Нека третираме насилието като заразна болест

Доктор Гари Слъткин е прекарал десетилетие в борба с туберкулоза, холера и епидемии от СПИН в Африка. Когато се върнал в САЩ, си мислел, че ще избяга от смъртни случаи от брутални епидемия. Но след това той започва да навлюдава по-внимателно насилието с оръжия, като отбелязва, че разпространението му следва моделите на инфекциозни заболявания. Преобръщащ представите поглед към един проблем, който твърде много общности са приели за даденост. Ние сме променили въздействието на толкова много болести, казва Слъткин, и можем да направим същото и с насилието. (Заснет в ТЕДМЕД.)

Аз съм лекар по инфекциозни болести,

като след обучението си

се преместих в Сомалия.

от Сан Франциско.

За довиждане,

завеждащият инфекциозни болести

в болницата в Сан Франциско ми каза:

"Гари, това ще бъде
най-голямата ти грешка."

Въпреки това, аз
кацнах насред бежански лагер

с един милион бежанци в 40 лагера,

а бяхме само 6 доктори.

Там имаше много епидемии.

Моите отговорности бяха главно

свързани с туберкулозата,

но тогава пък ни удари холерна епидемия.

Така, аз бях отговорен за спирането

на разпространението на туберкулозата

и на холерата.

И за да се справим с тази задача,

имайки предвид ограничения
брой здравни работници,

трябваше да наемем бежанци, които

да бъдат специална
категория здравни работници.

След 3 години работа в Сомалия,

бях нает от Световната
Здравна Организация,

където ми бяха
възложени СПИН епидемиите.

Уганда беше главната ми отговорност,

но работих също и в Руанда, и в Бурунди,

и в Заир, сега Конго,

Танзания, Малави, както и други страни.

И последната ми задача там
беше да ръководя

отдел за развитие на интервенцията,

който беше отговорен за изготвянето
на различни видове интервенция.

След 10 г. работа в чужбина

бях напълно изтощен.

Наистина бях изсмукан.

Бях пътувал от страна на страна.

Чувствах се изключително
изолиран емоционално.

Исках да си ида вкъщи.

Бях видял много смърт,

и то епидемична смърт,

а епидемичната смърт
се усеща по друг начин.

Изпълнена е с паника и страх,

бях чувал жени да вият от плач

в пустинята.

И исках да си ида у дома и да си почина,

вероятно да започна отначало.

Не бях чувал за никакви епидемични

проблеми в Америка.

Всъщност, не бях чувал за
никакви проблеми в Америка.

Сериозно говоря.

Ходех на гости при приятели

и ги виждах, че имат

течаща вода в жилищата си.

На колко от вас ви се е случвало?

(Смях)

А някои от тях, доста от тях всъщност,

имаха течаща вода не само в една стая.

И ги виждах как завъртаха едно

малко терморегулаторно устройство

и сменяха температурата в дома си

с един или два градуса.

Сега аз правя същото.

И наистина нямаше да знам с какво да се

занимавам ако разни
приятели не бяха започнали

да ми разказват за деца,
които стрелят по други деца.

И попитах:

Какво правите по въпроса?

Какво правите в Америка по този въпрос?

И получих две главни обяснения или

идеи, които бяха преобладаващи.

Едното беше наказанието.

Вече бях чувал за него.

Тези от нас, които са
се занимавали с поведение,

знаят, че наказанието е
било обсъждано като метод,

но е и било силно
надценено като такъв.

Не е било главният
двигател на поведението,

нито главният двигател
на неговата промяна.

А освен това ми напомняше на

епидемиите в древността,

които въобще не са били разбирани,

защото науката дотогава не е имала опит с

епидемии на чума,

тифус или проказа,

а преобладаващите вярвания
са били, че те са

в следствие на лоши хора,
раздразнителност или лош въздух,

вдовиците са били влачени из рововете,

тъмниците също са били част от решението.

Другото обяснение или дори един вид

разрешение което ми
бе предоставено бе

моля те, оправи всички тези неща:

училищата, обществото,
домовете, семействата,

всичко.

И това го бях чувал преди.

Бях го нарекъл теорията за "всичко",

или ВНЗ: Всичко На Земята.

Но ние също така бяхме разбрали,

занимавайки се с други процеси и проблеми,

че понякога не е необходимо
да се лекува всичко.

Имах усещането, че съществуваше

един огромен пропуск.

Нямаше развитие по проблема с насилието,

както исторически беше случая

с много други проблеми.

Диарийните заболявания,

маларията.

Често стратегиите са били преосмисляни.

Не че знаех как точно, но имах

усещането, че се налага да направим нещо,

използвайки нови категории работни кадри

и то нещо, свързано
с промяна в поведението

и с общественото образование.

И започнах да задавам въпроси

и да търся обичайните неща,

които бях изследвал преди,

Например,
какво сочат картите?

Как изглеждат графиките?

Какво показват данните?

И картите на насилие

в повечето градове в САЩ

изглеждаха така.

Имаше натрупвания.

Това ми напомняше на натрупвания, които

сме виждали при
инфекциозни епидемии

като например холерата.

И тогава се вгледахме в картите

и те показаха този типичен модел на една

върху друга вълнообразни линии,

защото всички епидемии са

съвкупност от много епидемии.

И също така приличаше
на инфекциозни епидемии.

Тогава попитахме, какво всъщност

предрича появата на случай на насилие?

И излиза, че най-големият предвестник на

насилието е предшестващ случай на насилие.

Което звучи като: ако има случай на грип,

някой е предал грипа или
настинката на някой,

или пък: най-големият рисков фактор на

туберкулозата е да
бъдеш в контакт с туберкулоза.

Така че виждаме, че насилието има един вид

поведението на заразна болест.

Ние сме наясно с това,

дори от ежедневния си опит,

от вестникарските истории за

разпространението на насилие от побоища

или от престъпни или граждански войни,

или дори от геноциди.

В този случай обаче новините са добри,

защото има начини да се възспре емидемията

и всъщност има само три методa,

да се възспре емидемията,

и първият от тях е да се
спре разпространяването.

За да се спре разпространяването,

трябва да бъдат засечени първите случаи.

С други думи, за туберкулозата
трябва да се намери някой

с активен вирус, който заразява другите.

Звучи ли логично?

Има специални кадри,
които се занимават с това.

За този проблем специално,

създадохме нова категория работници,

които като работещи със САРС

или тези, търсещи птичи грип,

биха намерили
първоначалните случаи.

В този случай, някой е много ядосан,

защото някой загледал
приятелката му

или защото му дължат пари,

могат да се намерят хора, които
да бъдат обучени

да работят в тези
специализирани категории.

Второто нещо, е да се

предотврати
разпространяване,

да се намери някой друг,
който е бил в контакт,

но може би не разпространява
"заразата" засега,

като някой с по-лек
случай на туберкулоза

или някой, който
просто си виси в квартала,

но в същата групичка

и тогава този човек ще трябва един вид

също да бъде наблюдаван,

в частност с конкретния болестен процес.

И накрая третата част, промяна на нормите

и това включва цял набор
от обществени дейности,

ремоделиране, образование на обществото

и тогава се сдобиваме с нещо като

групов имунитет.

И именно тази комбинация от техники

беше приложена в Уганда за успешното

овладяване на СПИН епидемията.

И така, това, което
решихме да правим 2000 г. ,

бе да обобщим всичко това и да вземем

на работа нов тип кадри,

първите които да възспират насилието,

След това организирахме всичко това

в един квартал, който беше

най-лошия полицейски окръг

по онова време в САЩ.

Така имахме хора които да възспират
насилието принадлежащи

към същите групички, ползващи
се с близък достъп и доверие,

точно като медиците в Сомалия,

но подготвени за друга област,

обучени в убеждаване,

успокояване на гнева,
печелене на време, перeфразиране.

И друг тип необходими кадри: медиатори,

които работят директно с хората, за да ги

задържат на терапeвтична
програма за 6-24 месеца.

Точно като с туберкулозата,
но целта е промяна в поведението.

След това купища обществени дейности,

за да се променят нормите.

Първият ни опит с този метод даде

резултат от 67% спад

на стрелбите и убийствата в

квартала Уест Гарфийлд в Чикаго.

(Аплодисменти)

И това беше прекрасно за

самия квартал,

първо 50 или 60 дни, после 90,

тогава за съжаление
пак имаше стрелба

и тогава още 90 дни,

и майките бяха навън през следобедите.

Ходеха в паркове, където преди не ходеха.

Грееше слънце. Всички бяха щастливи.

Но разбира се, тези,
които даваха парите казаха:

"Чакай, я пак го направи."

И тогава трябваше
за щастие да получим

финансирането, за да повторим този опит

и това е един от 4-те квартали,

които отбелязаха 45% спад
на стрелбите и убийствата.

И оттогава това е повторено

20 пъти.

Имахме независими оценки

от Министерството на правосъдието

и ЦДЦ
пор ръководството на Джонс Хопкинс,

които показаха между
30 и 50% и между 40 и 70%

спад на стрелбите и убийствата,

прилагайки този нов метод.

Всъщност, в момента имаме

3 независими оценки.

Като резултат получихме
силно медийно внимание,

включително оглавихме първа страница

на неделната корица на Ню Йорк Таймс.

Списание "Икономист" се изказа
през 2009, че това е

"подходът, който ще стане известен".

И дори направиха филм за нашия проект.

[Борци срещу насилието]

Но не бързайте да се увличате,

защото доста хора не бяха съгласни

с този подход.

Получихме много критика,

силна опозиция

и много противници.

С други думи: как така здравен проблем?

Как така епидемичен?

Как така без лоши хора?

Има си цели индустрии, създадени

да се справят с лошите.

Как така ще се наемат

хора със съмнително минало?

Моите приятели от бизнеса ми казаха:

"Гари, критикуват те адски силно.

Явно правиш нещо, както трябва."

(Смях)

Приятелите ми музиканти добавиха и "пич."

Та така, освен това,

все още имахме този проблем

и ни критикуваха много остро и заради

това, че не разрешавахме
всички тези други проблеми.

И все пак можахме да
се справим с маларията

и да намалим случаите на
ХИВ и диарийните болести

на места с катастрофални икономики,

без да оправяме икономиката.

Та това, което стана накрая, е, че

въпреки, че все още имахме опозиция,

движението очевидно нараства.

Здравните отдели

в много главни градове в САЩ,
включително

Ню Йорк, Балтимор и Канзас

прилагат този метод в момента.

В Чикаго и Ню Орлеанс здвавните отдели

играят много важна роля в това.

Този метод е по-добре приет
от органите на реда,

отколкото беше преди години.

Травма центрове и болници също

участват в подобрението.

И Конференцията на кметовете от САЩ

не само подкрепи подхода, но

и конкретния модел.

Там, където дори по-бързо възприеха нашия

метод, е чужбина, където отбелязахме

55% спад на насилието

в първия квартал в Пуерто Рико,

борците срещу насилие
тепърва започват в Хондурас,

тази стратегия е била прилагана в Кения

за миналите избори,

и спряхме 500 случая на насилие в Ирак.

Така че, насилието реагира като болест,

дори се държи като такава.

Така че теорията, така да се каже,

се проверява от лечението.

И наскоро медицинският институт

публикува доклад от семинар,

който покрива част от информацията,

и от гледна точка на неврологията

обяснявайки как се пренася този проблем.

Така че според мен, това са добри новини,

защото ни дават възможност да

излезем от Средновековието,

където според мен се намира тази област.

Дава ни възможност да
помислим над възможността,

да заменим някои от затворите

с детски площадки и паркове,

и да си представим

преобразяването на кварталите ни

и да дадем възможност за нова стратегия,

нови методи и нови кадри:

науката да замени морала

Да оставим емоциите настрана и

да се обърнем към науката е

най-важният етап от
разрешаването на проблема.

Така че, въобще нямах намерението да

се захващам с всичко това,

всъщност исках да си почина,

а ние гледахме карти,
изследвахме графики,

задавахме въпроси

и изпробвахме няколко техники

използвани много пъти преди нас

за други цели.

Що се отнася до мен, опитах

да избягам от инфекциозните болести

и не успях.

Благодаря.

(Аплодисменти)