The next outbreak? We're not ready

Когато бях дете,

най-големият ни страх беше ядрена война.

Затова и имахме варел като този в мазето,

зареден с консерви и питейна вода.

При начало на ядрена атака

трябваше да слезем долу, да се затворим
и да изядем запасите

Днес най-големият риск
от глобална катастрофа

не изглежда така.

Вместо това, той изглежда така.

Ако има нещо, което да може да убие над
10 млн. души идните няколко десетилетия,

то това най-вероятно ще бъде
силно заразен вирус,

а не война.

Не оръжия, а микроби.

От части това се дължи на факта, че

сме инвестирали огромни суми
в ядрени защитни механизми.

На практика обаче сме вложили много
малко в система за спиране на епидемия.

Не сме подготвени за
следващата епидемия.

Нека разгледаме Ебола.

Сигурен съм, че всеки е прочел
за нея в пресата,

чувал е за предизвикателствата.

Внимателно я проследих чрез
средствата за анализ, които

са използвани за проследяване
изкореняването на полиомиелита.

И анализирайки случващото се,

проблемът не беше в липсата на
ефективно работеща система,

проблемът беше в липсата на
каквато и да е система.

Всъщност, липсват някои очевидни
ключови елементи.

Не разполагахме с екип подготвени епидемиолози, които да са отишли на място,

да са видяли какво представлява болестта
и до къде се е разпространила.

Докладите пристигаха на хартия.

Качваха се онлайн с огромно забавяне

и бяха изключително неточни.

Не разполагахме с медицински екип,
който да замине на място.

Не разполагахме с начин за
подготовка на хората.

"Лекари без граница" се справиха страхотно
с организирането на доброволците.

Въпреки това обаче,
бяхме много по-бавни от необходимото

за транспортирането на хилядите служители
към засегнатите страни.

А в случай на мащабна епидемия
ще са ни необходими хиляди служители.

Нямаше никой, който да се заеме с
методите на лечение.

Нито кой да поеме диагностицирането.

Никой, който да идентифицира
необходимите инструменти.

Можехме, например,
да вземем кръв от оцелелите,

да я обработим и да инжектираме плазмата
обратно в хората, за да ги предпазим.

Дори и не опитахме.

И така, много неща не бяха свършени.

И те представляват глобален провал.

Световната Здравна Организация (СЗО) получава финансиране с цел мониторинг,
а не за нещата, за които говоря.

Във филмите ситуациите са много различни.

Там екип от красиви епидемиолози
е на разположение,

намесва се, спасява положението -
това, обаче, е само холивудски сценарий.

Липсата на подготовка може да се
окаже причината следващата епидемия

да бъде много по-опустошителна от Ебола.

Нека разгледаме развитието на Ебола
през годината.

Починали са 10 000 души

и почти всички те са от
трите западноафрикански държави.

Три са причините Ебола
да не засегне още повече хора.

Първо, всеотдайният труд, положен
от здравните работници, които

са локализирали хората и ограничиха разпространението на инфекциите.

Второ, естеството на вируса.

Ебола не се разпространява по въздуха.

И когато заразеният е
вече и разпространител,

повечето хора са толкова зле,
че са приковани към леглото.

Трето, инфекцията не достига до много
урбанизирани райони.

А това бе просто въпрос на късмет.

При разпространение в
много повече урбанизирани райони

случаите на заболели
щяха да са много повече.

Така че следващият път
може и да нямаме този късмет.

Има вируси, с които човек се чувства добре
дори когато е разпространител на заразата,

и може да се качи на самолет
или да отиде на пазар.

Източникът на заразата може да бъде
естествен, като при Ебола,

но може и да бъде
и биотероризъм.

Има фактори, които буквално могат да
влошат многократно ситуацията.

Нека разгледаме модел на разпространение
на вирус, предаван по въздуха,

като испанският грип от 1918 г.

Ето какво би се случило:

Ще се разпространи по целия свят
много, много бързо.

Възможно е над 30 млн. души
да загинат при такава епидемия.

Това очевидно е сериозен проблем,

за който трябва да се замислим.

В действителност можем да изградим
наистина ефективна система за реагиране.

Разполагаме с всички научни и технологични
предимства, за които говорим днес.

Мобилни телефони,

с които да осведомяваме обществеността
и да получаваме информация.

Сателитни карти, с които да следим
местонахождението и придвижването на хората.

Постижения в областта на биологията,

които драстично да съкратят времето за
анализ на патогени

и синтезиране на лекарства и
ваксини срещу тях.

Разполагаме с
нужните средства,

но те трябва да бъдат използвани като част от
глобалната здравна система.

Необходима ни е готовност.

Смятам, че най-добрите уроци
на тема подготовка

произлизат от методите за
военна подготовка.

Разполагаме с войници,
които имат готовност да тръгнат веднага.

Разолагаме с резерви, които могат да се
използват за много хора.

НАТО разполага с мобилно звено, което може
да бъде мобилизирано много бързо.

НАТО извършва множество военни учения,
с които може да провери дали сме

добре обучени, познанията ни
за горива и логистика,

и еднакви радио честоти.

Те са напълно подготвени.

Това са нещата, с които трябва да се
справим при епидемия.

Кои са ключовите елементи?

Първо, небходими са ни силни
здравни системи в бедните страни.

Там майките да могат да раждат безопасно,

а децата да бъдат ваксинирани.

Там ще можем и да разпознаем
епидемията на много ранен етап.

Нужен е отряд за
медицинско реагиране:

голям брой хора с
нужната подготовка и обучение,

които имат готовността и уменията
да започнат работа.

След това тези медицински ориентирани лица
трябва да обединят усилия с армията,

и да се възползват от военни умения, като
бързо придвижване, логистична организация

и обезопасяване на терен.

Трябва да организираме симулационни игри,

епидемиологични, вместо военни учения,
за да идентифицираме слабите места.

Последното проведено епидемиологично
учение е било в САЩ

през 2001г. и не е било особено успешно.

Към момента резултатът е:
епидемии - 1, хора - 0.

И накрая, нуждаем се от напредък в
областта на ваксините и диагностиката.

Налице са няколко големи пробива,
както при адено-вируса,

които могат да бъдат оползотворени
изключително бързо.

Не разполагам с точен прогнозен бюджет
каква би била цената за това,

но съм убеден, че е нищожна в сравнение с
потенциалните щети.

Според изчисления на Световната банка,
при глобална грипна епидемия

световното богатство ще намелее
с над три трилиона долара

и ще има милиони смъртни случаи.

Инвестициите, за които говоря,
предлагат значителни ползи,

освен самата готовност за епидемия.

Работещо здравеопазване,
изследователска дейност.

Те могат да намалят
световните разходи за здравеопазване

и да превърнат света в
по-справедливо и безопасно място.

Смятам, че това трябва да се превърне в
абсолютен приоритет.

Няма нужда от паника.

Не е необходимо да се запасяваме с тонове
спагети или да се крием в мазето.

Но е необходимо да предприемем мерки,
защото времето не е в наша полза.

Всъщност, ако има едно положително нещо в
резултат на епидемията от Ебола,

то е, че тя може да служи като сигнал
и предупреждение да се подготвим.

Ако започнем сега, можем да бъдем
подготвени за следващата епидемия.

Благодаря.