Колко свободна е свободата на пресата ни?

В САЩ, пресата има правото да публикува тайна информация, с която обществеността трябва да е наясно, право, защитено от Първата поправка. Следенето от правителството прави изключително опасно за информаторите, източниците на практически всяка важна история относно националната сигурност след 11.09, да споделят информация. В тази кратка, но информативна лекция, съоснователят на "Фондация Свобода на пресата" и член на TED Тревър Тим, проследява скорошната история на правителствените действия срещу индивиди, които изобличават престъпления и несправедливости и прокламира технология, която може да им помогне да продължат да го правят безопасно и анонимно.

Това е Джеймс Райзън.

Възможно е да го познавате като
репортера, носител на "Пулицър",

от "Ню Йорк Таймс."

Много преди името на
Едуард Сноудeн да стане известно,

Райзън публикува книга,
в която разкрива,

че НАС незаконно е подслушвала
телефонните разговори на американците.

Но една друга глава в книгата

може би ще има
по-дългосрочно въздействие.

В нея той описва катастрофална
разузнавателна операция на САЩ,

при която ЦРУ буквално
връчва в ръцете на Иран

схеми за ядрена бомба.

Ако ви се струва
налудничaво, прочетете я.

Невероятна история.

Но знаете ли на кого не
се понравила тази глава?

На американското правителство.

В продължение на близо
десетилетие след това,

Райзън бил обект на разследване от
американското правителство,

в което прокурорите
настоявали да свидетелства

срещу един от предполагаемите
си източници.

Така той става лицето на
новия модел на правителството

да преследва информатори
и да шпионира журналисти.

Съгласно Първата поправка,

пресата има право да публикува тайна
информация, ако е от обществен интерес.

Невъзможно е обаче това право да се упражнява,
ако медиите не могат да събират информация

и да защитават идентичността
на смелите мъже и жени,

които им я предоставят.

Когато от правителството
почукали на врата му,

Райзън постъпил като много
други смели журналисти преди него -

отказал

и заявил, че по-скоро
би отишъл в затвора.

И така, от 2007
до 2015 година,

Райзън живял под заплаха
да влезе във федерален затвор.

И така само до няколко дни преди процеса,
когато се случило нещо любопитно.

Внезапно, след като години наред
твърдяли, че е важен за случая им,

от правителството снели
всички искания срещу Райзън.

Оказва се, че в ерата на
електронно наблюдение,

съществуват много
малко места, където

репортери и източници
могат да се скрият.

И вместо да опитват и да се провалят в
опитите си да накарат Райзън да свидетелства,

можели да използват електронните му
следи да свидетелстват срещу него.

Напълно тайно и
без негово съгласие,

прокурорите се сдобили с разпечатка
на телефонните разговори на Райзън.

Сдобили се с имейлите му,
с финансовата и банковата му информация,

с кредитната му история,

дори и с информация за пътуванията му
със списък на полетите.

Част от тази информация била
използвана да обвинят Джефри Стърлинг,

предполагаемият източник и
информатор на Райзън от ЦРУ.

За съжаление, това е само
един от много подобни случаи.

Президентът Обама се кандидатира
с обещанието да защитава информаторите,

но вместо това, неговото Министерство
на правосъдието е разследвало

повече от всички други администрации
взети заедно.

Разбирате, че това може
да бъде проблем,

най-вече защото правителството
го осъществява тайно.

След 11 септември, буквално всяка важна
история относно националната сигурност

е била резултат от информатор,
разкрил я пред журналист.

Така рискуваме да видим пресата
неспособна да върши работа,

която Първата поправка
би трябвало да защитава,

заради увеличената способност
на правителството да шпионира всеки.

Но както технологиите са позволили
на правителството

да заобикаля правата на репортерите,

така и пресата може да
използва технологиите,

за да защитава източниците си
още по-добре от преди.

Могат да започнат от момента,
в който започнат да говорят с тях,

вместо от свидетелската
скамейка след това.

Сега съществува комуникационен софтуер,

който не е бил налице,
когато Райзън пише книгата си,

и е много по-устойчив на проследяване
от стандартните имейли и разговори.

Например, един подобен инструмент
е SecureDrop,

система с отворен код за
подаване на информация,

която първоначално е създадена
от светилото в интернет, покойния Арон Шуарц,

а сега се разработва
в НПО, където работя,

"Фондация за свобода на пресата".

Вместо да изпращате имейл,

отваряте уебстраницата
на новинарска организация,

като тази тук на "Уошингтън пост".

От там можете да качите документ
или да изпратите информация

почти по същия начин както
от всяка друга форма за контакти.

Той ще бъде криптиран
и съхранен на сървър,

до който достъп има
само новинарската организация.

Така правителството повече не може
тайно да изисква информация,

и повече от информацията,
която биха изискали,

изобщо няма да е налична.

SecureDrop, обаче, е само малка
част от пъзела

за защита на свободата на пресата
през 21 век.

За съжаление, правителствата
по целия свят

непрестанно разработват
нови техники за шпиониране,

които излагат всички
нас на риск.

От нас зависи да продължим
и да гарантираме,

че не само технически грамотните
информатори,

като Едуард Сноудeн, ще могат да
имат платформа да изобличават нередности.

Важно е да защитаваме и
информатора за здравеопазването,

който ни информира
за препълнени болници,

или следващия служител в
сферата на околната среда,

който алармира за замърсената
вода на Флинт,

или вътрешен човек от
Уол Стрийт,

предупреждаващ за
следващата финансова криза.

В крайна сметка, тези инструменти не са само
създадени да помагат на смелите мъже и жени

изобличаващи престъпления,

а да защитават всичките ни права,
гарантирани от Конститутцията.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)