Защо да прочетете "Война и мир" от Толстой? - Брендан Пелсю

Вижте пълния урок на: http://ed.ted.com/lessons/why-should-you-read-tolstoy-s-war-and-peace-brendan-pelsue

"Война и мир". Един том. Много четене. Такъв тип книга, който не трябва да четете в леглото, защото ако заспите, можете да получите сътресение. Нали? Може би, вероятно. "Война и мир" е дълга книга, действително, но е и вълнуващо изследване на история, изпълнено с някои от най-дълбоките и реалистични герои, които ще намерите някъде. Брендан Пелсю споделя всичко, което трябва да знаете, за да прочетете тази класическа книга.

Урок от Брендън Пелсю, анимация от Патрик Смит.

"Война и мир",

един том,

много четене,

типът книга, който не трябва да четете в
леглото, защото ако заспите,

можете да получите сътресение, нали?

Само отчасти.

"Война и мир" е дълга книга, действително,

но е и вълнуващо изследване на история,

изпълнено с някои от най-дълбоките и
реалистични герои, които ще намерите.

И ако дължината ви обезкуражава, само си
представете колко нещастен е бил Толстой.

През 1863 г. се заема да напише кратък
роман за политически дисидент,

който се завръща от изгнание в Сибир.

Пет години по-късно, той написва
епос от 1200 страници,

изпълнен с любовни истории,

битки,

банкрути,

отряди за разстрел,

религиозни виждания,

горящата Москва,

и полуопитомена мечка,

но няма изгнание и
няма политически дисиденти.

Ето как се случи.

Толстой, неспокойна душа,

е роден в известно, ексцентрично,
аристократично семейство през 1828 г.

До 30-та си година, вече е изключен
от университета в Казан,

пропилява семейното си богатство,

записва се в армията,

пише мемоари,

и отхвърля литературното си бъдеще,
за да пътува в Европа.

След това се установява в Ясная поляна,
имението на предците му,

за да пиша за завръщането на декабристите,
група от благороднически революционери,

помилвани през 1856 г.,
след 30 години в изгнание.

Но Толстой си мислел

как би могъл да разкаже историята
на декабристите, завръщи се от изгнание

без да разказва историята от 1825 г.,

когато въстават против
консервативния цар Николай I?

И как да направи това,
без да разказва историята от 1812 г.,

когато злополучната инвазия
на Наполеон в Русия

помага да се предизвика авторитаризма,
срещу който се бунтуват декабристите?

Как може да разкаже историята на 1812
без да говори за 1805,

когато руснаците за първи път научават за
заплахата, която Наполеон представлява

след тяхното поражение в
битката при Аустерлиц?

И така, Толстой започва да пише

едновременно за големите
събития в историята

и за малките животи,
които обитават тези събития.

Той се фокусира върху аристократите,
класа, която познава най-добре.

Книгата само понякога засяга

живота на огромното мнозинство
на руското население,

което е от селяни, или
дори крепостни такива,

фермерите, принудени да служат на
земевладелци заради земята си.

„Война и мир“ започва в навечерието
на война между Франция и Русия.

Аристократите на коктейлно парти са
раздразнени от настъпващото насилие,

но след това сменят темите към неща, за
които аристократите винаги ги е грижа:

пари,

секс

и смърт.

Тази първа сцена е показателна

за начина, по който книгата подскача
между политическото и личното

над непрекъснато разширяващо се платно.

Във "Война и мир"
няма главни герои.

Вместо това читателите са увлечени в
обширна, усложняваща се мрежа

от връзки и въпроси.

Ще може ли нещастният
и незаконен син на граф

да се ожениш за красива,
но интригантстваща принцеса?

Дали единственият му приятел ще
оцелее на бойните полета в Австрия?

А какво ще се случи с онова хубаво, младо
момиче, влюбено в двамата мъже?

Истинските исторически фигури се смесват
с всички тези измислени хора,

Наполеон се появява няколко пъти,

и дори един от предците на Толстой
има маловажна роля.

Но докато героите и тяхното съзнание
са вцепенени,

Толстой не се страхува да прекъсне
повествованието

и да отправи проницателни
въпроси за историята.

Защо започват войните?

Какви са добрите тактики на бойното поле?

Издигат ли се нации или се провалят заради
действията на уж велики хора като Наполеон

или има по-въздействащи и по-големи
културни и икономически сили?

Тези разширени отклонения са част
от това, което прави "Война и мир"

толкова всеобхватна.

Но за някои критици от 19 век,

това означава, че „Война и мир“ не може да
се характеризира като роман.

Това е "голямо, насвързано, безформено
чудовище" по думите на Хенри Джеймс.

Толстой, всъщност, бил съгласен.

За него романите били
западноевропейска форма.

Руските писатели трябва да пишат различно,
защото руснаците живеели различно.

"Какво е 'Война и мир'", попитал той.

"Не е роман.

Още по-малко епична поема.

Още по-малко историческа хроника.

„Война и мир“ е това, което авторът искаше
и успя да изрази

във формата, в която е изразено. "

С други думи, това е резултатът от
въображението на Толстой,

и нищо по-малко.

Когато "Война и мир" свършва,

Толстой е пренесъл героите си до 1820,

36 години преди събитията, за които
искал да пише първоначално.

Опитвайки се да разбере
собствените си времена,

той остава потопен в годините
зад гърба си.

Резултатът е грандиозно разнищване
на историята,

културата,

философията,

психологията

и човешкия отговор на войната.