Манал ал-Шариф: Жената, която се осмели да шофира

В Саудитска Арабия няма истински закон, който да забранява на жените да шофират. Но им е забранено. Преди две години Манал ал-Шариф решава да даде личен пример и да окуражи жените да започнат да карат кола. Тя се записва и качва видео в YouTube. Чуйте какво се случва след това.

Позволете ми да започна този разговор
с един въпрос към всички.

Знаете, че навсякъде по света

хората се борят за свободата си,

борят се за правата си.

Някои се борят с деспотично управление,

други с деспотични общества.

Коя битка според вас е по-трудна?

Позволете ми да се опитам
да отговоря на този въпрос

в рамките на няколко минути.

Ще ви върна две години назад в живота ми.

Беше eдна вечер, когато синът ми
Абууди трябваше да си ляга.

Тогава той беше на пет години.

След като приключи с вечерните си ритуали,

той ме погледна и ме попита:

"Мамо, ние лоши хора ли сме?"

Бях шокирана.

"Защо говориш така, Абууди?"

По-рано същия ден бях
забелязала някакви синини

по лицето му, когато се върна от училище.

Не ми каза какво се е случило.

Сега обаче беше готов да говори.

"Днес в училище две момчета ме удариха.

Казаха ми: "Видяхме майка ти във Фейсбуук.

Ти и майка ти трябва
да бъдете тикнати в затвора".

Никога не ме е било страх да
кажа каквото и да било на Абууди.

Винаги съм била жена,
горда с постиженията си.

Но тези питащи очи на сина ми

бяха момента на истината,

когато всичко се подреждаше.

Разбирате ли, аз съм саудитска жена,
която беше вкарана в затвора,

защото е карала кола в страна,

където жените не би трябвало да го правят.

Само защото ми беше
дал ключовете за колата,

брат ми беше задържан на два пъти и

беше притесняван тaка
че трябваше

да напусне работата си като геолог и

да напусне страната със съпругата си
и две годишния им син.

По време на петъчната молитва,
баща ми

трябваше да слуша как имамът
заклеймява жените-шофьори

и ги нарича проститутки

пред хиляди вярващи, сред които

наши приятели и членове на семейството.

А аз бях подложена на
организирана унизителна кампания

в социалните медии,
пълна с фалшиви слухове.

Кампанията се разпространи
на семейните сбирки, по улиците,

в училищата.

Всичко това рефлектира върху мен.

Тези деца всъщност не са искали да

проявят грубост към сина ми.

Просто са били повлияни от
възрастните около тях.

Не ставаше въпрос за мен,
не беше наказание

затова, че съм хванала волана
и съм карала няколко мили.

Беше наказание, затова,
че съм се осмелила да се изправя

срещу правилата на обществото.

Историята ми обаче продължава.

Позволете ми да ви я

разкажа накратко.

Беше през май 2011 г.

Оплаках се на колега в работата,
заради

срамa и унижениетo,
които изтърпявах,

докато се опитвах да карам към вкъщи,

въпреки че имам кола и
международна шофьорска книжка.

Доколкото знам, жените в Саудитска Арабия

винаги са се оплаквали от тази забрана.

Минали са повече от 20 години, откакто

някой се опитал да
направи нещо по въпроса

преди цяло едно поколение.

Тогава колега ми каза
добрата/лошата новина.

Не съществува такава забрана
която да не ти позволява да шофираш.

Проверих. Той се оказа прав.

Нямаше такъв закон в Саудитска Арабия.

Беше просто въпрос на обичай и традиции,

дълбоко заложени в
твърде религиозните фетви

и налагани над жените.

Тази реализация породи идеята

да окуражим жените
да хванат кормилото и да

шофират.

Няколко седмици по-късно
започнахме да получаваме

тези писма с текст: " Мъже вълци
ше ви изнасилят, ако шофирате".

Една смела жена на име Неджля Харири,

саудитка от град Джеда,

каза, че е карала кола,

но не е записала видео.

Нуждаехме се от доказателство.

Така че аз седнах зад волана
и качих видео в YouTube.

За моя изненада, видеото

беше гледано от хиляди хора първия ден.

Какво мислите се случи след това?

Започнах да получавам заплахи,

че ще бъда убита, изнасилена.
Само и само за да спра тази кампания.

Саудитстките власти изобщо не се намесиха.

Товa наистина ни изплаши.

В кампанията участваха други
саудитски жени,

даже имахме и мъже-активисти.

Искахме да видим как ще реагират властите

на посочения ден, 17 юни,
когато жените щяха да

излязат навън и да шофират.

Тогава помолих брат ми
да дойде с мен

и да кара до полицейската кола.

Стана бързо. Бяхме арестувани,

подписах, че няма да карам
отново и бяхме освободени.

После ни арестуваха отново,
брат ми беше изпратен в ареста за ден,

а аз - в затвора.

Не бях сигурна защо ме пращат там,

тъй като по време на разпита
не ме обвиниха в нищо.

Бях убедена в невиността си.

Не съм нарушила закона,
бях облечена с робата си,

това е дългата черна дреха,
с която сме длъжни да ходим навън -

съкилийничките ми настояваха да я сваля,

но аз бях убедена в своята невинност,

продължавах да твърдя,
че "ще изляза днес".

Извън затвора цялата страна обезумя,

някои хора ме атакуваха,

други ме подкрепяха,
дори събираха подписи

за петиции
до краля за освобождаването ми.

Бях освободена след девет дни.

Дойде 17 юни.

Улиците бяха пълни с полицейски коли

и религиозна полиция,

но около сто смели саудистки жени

нарушиха забраната и
шофираха този ден.

Нито една не беше арестувана.
Нарушихме забраната.

(Аплодисменти)

Мисля, че досега всички разбраха, че
ние не можем да шофираме,

или че на жените в Саудитска Арабия
не им е посволено да шофират,

но малко хора знаят защо.

Нека ви помогна с отговора
на този въпрос.

Има официaлно проучване

представено пред съвета Шура -

това е консултативния съвет назначен

от краля на Саудитска Арабия -

направено е от местен професор,

университетски преподавател.

Твърди, че е базирано на
проучване на ЮНЕСКО.

Според това проучване,

процента на изнасилвания, изневери,

незаконни деца, злоупотреба с наркотици,

и проституция в страни
в които жени шофират

е по-висок от тези, в който
те не шофират.

(Смях)

И аз реагирах така,
бях шокирана.

Казах: "Ние сме последната страна
в света,

в която жените не шофират".

Така че ако погледнете картата на света

на нея остават две държави:

Саудитска Арабия и
останалата част от света.

Започнахме тема в Туитър,
в която се подигравахме на проучването

и това бързо се разпространи по света.

"Края на девствеността
ако жени шофират,

предупреждава духовно лице."

И тогава осъзнахме,
какво силно оръжие e да

се подиграваш на
деспотa си.

Това го лишава от най-силното
му оръжие - страха.

Тази система се базира на много
консервативни

традиции и порядки,

които третират жените като подчинени

и те имат нужда от защитник,

от който да искат разрешение,

устно или писмено
през целия си живот.

Ние сме непълнолетни
до последния си ден.

По-лошо е когато това е
залегнало в религията

и се базира на грешна интерпретация
на закона шария,

или други религиозни закони.

Още по-лошо е когато се

превръща в закон

и жените започнат да вярват в своята
второстепенност

и се борят с тези,
които се опитват

да поставят под въпрос
тези правила.

За мен въпросът не беше
само в атаките срещу мен.

Аз трябваше да се вместя в две
тотално

различни представи за мен -

злодея в родината ми

и героя извън нея.

Две неща се случиха
през изминалите две години.

Едно от тях беше,
че бях в затвора.

Сигурна съм, че докато
бях в затвора

всички видяха заглавията
в международните медии.

Нещо подобно
през деветте дни докато бях тaм.

Но в родината ми
беше различно.

Беше ето така:

"Манал ал-Шариф e обвиненa
за нарушаване на обществения ред

и подстрекателство на
жените към шофиране".

Знам.

"Манал ал-Шариф се оттегля от кампанията".

Добре. Това ми е любимото.

"Манал ал-Шариф си признава:

'Подтикната съм от чужди сили'".

(Смях)

И това не е края. Следваха
делото и публичното бичуване.

Така че картината беше
доста различна.

Миналата година ме помолихa

да изнеса реч
пред Форума на Свободата в Осло.

Бях обградена с толкова
много любов

и подкрепа от хората
около мен,

и те гледаха на мен
като на вдъхновение.

В същото време в родината ми

мрaзеха речта ми толкова много.

Наричаха я предателство
към Саудитска Арабия

и хората там,

дори започнаха група
#ПредателяОтОсло в Туитър.

10000 съобщения бяха
написани в тази група,

докато в групата #ПобедителяОтОсло

имаше само няколко съобщения.

Дори стартираха анкета.

Повече от 13000 души се включиха в нея:

дали съм предател или не
след тази реч.

90% ме обявиха за предател.

Така че това са тези две различни

представи за мен.

За себе си, аз съм горда саудитска жена

и обичам родината си,

и защото я обичам, правя това.

Защото вярвам, че едно общество
не може да е свободно,

ако жените в него не са.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря. Благодаря.
Благодаря. Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

Но ние се учим от всичко,
което ни се случва.

Аз се научих да бъда винаги там.

Първото нещо което направих
след затвора,

разбира се след като се изкъпах,
отидох онлайн.

Отворих профилите си в Тwitter и Facebook.

Внимателно и с уважение изслушах

всички хора, вслушвах се

внимателно в думите им.

Никога не се защитавах
само с думи, а с дела.

Когато казаха че трябва
да се оттегля от кампанията

заведох първото дело
срещу генералната дирекция

на пътна полиция за това, че
не са ми издали шофьорска книжка.

Има много хора,
които ми оказаха

голяма подкрепа, като тези 3000,

които подписаха петицията
за освобождаването ми.

Изпратихме петиция до съвета Шура

за отмяна на тази забрана

и имаше 3500 души,
които повярваха в това

и подписаха петицията.

Има и други хора,
това са само няколко примера, които

са страхотни и вярват в правата
на жените в Саудитска Арабия

и също се сблъскват с много омраза,

защото говорят открито
и изказват мнението си.

Саудитска Арабия днес прави малки стъпки

към увеличаване на женските права.

Съвета Шура, който е
назначен от краля,

с кралски указ на Кинг Абдула,

миналата година назначи 30 жени,

това са 20%.

20% от съвета.

В същото време след като я отхвърли,

четири пъти съвета най-накрая
прие нашата петиция

за жени шофьори миналия февруари.

(Аплодисменти)

След като бях изпратена в затвора,

след процеса и бичуването,

говорителят на пътната полиция каза, че

жените шофьори ще се наказват
само за пътни нарушения.

Главният мюфтия, който е начело

на религиозната общност
в Саудитска Арабия,

каза, че не е препоръчително
жените да шофират.

Било хаарам, голям грях,
според предишния главен мюфтия.

За мен въпросът не е в тези малки стъпки.

Става дума за самите жени.

Веднъж една приятелка ме попита:

"Кога мислиш, че ще
започнем да караме коли и ние?"

Отвърнах й: " Само когато
спрем да питаме 'Kога?'

и предприемем действия това да се случи."

Въпросът не е само в системата,

а в това ние жените сами да
управляваме живота си.

Наистина нямам представа
как се превърнах в активистка.

Не знам кога станах такава.

Сигурна съм, че когато в бъдеще

някой ме помоли да
му разкажа историята си,

ще кажа: "Горда съм, че бях

сред онези жени, които вдигнаха забраната,

бориха се срещу нея
и отпразнуваха свободата".

Въпросът ми от началото на срещата ни беше

пред какво мислите,
че е пo-трудно да се изправите,

деспотично правителство
или деспотично общество?

Надявам се сте намерили отговора
за себе си след моята реч.

Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря. (Аплодисменти)