Какво равенство искаме да има в света? Би се изненадал.

Новините за това как неравенството в света расте ни карат да се притесняяваме. Но защо? Дан Ариели разкрива ново и учудващо проучване за това, което хората смятат за честно, когато става въпрос за това как благосъстоянието е разпределено в обществото...и след това показва каква е реалната статистика.

Би било добре да сме обективни

в много отношения.

Проблемът обаче е,
че гледаме през различни очила

в различните ситуации.

Да вземем например бирата.

Ако пробвате няколко бири

и трябва да ги оцените
по вкус и горчивост,

различните бири ще заемат различни места.

А ако опитаме да сме обективни?

В случая с бирата би било просто.

Нека да тестваме бирите на сляпо.

Тестваме същите бири,

но този път на сляпо,
нещата ще изглеждат по различен начин.

Повечето бири ще са на едно място.

Няма да правите разлика между тях,

с изключение разбира се на Гинес.

(Смях)

По същия начин е и с физиологията.

Какво се случва, когато хората
имат някакви очаквания oт нея?

Например, продадохме на хората
обезболяващи.

На някои казахме, че лекарстовото е скъпо.

На други, че е евтино.

Скъпото се възприемаше за по ефикасно,

облекчаващо по-добре болката,

защото очакванията влияят на физиологията.

Също така в спорта,

когато си фен на даден отбор,

гледаш развитието на мача

от гледна точка на твоя отбор.

И така всичко до тук илюстрира случаи,
в които нашите предварителни нагласи

и очаквания ни повлияват.

Какво обаче става с по-важни въпроси?

Какво се случва със социалната справедливост?

Искаме да видим как оценяме на сляпо

възприемането на неравенството.

Захванахме се с него

и направихме широкомащабни проучвания

в САЩ и други държави.

Зададохме два въпроса:

Знаят ли хората
колко голямо е неравенството?

И също, колко голямо неравенство искаме?

Нека видим първия въпрос.

Нека вземем всички хора в САЩ

и ги сортираме от най-бедните в дясно

до най-богатите в ляво,

и ги разделим на 5 групи:

най-бедните 20 %, следващите 20%

следващите, следващите
и най-богатите 20%.

И ви питам колко богатство мислите,

че е концентрирано
във всяка една от групите.

Нека зададем въпроса така,

колко богатство смятате,
че е концентрирано

в последните 2 групи,

в последните 40 процента ?

Помислете за секунда и предположете число.

Обикновенно не се замисляме.

Помислете за момент,
и предположете едно число.

Готови ли сте ?

Ето какво отговарят много американци.

Те смятат, че последните 20 процента

притежават 2.9 % от богатството,

следващата група има 6.4 %

и двете заедно имат малко повече от 9 %

Следващата група, те смятат, че има 12 %,

20 процента

и най-богатите 20 %
имат 58 % от богатството.

Сега може да сравните с това,
което вие предположихте.

А как е всъщност?

Действителността е малко по-различна.

Последните 20 % имат 0.1% от богатството,

Следващите 20 % имат 0.2% от богатството,

Заедно е 0.3

Следващата група има 3.9,

11.3

и най-богатата група има 84-85 процента
от богатството.

И така, какво всъщност имаме
и какво си мислим, че имаме

се различават.

Нека да обсъдим какво искаме?

Как да разберем това?

За да си отговорим,

за да видим какво искаме,

се обръщаме към философа Джон Роулс.

Ако се сещате Джон Роулс,

е въвел дефиниция за справедливо общество.

Справедливо общество

е това, което ако го познаваш цялостно,

си склонен да се присъединиш
на произволно място.

Това е прекрасна дефиниция,

защото ако си богат,
би искал богатите

да имат повече пари, бедните по-малко.

Ако си беден,
би искал по-голямо равенство.

Но ако трябва да влезеш в това общество

на произволно място,
което не знаеш предварително,

трябва да обмислиш всички аспекти.

Това прилича на тестване на сляпо,
при което не знаеш

какъв ще е резултата
при взимането на решение,

и Роулс нарича това
"воала на незнанието".

И така, взехме друга
голяма група американци

и им зададохме въпроса
под воала на незнанието.

Какви трябва да са характериситките
на страна, която би ви привлекла

знаейки, че може да се озовете
на произволно място?

И това са резултатите.

Какво хората искат да дадат
на първата група,

последните 20 процента ?

Искат да им дадат
около 10 процента от богатството.

Следващата група,
14 процента от богатството,

21, 22 и 32.

Никой в нашата извадка
не иска пълно равенство.

Никой не мисли, че социализма е
фантастична идея, в нашата извадка.

Но какво означава това?

Означава, че имаме разминаване между

това което имаме и това,
което си мислим, че имаме,

но и между това,
което си мислим, че е справедливо,

и това което си мислим, че имаме.

Можем да зададем тези въпроси,
не само за богатството.

Можем да питаме и за други неща.

Например, питахме хора
от различни краища на света,

по този въпрос,

либерали и консервативни,

и те ни дадоха
почти еднакви отговори.

Питахме богати и бедни,
и те отговарят еднакво,

мъже и жени,

Слушатели на национални радиа
и читатели на Форбс.

Питахме хора от Англия,
Австралия, Щатите --

много сходни отговори.

Питахме дори
различни факултети от университет.

В Харвард анкетирахме
почти всички факултети,

и даже Бизнес Факултета на Харвард,

където някои хора искаха заможните
да имат повече, а бедните по-малко,

сходството беше изумително.

Знам че някои сте учили в
Бизнес Факултета на Харвард.

Проведохме такова проучване
и за нещо друго.

За съотношението на заплащане между
главен директор и неквалифициран работник.

Може да видите
какво хората мислят, че е съотношението,

и после какво трябва да бъде?

А след това и каква е действителността ?

Каква е действителността?
Бихте си казали, не е толкова зле, нали ?

Червеното и жълтото
не се различават много.

Но това е, защото не съм ги начертал
в еднакъв мащаб.

Трудно се забелязва,
че вътре има жълто и синьо.

Нека видим последствия свързани с богатството.

Богатството не е само за парите.

Попитахме и за неща като здравето?

Достъп до предписани лекарства?

Продължителността на живот?

Продължителност на
живот при бебетата?

Как искаме те да са разпределени?

Образование за младите?

А за по-големите?

И покрай всички тези неща,
научихме, че хората

не харесват неравенството на богатството,

но има други неща, където резултата от богатството

е още по-отблъскващ за тях:

например, неравенство при
здравеопазването и образованието.

Научихме и, че хората са отворени

към промени, когато това засяга хора,

които нямат кой да ги защити --

основно малки деца и бебета,

защото не ги смятаме за отговорни
за ситуацията, в която са.

Какви са поуките от това?

Имаме две разминавания:

имаме разминаване при знанието,
и при желанието.

Разминаване в знанието е
как ние възприемаме нещо,

как образоваме хората.

Как хората
да погледнат различно на неравенството

и на последствията от неравенството
в смисъл на здравеопазване, образование,

ревност, ниво на престъпност и т.н.

После е разминаването при желанието.

Как хората да погледнат
по друг начин какво искаме?

Дефиницията на Роулс, начинът,
по който той гледа на света,

тестването на сляпо,

премахва субективната мотивация.

Как да приложим това до по-висока степен,

и в по-голям мащаб?

И накрая, имаме пропуски и при действията.

Как да вземем всичко това в предвид
и да направим нещо?

Мисля, че част от отговора
е да проявяваме грижи

за малките деца и бебетата,
които не са защитени,

защото хората са по-склонни
да правят това.

И за да обобщя, следващия път,
когато отидете да пиете бира или вино,

преди всичко, помислете какво всъщност
е истина във възприятието ви

и какво е пласебо ефект

идващ от очакванията?

И след това помислете как това влияе
и на други решения в живота ви,

и на въпроси от политиката,

които засягат всички ни.

Благодаря много.

(Ръкопляскане)