Return to Video

"Ще умра ли?" Честният отговор.

  • 0:01 - 0:05
    От 7 години съм парамедик в
    Съфолк, Ню Йорк.
  • 0:05 - 0:06
    Отзовавал съм се пръв
    на редица инциденти,
  • 0:06 - 0:09
    от автомобилни катастрофи
    до урагана Санди.
  • 0:10 - 0:11
    Ако сте като повечето хора,
    смъртта най-вероятно е
  • 0:11 - 0:13
    сред най-големите ви страхове.
  • 0:13 - 0:15
    Някои от нас я предусещат.
  • 0:15 - 0:17
    Други - не.
  • 0:17 - 0:19
    Съществува един малко известен
    медицински термин,
  • 0:19 - 0:21
    наречен усещане за приближаващ край.
  • 0:21 - 0:22
    Това е симптом.
  • 0:22 - 0:24
    Като медицинско лице съм обучен
    да реагирам
  • 0:24 - 0:26
    на този симптом като на всеки друг,
  • 0:26 - 0:27
    така че, когато пациент, получил
    сърдечен удър, ме погледне
  • 0:27 - 0:30
    и каже: "Днес ще умра."
  • 0:30 - 0:33
    съм обучен да оценя състоянието му.
  • 0:33 - 0:35
    През кариерата си съм се отзовавал
  • 0:35 - 0:37
    на редица инциденти,
    на които на пациента
  • 0:37 - 0:39
    са му оставали минути живот.
  • 0:39 - 0:42
    и е нямало какво да направя за него.
  • 0:42 - 0:45
    Това ме изправи пред дилема:
  • 0:45 - 0:49
    да кажа ли на умиращите,
    че скоро ще се изправят пред смъртта
  • 0:49 - 0:52
    или да ги излъжа и утеша?
  • 0:52 - 0:54
    В началото на кариерата ми
    решавах дилемата
  • 0:54 - 0:55
    като просто лъжех.
  • 0:55 - 0:57
    Страхувах се.
  • 0:57 - 1:00
    Страхувах се, че, ако кажа истината,
  • 1:00 - 1:03
    ще умрат ужасени, изплашени,
  • 1:03 - 1:06
    вкопчени в последните моменти живот.
  • 1:06 - 1:09
    Един инцидент промени всичко.
  • 1:09 - 1:12
    Преди 5 години се отзовах
    на мотоциклетна катастрофа.
  • 1:12 - 1:15
    Мотоциклетистът беше получил
    критични наранявания.
  • 1:15 - 1:17
    Преглеждайки го осъзнах, че нищо
  • 1:17 - 1:19
    не можеше да бъде направено за него.
  • 1:19 - 1:23
    Като при толкова други случаи
    той ме погледна в очите
  • 1:23 - 1:27
    и попита: "Ще умра ли?".
  • 1:27 - 1:31
    В този момент реших да постъпя различно.
  • 1:31 - 1:33
    Реших да кажа истината.
  • 1:33 - 1:37
    Реших да му кажа, че ще умре
  • 1:37 - 1:40
    и че няма какво да направя.
  • 1:40 - 1:44
    Реакцията му ме шокира и днес.
  • 1:44 - 1:45
    Той просто се отпусна,
  • 1:45 - 1:48
    на лицето му се четеше примирение.
  • 1:48 - 1:50
    Не беше обзет от ужас или страх,
  • 1:50 - 1:52
    както бях очаквал.
  • 1:52 - 1:55
    Просто лежеше и, поглеждайки в очите му,
  • 1:55 - 1:58
    видях вътрешен покой и примирение.
  • 1:58 - 2:00
    От този момент реших,
    че не съм в позиция
  • 2:00 - 2:04
    да утешавам умиращите с лъжи.
  • 2:04 - 2:07
    От тогава съм се отзовавал
    на много случаи,
  • 2:07 - 2:10
    които са били последните
    моменти на пациентите,
  • 2:10 - 2:12
    и е нямало какво да направя за тях.
  • 2:12 - 2:13
    в почти всички случаи
  • 2:13 - 2:16
    всички реагираха
    еднакво на истината,
  • 2:16 - 2:19
    с вътрешно спокойствие и примирение.
  • 2:19 - 2:21
    Всъщност, съществуват три модела,
  • 2:21 - 2:25
    които съм наблюдавал
    във всички подобни случаи.
  • 2:25 - 2:29
    Първият винаги ме шокира.
  • 2:29 - 2:33
    Независимо от религиозни вярвания
    и културна принадлежност,
  • 2:33 - 2:36
    хората имат нужда от опрощение.
  • 2:36 - 2:37
    Независимо дали е за нещо,
    което смятат за грях,
  • 2:37 - 2:40
    или просто съжаляват за нещо,
  • 2:40 - 2:42
    чувството за вина е универсално.
  • 2:42 - 2:44
    Веднъж се грижех за възрастен господин,
  • 2:44 - 2:46
    който беше получил
    масивен сърдечен удар.
  • 2:46 - 2:48
    Докато подготвях себе си
    и оборудването си
  • 2:48 - 2:51
    за предстоящия сърдечен арест,
  • 2:51 - 2:56
    заговорих на пациента
    за предстоящата смърт.
  • 2:56 - 2:59
    От тона и езика на тялото ми
    той вече беше разбрал.
  • 2:59 - 3:01
    Докато поставях дефибрилатора
    на гърдите му,
  • 3:01 - 3:03
    подготвяйки се за това,
    което щеше да се случи,
  • 3:03 - 3:06
    той ме погледна в очите и каза:
  • 3:06 - 3:09
    "Ще ми се да бях прекарал повече време
    с децата и внуците ми,
  • 3:09 - 3:12
    вместо егоистично да пестих времето си."
  • 3:12 - 3:14
    Изправен пред смъртта,
  • 3:14 - 3:17
    той искаше единствено прошка.
  • 3:17 - 3:19
    Вторият модел, който наблюдавам,
  • 3:19 - 3:21
    е нуждата от запомняне.
  • 3:21 - 3:23
    Независимо дали в моите мисли или на
  • 3:23 - 3:25
    близките им, те имат нужда да чувстват,
  • 3:25 - 3:27
    че ще продължат да живеят.
  • 3:27 - 3:29
    Изпитват нужда от безсмъртието,
  • 3:29 - 3:32
    в сърцата и мислите на любимите им хора,
  • 3:32 - 3:35
    в мен, екипа ми и всеки наоколо.
  • 3:35 - 3:38
    Безброй пъти пациенти
    са ме гледали в очите
  • 3:38 - 3:42
    и са питали: "Ще ме запомниш ли?".
  • 3:42 - 3:45
    Последният модел, който наблюдавам
  • 3:45 - 3:48
    винаги докосва душата ми най-дълбоко.
  • 3:48 - 3:51
    Умиращите имат нужда да знаят,
    че животът им е имал смисъл.
  • 3:51 - 3:54
    Искат да знаят,
    че не са пропилели живота си
  • 3:54 - 3:57
    в безсмислени задачи.
  • 3:57 - 4:00
    Това ми се случи много рано в кариерата.
  • 4:00 - 4:02
    Отзовах се на повикване.
  • 4:02 - 4:04
    Жена в края на 50-те
  • 4:04 - 4:06
    беше тежко заклещена в автомобил.
  • 4:06 - 4:10
    Беше блъсната странично с висока скорост,
  • 4:10 - 4:12
    в изключително тежко състояние.
  • 4:12 - 4:15
    Докато пожарникарите се опитваха
    да я извадят от колата,
  • 4:15 - 4:18
    аз се вмъкнах, за да окажа помощ.
  • 4:18 - 4:21
    Докато говорехме, тя каза:
  • 4:21 - 4:24
    "Исках да направя
    толкова повече с живота си."
  • 4:24 - 4:28
    Чувстваше, че не е оставила
    следа на Земята.
  • 4:28 - 4:30
    В течение на разговора разбрах,
  • 4:30 - 4:32
    че беше осиновила две деца,
  • 4:32 - 4:35
    които щяха да учат за лекари.
  • 4:35 - 4:37
    Благодарение на нея две деца
  • 4:37 - 4:40
    имаха шанс, какъвто иначе нямаше да имат
  • 4:40 - 4:42
    и щяха да спасяват животи
  • 4:42 - 4:45
    като лекари.
  • 4:45 - 4:46
    Отне 45 минути
  • 4:46 - 4:48
    да я освободим от колата.
  • 4:48 - 4:53
    Тя почина преди да я освободим.
  • 4:53 - 4:55
    Вярвах в това, което ни показват
    във филмите:
  • 4:55 - 4:56
    в последните ни моменти
  • 4:56 - 4:59
    ни обзема единствено ужас, страх.
  • 4:59 - 5:02
    Осъзнах, че, независимо
    от обстоятелствата,
  • 5:02 - 5:05
    се посрещат с примирение и приемане,
  • 5:05 - 5:08
    че малките неща, кратките моменти,
  • 5:08 - 5:12
    малките неща, които сте направили,
  • 5:12 - 5:15
    ви дават мир в тези последни моменти.
  • 5:15 - 5:17
    Благодаря.
  • 5:17 - 5:19
    (Аплодисменти)
Title:
"Ще умра ли?" Честният отговор.
Speaker:
Матю О'Райли.
Description:

Матю О'Райли е ветеран парамедик в Лонг Айлънд, Ню Йорк. В този разговор О'Райли описва какво се случва когато сериозно наранен пациент го пита: "Ще умра ли?"
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
05:33

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.