Как младата кръв може да забави процеса на стареене. Да, така е

Тони Вис-Корей изучава влиянието на процеса на страеене върху човешкото тяло и мозък. В тази проницателна реч той споделя нови изследвания на екипа си в Станфорд, както и на други учени, които показват, че отговорът на някои от непривлекателните аспекти на възрастта вероятно се крие вътре в нас.

Това е една картина от XVI век
на Лукас Кранах Стари.

На нея е изобразен известния
Фонтан на Младостта.

Ако пиете от водата му или се миете там,
ще получите здраве и младост.

Всяка култура, всяка цивилизация
е мечтала да намери вечната младост.

Има хора като Александър Велики
или изследователят Понсе де Леон,

прекарали голяма част от живота си
в търсене на Фонтана на Младостта.

Не са го намерили.

Ами ако е имало някаква истина в това?

Дали не е имало някаква истина
във Фонтана на Младостта?

Ще споделя едно напълно удивително
откритие в изследванията на стареенето,

което би могло да промени напълно
начина, по който мислим за него

и как да лекуваме в бъдеще
болестите свързани с него.

Откритието започна с експерименти,

които в няколко скорошни изследвания
за растежа показаха, че животни

(стари мишки), които споделят
кръвоснабдяване с млади мишки,

могат да се подмладят.

Подобно е на това, което можете да видите
при хората, при сиамските близнаци.

Знам, че звучи малко откачено.

Но това, което Том Рандо, изследовател
на стволови клетки, съобщи през 2007 г.,

е че стари мускули на мишка
могат да се подмладят

при контакт с млада кръв
чрез обща циркулация.

Експериментът бе повторен от Ейми Уейджърс
в Харвард няколко години по-късно

и след това други колеги показаха,
че подобни ефекти на подмладяване

могат да се наблюдават
в панкреаса, черния дроб и сърцето.

Но това, което ме вълнува най-много,
както и някои други учени,

е че откритието
може да бъде приложимо за мозъка.

Това, което открихме, е че стара мишка
в контакт с млада среда

в този модел, наречен парабиоза,

се сдобива с по-млад мозък

и този мозък работи по-добре.

Повтарям:

една стара мишка, която получава
млада кръв чрез обща циркулация,

изглежда по-млада
и работи с по-млад мозък.

По отношение на стареенето

можем да разгледаме
аспектите на човешката когниция.

Вижте този слайд -

можем да разгледаме логическото мислене,
речевите способности и т.н.

До около 50 или 60 години
тези функции са незасегнати

и гледайки младата публика тук в залата,
все още всички сме добре.

(Смях)

Но е стряскащо да видиш
как всички тези криви тръгват надолу.

С остаряването

могат да се развият заболявания
като Алцхаймер и други подобни.

Знаем, че с възрастта
връзките между невроните -

начинът, по който невроните си говорят,
синапсите - започват да се влошават,

невроните умират,
мозъкът започва да се свива

и се повишава склонността да се развият
тези невродегенеративни заболявания.

Един голям проблем, който имаме -
да разберем процеса

на молекулярно, механизмено ниво -

е че не можем да изследваме детайлно
мозъците на живите хора.

Можем да правим когнитивни тестове,
образни изследвания,

т.е. всички видове сложни техники.

Но обикновено трябва да чакаме
някой да умре,

за да вземем мозъка и да видим
как се е променил

през годините или при болест.
Това правят невропатолозите.

Нека да помислим за мозъка като част
от целия организъм.

Можем ли евентуално да разберем повече

за това какво се случва в мозъка
на молекулярно ниво

ако го разгледаме като част от тялото?

Ако тялото остарява или се разболява,
дали това засяга мозъка? И обратното:

когато мозъкът старее, дали това
влияе на другите части на тялото?

А това, което свързва
най-различните тъкани в тялото

е кръвта.

Кръвта е тъкан, която е изградена не само
от клетки, които доставят кислород -

червените кръвни клетки,

или се бори с инфекциозните заболявания,

но и също така от
молекули-посредници,

псевдохормонални фактори,
които пренасят информация

от една клетка на друга
или от една тъкан на друга,

включително мозъка.

Така че ако видим как кръвта се променя
при болести или с възрастта,

може ли да научим нещо за мозъка?

Знаем, че като остаряваме
кръвта също се променя,

тоест тези псевдохормонални фактори
се променят с възрастта.

Като цяло, факторите,
които знаем, че са необходими

за развитието и поддържането на тъканите,

започват да намаляват с възрастта,

докато тези, отговорни за
възстановяване от нараняване и възпаление

се увеличават с възрастта.

С други думи, има дисбаланс на добри
и лоши фактори.

За да ви покажа какво можем да направим
относно този въпрос,

искам да ви разкажа за експеримента,
който проведохме.

Взехме почти 300 кръвни проби
от здрави хора

на възраст между 20 и 89 години

и измерихме над 100 от тези
комуникационни фактори,

тези псевдохормонални протеини,
които пренасят информация между тъканите.

Това, което първо забелязахме,

е че почти половината фактори

между най-младата и най-старата група
се промениха значително.

С процеса на стареене,
телата ни живеят в много различна среда

по отношение на тези фактори.

С помощта на статистически
или биоинформатични програми

бихме могли да открием кои фактори
най-добре дават представа за възрастта,

тоест да изчислим
относителната възраст на един човек.

Това е изобразено на тази графика.

На едната ос виждаме
действителната възраст на един човек,

хронологичната възраст -

колко години е живял.

След това отчитаме тези фактори,
които ви показах

и изчисляваме относителната му възраст,
биологичната му възраст.

Както виждате, има стабилна корелация,
така че можем да предположим

с добра точност
относителната възраст на един човек.

Но най-интересни са отклоненията,

и това често е така в живота.

Тук може да видите, че човекът,
отбелязан със зелената точка

е на възраст около 70 години,

но ако това, което правим е вярно,

биологичната му възраст е едва 45.

Дали това е човек, който изглежда
по-млад от възрастта си?

По-важният въпрос е дали това е човек
с понижен риск да развие

заболяване, свързано със стареенето
и дали ще живее дълго -

до 100 години и повече.

От друга страна, човекът отбелязан тук
с червената точка

е на възраст под 40,
но биологичната му възраст е 65.

Дали той има повишен риск да развие
заболяване свързано със стареенето?

В нашия екип учени се опитваме
да разберем по-добре тези фактори

и много други учени
се опитват да разберат

кои са факторите, отговорни за стареенето

и можем ли да научим нещо за тях,
за да предотвратим заболяванията.

Това, което ви показвах досега
е само една корелация.

Можете да кажете:
"Тези фактори се променят с възрастта",

но не знаете дали наистина
оказват влияние на стареенето.

Това, което ще ви покажа сега,
е забележително

и показва, че тези фактори всъщност
могат да променят възрастта на тъканите.

Дойде момента да се върнем
към модела, наречен парабиоза.

Парабиозата се осъществява

като хирургично
се съединяват две мишки

и това води до споделена кръвна система.

Сега можем да попитаме:
"Как старият мозък се влияе

от контакта си с млада кръв?"

И за тази цел използваме млади мишки,

които са еквивалент на 20 годишни хора

и стари мишки с приблизителна възраст
65 човешки години.

Това, което открихме,
е наистина забележително -

има повече неврални стволови клетки,
които произвеждат нови неврони

в старите мозъци.

Забелязва се повишена активност
на синапсите,

връзките между невроните.

Има повече проявени гени,
за които се знае, че участват

в образуването на нови спомени.

Има по-малко от това лошо възпаление.

Но според нашите наблюдения, няма клетки,
влизащи в мозъка на тези животни.

Когато ги свържем,

никакви клетки не влизат в стария мозък,
в този модел.

Тогава ние си помислихме,
че разтворимите фактори имат ефект,

така че бихме могли да набавим
разтворимата съставка на кръвта, плазмата,

и да инжектираме млада или стара плазма
в мишките,

възпроизвеждайки
ефектите на подмладяването,

но също бихме могли

и да тестваме паметта на мишките.

С остаряването си, също както при хората,
при мишките има проблеми с паметта.

По-трудно e да се забележат,

но след малко ще ви покажа как го правим.

Искахме да отидем още по-далече,

една стъпка по-близо до откритие
от потенциална значимост за хората.

Това, което ще ви покажа сега,
са непубликувани изследвания,

в които сме използвали
млада човешка плазма,

и физиологичен разтвор като контрол,

инжектирайки я в старите мишки

и си поставихме въпроса дали можем
да подмладим тези стари мишки.

Можем ли да ги направим по-умни?

За тази цел приложихме теста
Лабиринта на Барнс.

Става дума за една голяма маса
с много дупки в нея,

с пътеводни знаци наоколо

и ярка светлина, като тази тук на сцената.

Мишките не я понасят
и се опитват да избягат

и намират единствената дупка,
към която е насочена една стрелка,

под която е монтирана тръба,

където могат да избягат
и да се чувстват комфортно в тъмна дупка.

В рамките на няколко дни

ние ги обучаваме да намерят това място

и можете да сравните опита

с това да намерите колата си на паркинга
след натоварен ден на пазаруване.

(Смях)

Много от нас вероятно са имали
някои проблеми в такава ситуация.

Да видим как се справя една стара мишка.

Тя има проблеми с паметта,

както ще забележите след малко.

Тя поглежда във всяка дупка,
без да си изгражда пространствена карта,

която да ѝ напомни къде е била дупката
предишния опит или ден.

За разлика от нея,
тази мишка на същата възраст

е била третирана с млада човешка плазма
в период от три седмици

с малки инжекции на всеки три дена.

Както ще забележите, тя се оглежда наоколо
все едно си казва "Къде съм?"

и след това се запътва направо
към дупката и се скрива.

Успява да си спомни къде е дупката.

Определено
тази стара мишка изглежда подмладена -

тя се държи по-скоро като млада мишка.

Опитът подсказва, че има нещо

не само в плазмата на младите мишки,
но и в младата човешка плазма,

което има способността
да подпомага стария мозък.

Заключението е,

че старата мишка, и по-специално
мозъкът ѝ, са гъвкави.

Те не са направени от камък,
можем да ги променяме.

Тя може да се подмлади.

Фактори в младата кръв
могат да забавят стареенето,

а това, което не ви показах,

е че в този модел младата мишка
понася вреди от контакта със старата.

Има фактори в старата кръв,
които могат да ускорят стареенето.

Най-важното е, че при хората
може да има подобни фактори,

защото можем да вземем млада човешка кръв
и да получим подобен резултат.

Не ви показах, но старата човешка кръв
не дава този резултат,

не прави мишките по-млади.

Дали тази магия
може да се приложи и за хората?

Ние провеждаме скромно клинично
изследване в Станфорд,

където лекуваме пациенти
с лека форма на Алцхаймер

с малко количество плазма
взета от млади 20 годишни доброволци.

Правим това веднъж седмично
в период от четири седмици

и след това наблюдаваме мозъците им с ЯМР.

Правим им когнитивни тестове

и насърчаваме здравните работници
да ги подпомагат в обичайните им дейности.

Надяваме се, че ще има знаци на подобрение

с това лечение.

Ако това се случи, ще имаме надежда,

че опитът с мишките, който ви показах,

ще бъде приложим и за хората.

Не мисля, че ще живеем вечно.

Но може би сме открили,

че Фонтанът на Младостта е всъщност в нас

и само е пресъхнал.

Ако успеем да го пуснем пак,

вероятно ще открием кои фактори
водят до резултати,

ще можем да ги произведем синтетично

и ще можем да лекуваме болести,
свързани със стареенето, като Алцхаймер

или други деменции.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)