Закон на предлагането

Представяне на Закона на предлагането

Говорихме вече достатъчно за 'търсене'.

Време е да минем на 'предлагане'!

И ще ползваме грозде като пример.

Ще си представим, че отглеждаме отглеждаме лози!

И ще започна като ви представя

(и нека бъде в лилаво -- заради гроздето)

закона за предлагането, който също като закона за предлагането,

е доста интуитивен,

ако приемем, че нищо друго не се променя

и в следващите няколко клипа

ще поговорим какво се случва,

когато променим някои външни фактори,

на които за сега няма да позволим да се движат.

Ако всичко друго е непроменливо,

и единствената промяна

идва от цената,

тогава законът за предлагането гласи,

че когато цената се покачва,

нека p бъде цената,

ако цената се покачва, тогава предлагането . . .

но нека бъда внимателен --

предложеното количество се повишава.

Можете да си представите,

че ако цената се понижи

тогава предложеното количество ще спадне.

Важно е да уточня, че

предлаганото количество спада.

Като при закона за търсенето е,

Когато говорим за промяна в търсенето,

имаме предвид, че цялата крива межу цена и количество се измества.

Когато говорим за определено търсено количество,

говорим за количество на търсенето,

а не търсенето изобщо като такова.

За същото нещо трябва да внимаваме и при предлагането.

Когато става дума за определно количество,

трябва конкретно да кажем "количество".

Ако въобще предлагането се увеличава,

тогава цялата крива мевду цена и количество се измества,

нагоре или надолу.

Сега, нека потвърдим, че това правило е интуитивно

за повечето от нас. Или поне за мен.

Нека влезем в ролята на стопани на грозде

и по тази тема ще създам малка таблица за предлаганто.

Предлагане . . .

така, тази таблица за предлагането

показва отношението между цената и

предлаганото количество, като нищо друго не се променя.

Нека отбелевим ситуациите тук,

точно както сторихме за таблицата за търсене.

Ситуациите . . . и нека цената ни бъде ето тук,

а тя ще бъде в лева за килограм -- лв/кг,

и ето тук е предлаганото количество в рамките на някакъв период от време.

А когато правим някоя от тези таблици

за търсене и предлагане,

винаги се ограничаваме в някакъв период от време.

Може да бъде 1 ден.

Или цял месец.

Дори година.

Но само в рамките на някакво време има смисъл от тези числа.

Добре: какво е произведеното количество на ден,

ако това е цената?

Не бяхме казали "на ден" . . .

Не знаем за какво говорим.

Предловено количество . . .

Нека просто обозначим Ситуация А,

Ако цената на кило грозде е 50 стотинки,

или 50 ст./кг. . . .

впрочем, нека работя с цели числа,

но схващате идеята.

Цената на кило е 1 лев.

Нека просто приемем,

че това е сравнително ниска цена.

В този случай отглеждаме само на най-лесната почва,

почвата с най-голяма производителност и лесен достъп,

или може би просто почвата върху най-евтината земя.

Просто се е получило така, че тази почва е идеална за грозде,

но за нищо друго.

И нека при тази цена да произведем

-- ето това е цената на килограм --

В този случай правим по 1 000 килограма на година.

Никога не съм отглеждал грозде,

така че не съм сигурен,

ако това количество въобще има смисъл,

но нека бъде просто 1 000 килограма.

Сега нека минем на Ситуация Б.

Нека цената се качи на 2 лева.

Сега не само, че ще произведем,

каквото произвеждахме преди,

но решаваме да купим и още земя,

която не бихме си позволили

при по-ниска цена на гроздето,

или на която гроздето вирее малко по-неуспешно,

но пък при новата цена ще произведем 2 000 кг.

Можем да продължим в същия дух,

и същото ще продължи да ни се случва.

Та нека цената бъде 3 лв./кг.

Сега ще произведем още повече,

и е поработим по-здраво,

или пък ще засаждаме лозите по-близо една до друга,

или може би дори ще купим ощ земя.

При по-ниска цена на гроздето, бих използвал тази земя за друго.

Та сега ще произвеждам 2 500 кг.

И последна ситуация.

Не бъде Ситуация Г.

Цената ще е 4 лв./кг.

Същото нещо. Отказвам се от други култури,

в името на гроздето,

защото цената е толкова висока,

че бих произвел 2 750 кг.

И сега можем да начертаем кривата на предлагането,

точно както чертахме за търсенето,

мислейки и действайки по същия начин.

макар аз да не съм фен да се слга цената на вертикала,

защото както виждате,

говорим за цената като за независима променлива.

Не винаги използваме същия език, обаче.

В математиката обикновено

независимата променлива е на хоризонталната ос.

Но в икономиката е прието иначе.

Цената е на вертикалната ос.

Значи, ето е цената на вертикалата,

цената в лева на килограм.

А на хоризонтала е произведеното количество.

Нека го напиша: 'произведено количество'.

Да кажем, че това е идната година,

че всичко това се случва в следващата година,

и че се брои в хиляди килограми,

така че нека запияа "хиляди килограма".

И така стигаме от 1 000 почти до 3 000.

Това са 1 000.

1 значи 1 000, това са 2 000, а това 3 000.

А цената достига до 4.

Значи имаме 1, 2, 3 и после 4.

Нека поставим тези три точки,

тези конкретни точки върху кривата.

Значи за 1 лев предлагаме 1 000 кг.

Това е Ситуация А.

При 2 лева предлагаме 2 000 кг.

Това е ситуация Б.

При 3 лева предлагаме 2 500 кг.

3 лева . . .грешка . . .

Да, явно обърках осите.

Ето тук е цената.

Ето как приетият език в икономиката може да обърква.

Трудно се следи кой фактор определя кой друг фактор,

макар че всичко това е просто навик.

Значи, 1 лв за 1 000 кг., 2 лева за 2 000 кг.,

3 лева ... не тук, това не е 3 лева. Всъщност това е 3 лева за 2 500кг.

Така ще го запиша.

Това са към 2 500.

Нека използвам син цвят,

за да не се объркваме.

Значи 3 лева за 2 500 кг.

Май това е правилно.

Това е Ситуация В.

Ето я и Ситуация Г за 4 лева.

Всъщност, нека съм малко по-прецизен тук,

защото събираме нещата твърде наблизо.

2 500 кг. са ето тук.

Това е Ситуация В.

И после Ситуация Г за 4 лева и 2 750 кг.

2 750 трябва да е някуъде тук.

Това са 4 лева.

Това е Ситуация Г.

Нека ги свържем,

а те всички трябва да са върху кривата на предлагането.

Значи ще бъдат . . .

резултатът ще изглежда нещо такова.

Имаме минимална цена, под която

не бихме предлагали грозде.

Не бихме "продавали" за без пари,

така че най-ниската цена е някъде тук.

Тя ни е нужна, за да започнем производството от някъде.

Ето я точно тук

нашатакрива на предлагането.

И нека пак си припомним, че променяме само

цената, и нищо друго.

Ако цената се промени, и всичко друго е константно,

тогава ще се движим по тази крива тук.

В следващите няколко клипа

ще говоря за всички тези други неща,

които засега не променяме

и как те се отразяват на кривите ни

при дадена цена.

Общо взето, тези фактори ще влиаят на кривата.