Тестът на Тюринг: Може ли един компютър да мине за човек?

Гледайте целия урок: http://ed.ted.com/lessons/the-turing-test-can-a-computer-pass-for-a-human-alex-gendler

Какво е съзнание? Може ли наистина една изкуствена машина да мисли? За много хора това са важни въпроси за бъдещето на изкуствения интелект. Но британският компютърен специалист Алан Тюринг решил да игнорира всички тези въпроси в полза на един много по-прост - може ли един компютър да говори като човек? Алекс Джендлър описва теста на Тюринг и разказва за някои от изненадващите му резултати.

Урок от Алекс Джендлър, анимация от Патрик Смит

Какво е съзнание?

Може ли наистина една машина да мисли?

Разумът само от невроните
в мозъка ли се състои

или има някаква неуловима искра
в същността му?

За много хора това са важни въпроси

за бъдещето на изкуствения интелект.

Но британският компютърен специалист
Алан Тюринг решил да игнорира тези въпроси

в полза на един много по-прост:

може ли компютър да говори като човек?

Този въпрос довел до идеята
за измерване на изкуствения интелект,

което стана известно
като теста на Тюринг.

В статията от 1950 г.
"Компютрите и разума"

Тюринг предложил следната игра.

Човек-експерт говори чрез текст
с невидими играчи

и оценява отговорите им.

За да премине теста, един компютър трябва
да може да замести един от играчите

без значително да промени резултатите.

T.e. един компютър
ще се счита за разумен,

ако разговорът му не може лесно
да се различи от човешкия.

Тюринг предсказал, че до 2000 г.

машини със 100 мегабайта памет
ще могат лесно да издържат теста му.

Но може и да е избързал.

Въпреки че съвременните компютри
имат много повече памет,

малко от тях са успели,

а онези, които са се справили,

са наблегнали повече на откриването
на хитри начини да заблудят експертите,

отколкото на изумителна компютърна мощ.

Въпреки че никога не е подлагана
на истински тест,

първата програма с някакви претенции
за успех се казвала ELIZA.

Със сравнително къс и прост скрипт,

тя успяла да заблуди много хора,
имитирайки психолог,

който ги насърчава да говорят повече

и връща собствените им въпроси
обратно към тях.

Друг ранен скрипт, PARRY,
възприел обратния подход,

като имитирал параноичен шизофреник,

който постоянно връща разговора
към пре-програмираните си мании.

Успехът им в заблуждаването на хората
подчертал една слабост на теста.

Хората често приписват разум
на куп неща,

които всъщност не са разумни.

Въпреки това, ежегодни състезания
като Loebner Prize,

правят теста по-официален,

като съдиите знаят предварително,

че някои от събеседниците им
са машини.

Но макар и качеството да се е подобрило,

много програмисти на чат-роботи използват
стратегии, подобни на ELIZA и PARRY.

Победителката от 1997 г. Catherine

можела да води удивително
съсредоточен и смислен разговор,

но най-вече ако съдията иска
да говори за Бил Клинтън.

А на по-скорошния победител
Eugene Goostman

била дадена самоличността
на 13-годишно украинско момче,

поради което съдиите приписали нелогичните
му заключения и тромавата граматика

на езиковите и културните бариери.

Междувременно, други програми,
като Cleverbot, възприемат друг подход -

статистически анализират огромни
бази данни с истински разговори,

за да определят най-подходящите отговори.

Някои също пазят спомените
от предишни разговори,

за да могат да се усъвършенстват
с времето.

Но макар индивидуалните отговори
на Cleverbot да звучат невероятно човешки,

липсата му на последователен характер

и неспособността да се справи
със съвсем нови теми

го издават.

Кой по времето на Тюринг би могъл
да предположи, че днешните компютри

ще могат да пилотират космически кораби,

да извършват деликатни операции

и да решават сложни уравнения,

но все още ще се борят с
най-обикновения злободневен разговор?

Човешкият език се оказва
удивително сложен феномен,

който не може да бъде обхванат
дори от най-подробния речник.

Чат-роботите се объркват от
прости паузи, като "ммм..."

или въпроси, които нямат верен отговор.

Едно обикновено разговорно изречение,

като "Извадих сока от хладилника
и му го дадох,

но забравих да погледна датата."

изисква куп съществени познания
и интуиция, за да му се направи разбор.

Излиза, че за симулация
на човешки разговор

трябва повече от просто увеличение
на паметта и способността за обработка

и доближавайки се до целта на Тюринг,

може да се наложи все пак да се занимаем
с всички големи въпроси за съзнанието.