Защо трябва да осигуряваме базов доход на всеки | Рутгер Брегман | TEDxMaastricht

През септември 2013 г. Брегмън се присъедини към онлайн журналистическата платформа "Де кореспондент". Неговата статия за базовия доход е номинирана за наградата на Европейската преса. През септември 2014 г. излезе най-новата му книга "Gratis geld voor iedereen" ("Базов доход за всички") .

Рутхер Брегман
Базов доход за всеки

Дами и господа,

днес ще Ви споделя
една глобална идея.

Всъщност вярвам, че
може да бъде

една от най-големите
идеи на 21-ви век.

Това е идея, която може
да обедини политици

от лявото и дясно
пространство,

в усъвършенстването на
неефективната социална система.

Това е идея, която ще върне
достойнството на гражданите

и ще постигне това,
което трябваше да направим отдавна,

особено в богатите и развити страни:

говорим именно за
изкореняването на бедността.

Но първо,
нека да бъда честен с вас,

че всъщност

това не е моя идея.

В действителност ето това
е създателят ѝ

Томас Пейн,

който за съжаление няма как
да я осъществи днес,

(смях)

защото, все пак той е починал
преди около 200 години.

Но такава идея са имали
и други хора,

едни от най-великите
мислители в историята ни.

Вече ви усещам, че си мислите:

Що за идея би могла да обедини
толкова различни хора,

като бореца за граждански права-

Мартин Лутър Кинг, от една страна

и икономиста, подкрепящ
свободния пазар -

Милтън Фридман,
от друга страна.

Що за идея може да обедини
такива мислители,

като Томас Пейн, който е
мислел, че в правителството

сe крие разрешаването на
повечето проблеми

и от друга страна,
Фридрих Хайек,

австрийският икономист, който
пък е казал, че

самото правителство, всъщност е
проблемът през повечето време.

Каква е тази идея, която се промъква
сред духа на нашето време

над политическите разделения

на лявата и дясната идеология?

Каква е тази идея,
тази утопия,

за която толкова много от
най-великите мислители в историята

са мечтали с векове наред

и все пак е все
още неосъществена

до сега?

И така, някои хора го наричат:
''дивидент на гражданите''

други пък: ''базов доход''.

Сега аз ще го нарека:

''безвъзмездна финансова
ставка за всички''

Това звучи добре, нали?

Аз знам, че това
също звучи

като утопична фантазия,

нещо което никога няма
да се осъществи,

особено докато ние сме живи.

Но преди това,
искам да ви напомня,

че съществува тенденция утопиите
да се осъществяват на практика.

Просто се замислете как:
краят на робството,

равните права за мъжете
и жените и демокрацията

са били разглеждани като
неосъществими идеали в началото.

Но в исторически план има
нещо наречено: прогрес.

Така че нека да започнем
с този основен въпрос:

Какво представлява
базовият доход?

И така, това е ежемесечен грант,

достатъчен, за да покрива
основните човешки нужди:

храна, подслон, образование.

Ето това е!

Сега някой от вас
може би ще попита:

Това не съществува ли вече?

Не съществува ли,
социална сигурност,

нима нямаме
социална държава?

Добре де, съществува, но базовият
доход е нещо напълно различно

На първо място той е универсален,

следователно всеки би
могъл да го получава

Независимо дали сте
милиардер или просяк,

дали сте мъж или жена,
работещ или безработен,

базовият доход е
човешко право,

понеже човек е гражданин
на дадена държава.

Още повече той е безусловен,

всеки го получава без
предварителни условия.

Никой няма да ти казва какво
трябва да правиш с него

или пък какво да
направиш, за да го получиш.

Базовият доход не е помощ,

той е човешко право, например,

както е свободата на словото.

Но най-вече,

в последните няколко десетилетия,
в последните 30 или 40 години,

това се е превърнало в
нещо повече от идея.

''Безусловни средства за всеки!''

е нещо повече от
просто една идея,

превърнала се е в
прилагана идея.

Както може да видите
на тази карта,

са проведени експерименти

- тази карта е от 2012 г.,
между другото

проведени са експерименти
из целия свят

и особено на юг,

от Мексико до Бразилия,
от юж. Африка до Индия,

изследователи и правителства са
експериментирали,

давайки на хората
безвъзмездно пари.

Картата показва всички
''програми за паричен трансфер''

както са били наречени и са
достигнали поне до 5,000 души.

И също са проведени
широкомащабни експерименти

през 70-те и 80-те в
Канада и в САЩ.

В днешно време те
са почти забравени,

но са постигнали
голям успех.

Сега, това което изследователите
са показали, отново и отново

чрез сравняване на тестваната група
от бедни хора, получили пари,

и подобна контролна група, така че
да могат да се видят ефектите,

отново и отново, резултатите от
безвъзмездното даване на пари са:

добре де, по-малко неравенство,
очевидно и намаляване на бедността,

но също така това води до
намаляването на детската смъртност

по-малко разходи за здравеопазване,
по-ниски нива на престъпността,

по-добри крайни
училищни резултати,

по-малко бягства от училище,
по-висок икономически растеж,

по-добра степен на еманципация

и всички други видове
положителни социални резултати.

Отново и отново,
изследователите показват,

че безвъзмездните грантове
могат да бъдат най-ефикасният,

най-евтиният и
най-цивилизованият начин

за борба с бедността.

Сега аз няма да мога
да обобщя

всички реализирани
експерименти,

затова ще се съсредоточа
на един от експериментите,

който беше проведен
в Лондонското Сити.

Това бе експеримент
с няколко бездомни мъже.

И по-точно с 13
бездомника,

които са живели по
улиците на Лондон.

Те бяха ''улични ветерани'':

Някои от тях са живели на студените
плочки на Лондонското Сити,

където е финансовият
регион на Лондон,

повече от 40 години.

И трябва да спомена, че

присъствието им там никак
не излизаше евтино –

помислете за разходите
за здравеопазване,

правни и съдебни разходи,
полицейски разходи,

те струваха на британските
данъкоплатци

стотици хиляди паунда
всяка година.

Така че всичко беше вече
изпробвано до този момент

и беше време за
нещо ново.

През пролетта на 2009 г.
благотворителна организация реши:

Добре де, защо пък да не опитаме
с безвъзмездни средства

И така всеки от бездомните мъже
получи по 3.000 паунда.

В брой.

Без допълнителни условия.

Те бяха напълно свободни
да преценят

какво да правят с тези пари.

Единственият въпрос, който
имаха да си зададат бе:

Какво мислиш, че е
добре за теб?

Консултативните услуги
бяха напълно по желание.

Разбира се, повечето от
хуманитарните работници

нямаха високи очаквания

те мислиха, че

мъжете сигурно ще
похарчат парите си

за алкохол, наркотици или
хазарт, или нещо подобно.

Но впоследствие се случи
нещо учудващо.

Това което се случи на първо
време беше това, че

се оказа, че мъжете са
изключително пестеливи

с парите , които са получили.

На края на първата година

средно по 800 паунда бяха изхарчени.

И за какво ги похарчиха?

За телефон или за паспорт
или за речник,

всеки си имаше своя идея

за това какво е
най-добро за него.

Нещо повече, една година по-късно
невъзможното е случи;

7 от 13-те мъже вече имаха
покрив над главите си.

Други двама кандидатстваха
за жилище.

Някои от тях преминаха
курс по градинарство

други, например се научиха
как да готвят.

Те посетиха отново своите деца.

И всички мъже направиха
план за бъдещето си.

Изглежда, че това финансиране
им даде втора възможност.

Не знам дали в залата
има политик,

но на този етап той би попитал:

Добре де, това е много
интересна история,

но колко струва това?

Какви средства бяха нужни
за този експеримент?

Отговорът е: 50,000 паунда

с включени заплатите на
хуманитарните работници.

И така, освен че даде на
поне 7 индивида

втори шанс за нормален
живот, проектът спести пари

за поддръжката на най-малко
7 човека на държавата.

И това е много
скромна оценка.

Дори либералното списание
за свободен пазар,

''Икономист'', заключи,
че на този етап:

Най-ефективният начин
да се похарчат пари за бездомници

е просто да им бъдат
поверени на тях самите.

(смях)

Експерименти като този, правени
по цял свят

ни показват, че е нужно да се помисли
отново какво всъщност е бедността.

Бедността не е
липса на характер;

бедността е липса на пари!

Нито повече, нито по-малко.

И така, оказва се, че
това е страхотна идея,

просто да дадеш пари на бедните,
за да разрешиш този проблем.

Дами и господа,

живеем във време и епоха,

в които нашите общества и икономики
се променят по-бързо от всякога.

Това е епоха на автоматизация;

роботите идват, за да
заемат нашите работни места.

Очевидно това ще донесе
голям просперитет,

но това също означава, че
ние ще трябва да се приспособим.

Ако не се приспособим,

ако продължим да прилагаме
решения подходящи за 20-ти век

за предизвикателствата, които
21-ви век ни поставя,

тогава средната класа ще се разпадне,
и неравенствата ще се увеличат.

И това е ужасяващото
бъдеще, което предстои.

В днешно време правителствата
са обсебени

да притискат хората да
търсят работа,

дори тогава, когато
няма работни позиции.

Както великият изобретател:
Бъкминстър Фулър веднъж е казал:

''Ето, че имаме инспектори
на инспекторите

и хора, които правят инструменти
за инспектори да проверяват инспектори.''

Истинската дейност на хората
трябва да бъде да се върнат в училище

и да обмислят това което
в действително правят,

преди някой да им каже,

че ще трябва да печелят пари,
за да се издържат.

Аз вярвам, че базовият доход
е по-добрата алтернатива

на сегашната ни бъркотия
с благосъстоянието.

Но трябва да си призная,
през цялото време

винаги е имало три
аргумента срещу него,

това са три
значителни възражения.

Първото възражение
звучи горе долу така:

Оу, това е интересна идея, но

направих някои изчисления
и е прекалено скъпо.

Съжалявам, не мога да платя
за това. Няма да проработи.

Това, може би е било истина

за времената, в които е живеел
Томас Пейн, преди 200 години,

когато почти всеки,
почти навсякъде е бил

болен, беден, гладен или грозен.

(смях)

Но вече не е така.

Като общество ние сме
по-богати от всякога!

Аз гледам по-скоро на
базовия доход

като на дивидент
на прогреса.

Понеже нашите предци са
работили толкова усилено, че

да се постигне настоящото
ни ниво на благоденствие

и сега можем да си позволим
да дадем на всеки

дял от техните постижения.

И запомнете, че

изкореняването на бедността
всъщност е една инвестиция.

Един икономист
е изчислил, че

би струвало около около 175
билиона щатски долара

да се изкорени
бедността в САЩ.

Това са си доста
пари, нали?

$175 бил. на година.

Но това е само една четвърт
от военния бюджет на страната.

Така че това е напълно възможно,
това е напълно постижимо.

И след десет или може би 20 години,

ще се окаже, че инвестицията
ще се възвърне.

Правителството ще спести милиарди от разходи за здравеопазване,

престъпността ще намалее,

и ще има много повече
продуктивни граждани,

които ще са способни
да осъществят мечтите си.

И така, нека да преминем към
второто възражение,

може би най-основателното.

Второто възражение е:

Ех, това е интересна идея,

може би сме способни
да я финансираме

но, хмм

когато се дадат на хората
безвъзмездно средства,

те ще спрат да работят!

Нали знаете, това е човешка
природа, хората са мързеливи,

за това вече нищо не
може да бъде направено.

Интересният момент
тук е, че ако

попитам всеки един от вас,
в тази зала:

Бихте ли спрели да работите
ако аз ви дам,

да кажем, към
1000 евро на месец?

Сигурно 99% от вас биха казали:

Разбира се, че не! Аз имам
мечти, амбиции,

няма да седна да мързелувам
на дивана.

Обаче ако попитам
всеки един от вас:

Какво биха направили
другите хора,

ако получаваха по
1000 евро всеки месец?

Мисля че 99% от
вас биха казали:

Аааа, да, другите хора

те сигурно напълно
ще спрат да работят!

(смях)

Нали знаете, това е човешката
природа, те са мързеливи.

Ако това е което и вие си мислехте,
аз имам новини за вас.

Експериментите, които бяха
проведени из цял свят показват,

това което и здравият
ни разум ни нашепва,

че повечето хора искат да
са общественополезни.

Повечето хора искат да постигнат
нещо съществено в живота си!

Дори някои от
експериментите показаха, че

най-вече бедните хора

всъщност работят повече,
когато са осигурени с базов доход .

Защото им се предоставя
възможността да

инвестират в собствения си живот
или в техния бизнес, например.

И така дами и господа,
ето го и третото възражение,

което е може би е най-трудно
да се опровергае.

Понякога чувам хората
да казват:

''Това е страхотна идея.

Ние може да сме в състояние
да го финансираме и едва ли

ще спрем да работим, както и
другите,

но, хмм, това е прекалено
голям проект!

Политиците в днешно време
са прекалено заети със себе си.

И това никога няма да се
случи, те са все недалновидни,

а това е прекалено
голяма идея.

Не мисля, че ще се реализира
на практика.''

Хубаво, ако и вие си мислите това,
бих желал да ви представя този човек:

Знаете кой е той, нали?

Това е Ричард Никсън.

Не е ли това
консервативният президент,

корумпираният президент, заради
аферата „Уотъргейт“?

Да! Това беше човекът, който
почти приложи

въвеждането на скромен
базов доход в началото на

70-те години в САЩ.

Това за малко да се случи!

Неговото предложение тръгна от
Камарата на представителите

и достигна до Сената, където
отново възникнаха съмнения

защото някои от по-прогресивните сенатори заявиха:

Оу, това е прекрасна идея, но ние
искаме по-висок базов доход,

така, че да не е възможно да бъде
прието това предложение и

едва ли пак ще бъде
повдигнат този въпрос.

Това е почти забравен епизод
от историята на САЩ.

Но ни показва, че това,
разбира се е възможно.

И отново запомнете:

Утопиите имат тенденцията
да се реализират.

Краят на робството,

равните права между мъжете
и жените, демокрацията,

те всички в началото са били
считани за утопични идеи.

Но в историята, съществува
нещо, наречено прогрес,

било то и бавен и непостоянен.

Всичко от което се нуждаем
е малко повече спокойствие.

Това от което се нуждаем са
повече общи амбиции.

Аз съм наясно, че кратко ТЕД
изказване едва ли е достатъчно,

за да ви убеди, че идея за
безусловни средства за всички

е най-голямата идея
от 21-ви век.

Затова ви приканвам да
прочетете повече по въпроса,

да потърсите доказателства
за себе си,

и да си помислите: Не е ли време
да обновите вашия светоглед?

Както казах, нашите идеи често
изостават спрямо скоростта,

с която нашите общества
и икономики се променят.

Базовият доход може да не
бъде приложен в следващите

3 или 4 години, но може да се
приложи в следващите 30 или 40 години.

Идеите могат и наистина
променят света.

Всъщност историята не се
ръководи от нещо друго.

Както известният ирландски поет
Оскар Уайлд е казал:

''Няма нищо по-силно от идея,
чието време е дошло.''

И аз вярвам, че векът, в
който живеем е това време,

в което ще се дадат безвъзмездни
средства на всеки човек.

Благодаря ви много
за вниманието!

(аплодисменти)