Как аутизма ми позволи да бъда себе си

"Хората толкова се страхуват от разнообразието, че се опитват да напъхат всичко в малки тесни кутийки", казва 16-годишната Роузи Кинг, която е смела, откровена и с аутизъм. Тя иска да знае: защо всички толкова се притесняват за нормалността? Тя издига призив към всяко дете, родител, учител и човек да празнуват уникалността. Това е издигащ се завет към потенциала на човешкото многообразие.

Не съм казвала това на много хора,

но в главата си имам

хиляди малки светове, всички протичащи

напълно едновременно.

Също така съм аутистична.

Хората са склонни да
диагностицират аутизма

с много специфични
описания с чек-боксове,

но в действителност
е много различно това, което сме.

Например моя малък брат

е с много тежък аутизъм.

Той е невербален. Не може
да говори изобщо.

Но аз обичам да говоря.

Хората често свързват аутизма

с харесването на математика,
науки и нищо друго,

но аз познавам много
хора с аутизъм,

които обичат да творят.

Но това е стереотип,

и стереотипите за нещата

са често, ако не винаги, погрешни.

Например много хора

се сещат за аутизъм и мислят
веднага за "Рейнман".

Това е общото убеждение,

че всяка една личност с аутизъм
е Дъстин Хофман,

а това не е вярно.

Това също не е така само за
хората с аутизъм.

Виждала съм го с гей
и лесбийското общество,

с жените, с хората с различен
цвят на кожата.

Хората толкова се страхуват
от разнообразието,

че се опитват да напъхат всичко
в една малка, тясна кутийка

с много специфични етикети.

Това всъщност е нещо,

което ми се случи в истинския живот:

Написах в Гугъл "аутистичните хора са..."

и се появяват предположения

за това, което ще напишеш.

Написах в Гугъл "Хората с аутизъм са"

и топ резултатът беше "демони".

Това е първото, за което
хората мислят,

когато става дума за аутизъм.

Те знаят.

(Смях)

Едно от нещата, които мога да правя,
защото съм с аутизъм —

това е способност повече,
отколкото увреждане —

е, че имам много, много живо въображение.

Нека ви обясня за малко.

През повечето време сякаш едновременно
съм в два свята.

Единият е истинския свят,
светът, който споделяме,

и другият е този в ума ми,

а той често е много по-истински

от истинския свят.

За мен е много лесно
да освободя ума си,

защото не се опитвам да се напъхам
в малка, тясна кутийка.

Това е едно от хубавите неща
да имаш аутизъм.

Нямам импулса да правя това.

Намираш какво искаш да правиш,

намираш начин да го направиш
и продължаваш, правейки го.

Ако се опитвах да пасна
в тясната кутийка,

не бих била тук, и не бих постигнала

половината от нещата, които имам сега.

Въпреки това има проблеми.

Има проблем да имаш аутизъм,

и има проблем да имаш
твърде силно въображение.

Често училището е проблем,

но да трябва всеки ден

да обясняваш на учителя,

че урокът му е неизразимо скучен

и тайно се оттегляш

в свят в главата си,
където не си на този урок,

това се добавя в списъка с проблемите ти.

(Смях)

Също когато въображението
вземе юздите,

тялото ми започва собствен живот.

Когато нещо особено вълнуващо
се случи във вътрешния ми свят,

просто трябва да бягам.

Трябва да се клатушкам напред-назад,

или понякога да крещя.

Това ми дава страшно много енергия,

и аз трябва да освободя
всичката тази енергия.

Но аз правя това от малко дете,

откакто съм била съвсем малко момиче.

И родителите ми мислели,
че това е сладко, и не повдигнали проблема,

но когато тръгнах на училище,

не приеха това като сладко.

Може да е защото
хората не искат да са приятели

с момичето, което крещи
в часа по алгебра.

И това не е нормално да се случва
в този ден и възраст,

но може да е и защото хората не
искат да дружат с момичето с аутизъм.

Може да е, защото хората
не искат да се свързват

с някой, който не иска
или не може да се побере

в кутия с етикет нормален.

Но за мен това е приемливо,

защото ме отделя от плявата,

и аз мога да намеря хората,
които са естествени и открити,

и мога да избера тези хора
за свои приятели.

Но ако се замислим, кое е нормално?

Какво значи това?

Представете си, че това е най-хубавия
комплимент, който сте получавали.

"Уау, ти наистина си нормален."

(Смях)

Но комплиментите са

"ти си необикновен"

или "ти излизаш от рамките."

"Ти си изумителен."

Ако хората искат да са такива,

защо толкова много хора
се стремят да са нормални?

Защо хората изливат
уникалната си светлина в калъпи?

Хората толкова се страхуват от разнообразието,
че се опитват да насилят всеки,

дори хората, които не искат или не могат,
да станат нормални.

Има лагери за хора с различна
сексуална ориентация

или за хора с аутизъм, където се опитват
да ги направят "нормални",

и е ужасно, че хората
биха направили това в този ден и ера.

Накрая, не бих заменила аутизма
и своето въображение за целия свят.

Защото имам аутизъм,

съм представяла документални филми за ББС,

по средата съм на написване на книга,

правя това (фантастично е)

и едно от най-чудесните неща,
които съм постигнала,

които смятам, че съм постигнала,

е, че съм намерила начин да общувам

с малкия си брат и сестра,

които казах, че са невербални.
Те не могат да говорят.

И хората често отписват
тези, които не могат да говорят,

но това е глупаво, защото
малкия ми брат и сестра

са най-добрите брат и сестра,
за които бих могла да се надявам.

Те просто са чудесни
и ги обичам толкова много,

и са най-важното нещо
в моя живот.

Ще ви оставя с един въпрос:

Ако не можем да влезем в ума на някого,

без значение дали е с аутизъм или не,

вместо да наказваме всичко, което е
различно от нормално,

защо не празнуваме уникалността

и се радваме всеки път,
когато някой освободи въображението си?

Благодаря.

(Аплодисменти)