Възпиращ акулата неопренов костюм (не е каквото си мислите)

Хамиш Джоли, Австралийски плувец в океана, искаше водолазен костюм, пречещ на любопитните акули да го бъркат с потенциален източник на хранителни вещества. (Което, статистически погледнато, е рядко, но със сигурност си струва избягването.) Работейки с екип от учени, той и приятелите му възприеха нов подход - не клетка срещу акули, не ризница, а елегантен костюм, който въплъщава растящото ни разбиране за зрението на акулите.

Научният пробив

от вида, който може потенциално
да спаси човешки живот,

понякога може да лежи вън точно

за нас, да го открием,

в разгънатото, акумулирано тяло

на човешката история, например,

или в изпитани от времето приспособявания,

наблюдавани в природата около нас.

Науката започва с наблюдение,

но номерът е да забележим моделите и ключовете,

които иначе бихме могли да отхвърлим

като измислица или случайно съвпадение,

да ги отделим и тестваме с научна прецизност.

Когато го правим, резултатите често изненадват.

Западна Австралия имаше особен проблем

с нападения на акули през последните 3 години,

за нещастие с трагична кулминация

в 5 фатални нападения за 10 месеца

през това време.

Но не само Западна Австралия го има.

Случаите с нападения на акули над хора

ескалират в световен мащаб.

И може би не е изненадващо,

че през юли тази година

Shark Attack Mitigation Systems в сътрудничество

с Института за океаните при
Университета на Западна Австралия

направиха съобщение, което привлече вниманието

на световните медии и любителите на океана

по света,

относно разработването на технология

за смекчаване или намаляване
риска от нападения на акули,

основана на науката за това,
какво виждат акулите.

И аз имам за вас днес

историята на това пътуване,

а също и идеята, че науката може да е

толкова мощна за пренасяне,

колкото и за изобретяване.

Когато започнахме този процес

ние търсехме... беше преди около 3 години

и тъкмо имахме първите 2 фатални атаки на акули

в Западна Австралия.

Случайно, в една предишна роля,

стана така, че имах вечеря с Хари Бъллър.

Сега Хари Бътлър, който, повечето австралийци
биха се сетили е известен естественик,

е прекарал много време в морска среда.

Хари Бълър е предшественик, ако щете,

на покойния Стив Ъруин.

Когато го попитах

какво би могло да е решението на проблема,

отговорът му беше доста изненадващ.

Каза: "Вземи черен водолазен костюм,

боядисай го на жълти ивици, като пчела,

и ще имитираш предупредителните системи

на повечето морски видове."

Тогава не се замислих много над това,

докато не се случиха следващите
три фатални атаки на акули

и това ме накара да се замисля.

Mоже би нещо е дало основание за тази идея.

Обърнах се към интернет.

за да видя дали няма някакви дири.

Оказа се че мрежата е залята

с такива доказателства, подкрепящи

подобно мнение.

И така, биологически: Има изобилие от видове,

показващи раиране или шарки,
предупредителни шарки,

както за прикриване във водата,

така и за предупреждение срещу нападение.

Не на последно място от които е рибата пилот,

която прекарва голяма част от живота си

около челюстите на някоя акула.

От човешка страна: Уолтър Старк, океанограф,

боядисва водолазния си костюм още
от 70те години на миналия век.

И антропологично:

племена на остров в Тихия
океан, се боядисват на ивици

в церемония "Морска змия"

за да отблъснат бога на акулата.

И така, какво става тук?

Дали тази идея лежи широко на открито

за нас, да я обмислим и дефинираме?

Знаем, че акулите използват набор от сензори

когато се въвличат, особено в атака,

но сензора за виждане е този, който ползват

да идентифицират целта, и по-специално

в последните метри преди атаката.

Има смисъл да се обърне внимание
на биологичната история

защото това е изпитана еволюция

през хилядолетията.

Но не е ли човешката история
също еволюция на видове,

идеята, че има зрънце истина

смятано за важно,

предавано от поколение на поколение,

така че то всъщност завършва
оформянето на човешкото поведение?

Исках да проверя тази идея.

Исках да приложа малко наука

към това доказателство на историята,

защото ако тя подкрепи идеята,

тогава поне част от решението

за атаките от акули може да е под носа ни.

За да направя това, ми трябваха няколко експерта

по зрение и неврология на акули.

Търсенето в световен мащаб отново

доведе до Университета на Западна Австралия

тук, на прага на Института за океаните.

Професор Нейтън Харт и неговият екип

току що написаха доклад, който ни казва...

потвърждава, че хищните акули виждат

в черно-бяло или степени на сивото.

И така, повиках Нейтън,

с малко глуповатата, всъщност, идея,

да използваме тези шарки и форми,

в направата на водолазен костюм, за да опитаме
да намалим риска от нападение на акула.

За щастие той реши, че това е добра идея.

Така че това, което последва,
беше малко съвместно проучване,

подкрепено от правителството
на щата Западна Австралия.

Направихме три ключови неща.

Първото е, че картирахме характеристиките,

физическите характеристики на очите

на трите главни хищни акули:

голямата бяла, тигровата и акулата бик.

Направихме го и генетично

и анатомично.

Следващото, което направихме, беше да разберем,

използвайки комплексно кумпютърно моделиране,

какво може да види това око

при различни дълбочини, растояния,

осветеност и чистота на водата в океана.

И оттам бяхме в състояние да определим точно

две ключови характеристики:

какви шарки и форми биха представили носещия ги

като скрит или трудно различим във водата, прикрит,

и какви шарки и форми могат да предоставят

най-висок контраст, но и най-силно

разпадане на профила,

така че лицето да не бъде сбъркано с плячка

или храна на акулата.

Следващото, което трябваше да
направим, беше да превърнем това

във водолазен костюм, който хората
действително биха могли да носят.

За тази цел поканих Рей Смит,

сърфист, индустриален дизайнер,
дизайнер на водолазни костюми

и фактически човекът, който направи
оригиналното лого на Quicksilver,

да дойде, да седне с научния екип

и да интерпретира тази наука

в естетичен водолазен костюм, който
хората биха могли наистина да носят.

Ето образец на една от първите рисунки.

Това е което аз наричам костюм "Не ме яж".

Той взема идеята за раирането...

взема тази идея за раиране, добре видим е,

осигурява високо разкъсващ профил

и е предназначен да предпази акулата

от мисълта, че сте обичайна храна

и потенциално дори да я обърка.

Конфигуриран е да върви със сърф.

Виждате този тъмен, непрозрачен
панел на лицевата страна

и той е особено добър за повърхността,

където бидейки подсветен, да осигуряваш силует

е проблематично.

Втората итерация е прикриващ костюм

или онзи, който опитва да скрие носещия го

във водния стълб.

На този костюм има три панела,

и при всякакви условия

един или повече от тях

ще съвпаднат с отражателния спектър на водата,

така че да изчезне напълно или частично,

оставяйки последния панел или панели

да създадат разкъсващ профил във водния стълб.

Той е особено подходящ

за конфигурацията при гмуркане,

когато сте дълбоко под водата.

И така, знаехме че тук имаме

наистина убедителна наука.

Знаехме, че ако искате да се откроявате,

трябва да изглеждате на райета

и че ако искате да сте прикрит,

ще трябва да изглеждате така.

Но ролята на лакмус винаги ще бъде,

поведението на акулите

в контекста на тези шарки и форми.

Да се тества като се имитира
човек с водолазен костюм

във водата с хищна акула

в естествена среда

всъщност е много по-трудно,
отколкото може би мислите.

(Смях)

И така трябваше да сложим стръв в стенда,

тъй като ни беше нужен статистическия брой

проби, даващи ни научното доказателство.

Поставяйки стръв в стенда,

ние явно променяме поведението на акулата.

Не можем да пуснем хора във водата.

По етични причини е изключено да ползваме дори

човекоподобни форми за стръв във водата.

Но въпреки това, започнахме тестовете

през януари тази година,

първоначално с тигрови акули,

а след това и с големи бели акули.

Начинът, по който го направихме,

беше да вземем един надупчен
барабан, пълен със стръв,

да го увием в неопренова кожа

и да пуснем две стерео подводни камери

да наблюдават как всъщност
акулата реагира на стенда.

И тъй като използваме стерео,

можем да уловим цялата статистика,
за това колко голяма е акулата,

от какъв ъгъл идва, колко бързо напуска,

и как се държи

с един емпиричен, а не субективен подход.

Тъй като трябваше да
запазим научния метод,

пуснахме и контролен стенд,

който беше черен неопренов тоалет,

точно като типичен черен водолазен костюм

за сравнение с това, което наричаме

облекло със SAMS технология.

Резултатите не бяха просто вълнуващи,

а много окуражителни

и днес бих искал да ви покажа едно кратко видео

с две от тези реакции.

И така, тук имаме 4 метрова тигрова акула,

реагираща на черния контролен стенд,

който е срещнала около

минута и половина преди това.

Сега, точно същата акула се ангажира

или се сблъска с този SAMS стенд,

който е със SAMS облекло за измъкване,

около 8 минути преди това,

и загуби 6 минути в обикаляне на лов за него,

търсейки това, което можа
да помирише, но не и да види,

а това беше последното ѝ включване.

Големите бели акули са
по-уверени от тигровите.

Тук виждате голяма бяла акула

атакуваща контролния стенд -

черен неопренов водолазен костюм.

Отива направо към дъното,

качва се

и атакува.

В съпоставка със SAMS технологията

това е раираният стенд,

където акулата е по-опипваща,

по-проучваща,

по-опасяваща се.

Показва неохота да напада направо и да върви.

(Аплодисменти)

За нас е важно цялото тестване да е независимо

Прави го Университетът на Западна Австралия.

Ще бъде един непрекъснат процес.

Предмет е на партньорска проверка
и подлежи на публикуване.

Много е важно, че тази концепция

се води от науката.

От гледна точка на Shark
Attack Mitigation Systems

ние сме фирма за биотехнологично лицензиране

и самите не правим водолазни костюми.

Ние лицензираме други да го правят.

Но си мислех, че може да ви е интересно

да видите как изглежда SAMS технологията,

вградена във водолазен костюм и за тази цел,

за пръв път, на живо, в световен мащаб...

(Смях)

Мога да ви покажа как биологичната адаптация

на наука и дизайн изглежда в реалния живот.

Така че мога да приветствам Сам, сърфиста

от тази страна. Къде си Сам?

(Аплодисменти)

И Едуардо.

(Аплодисменти)

Поздрав приятелю.

Поздрав.

Благодаря, господа. (Аплодисменти)

И така, какво сме направили тук?

Ами, според мен, вместо да вземем празен лист

и да използваме науката като инструмент за откриване,

ние обърнахме внимание на биологичните доказателства,

отдадохме значение на

доказателствата от човешката история

и използвахме науката като инструмент

за пренасяне,

пренасяне на нещо което вече е било там

в нещо, което можем да използваме
за благото на човечеството.

И ми се струва, че идеята за науката

като инструмент по-скоро за пренасяне,
отколкото за изобретяване,

може да се прилага много по-широко отколкото

в преследването на иновации.

В края на краищата братята Райт

пилотирания полет ли откриха

или наблюдаваха биологичния факт на полет

и го пренесоха механично, репликирайки го

по начин хората да могат да го използват?

Колкото до скромния водолазен костюм,

кой знае как ще изглежда това облекло

след 2, след 5

или след 50 години, но с тази нова идея

предполагам има добър шанс

да не е чисто черно.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)