Спряхме да се доверяваме на институциите и започнахме да се доверяваме на непознати

Нещо дълбоко променя представите ни за доверие, казва Рейчъл Ботсман. Докато преди отдавахме доверието си на институции като правителства и банки, днес изключително се осланяме на други хора - често непознати, на платформи като Airbnb и Uber, и на технологии като блокчейн. Тази нова епоха на доверие може да доведе със себе си по-прозрачно, включващо и отговорно общество - ако я разберем правилно. Вие на кого се доверявате?

Да поговорим за доверието.

Всички знаем, че доверието
е основополагащо,

но когато става въпрос
за доверие между хората,

нещо голямо се случва.

Вдигнете ръка,

ако някога сте били
гост или домакин през Airbnb.

Еха, това са доста от вас.

Кой притежава Bitcoin?

Отново много от вас. Добре.

А сега вдигнете ръка,
ако някога сте използвали Tinder,

за да си намерите партньор.

(Смях)

Трудно е да се преброи,
защото вдигате ръка малко скришом.

(Смях)

Всичко това са примери как технологиите

създават нови механизми,

които ни позволяват да се доверяваме
на непознати хора, компании и идеи.

А в същото време

доверието в институциите -

банки, правителства и дори църквата,

се срива.

Какво се случва тук

и на кого имате доверие?

Да започнем от Франция с платформа -
или по-скоро компания,

със забавното име

BlaBlaCar (БлаБлаКар).

Това е платформа, която среща
шофьори и пътници,

желаещи да споделят пътуване
на далечни разстояния.

Средната дължина на пътуванията е 320 км.

Така че е добра идея
да избереш внимателно спътниците си.

Профилите в социалните мрежи и коментарите
помагат на хората в избора им.

Можете да видите дали някой е пушач,
каква музика обича,

дали ще вземе кучето си за пътуването.

Но се оказва, че ключовият
социален идентификатор е

колко ще говорите в колата.

(Смях)

Бла - не много,

бла бла - вие сте приятно разговорливи

и бла бла бла - няма да млъкнете
през целия път

от Лондон до Париж.

(Смях)

Забележително е, че тази идея
изобщо работи, нали?

Защото е точно обратното на всичко,
което са ни учили като деца:

никога не се качвай в кола с непознат.

И все пак BlaBlaCar
превозва повече от 4 млн. души

всеки месец.

За сравнение, това са повече хора,

отколкото превозват авиолиниите
Eurostar или JetBlue.

BlaBlaCar е прекрасна илюстрация за това
как технологиите позволяват

на милиони хора по света
да се доверяват на сляпо.

Доверяваме се на сляпо, когато
поемаме риска да направим нещо ново

или различно от обичайното.

Нека се опитаме да си го представим.

Искам да затворите очи.

Един мъж ме гледа с широко отворени очи.

По средата на голям червен кръг съм.
Мога да видя.

Така че затворете очи.

(Смях) (Аплодисменти)

И аз ще го направя.

И искам да си представите, че има пропаст

между вас и нещо непознато.

Това може да е някой,
с когото току-що сте се запознали.

Може да е място,
където никога не сте били.

Може да е нещо,
което не сте опитвали преди.

Представихте ли си го?

Добре, сега може да отворите очи.

За да скочите на сляпо
от зоната ви на сигурност

и да дадете шанс на тези непознати
някой или нещо,

ви трябва сила, която да ви пренесе
над пропастта

и тази забележителна сила е доверието.

Доверието е неуловимо понятие

и въпреки това ние зависим от него,
за да върви гладко животът ни.

Аз имам доверие на децата ми,

когато ми кажат, че ще изключат
осветлението през нощта.

Доверих се на пилота, с когото долетях,
че ще бъда в безопасност.

Това е дума, която използваме често,

без винаги да се замисляме за значението й

и за това как работи в различни ситуации
от живота ни.

Всъщност има стотици дефиниции
на доверието

и повечето от тях могат да се сведат
до вид оценка на риска

или колко е вероятно
нещата да сработят както трябва.

Но аз не харесвам тази дефиниция
на доверието,

защото тя кара доверието да звучи
като нещо рационално и предвидимо,

без да се докосва до човешката същност

на това какво ни позволява то да правим

и какви възможности ни дава

да се свързваме с останалите.

Затова аз определям доверието
малко по-различно.

Определям доверието като
уверена връзка с непознатото.

Когато видите доверието през тази призма,

започва да се изяснява откъде идва
уникалната му способност

да ни позволява да се справяме
с несигурността,

да се осланяме на непознати,

да продължаваме напред.

Хората са забележителни

в доверяването на сляпо.

Спомняте ли си първия път, когато
въведохте данните на кредитната си карта

в уебсайт?

Това е доверяване на сляпо.

Ясно си спомням как казвам на баща ми,

че искам да си купя тъмносиньо Пежо
на старо през eBay,

а той с право ми посочи,

че сделка с продавач на име
"Невидимият магьосник"

вероятно не е добра идея.

(Смях)

Моята работа, моите изследвания
са главно върху това как технологиите

променят социалната спойка
на обществото -

доверието между хората.

И това е удивително поле за изследване,

защото все още има толкова много,
което не знаем.

Например, различно ли се доверяват
мъжете и жените в дигитална среда?

Приложим ли е начинът, по който
изграждаме доверие лице в лице, онлайн?

Пренася ли се доверието?

Ако се доверявате на Tinder
за намирането на партньор,

по-вероятно ли е да се доверите
на BlaBlaCar за намирането на превоз?

Но с изучаването на стотици
мрежи и пазари,

се разкрива общ модел,
който хората следват

и който аз наричам
"изкачване по стълбата на доверието".

Ще използвам BlaBlaCar, за да го онагледя.

На първото стъпало

трябва да се доверите на идеята.

Трябва да вярвате,

че идеята за споделено пътуване
е безопасна и си струва да опитате.

Второто стъпало се отнася
до увереността в платформата,

в това, че BlaBlaCar ще ви помогне,
ако нещо се обърка.

А третото ниво е за събирането
на парченца информация,

за да решим дали човекът отсреща
заслужава доверие.

Първия път, когато изкачваме
стълбата на доверието,

го чувстваме странно, дори рисковано,

но достигаме до точка, в която тези идеи
ни се струват напълно нормални.

Поведението ни се променя,

често сравнително бързо.

С други думи, доверието проправя път
на промяната и иновациите.

Идея, която ме заинтригува
и която бих искала да обмислите,

е дали можем да разберем по-добре

основни начини за разрив и промяна
сред индивидите в едно общество,

използвайки призмата на доверието.

Е, оказва се, че доверието се е развило

само на три основни етапа
в хода на човешката история:

местно, институционално

и това, в което сега навлизаме -
разпределено.

Доста дълго,

до средата на 1800-те,

доверието се е градяло
върху близки междуличностни отношения.

Нека си представим, че живея на село

с първите пет реда от публиката

и всички се познаваме,

и да кажем, че искам пари назаем.

Човекът с широко отворените очи
може да ми ги заеме

и ако не му ги върна,

всички ще знаете, че съм нечестна.

Ще се сдобия с лоша репутация

и следващия път ще откажете
да правите бизнес с мен.

Доверието се е основавало предимно
на мястото и на личната отговорност.

В средата на 19-ти век

обществото претърпява огромни промени.

Хората се местят в разрастващите се
градове като Лондон и Сан Франциско

и местният банкер бива заменен
от големите корпорации,

които не ни познават като индивиди.

Започнахме да гласуваме доверие

на черната кутия на авторитетите,

на неща като правни договори,
регулации и застраховки,

и да се доверяваме по-малко
директно на останалите.

Доверието стана институционално
и основано на комисионни.

Говори се много за това как доверието към
институциите и много корпоративни марки

отбелязва постоянен спад,
който все още продължава.

Постоянно се изумявам от големи случаи
на предаване на доверието:

хакването на телефоните в News Corp.,

скандалът с вредните емисии на Фолксваген,

честите злоупотреби
в католическата църква,

фактът, че само един некадърен банкер

отиде в затвора след финансовата криза,

или наскоро - изтеклите досиета от Панама,

които разкриха как богатите могат
да експлоатират офшорните данъчни режими.

И това, което наистина ме учудва,

е защо на лидерите им е толкова трудно

да се извинят, и то - искрено,

когато доверието ни е предадено?

Би било лесно да заключим, че
институционалното доверие не работи,

защото ни е омръзнало

от безочливостта на нечестните елити,

но това, което се случва сега,

протича по-дълбоко от неистовото съмнение
в размера и структурата на институциите.

Започваме да осъзнаваме,

че институционалното доверие

не е създадено за дигиталната епоха.

Общоприетите правила за това
как се изгражда,

управлява, губи и възстановява доверие -

в марки, лидери и цели системи,

се преобръщат изцяло наопаки.

Това е вълнуващо,

но и ужасяващо,

защото принуждава много от нас
да преосмислят

как доверието се изгражда и разрушава -
с нашите клиенти, служители,

дори и с любимите ни хора

Онзи ден говорих с управляващия директор
на водеща международна хотелска верига

и както често се случва,
стигнахме до темата за Airbnb.

Той ми призна, че е объркан от успеха им.

Беше объркан от това как една компания,

която зависи от желанието на непознати
да се доверят един на друг,

може да работи толкова добре
в 191 държави.

Казах му, че трябва да му призная нещо

и той ме погледна малко особено,

а аз му казах, че,

със сигурност като много от вас,

невинаги се занимавам с това
да си закача кърпите,

когато освобождавам хотелска стая,

но никога не бих си го позволила
като гост на Airbnb.

Причината никога да не го правя
като гост на Airbnb е,

че гостите знаят,
че ще бъдат оценени от домакините

и че тези оценки вероятно ще се отразят
на възможността им

да ползват услугата в бъдеще.

Това е прост пример как доверието онлайн
променя поведението ни

в реалния свят,

като ни прави по-отговорни

по начини, които дори още не можем
да си представим.

Не казвам, че не се нуждаем от хотели

или традиционни форми на авторитет.

Но не можем да отречем,

че начинът, по който доверието
протича в обществото, се променя

и създава това голямо изместване

от 20-ти век,

който беше определен
от институционално доверие,

към 21-ви век,

който ще се захранва
от разпределено доверие.

Доверието вече не тече
по вертикалата отгоре надолу.

То беше развързано и преобърнато.

То вече не е непроницаемо и линейно.

Възниква нова рецепта за доверие,

което отново е разпределено сред хората

и е основано на лична отговорност.

Това изместване само ще се ускори

с възникването на блокчейна,

иновативната технология,
която стои в основата на Bitcoin.

Нека бъдем честни,

това да проумеем как работи блокчейнът

е просто изумително.

И една от причините е,
че това включва разбирането

на някои доста сложни понятия

с ужасни имена.

Имам предвид криптографски алгоритми
и хаш функции,

и хора, наречени копачи,
които проверяват транзакциите -

всичко това беше създадено
от този мистериозен човек,

или хора, на име Сатоши Накамото.

Това е гласуване на огромно доверие
на сляпо, което още не се е случило.

(Aплодисменти)

Нека си представим следното:

"The Economist" красноречиво
описа блокчейна

като великата верига на увереност.

Най-лесно е да си представите блоковете
като бази данни,

които са пълни с активи.

Това може да е наименованието
на собственост.

Може да е фондова търговия.

Може да е творчески актив,
като правата над дадена песен.

Всеки път, когато нещо се премести

от едно място в регистъра на друго,

точното време на прехвърляне на актива
се отбелязва

и публично се записва в блокчейна.

Толкова е просто. Нали така.

Истинското приложение на блокчейна е,

че премахва нуждата от трето лице -

напр. адвокат,

доверен (или не) посредник или
правителствен посредник,

който да извърши размяната.

Ако се върнем обратно
към стълбата на доверието,

вие все още трябва да вярвате на идеята,

трябва да вярвате на платформата,

но не е необходимо да вярвате
на човека срещу вас

в традиционния смисъл.

Ефектите от това са огромни.

Точно както Интернет отвори с трясък
вратите към епохата на информацията,

достъпна за всички,

блокчейнът ще революционизира
доверието на глобално ниво.

Нарочно реших да спомена чак накрая Uber,

защото осъзнавам, че това е спорен

и твърде употребяван пример,

но в контекста на новата епоха на доверие,
това е страхотен казус.

Ще видим случаи на злоупотреба
с разпределено доверие.

Вече сме виждали това
и то може ужасно да се обърка.

Не се изненадвам, че виждаме протести
на таксиметрови компании

по целия свят,

опитващи се да накарат правителствата да
забранят Uber под претекст, че е опасно.

Случи се да бъда в Лондон
по време на един от протестите

и попаднах на туийт

от Мат Ханкок, който е
британският министър на бизнеса.

Той пишеше:

"Някой знае ли повече за това приложение
#Uber, за което всички говорят?

(Смях)

Не съм чувал за него досега."

Така, таксиметровите компании,

те легитимираха първото стъпало
от стълбата на доверието.

Те легитимираха идеята,
която се опитваха да убият

и регистрациите скочиха
с 850 % за едно денонощие.

Това е много силна илюстрация

как след като веднъж доверието се измести
при дадено поведение или цял сектор,

не можеш да го върнеш обратно.

Всеки ден 5 млн. души
ще се доверят на сляпо

и ще се возят с Uber.

В Китай през Didi,
платформата за споделено пътуване,

ежедневно се осъществяват
11 млн. пътувания.

Това са 127 пътувания на секунда,

показващи, че този феномен
е културно универсален.

И удивителното тук е, че и шофьори,
и пътници споделят,

че това да видят името,

снимката и рейтинга на другия човек,

ги кара да се чувстват
в по-голяма безопасност

и както може би ви се е случвало -

дори да се държат малко
по-любезно в таксито.

Uber и Didi са ранни,
но много силни примери за това

как технологиите изграждат
доверие между хората

по начини и в мащаби, които никога
не са били възможни досега.

Днес много от нас се чувстват комфортно,
качвайки се в колата на непознат.

Срещаме се с хора, за които сме плъзнали
надясно по екрана, за да си съвпаднем.

Споделяме домовете си с хора,
които не познаваме.

Това е само началото,

защото истинският пробив, който се случва

не е в технологиите,

а в изместване на доверието

и аз искам да помогна на хората
да разберат тази нова епоха на доверие,

за да можем да я схванем правилно

и да прегърнем новите възможности
за промяна на системите,

така, че те да станат по-прозрачни,
включващи и отговорни.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)