Защо откриваме тези 32 символа в древни пещери навсякъде в Европа?

Писменият език, отличителният белег на човешката цивилизация, не се е появил просто така един ден. Хиляди години преди първите напълно развити писмени системи, предците ни са издрасквали геометрични знаци по стените на пещерите, в които се приютявали. Палеоантропологът, изследовател на скално изкуство и старши член на TED, Женевиев вон Пецингер, е проучила и класифицирала тези древни следи в пещери из Европа. Еднаквостта на откритията ѝ предполага, че графичната комуникация и способността за запазване и предаване на съобщения отвъд един-единствен момент във времето, може би са много по-стари, отколкото си мислим.

Има нещо особено в пещерите -

тъмни отвори във варовикова скала,
които ви привличат да влезете.

Щом преминете портала
между светлината и тъмнината,

навлизате в подземния свят -

място на вечен мрак, мирис на земя,
на приглушена тишина.

Много отдавна в Европа

древните хора също са навлезли
в тези подземни светове.

Като свидетелство за пътя си,

са оставили тайнствени гравюри и рисунки,

като тaзи картина с хора, триъгълници
и зиг-заг от Охо Гуареня в Испания.

Сега вървите по пътя
на тези ранни художници.

И на това сюрреалистично мястo
от друг свят

е почти възможно да си представим,

че чуваме приглушените стъпки
на кожени обувки по меката земя

или виждаме мъждукането на факла
на следващия завой.

Когато съм в пещера,

често се чудя какво е накарало хората
да стигнат толкова надълбоко,

да преодолеят опасни и тесни
участъци, за да оставят следа?

В този видеоклип,

заснет на половин километър
или около една трета миля под земята

в пещерата Кудон в Испания,

открихме поредица червени рисунки
на тавана

на една неизследвана дотогава
част от пещерата.

Пълзейки напред като войници,
докато таванът ставаше все по-нисък,

накрая стигнахме до място,
където той падаше толкова ниско,

че съпругът ми и фотограф
на проекта, Дилън,

вече не можеше да се фокусира
върху него с DSLR камерата си.

Затова, докато снимаше мен,

аз следвах следата от червена боя
със сноп светлина

и компактен фотоапарат, който
пазехме за такива случаи.

Половин километър под земята.

Наистина.

Какво би правил някой там долу
с факла или каменна лампа?

(Смях)

Имам предвид - за мен има смисъл, нали?

Нали разбирате -

това е въпросът, на който се опитвам
да отговоря в изследването си.

Изучавам част от най-старото изкуство
в света.

Било е създадено от ранните художници
в Европа

преди 10 000 до 40 000 години.

И работата е там, че

не го изучавам само защото е красиво,

макар, че част от него със сигурност е.

Интересно ми е развитието
на модерния ум,

еволюцията на креативността,
въображението, абстрактното мислене

за това какво означава да си човек.

Докато всички видове общуват
по един или друг начин,

само ние, хората, в действителност
сме стигнали друго ниво.

Желанието и способността ни
да споделяме и сътрудничим

играят важна роля за успеха ни.

В основата на съвременния ни свят
е глобална мрежа за обмяна на информация,

възникнала до голяма степен благодарение
на способността ни да общуваме -

особено с графични или писмени
форми на комуникация.

Проблемът, обаче, е там,

че надграждаме върху
постиженията на ума

на предците ни от толкова отдавна,

че е лесно да забравим как някои
способности не винаги ги е имало.

Това е едно от най-вълнуващите
неща за мен

при изучаването на древната ни история.

Онези хора не са имали раменете
на гиганти, върху които да стъпят.

Те са били първите рамене.

И макар че изненадващо много
важни открития

идват от тези далечни времена,

днес искам да говоря за
откриването на графичната комуникация.

Има три основни типа комуникация -

вербална, чрез жестове -
нещо като език на знаците

и графична комуникация.

Вербалната и тази на жестовете
в същността си са мимолетни.

Изискват близък контакт, за да бъде
предадено и прието едно послание.

И след момента на предаването,
то изчезва завинаги.

С графичната комуникация, от друга страна,
отпада необходимостта от две страни.

След изобретяването ѝ,
за пръв път става възможно

едно послание да бъде
предадено и съхранено

за повече от един-единствен момент
във времето и пространството.

Европа е едно от първите места,

където откриваме постоянно появяващи се
графични знаци

в пещери, скалисти убежища и
дори някои оцелели открити площадки.

Но това не е съвременна Европа.

Това е свят, в който господстват
внушителни ледници,

високи 3-4 километра,

с обширни тревисти равнини
и замръзнала тундра.

Това е Ледниковата епоха.

През миналия век

на континента са открити повече от 350
площадки със скално изкуство

от Ледниковата епоха, с животни,
абстрактни форми и понякога дори хора,

като тези издълбани фигури
от Грота дел Адаура в Сицилия.

Те ни предлагат необичайно надникване

в творческия свят и въображението
на ранните художници.

След откриването им,

най-подробно изучавани са животните,

като този черен кон
от Куивера в Испания

или този необикновен пурпурен бизон
от Ла Пасиага.

Но за мен, абстрактните форми,
наречени геометрични знаци бяха тези,

които ме привлякоха към изкуството.

Странното е, че на повечето места

геометричните знаци са много повече
от образите на животни и хора.

Но когато започнах през 2007,

нямаше дори окончателен списък
на всички съществуващи форми,

нито категорична преценка

дали едни и същи форми се появяват
във времето и пространството.

Преди изобщо да започна
да задавам въпроси,

първата ми стъпка беше
да събера база данни

за всички известни геометрични знаци
от всички площадки със скално изкуство.

Проблемът беше, че макар и добре
документирани на някои места,

обикновено онези
с най-хубавите животни,

имаше също и много от тях,
които бяха доста неясни -

без много описания или подробности.

Някои от местата не бяха посещавани
от половин век и повече.

Тях набелязах за полевата си работа.

В продължение на две години

верният ми съпруг Дилън и аз
прекарахме над 300 часа под земята,

ходейки, пропълзявайки и гърчейки се
през 52 места

във Франция, Португалия и Сицилия.

И всичко това напълно си струваше.

Открихме нови, недокументирани геометрични
знаци на 75 процента от местата.

Това е степента на прецизност,
която знаех, че ще ми трябва,

ако искам да започна да отговарям
на по-важните въпроси.

Нека да видим отговорите.

Като извадим шепа изключения,
има само 32 геометрични знака.

Само 32 знака

за период от 30 000 години
и целия континет Европа.

Това е много малко число.

Ако знаците бяха случайни
драскулки или украсa,

бихме очаквали да видим
много по-голямо разнообразие,

но вместо това откриваме
едни и същи знаци

да се повтарят и в пространството,
и във времето.

Някои знаци започват силно,
после губят популярност и изчезват,

докато други са измислени по-късно.

Но 65 процента от знаците остават
в употреба през целия този период -

неща като линии, правоъгълници,
триъгълници, овали и кръгове,

като тези тук от края
на Ледниковата епоха,

от площадка на възраст 10 000 години
високо в Пиренеите.

Докато определени знаци
се простират на хиляди километри,

други имат много по-ограничено
разпространение,

а някои се намират
само на определено място,

като тези разделени правоъгълници,

открити единствено в Северна Испания,

за които някои изследователи смятат, че

може да са някакъв вид
фамилни или родови знаци.

Като страничен коментар -

има изненадваща степен на сходство
при най-ранното скално изкуство,

открито от Франция и Испания
до Индонезия и Австралия.

С появата на много еднакви знаци
в такива обширни райони,

особено в диапазона от
30 000 - 40 000 години,

започва да изглежда все по-вероятно

това откритие всъщност да е следа
към общо родно място в Африка.

Но се боя, че това е предмет
на бъдеща беседа.

Сега обратно към темата ни.

Няма съмнение, че тези знаци
са имали значение за създателите си,

като тези барелефни скулптури
на 25 000 години

от Ла Рок Дьо Везак във Франция.

Може и да не знаем какво означават, но
навремето хората със сигурност са знаели.

Повторението на еднакви знаци
толкова дълго и на много места

говори, че художниците са
правили съзнателен избор.

Ако говорим за геометрични форми,

със специфични, културно-разпознаваеми,
съгласувани значения,

твърде е вероятно да откриваме

една от най-старите системи за
графична комуникация в света.

Още не говорим за писане.

Просто няма достатъчно символи
на този етап,

които да представят всички думи
в говоримия език -

нещо, което е задължително
за една цялостна писмена система.

И не виждаме знаците
да се повтарят толкова често,

че да предположим, че са
някакъв вид азбука.

Но това, което имаме са
няколко любопитни единични находки,

като този панел от Ла Пасиага в Испания,
известен като "Надписът",

със симетричните означения отляво,

вероятно стилизирани изображения
на ръце по средата

и нещо подобно на скоба отдясно.

Най-старите системи за графична
комуникация в света -

шумерския клинопис, египетските йероглифи,
най-ранното китайско писмо

са се появили преди
около 4000 - 5000 години,

като всяка от тях произлиза от
по-стара протосистема,

съставена от преброими символи
и пиктографски изображения,

при които значението и
образът съвпадат.

Рисунката на птичка наистина
представя птичка.

Едва по-късно започваме да виждаме
по-стилизирани пиктографски символи,

докато станат почти неразпознаваеми

и се създават още, за да

означат всички други
липсващи думи в езика -

местоимения, наречия, прилагателни.

След като знаем всичко това,

изглежда твърде невероятно
геометричните символи от Ледникова Европа

наистина да са абстрактни писмени знаци.

Mного по-вероятно e

ранните художници да са
оставяли и следи от преброяване,

може би подобни на тази поредица линии
от Рипаро ди За Миник в Сицилия,

както и да са създавали
стилизирани образи

на неща от заобикалящия ги свят.

Може ли някои от символите
да обозначават оръжия или жилища?

Ами небесни обекти като
съзвездия?

А може би дори реки, планини,
дървета - черти от пейзажа,

може би подобни на този черен penniform,
заобиколен от странни камбановидни знаци

от площадката в Ел Кастильо в Испания.

Терминът penniform означава
"с форма на перо" на латински,

но възможно ли е всъщност
изображението да е на растение или дърво?

Някои изследователи започнаха
да задават такива въпроси

за някои символи на определени места,

но аз вярвам, че е дошло време
да преразгледаме изцяло тази категория.

Иронията, разбира се, е в това,

че тъкмо съм класифицирала внимателно
всички знаци в една категория

и имам чувството, че следващата ми стъпка
ще е да я разбия отново

с идентифицирането и разделянето
на различни видове образи.

Не ме разбирайте погрешно,

по-късното създаване на
пълноценна система за писане

също е впечатляващо постижение
само по себе си.

Но е важно да помним,

че ранните системи за писане
не са произлезли от вакуум.

И че дори преди 5000 години,

хората вече са надграждали
върху нещо много по-старо,

с корени десетки хиляди години
назад във времето -

върху геометричните знаци на
Ледникова Европа и още много преди нея,

до този момент дълбоко
в общата ни история,

когато някой за пръв път е излязъл
с идеята да остави графична следа

и завинаги е променил естеството
на общуването ни.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)