Майкъл Грийн: Защо трябва да строим дървени небостъргачи

Строеж на небостъргач? "Забравете за стомана и бетон" -казва архитектът Майкъл Грийн," и го направете от ... дърво. Както описва в този интересен разговор, не само е възможно да се построят безопасни дървени структури до 30 етажа височина (и той се надява дори по-високи), но е и необходимо.

Това е дядо ми.

А това е синът ми.

Дядо ме научи да работя с дърво,

когато бях малко момче

той ми предаде и идеята, че

ако отсечеш дърво, за да го превърнеш в нещо,

почети живота на дървото и го направи красиво

доколкото можеш.

Малкото ми момче ми припомни,

че въпреки всички технологии и играчки на света

понякога просто малки дървени кубчета,

ако ги наредите нависоко,

са изключително вдъхновяващо нещо.

Това са моите сгради.

Строя по целия свят

извън офисите ни във Ванкувър и Ню Йорк.

И строим сгради с различни размери, стилове

и различни материали според това къде сме.

Но дървото е материалът, който обичам най-много

и ще ви разкажа историята на дървото.

Една от причините да го обичам е, че всеки път,

когато хората влизат в сградите ми, които са дървени,

забелязвам, че реагират абсолютно различно.

Никога не съм виждал някой да влезе в една от моите постройки

и да прегърне метална или бетонна колона,

но действително съм виждал това да се случи в дървена сграда.

Виждал съм как хората докосват дървото

и смятам, че има причина за това.

Точно като снежинките, няма две парчета дърво,

които да са еднакви някъде по Земята.

Това е чудесно нещо.

Харесва ми да мисля, че дървото

дава на майката Природа отпечатъци в нашите сгради.

Отпечатъците на майката природа помагат

нашите сградите да ни свържат с природата в застроената среда.

Сега живея във Ванкувър, близо до гора,

която е 33 етажа висока.

На крайбрежието в Калифорния, гората от червени дървета

расте до 40 етажа височина.

Но сградите, които замисляме от дърво

са само 4 етажа високи на повечето места на Земята.

Дори строителните кодекси ограничават способността ни да строим

доста по-високо от 4 етажа на много места

и това важи и тук в САЩ.

Има изключения,

но трябва да има някои изключения,

и нещата ще се променят надявам се.

Причината да мисля така е, че

днес половината от нас живеят в градове

и цифрите ще нараснат до 75%.

Градовете и гъстотата сочат, че нашите сгради

ще продължат да са големи

и смятам, че дървото има роля в градовете.

На това мнение съм, защото 3 милиарда хора

по света днес през следващите 20 години

ще имат нужда от нов дом.

Това са 40% от земята, които ще имат нужда

от построяване на нова сграда през идните 20 години.

Сега, един от трима човека, живущи в града,

всъщност обитава беден квартал.

Това са 1 милиарда хора по света, живеещи в бедни квартали.

100 милиона хора по света са бездомни.

Мащабът на предизвикателството пред архитектите

и пред обществото в строителството

е да намерят решение за подслоняване на тези хора.

Но предизвикателството е, като се местим в градовете,

градове, издигнати от тези два материала,

стомана и бетон, и те са чудесни материали.

Те са материалите на миналия век.

Но са и материали с много голяма енергия

и много висок парников ефект при обработката им.

Стоманата представлява около 3%

от емисиите на парникови газове,

a бетонът е над 5%.

Ако се замислите над това, 8%

от приноса ни към парниковите газове днес

идват само от тези 2 материала.

Не мислим за това много, и за съжаление,

дори не мислим за сгради, вярвам,

колкото е необходимо.

Това е щатска статистика за влиянието на парниковите газове.

Почти половината от нашите парникови газове са свързани със строителната индустрия

и ако погледнем енергията - същата история.

Ще забележите, че преносът е някак на второ място в списъка,

но това са приказки, които често чуваме.

И въпреки, че много от тях са за енергия

много са и за въглерод.

Проблемът, който виждам, е всъщност

сблъсъкът на това как решаваме този проблем

с обслужването на онези 3 милиарда хора, на които им трябва дом,

и климатичните промени. Това е челен сблъсък:

предстоящ или вече случващ се.

Това предизвикателство означава, че трябва да започнем да мислим по нови начини

и смятам, че дървото ще е част от решението

и ще ви разкажа защо е така.

Като архитект дървото е единственият материал,

голям материал, с който мога да строя,

а вече израснал със силата на слънцето.

Когато расте дърво в гората, то дава кислород,

всмуква въглероден диоксид,

умира и пада на земята в леса,

и връща въглеродния диоксид в атмосферата или в почвата.

Ако изгори в горски пожар, пак връща въглерода

обратно в атмосферата.

Но ако вземем това дърво и го включим в строеж

или в мебел или в онази дървена играчка,

то действително има невероятна способност

да складира въглерода и да ни предоставя секвестиране.

Един кубичен метър дърво ще съхрани

1 тон въглероден диоксид.

Нашите 2 цели за климата очевидно са

да намалим емисиите си и да осигурим складиране.

Дървото е единственият голям материал, строителен материал,

с който мога да строя и който прави и двете неща.

Затова смятам, че имаме

нагласа Земята да ражда нашата храна,

а трябва да я сменим с етика на този век,

че Земята трябва да ражда домовете ни.

Как ще постигнем това,

когато урбанизираме с тази скорост

и виждаме дървените постройки само до 4 етажа?

Трябва да намалим бетона и стоманата и трябва

да се разраснем и това, над което сме работили

са 30 етажни високи сгради направени от дърво.

Разработваме ги с проектант

на име Ерик Карш, който работи с мен по това,

и се занимаваме с тази нова разработка, защото

има нови дървесни продукти за употреба,

и ги наричаме масивни дървени панели.

Това са плоскости направени от млади дървета,

ниски дръвчета, малки парчета дърво,

залепени заедно, за да направят панели, които са огромни:

8 фута широки, 64 фута дълги (2.4м x 19.5м) и с различна дебелина.

Най-добрият начин, по който описвам това, открих, е да кажа,

че всички сме свикнали с 2 x 4 размери,

когато говорим за дърво.

До това заключение прибягват хората.

Материалите 2 х 4 са като малките

Лего части с 8 точки, с които всички сме си играли като деца,

и с тях можете да направите всякакви хубави неща от Лего

в този размер, както и от 2 х 4.

Но спомнете си, когато сте били деца

и просто преравяхте из купчината в мазето си,

и намирате онези големи тухлички Лего с 24 точки,

и реагирате

"Супер, това е страхотно. Мога да построя нещо наистина голямо

и ще е забавно."

Това е предизвикателството.

Големите дървени плоскости са тези 24 точкови тухлички.

Те променят мащаба на това, което можем да правим,

и сме разработили е нещо наречено FFTT,

което е решение от Творческата Общност

за строеж на много подвижна система

от сгради с тези големи панели, където ние извъртаме нагоре

6 етажа едновременно, ако искаме.

Тази анимация ви демонстрира как се сглобява сградата

по много елементарен начин, но тези постройки са достъпни

за архитекти и проектанти понастоящем, за да се изграждат

за различни култури от света,

различни архитектурни стилове и характеристики.

За да можем да градим безопасно,

всъщност разработихме тези сгради

да са подходящи за среда като на Ванкувър,

където сме в силно сеизмична зона,

дори при 30 етажа височина.

Очевидно, всеки път, когато спомена това,

хората дори, досещате се, тук на конференцията, казват:

"Наистина ли? 30 етажа? Как ще стане това?"

Има зададени много наистина добри въпроси

и важни въпроси, над които прекарахме доста дълго време

в работа, за да отговорим, докато съставяхме

своя доклад и прегледания от колеги доклад.

Ще наблегна на няколко от тях

и нека започнем с огъня, защото смятам, че той

е вероятно първият, за когото се сещате в момента.

Справедливо е.

И начинът, по който го описвам е следния.

Ако ви кажа да вземете клечка, да я запалите,

да вземете цепеница и да опитате да я запалите,

не става, нали? Всички знаем това.

За да запалим огън, знаете, че започваме с малките парченца

дърво и натрупваме върху тях,

докато можем да добавим и цепеницата към огъня

и когато я сложим в огъня, разбира се,

тя гори, но бавно.

В големите дървени панели, тези нови продукти,

които използваме са като цепеницата.

Трудно се подпалват, а когато го направят,

реално горят изключително предвидимо,

и можем да използваме познания за огъня, за да предвидим

и да направим тези сгради безопасни като бетон

и като стомана.

Следващата голяма спънка, обезлесяването.

18% от приноса ни

към емисиите на парникови газове по света

се дължат на обезлесяването.

Последното, което искаме, е да изсичаме дървета.

Или, последното нещо, което искаме е да изсичаме грешните дървета.

Има модели за устойчиво залесяване,

които ни позволяват да изсичаме дървета правилно

и те са единствените подходящи дървета

за използване за тези видове системи.

Смятам, че тези идеи

ще променят практиките на обезлесяване.

В страни с проблеми с изсичането

трябва да намерим начин да осигурим

по-добро качество за горите

и да поощряваме хората да изкарват пари

чрез кръговрати на бърз растеж --

10--, 12--, 15-год. дървета, които правят тези продукти

и ни позволяват да строим в тези размери.

Изчислихме 20 етажна сграда:

Ще отглеждаме достатъчно дървета в Северна Америка всеки 13 минути.

Толкова е необходимо.

Случаят с въглерода е наистина добър.

Ако построим 20-етажна сграда от цимент и бетон,

процесът ще доведе до производство

на този цимент и 1200 тона въглероден диоксид.

Ако я направим от дърво, с тези параметри,

бихме изолирали около 3100 тона

с нетна разлика от 4300 тона.

Това е равностойно на около 900 коли,

отстранени от пътя за една година.

Спомнете си онези 3 милиарда хора,

които имат нужда от нов дом,

и може това да има принос към понижението.

В началото на революция сме, надявам се,

в начина на строене, защото това е първият нов начин

за изграждане на небостъргач от вероятно 100 години или повече.

Но предизвикателството е да променим възприятието на обществото

към възможността, а това е голямо предизвикателство.

Проектирането, всъщност, е лесната част.

И го описвам по този начин:

Първият небостъргач, технически --

и определението за небостъргач е с 10 етажа височина,
вярвате или не ---

но първият небостъргач е този в Чикаго,

и хората бяха ужасени да ходят под тази постройка.

Но само 4 години след изграждането му,

Густав Айфел строи Айфеловата кула,

и докато я издига,

променя линията на хоризонта в градовете по света,

променя и създава надпревара

между места като Ню Йорк и Чикаго,

където предприемачи започват да строят по-големи и по-големи сгради

и вдигат летвата все по-високо

с по-добри и по-добри разработки.

Направихме този модел в Ню Йорк, реално,

като теоретичен модел на двора

на бъдещ технически университет,

и причината да изберем това място

само да покажем как могат да изглеждат сградите, е

защото външният вид може да се промени.

Всъщност говорим само за структурата.

Причината да го изберем е, защото това е технически университет,

и смятам, че дървото е най-

технологично развитият материал, с който мога да строя.

Случайност е, че майката Природа държи патента,

и не се чувстваме добре от това.

Но така трябва да бъде -

с отпечатък на природата в застроената среда.

Търся възможност

да създадем момента на Айфелова кула, както го наричаме.

Сгради започват да се извисяват по целия свят.

В Лондон има сграда, която е 9 етажа.

Нова постройка, която тъкмо е завършена в Австралия,

която смятам е 10 или 11.

Започваме да бутаме височината на тези дървени сгради нагоре

и се надяваме, и се надявам,

родният ми град Ванкувър потенциално

да обяви най-високата на около 20 етажа

в не толкова далечното бъдеще.

Този момент на Айфеловата кула ще разбие тавана

тези фиксирани тавани на височината,

и ще позволят на дървените сгради да се включат в състезанието.

Смятам, че надпреварата започва.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)