Джей П Рангасвами: Информацията е храна

Как консумираме данните? На TED@SXSWi, технологът Джей П Рангасвами размишлява върху отношението ни към информацията, и предлага изненадващо и остроумно прозрение: да я третираме като храна.

Обичам моята храна

и обичам информация.

Моите деца обикновено ми казват,

че една от тези страсти е малко по-очевидна от другата.

(Смях)

Но това, което искам да направя в следващите около осем минути,

е да ви преведа през това как тези страсти се развиха,

през момента в живота ми, когато двете страсти се обединиха,

пътуването на обучение, което се състоя от този момент.

И една идея, която искам да ви оставя днес

е, какво би се случило по различен начин в живота ви,

ако сте видели информацията по начина, по който сте видели храната?

Аз съм роден в Калкута --

едно семейство където баща ми и баща му преди него

са били журналисти,

и те пишеха списания на английски език.

Това бе семейния бизнес.

И в резултат на това,

израстнах с книги навсякъде в къщи.

И имам предвид книги навсякъде в къщата.

И това всъщност е магазин в Калкута,

но това е място, където харесваме книгите си.

В действителност аз имам 38 000 от тях сега

и никакъв Kindle наоколо.

Но израствайки като дете с книги навсякъде около мен,

с хора, с които да говориш за тези книги,

това не бе като нещо леко научено.

По времето, когато бях на 18 години, имах дълбока страст към книгите.

Тя не бе единствената страст, която имах.

Аз бях южен индиец

възпитан в Бенгалия.

И две неща относно Бенгалия:

е че обичат пикантните си ястия,

както обичат сладкишите си.

Затова докато израствах,

отново, имах утвърдена страст към храните.

Сега аз израствах в края на 60-те и ранните 70-те години,

и имаше няколко други страсти, които също ме интересуваха,

но тези две са онези, които ме обособиха.

(Смях)

И след това живот бе добър, готин.

Всичко бе добре,

докато не навърших около 26 години,

и отидох да видя филма "Късо съединение."

О, някои от вас са го видяли.

И очевидно нова негова версия се прави в момента

и ще излезе през следващата година.

Това е историята на този експериментален робот,

които бил убит с ток и намерил нов живот.

И докато тичало, това нещо казвало: "Дайте ми енергия. Дайте ми енергия."

И аз внезапно разбрах, че за робота

както информацията, така и храната

са едно и също нещо.

Енергията идваше до него под някаква форма или образ,

данните идваха до него в някаква форма или модел.

И аз започнах да мисля,

да се чудя какво би било,

ако започна да представям себе си

сякаш енергията и информацията са две неща, които имах като входящи --

като че ли храната и информацията са подобни по форма или образ.

Започнах да правя някои изследвания тогава и това бе 25-годишно пътешествие,

и започнах да откривам,

че всъщност човешките същества като примати

имаме много по-малки стомаси

от размера, който трябва да бъдат за нашето телесно тегло

и далеч по-големи мозъци.

И като продължих да разследвам още повече,

стигнах до момента, където открих нещо

наречено хипотезата на скъпите тъкани.

Всъщност за дадено телесно тегло на примат

скоростта на метаболизма е статична.

Това което се променя е равновесието на наличните тъканите.

И две от най-скъпите тъкани в нашето човешко тяло

са нервната тъкан и храносмилателната тъкан.

И излезе наяве, че хората са предложили хипотеза,

която очевидно даде някои прекрасни резултати до около 1995 година.

Това е дама наречена Лесли Айело.

И докладът тогава предположи, че едното се търгуваше за другото.

Ако искате ума ви за дадена телесна маса да е голям,

трябва да живеете с по-малки черва.

Тогава това ме озадачи напълно

да си кажа: "Добре, тези двете са свързани."

Така че разгледах отглеждането на информация, като че ли бе храна

и си казах: "Ние бяхме ловци-събирачи на информация.

Ние се променихме от това да станем земеделски производители и култиватори на информация.

Това наистина ли обяснява какво виждаме

с битките за интелектуална собственост днес?"

Тъй като тези хора, които са били ловци-събирачи по произход

са искали да бъдат свободни и необвързани и да събират информация когато си поискат,

и тези, които са били в областта на обработване на информацията

са искали да изградят огради около нея,

да създадат собственост и богатство и структура и заселване.

Така че там винаги щеше да има напрежение вътре в него.

И всичко, което видях в отглеждането

показваше, че е имало големи битки сред епикурейците

между култиваторите и ловците-събирачи.

И това се случва тук.

Когато започнах подготовката, това същото нещо бе вярно,

очаквах, че е имало две училища.

Една група от хора казваше, че можете да дистилирате вашата информация,

можете да извлечете стойност, да я отделите и предложите,

докато друга група се обръща обратно

и казваше: "Не, не можете да я ферментирате.

Можете да вземете всичко заедно и да го смесите

и стойността се появява по този начин."

Отново същото важи за информацията.

Но потреблението е, където започна да става наистина приятно.

Тъй като това, което започнах да виждам тогава

бе, че имаше толкова много различни начини да се консумира това.

Те ще го купят от магазина като сурови съставки.

Готвите ли го? Сервира ли ви се?

Отивате ли на ресторант?

Същото се отнася всеки път, когато започнах да мисля за информацията.

Аналогиите ставаха налудничави --

тази информация трябваше да се продаде до дадени дати,

хората неправилно ползват информация, която не е датирана правилно

и може наистина да има ефект върху фондовия пазар,

върху корпоративни ценности и т.н.

И до това време бях пристрастен.

И това е около 23 години в този процес.

И започнах да мисля за себе си,

като че започваме да смесваме факти и фантастика,

доку-драми, пародийни документални филми, независимо как ги наричат.

Ние ще достигнем стадий

където информацията има процент за факт/истина, свързан с нея?

Започваме да етикетираме информацията за процента на истина?

Ще започнем ли да търсим какво се случва

когато вашия източник на информация е изключен, подобно на глада?

Което ме довежда до крайния елемент на това.

Клей Шърки веднъж заяви, че няма такова животно като информационно претоварване,

има само провал на филтъра.

Аз ви предлагам следната информация,

ако се разгледа от гледна точка на храната,

никога не е проблем на производството; никога не говорите за претоварване с храна.

Фундаментално това е проблем на консумация.

И ние трябва да започнем да мислим

за това как създаваме диети в нас, как се упражняваме в себе си,

да имаме способностите, за да бъдем в състояние да се справим с информацията,

да имаме етикетирането за да бъдем в състояние да го направим отговорно.

В действителност, когато видях "Supersize Me," ("Супер-уголеми Ме") започнах да мисля да кажа:

"Какво ще се случи

ако дадено лице 31 дни гледа без спиране Фокс Нюз?"

(Смях)

Ще има ли време да можете да работите с него?

Така че да започнете наистина да разбирате,

че можете да имате болести, токсини, нуждата да балансирате диетата си,

и веднъж започнете ли да търсите и от тази точка нататък,

всичко, което съм направил по отношение на консумацията на информация,

производството на информация, обработването на информация,

го гледах от гледна точка на храната.

Това вероятно не е помогнало на талията ми въобще,

защото обичам практикуването от двете страни.

Но бих искал да ви оставя със само този въпрос:

Ако започнете да мислите за цялата информация, която консумирате

по начина, по който мислите за храната,

какво бихте направили по различен начин?

Благодаря ви много за вашето време.

(Аплодисменти)