за да разберем по-добре това число,

за да може Андрю да преподава на аудитория със същата големина,

докато е в Станфорд,

той ще трябва да прави това 250 години.

Разбира се, че ще се отегчи много.

И след като видяхме ефекта от това,

Андрю и аз решихме да опитаме и да развием това,

за да може да дадем висококачествено образование на колкото се може повече хора.

Затова, основахме Coursera,

чиято цел е да вземе най-добрите курсове,

от най-добрите инструктори, в най-добрите университети

и да ги предоставим на всички по света, безплатно.

В момента имаме 43 курса в платформата,

от четири университета и разпределени сред няколко дисциплини.

Нека ви покажа малък преглед

върху това как изглежда.

(Видео) Робър Крист: Добре дошли в Аритметика.

Езекийл Емануел: 50 милиона души нямат осигуровки.

Скот Пейдж: Моделите ни помагат да изготвим по-добри институции и политики.

Имаме изключителна сегрегация.

Скот Клемер: Затова, Буш си представи, че в бъдещето ще

носите камера точно в центъра на главата си.

Митчъл Дунейер: Милс иска студентa по социология да развие качеството на ума...

РГ: Висящият кабел приема формата на хиперболичен косинус.

Ник Парланте: За всеки пиксел в изображението, настройте червеното на нула.

Пол Офит: ..Ваксината ни позволи да елиминираме полио вируса.

Дан Юрафски: Луфтханса сервира ли закуска и Сан Хосе? Това звучи смешно.

Дафне Колер: Това е монетата, която взимате и това са двете хвърляния.

Андрю Нг: В машинознанието в голям мащаб, искаме да измислим компютационен...

(Аплодисменти)

ДК: Оказва се и то може би без да е изненадващо, че

студентите обичат да получават най-доброто съдържание

от най-добрите университети, безплатно.

Откакто отворихме сайта през февруари,

имаме 640,000 студента, от 190 страни.

Имаме 1.5 милиона записвания,

предадени са 6 милиона теста в 15-те курса, които

вече са започнали и 14 милиона видеоклипа са били видяни.

Но тук не става въпрос само за цифрите,

става дума за хората.

Независимо дали това е Акаш, който е от малко градче в Индия

и никога не би имал достъп до

курс на нивото на Станфорд и освен това

никога не би могъл да си го позволи.

Или Джени, която е самотна майка на две деца

и иска да подобри уменията си,

за да може да се върне и да завърши магистратура.

Или Раян, който не може да ходи на училище,

защото дъщеря му, която е с имунна недостатъчност,

не може да бъде подлагана на риск да влизат микроби в къщата

и той не може да излиза от дома си.

Много се радвам да споделя, че наскоро

си говорихме с Раян и неговата история

има щастлив завършек.

Бебето Шанън-можете да я видите вляво-

е много по-добре сега

и Раян получи работа с помощта на някои от нашите курсове.

Кое направи тези курсове различни?

В крайна сметка, онлайн курсовете са достъпни от известно време насам.

Това, което ги направи различни, е преживяването като в реална лекция.

Започва в даден ден

и след това студентите гледат видео, в рамките на една седмица,

като освен това имат домашни.

И това са истински домашни,

за истинска оценка, с истински краен срок.

Може да видите крайните срокове и графиката на потребление.

Тези конуси показват, че

отлагането е глобален феномен.

(смях)

В края на курса,

студентите получават сертификат.

Те могат да го покажат на

евентуален работодател и да получат по-добра работа

и ние знаем за много студенти, които са го направили.

Някои студенти взеха сертификата си и

го представиха на образователна институция, в която бяха приети,

за да получат истински учебен кредит.

Значи тези студенти са получили нещо наистина смислено

за тяхното инвестиране на време и усилие.

Нека поговорим малко за някои от компонентите,

които са част от тези курсове.

Първият компонент е, че когато се откъснете

от ограниченията на физическа класна стая

и създадете съдържание изключително и само за онлайн формат,

може да избягате, например, от

монолитната едночасова лекция.

Можете, например, да разделите материала

на кратки модули от по 8 до 12 минути,

всеки от който представя разбираема концепция.

Студентите могат да разбират този материал по различни начини,

в зависимост от техните минало, умения или интереси.

Затова, например, някои студенти могат да

се възползват от малко подготвителен материал,

който други студенти вече да са имали.

Други студенти могат да се интересуват от определена

допълнителна тема, която те искат да изследват самостоятелно.

Затова този формат ни позволява да се откъснем от

модела на образование, в който един калъп е за всички,

позволявайки на студентите да следват много по-персонализиран учебен план.

Разбира се, като учители ние знаем, че

студентите не научават нищо, като просто седят и пасивно гледат видеоклипове.

Може би един от основните компоненти на това усилие

е, че трябва да имаме студенти,

които се упражняват с материала,

за да могат наистина да го разберат.

Има много проучвания, които доказват важността от това.

Това, което бе публикувано в "Наука" миналата година, например,

показва, че дори и една елементарна практика,

по време на която студентите трябва да повторят

каквото са научили,

с течение на времето дава значително по-добри резултати

на различни тестове за постижения

в сравнение с много други образователни интервенции.

Опитахме се да вградим тази практика в платформата,

както и много други форми на практика.

Например, дори видеоклиповете ни не са просто видеоклипове.

Видеото спира на всеки няколко минути

и на студента му се задава въпрос.

(Видео) СП:...Тези четири неща. Теория на проспекта, хиперболичното обезценяване,

предпочитания към статуквото, неотчитане на първичната вероятност. Всички те са добре документирани.

Следователно, те са добре документирани отклонения от рационалното поведение.

ДК: Тук видеото спира

и студентът може да напише отговора в полето,

след което го предава. Очевидно е, че те не са внимавали.

(Смях)

Затова имат право на още един опит

и този път е правилно.

Има възможност за обосновка, ако искат.

Сега видеото продължава със следващата част от лекцията.

Това е един сравнително лесен въпрос,

който аз, като инструктор, мога да задам по време на лекция,

но когато задам този въпрос в час,

80% от студентите още си записват

последното нещо, което казах.

15% са втренчени във Фейсбук

и накрая имаме умника, който е на първия ред

и изстрелва отговора,

преди другите да са имали възможността да помислят върху него,

а аз като инструктор съм изключително благодарна,

че някой знае отговора.

И лекцията продължава, преди

повечето от студентите дори да са забелязали, че е зададен въпрос.

Тук, всеки един студент

трябва да се занимава с материала.

И разбира се, тези лесни въпроси

не са края на историята.

Човек трябва да вгради много повече смислени, практически въпроси

и освен това трябва да даде обратна връзка на студентите.

във връзка с тези въпроси.

Как оценявате работата на 100,000 студента,

ако нямате 10,000 асистента?

Отговорът е, че трябва да използвате технология,

която да го прави вместо вас.

За щастие, в днешно време технологията е достатъчно развита

и може да оценим набор от интересни видове домашни.

Освен въпросите с няколко възможни отговора

и типът кратки въпроси, които видяхте във видеото,

ние оценяваме още математиката, математически уравнения,

както и математически деривации.

Може да оценяваме модели, независимо дали

финансови модели, за бизнес лекция, или

физически модели в научна или инженерна лекция.

Освен това, може да оценяваме доста сложни задачи за програмиране.

Нека ви покажа една лесна,

но много визуална.

Това е от лекция Компютърни науки, в Станфорд

и студентите трябва да поправят цветово тази

замазана червена картина,

Написват програмата си в браузъра

и виждате, че не е много правилно, Статуята на Свободата още изглежда като болна от морска болест.

Студентът опитва отново и след като е успял, получава съобщение,

че може да продължи със следващата задача.

Тази възможност да се занимаваш активно с материала

и да ти се казва кога си прав и кога - не -

е много важна за образователния процес на студента.

Разбира се, все още не можем да оценяваме

всичката работа, която е нужна за завършване на курсовете.

По-конкретно, това, което липсва, е критичното мислене,

което е толкова важно в хуманитарните,

социалните, бизнес науките и други.

Опитахме да убедим, например,

някои от нашия факултет по хуманитарни науки,

че въпроси с няколко възможни отговора не са чак толкова лош вариант.

Но това не отбеляза много голям успех.

Затова, трябваше да измислим друго решение.

И решението на което се спряхме, е оценката на съкурсници.

Излиза, че предишни изследвания, като това на

Садлър и Гууд, например, показват, че

оценката на съкурсник е изненадващо ефективна стратегия

за даване на възпроизводими оценки.

Беше приложена само в малки курсове,

но там показа, например, че

оценките от студенти по оста y,

всъщност са в много добра корелация с

оценката от учителя по оста x.

И още по-изненадващо е, че самооценките,

при които студентите оценяват критично собствената си работа-

ако, разбира се, ги стимулираш правилно,

за да не си дават най-високата оценка -

всъщност са в добра корелация с оценката от учителя.

Следователно, това е ефективна стратегия,

която може да бъде използвана за оценки по скала

и освен това е полезна обучаваща стратегия за студентите,

защото те наистина се учат от опита.

Сега имаме най-голямата система за оценка на съкурсници, правена някога,

в която десетки хиляди студенти

оценяват работата един на друг

и то доста успешно, мога да кажа.

Но това не е само за студенти,

които си седят сами в хола и решават проблеми.

Около всеки един от нашите курсове

се е формирала общност от студенти,

глобална общност от хора,

събрани около споделено интелектуално преживяване.

Това, което виждате, е самогенерираща се карта

на студентите от нашия курс по социология 101, в Принстън,

където те са сложили себе си на картата на света.

Може наистина да видите глобалния обхват на този тип инициатива.

Студентите участват в тези курсове по много различни начини.

Първо, има форум за отговори и въпроси,

в който студентите задава въпроси

и други студенти отговарят.

И наистина изключителното нещо е, че

при толкова много студенти,

дори и някой студент да зададе въпрос

в 3 часа сутринта,

все някъде по света

ще има някой, който ще е буден

и ще работи по същия проблем.

Затова, в много от нашите курсове,

средното време за отговор на въпрос

във форума за въпроси и отговори, е 22 минути.

А това ниво на услуга не съм предлагала дори и на студентите ми във Станфорд.

(Смях)

Можете да видите от изявленията на студентите,

че те наистина смятат, че

благодарение на голямата онлайн общност

могат да общуват помежду си по много начини,

които са по-дълбоки, отколкото в контекста на реалната класна стая.

Освен това, студентите сами сформираха,

без каквато и да било намеса от наша страна,

малки учебни групи.

Някои от тях бяха физически, според

географските ограничения

и се организираха ежеседмично, за да се работи по проблемите.

Това е учебната група в Сан Франциско,

но има такива по целия свят.

Други бяха виртуални учебни групи,

формирани според езика или други културни белези,

а в дъното вляво,

виждате нашата мултикултурна, универсална учебна група,

в която хората изрично искаха да се свържат с

хора от други култури.

Има някои изключителни възможности,

които могат да възникнат от този вид рамка.

Първата е, че това има потенциал да ни даде

изцяло безпрецедентен поглед

върху разбирането на човешкия процес на учене.

Защото данните, които може да съберем тук, са уникални.

Може да анализирате всеки клик, всяко предадено домашно,

всеки пост във форума от десетки хиляди студенти.

И може да превърнете изучаването на човешкия процес на учене

от режим, задвижван от хипотези,

в режим, задвижван от данни. Подобна промяна,

например, е революционизирала биологията.

Може да използвате тези данни, за да разберете фундаментални въпроси,

като например кои са добри стратегии за научаване,

които са ефективни, в сравнение с тези, които не са?

И в контекста на определени курсове,

може да задавате въпроси,

като например, кои са някои погрешни разбирания, срещани по-често

и как може да помогнем на студентите да ги поправят?

Ето един пример за това,

пак от класа на Андрю, по Машинознание.

Това е разпределението на грешните отговори,

дадени на еднa от домашните работи.

Отговорът в случая е двойка числа,

затова може да ги нарисуваш в този двуизмерен участък.

Всяко от малките кръстчета, които виждате, е различен грешен отговор.

Големият кръст, горе вляво,

е където 2,000 студента

са дали един и същ грешен отговор.

Ако 2 души, при курс от 100 човека,

дадат един и същ грешен отговор,

може никога да не разберете.

Но когато 2,000 студента дадат един и същ грешен отговор,

малко е трудно да го пропуснете.

Затова Андрю и неговите студенти се активизираха,

прегледаха някои домашни,

разбраха основната причина за погрешното разбиране

и създадоха целенасочено съобщение за грешка,

което да се даде на всеки студент,

отговорил по този начин.

Това означава, че студентите, които са направили една и съща грешка,

ще получат персонализирана обратна информация,

която им казва как да поправят погрешното разбиране по-ефективно.

Тази персонализация е нещо, което човек може да създаде,

ако има налице големи числа.

Персонализацията е може би

една от най-големите възможности, дори и тук,

защото ни дава потенциала да

решим 30-годишен проблем.

Изследователят в сферата на образованието Бенджамин Блум, през 1984,

поставя така наречения 2 сигма проблем,

който той наблюдава при изучаването на три популации.

Първата е популация, която учи лекции в класна стая.

Второто е популация от студенти, които учат

в стандартна класна стая на основата на лекции,

но с подход на усъвършенстването,

при който студентите не могат да преминат към следващата тема.

преди да докажат пълното усвояване на предишната.

И накрая е популацията от студенти,

които са обучавани по метода на индивидуалната инструкция, с помощта на ръководител

Популацията с метода на усъвършенстването е по-добра с пълно стандартно отклонение,

или сигма, при точките за постижение,

в сравнение на стандартния лекционен курс,

а индивидуалното обучаване ти дава 2 сигма

подобрение в представянето.

За да разберем какво означава това,

ще видим лекционния курс

и нека да изберем средното представяне като разделителна линия.

В този курс,

половината от студентите са над нивото, а другата половина са под.

При индивидуалното обучение,

98% от студентите ще са над тази разделителна линия.

Представете си ако можехме така да преподаваме, че 98% от студентите ни

да са над средното.

Следователно, се получава проблемът 2 сигма.

Защото като общество не може да си позволим

да дадем на всеки студент индивидуален ръководител.

Но може би може да си позволим да предоставим на всеки студент

компютър или смартфон.

Затова въпросът е, как може да използваме технологията, за да

минем от лявата страна на графиката, от синята крива,

към дясната страна, със зелената крива?

Усъвършенстването е лесно за постигане, с помощта на компютър,

защото компютърът не се уморява

да ви показва едно и също видео пет пъти.

И не се изморява да оценява една и съща работа няколко пъти,

както видяхме в много от примерите, които ви показах.

Дори може да видим

началото на индивидуализацията,

независимо дали е чрез индивидуализирана траектория по време на учебния план

или получаването на индивидуална обратна връзка, както ви показах.

Затова, целта тук е да се опитва и бута

и да се види колко може да се доближим до зелената крива.

Но ако това е толкова велико, означава ли, че университетите са ненужни?

Марк Твейн определено е мислел така.

Той е казал, че "колежът е място, където записките на професора

отиват директно в записките на студента,

без да преминават през мозъците им."

(Смях)

Но все пак искам да се разгранича от Марк Твейн.

Мисля, че това, от което се оплаква той,

не са университетите, а лекционния формат на преподаване,

за който много университети отделят доста време.

Затова, нека отидем дори по-далеч, до Плутарх,

който е казал, че "Умът не е съд, който се нуждае от запълване,

а е дърво, което се нуждае от запалване'.

И затова може би трябва да прекарваме по-малко време в университетите,

пълнейки главите на студентите си със съдържание

под формата на лекции. Трябва да прекарваме повече време да разпалваме креативността им,

въображението им и способността им да решават проблеми

като наистина говорим с тях.

Как да го направим?

Правим го чрез активно учене в класната стая.

Има много изследвания, включително едно

което показва, че ако използвате активното учене

при комуникация със студентите в залата,

резултатите им се подобряват по всеки показател --

присъствие, участие, учене,

измерени от стандартизиран тест.

Може да видите, например, че резултата им

почти се удвоява в този конкретен експеримент.

И може би именно така трябва да прекарваме времето си в университетите.

Затова, за да обобщя, ако може да предложим образование на високо ниво

на всеки по света, безплатно,

до какво би довело това? Три неща:

Първо, ще определени образованието като фундаментално човешко право,

в рамките на което всеки по света,

имащ възможността и мотивацията,

ще може да получи уменията, от които има нужда,

за да подобри своя живот.

този на семейството и на тяхната общност.

Второ, ще позволи учене за цял живот.

Жалко е, че за толкова много хора

ученето спира, когато завършим гимназия, или колеж.

Правейки това съдържание достъпно,

ще може да научим нещо ново

всеки път, когато поискаме,

независимо дали е просто за да обогатим знанията си,

или за да променим живота си.

И накрая, това би ни позволило цяла вълна от иновации,

защото изключителният талант може да бъде открит навсякъде.

Може би следващият Алберт Айнщайн, или следващият Стив Джобс

живее някъде в отдалечено селце в Африка.

И ако може да предложим на този човек образование,

той ще може да измисли следващата велика идея

и да направи света по-добро място за живеене за всички нас.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)