Фил Плейт: Как да защитим Земята от астероиди

Какво е широко 10 километра и може да сложи край на цивилизацията за момент? Астероид -- и има много от тях в космоса. С чувство за хумор и страхотни изображения, Фил Плейт омайва публиката на TEDxBoulder с всички начини, по които астероидите могат да ни унищожат и какво трябва да направим, за да ги избегнем.

Искам да ви разкажа за нещо

голямо.

Ще започнем от тук.

Преди 65 милиона години

динозаврите са имали лош ден.

(Смях)

Парче скала 6 мили (10 км) в диаметър,

движещо се с около 50 пъти

скоростта на куршум от пушка,

се ударило в Земята.

Освободило енергията си наведнъж,

и това била експлозия, която била

умопомрачаваща.

Ако вземете всички ядрени оръжия, направени някога

в разгара на Студената война,

и ги слепите заедно и ги взривите

в същото време,

това ще бъде една милионна част

от енергията, освободена в този момент.

Динозаврите наистина са имали лош ден.

Нали?

Сега, 10 километра широка скала е много голяма.

Ние всички живеем тук в Боулдър.

Ако погледнете през прозореца си можете да видите

Лонгс Пийк, вероятно сте запознати с него.

Сега, издълбайте Лонгс Пийк, и го поставете

в космоса.

Вземете Мийкър, връх Мийкър. И го стоварете там,

поставете го също в космоса,

и връх Еверест, и К2,

и индийските върхове.

Тогава ще започнете да получавате представа

за каква скала говорим, разбирате ли?

Ние знаем, че е била толкова голяма поради

въздействието, което оказала и кратера, който оставила.

Тя се ударила в това, което сега знаем като Юкатан,

Мексиканския залив.

Може да видите тук, това е

полуостров Юкатан, ако можете да разпознаете Козумел

в източното крайбрежие там.

Ето колко голям кратер е останал.

Бил е огромен. За да ви дам усещане за размера,

добре, ето ви. Мащабът тук е

50 мили на върха, сто километра

на дъното. Това нещо било

300 километра в диаметър -- 200 мили --

огромен кратер, който изровил

огромно количество от земята, която се разнесла

по света и предизвикала пожари по цялата планета,

изхвърлил достатъчно прах, за да блокира Слънцето.

Унищожил 75% от всички видове

на Земята.

Сега, не всички астероиди са толкова големи.

Някои от тях са по-малки.

Ето един, който премина

над Съединените Щати

през октомври 1992 година.

Той се появи в петък вечер.

Защо е важно това?

Защото тогава видео камерите

започваха да стават популярни и хората

ги носеха, родителите ги носеха,

на футболните мачове на децата им, за да снимат децата си

как играят футбол. И понеже това дойде в петък,

те могли да заснемат тези страхотни кадри

на това нещо, разпадайки се, докато прелитало

над Западна Вирджиния, Мериленд, Пенсилвания

и Ню Джърси, докато не направило това

на един автомобил в Ню Йорк.

(Смях)

Сега, това не е 200 мили широк кратер,

но отново можете да видите скалата,

която е тук,

с големината на футболна топка, която ударила

тази кола и предизвикала тези щети.

Сега, това нещо вероятно било с размера

на училищен автобус, когато се появило първоначално.

Разпаднало се от атмосферното налягане,

раздробило се, и след това частиците паднали

и нанесли известни щети.

Сега, не бихте искали това да пада върху краката ви,

или върху главата ви, защото може да стори това на нея.

Това би било лошо.

Но това няма да заличи, знаете ли, целия живот

на Земята, така че това е добре. Но се оказва,

че не ви трябва нещо 10 километра в диаметър,

за да предизвика големи щети.

Има средна точка между малка скала

и гигантска скала, и в действителност, ако някой от вас

някога е бил близо до Уинслоу, Аризона,

там има кратер в пустинята, който е

толкова култов, че всъщност се нарича "Метеоритен кратер."

За да ви дам представа за мащаба, това е около една миля широко.

Ако погледнете към върха, там има паркинг,

и това там са каравани.

Така че това е около една миля (1600 метра) в диаметър, дълбоко 600 фута (200 метра).

Обектът, който формирал това, вероятно е бил

30 до 50 метра в диаметър, приблизително размера

на Маки Аудиториум тук.

Дошло е със скорост, която била огромна,

ударило се в земята, взривило се,

и експлодирало с енергията на приблизително

20-мегатонова ядрена бомба --

много тежка бомба.

Това било преди 50 000 години, така че може да е

унищожило няколко биволи или антилопи,

или нещо подобно в пустинята,

но вероятно не е причинило

глобално опустошение.

Оказва се, че тези неща не трябва да

се ударят в земята, за да предизвикат много щети.

Сега, през 1908 година, над Сибир, в близост до

региона Тунгуска -- за онези от вас, които са

фенове на Дан Акройд и са видяли "Ловци на духове,"

където той говори за най-големия напречен разрив

от сибирския взрив през 1909 година, където той

обърка датата, но няма проблем. (Смях)

Това беше през 1908 година. Няма проблем. Мога да живея с това.

(Смях)

Друга скала навлязла в атмосферата на Земята

и се взривила над земята, няколко

километра над повърхността на Земята.

Топлината от експлозията подпалила

гората под нея, и след това шоковата вълна

слязла надолу и съборила дървета

на стотици квадратни километри, нали?

Това причинило огромни щети.

И отново, това било скала вероятно приблизително

с размера на тази аудитория, в която седим.

В "Метеоритния кратер" била направена от метал,

и метала е много по-солиден, така че достигнала

до земята.

Този над Тунгуска бил вероятно направен

от скали, и това е много по-трошливо, така че той

се взривил във въздуха. Така или иначе, това са

огромни експлозии, 20 мегатона.

Сега, когато тези неща се взривят, те няма

да предизвикат глобални екологични щети.

Те няма да направят нещо подобно

на убиеца на динозаврите.

Те просто не са достатъчно големи.

Но ще нанесат глобални икономически щети,

защото не трябва да ударят, непременно,

за да нанесат тези поражения.

Не трябва да причинят глобално опустошение.

Ако едно от тези неща удари,

където и да е, това ще предизвика паника.

Но ако падне над град, някой важен град --

не, че някой град е по-важен, отколкото други,

но ние зависим от някои от тях повече

в глобален икономически мащаб -- това би могло

да причини огромно количество щети за нас,

като цивилизация.

Така, сега след като ви уплаших с глупости ...

(Смях)

какво можем да направим за това? Разбирате ли?

Това е потенциална заплаха.

Позволете ми да отбележа, че не сме имали

гигантски удар, подобен на убиеца на динозаврите,

от 65 милиона години. Те са много редки.

По-малките се случват по-често, но

вероятно в порядъка на едно хилядолетие,

на всеки няколко века или веднъж на няколко хиляди

години, но това все пак е нещо, за което трябва да знаем.

Добре, и какво да направим за тях?

Първото нещо, което трябва да направим, е да ги намерим.

Това е изображение на астероид, който премина

покрай нас през 2009 година.

Той е точно тук.

Но можете да видите, че е изключително замъглен.

Дори не знам дали можете да видите това

на задния ред. Това са просто звезди.

Това е скала, с диаметър около 30 метра,

приблизително с размера на тези, които се взривиха

над Тунгуска и удариха Аризона преди 50 000 години.

Тези неща са бледи.

Те са трудно различими, а небето е наистина голямо.

Първо трябва да намерим тези неща.

Е, добрата новина е, че ние търсим за тях.

НАСА е отделила пари за това.

Националната научна фондация, други

страни са много заинтересовани да правят това.

Ние строим телескопи, които ще гледат

за тази заплаха. Това е страхотна първа стъпка,

но каква е втората стъпка? Втората стъпка

е, когато видим някой насочен към нас,

ще трябва да го спрем. Какво да правим?

Вероятно сте чули за астероида

Апофис. Ако все още не сте, ще чуете.

Ако сте чули за апокалипса

на маите през 2012, вероятно сте чули и за Апофис,

защото сте свързани с всички апокалиптични

мрежи, така или иначе.

Апофис е астероид, който бе открит през 2004 година.

Той е пиблизително 250 метра в диаметър, така че е

доста голям -- с голям размер, разбирате ли,

по-голям от футболен стадион -- и ще премине

покрай Земята през април 2029 година.

И ще премине толкова близко,

че всъщност ще мине под

нашите метеорологични спътници.

Гравитацията на Земята ще изкриви орбитата

на това нещо толкова много, че ако условията са подходящи,

ако премине през този район на космоса,

този бобовиден регион, наречен

ключалката, гравитацията на Земята ще го отклони

достатъчно, че седем години по-късно,

на 13 април, което е в петък, трябва да се отбележи,

през 2036 година ... (Смях)

-- не може да планирате такива неща --

Апофис ще ни удари. И това са

250 метра в диаметър, така че ще нанесе

невероятни щети.

Сега, добрата новина е, че шансовете на това

всъщност да премине през тази ключалка и

да ни удари са около едно на милион,

приблизително -- много, много малка вероятност, така че аз лично

не лежа буден през нощта и не се притеснявам изобщо за това.

Не мисля, че Апофис е проблем.

Всъщност, Апофис е мана небесна,

защото ни събуди за опасностите

от тези неща.

Това нещо беше открито само преди няколко години

и може да ни удари след няколко години.

Няма да го направи, но това ни дава шанса да изучим

тези астероиди. Ние наистина

не разбирахме непременно тези ключалки,

а сега го правим и се оказва,

че това е много важно, защото как да се

спре астероид като този?

Ами, нека ви запитам, какво се случва,

ако стоите по средата на пътя и кола

се е насочила към вас. Какво правите? Можете да направите това.

Нали? Да се преместите. Колата ще мине покрай вас.

Но ние не можем да изместим Земята, поне

не и лесно, но можем да преместим малък астероид.

И се оказва, че дори сме го направили.

През 2005 година НАСА изстреля сонда,

наречена Дийп Импакт, която се заби в --

заби парче от себе си в ядрото на комета.

Кометите са много подобни на астероидите.

Целта не беше да я измести от пътя й.

Целта беше да се направи кратер, за да се изкопае

материал и да се види какво има под

повърхността на тази комета,

за която научихме доста.

Ние преместихме кометата мъничко,

не много, но това не беше целта.

Обаче, помислете си за това.

Това нещо обикаля около Слънцето

с 10 мили (16 км.) за секунда, 20 мили (32 км.) за секунда.

Изстреляхме космическа сонда и тя се приземи. Разбирате ли?

Представете си колко трудно трябва да е това, а ние го направихме.

Това означава, че можем да го направим отново.

Ако имаме нужда, ако видим астероид, който идва

към нас, който се е насочил към нас,

и имаме две години за да отидем, бум! Ние ще го ударим.

Можете да опитате -- знаете ли, ако гледате

филмите, може да си помислите за,

защо да не използваме ядрено оръжие?

Това е като, добре, можете да опитате, но проблемът е с времето.

Ако изстреляте ядрено оръжие в това нещо,

трябва да го взривите в рамките на няколко милисекунди

толеранс или иначе просто ще го пропуснете.

И има редица други проблеми

с това. Много е трудно да се направи.

Но просто да се удари нещо? Това е доста лесно.

Мисля, че дори НАСА може да направи това,

и те доказаха, че могат да го направят. (Смях)

Проблемът е, какво ще се случи, ако ударите

астероида, промените орбитата му,

измерите орбитата и накрая разберете,

ами да, ние сме го изблъскали към ключалка,

и сега ще ни удари след три години.

Ами, моето мнение е, добре. Нали така?

Няма да ни удари след шест месеца. Това е добре.

Сега имаме три години, за да направим нещо друго.

Можете да го ударите отново. Това е малко

непохватно. Можете да го избутате в трета

ключалка или каквото и да е, така че не правите това.

И това е частта, това е частта, която просто обичам.

(Смях)

След голямото мачо "Ррррррр БАМ!

Ще ударим това нещо в лицето,"

после ще сложим кадифените ръкавици.

(Смях)

Има група от учени и инженери

и астронавти, които наричат себе си

Фондация Б612. За онези от вас,

които са чели "Малкият принц,"

разбирате връзката, надявам се. Малкият принц,

който живее на астероид, наречена Б612.

Това са умни хора -- мъже и жени --

астронавти, както казах, инженери.

Ръсти Швайкарт, който беше астронавт

в Аполо 9, участва в това. Дан Дурда, моят приятел,

който направи това изображение, работи тук

в Югозападния изследователски институт в Боулдър,

на Уолнът Стрийт. Той създаде това изображение за това,

и всъщност е един от астрономите,

които работят за тях. Ако видим астероид,

който ще удари Земята и имаме

достатъчно време, ние можем да го ударим, и да го преместим

в по-добра орбита. Но после, това което ще направим, е да стартираме

сонда, която ще тежи един или два тона.

Не трябва да бъде огромна -- няколко тона,

не много голяма -- и да я паркираме в близост до астероида.

Няма да се приземите върху него, защото тези неща се

преобръщат много лесно. Много е трудно да се кацне на тях.

Вместо това може да се приближите до него.

Гравитацията на астероида ще придърпа сондата,

и сондата има няколко тона маса.

Тя има малко гравитация, но тя е достатъчно,

за да придърпа астероида, и ако сте

нагласили ракетите, така че можете да -- о, вие почти не може да

видите тук, но има ракетни стълбчета -- и можете,

тези неща са свързани чрез тяхната

собствена гравитация, и ако придвижите сондата много

бавно, много, много внимателно, може много лесно да

насочите тази скала в безопасна орбита.

Можем дори да я поставим в орбита около Земята,

където бихме могли да извлечем ценните метали, въпреки че това е

нещо съвсем различно. Няма да навлизам в това.

(Смях)

Но ще бъдем богати!

(Смях)

Така че помислете си за това, нали?

Съществуват тези гигантски скали, които летят наоколо,

и те ни удрят, и ни нанасят

щети, но ние сме измислили как да правим

това, и всички частици са на мястото си, за да се направи това.

Имаме астрономи на място с телескопи,

които търсят тези неща. Имаме умни хора,

много, много умни хора, които са загрижени

за това и се опитват да разберат как да се справят

с проблема, и ние разполагаме с технологията, за да направим това.

Тази сонда всъщност не може да използва химически ракети.

Химическите ракети предоставят твърде много тяга,

твърде много избутване. Сондата просто ще се изстреля настрани.

Ние изобретихме нещо, което се нарича йонен двигател,

което е много, много, много ниско тягостен двигател.

Той генерира сила, която лист хартия би произвел,

върху ръката ви, невероятно е лек,

но може да работи в продължение на месеци и години,

и да осигурява много лек натиск.

Ако някой тук е фен на оригиналния "Стар Трек,"

те се натъкнаха на извънземен кораб, който имаше

йонен двигател, и Спок каза:

"Те са много напреднали в техническо отношение.

Те са сто години напред от нас с този двигател."

Да, сега имаме йонен двигател. (Смях)

Нямаме Ентърпрайз,

но имаме йонен двигател сега.

(Ръкопляскания)

Спок.

(Смях)

Така че ...

това е разликата, това е разликата

между нас и динозаврите.

Това се е случило с тях.

Не трябва да се случи с нас.

Разликата между динозаврите и нас

е, че ние имаме космическа програма

и можем да гласуваме,

и така можем да променим нашето бъдеще.

(Смях)

Имаме възможността да променим бъдещето си.

След 65 милиона години,

не трябва да оставим нашите кости

да събират прах в някой музей.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскания)