Боби Гош: Защо глобалния джихад губи

Журналистът Боби Гош казва, че в историята на исляма има две страни на джихад: вътрешна, лична борба да бъдете по-добри и външна. Малко малцинство (Осама бин Ладен) окупира второто значение, като го използва като извинение за смъртоносно глобално насилие срещу "Запада". Гош предполага, че сега, когато световната организация на бин Ладен е разкъсана, е време да се обърнете към Запада. (Заснето в TEDхДжорджтаун)

Ще говоря за силата на една дума:

джихад.

За повечето от практикуващите мюсюлмани,

джихад се нарича вътрешната борба за вярата.

Това е борба против пороците,

изкушенията, алчността.

Това е борба да се опитваме да живеем

според моралния кодекс, който е записан в Корана.

В тази оригинална идея, концепцията на джихад е толкова важна

за мюсюлманите, колкото идеята за милост е важна за християните.

Това е много силна дума, джихад ако чуете,

в нея има почти мистичен резонанс.

Това е причината, поради която, за сто години

мюсюлманите навсякъде по света са наричали децата си Джихад,

наричали са така дъщерите и синовете си, по същия начин,

по който християните са наричали дъщерите си Грейс

и Индус, моя народ нарича дъщерите си Бакти,

което на санскритски означава духовно обожание.

Но в исляма винаги е имало малка група,

малцинство, което вярва, че джихад

не е само вътрешна борба, но и външна,

срещу силите, които биха заплашили вярата или вярващите.

Някои от тези хора вярват, че в тази борба

понякога е добре да се воюва.

Така хиляди млади мюсюлмани,

които нападнаха Афганистан през 1980-те години,

за да се борят срещу съветската окупация в една мюсюлманска държава,

се бореха за джихад,

правеха джихад

и се кръстиха Муджахидини,

което е дума, която има същия корен, като джихад.

Забравили сме това, но

муджахидините празнуваха в Афганистан, в Америка.

Мислихме, че те са свещенни бойци, които донасят

добрата вяра до невярващите комунисти.

Америка им даде оръжие, пари,

подкрепа.

Но в тази група се появи по-малка група,

малцинство в малцинство в малцинство,

които имаха нова и опасна

концепция за джихад

и след време, тази група беше водена от Осама бин Ладен

и той пречисти идеята.

Идеята му за джихад беше глобална война на страх,

която е насочена към отдалечен враг,

към кръстоносците от Запада към Америка.

Нещата, които той направи в преследване на този джихад,

бяха толкова ужасни

и имаха такова голямо значение,

че дефиницията му беше приложена

не само тук, на запад.

Не знаехме. Не спирахме да питаме.

Приехме, че този ненормален човек и последователите му психопати

казват това, което са направили с джихад, това е, каквото джихад трябва да означава.

Но не бяхме само ние. Дори в мюсюлманския свят,

дефиницията му за джихад започна да се възприема.

Преди една година бях в Тунис и се срещнах с имама

на много малка джамия, който беше възрастен човек.

Преди петнадесет години, той нарече дъщеря си Джихад,

според старото значение. Надяваше се, че това име

ще я вдъхнови да живее духовен живот.

Но той ми каза, че след 11-ти септември

започнал да се съмнява.

Безпокоял се, че като я нарича с това име,

може да бъде помислен,

че възприема идеята на бин Ладен за джихад.

Всеки петък в тази джамия той провеждаше церемонии,

като се опитваше да възвърне значението на думата,

но вярващите, хората, които идваха в джамията,

бяха видели видео филмите. Бяха видели снимки

на самолетите, които се сблъскват в кулите и как те се срутват.

Бяха чули, бин Ладен да казва, че това е джихад

и твърди, че ще спечели. Старият имам се тревожеше,

че думите му не се чуват. Никой не обръщаше внимание.

Грешеше. Някои хора обръщаха внимание,

но поради друга причина.

Тогава в Съединените щати имаше натиск

върху всички съюзници на арабите, включително Тунис,

да изтръгнат екстремизма от обществото

и този имам внезапно беше поставен под наблюдение

на тунизийското разузнаване.

Преди това не му обръщаха внимание -

възрастен човек, малка джамия,

но сега започнаха да го посещават

и понякога му задаваха

един и същ въпрос:

"Защо си кръстил дъщеря си Джихад?

Защо използваш думата джихад в петъчните церемонии?

Мразиш ли американците?

Каква е връзката ти с Осама бин Ладен?"

За тунизийското разузнаване

и подобните организации в арабския свят

джихад беше равно на екстремизъм,

дефиницията на бин Ладен се институционализира.

Това беше силата на думата, която той произнасяше.

Това много натъжаваше възрастния човек.

Той ми каза, че от многото престъпления на бин Ладен, това беше,

според него, престъплението, че той не получаваше много внимание,

че взе тази дума, тази красива идея.

Той не я използва,

а я корумпира

и я превърна в нещо, което никога не трябваше да се случва

и след това ни убеди, че това

винаги е бил глобален джихад.

Но добрата новина е,

че глобалният джихад почти свърши, както бин Ладен го дефинира.

Джихад умираше преди той да го дефинира

и сега прави последните си стъпки.

Мнението в целия ислямски свят е,

че мюсюлманите нямат интерес

от глобална война срещу Запада,

срещу далечния враг.

Няма млади мъже, които искат да се борят и да умрат за тази кауза.

Пари - точно толкова важно, може би по-важно -

няма пари за тази дейност.

Богатите фанатици, които преди това

спонсорираха тази дейност, сега са по-малко щедри.

Какво значи това за Запада?

Означава ли това, че можем да отстраним кампанията,

да си измием ръцете, да спим спокойно?

Не. Не ангажирането не е избор,

защото ако оставите да живее месният джихад,

той става международен джихад.

Сега има различни

жестоки джихади по света.

В Сомалия, Мали, Нигерия,

Ирак, Афганистан, Пакистан, има групи, които твърдят,

че са наследници на наследството на Осама бин Ладен.

Използват неговата риторика.

Дори използват името на марката, което той създаде за своя джихад.

Ал Кайда съществува в ислямския Магреб,

ал Кайда съществува в Арабския полуостров,

ал Кайда съществува в Месопотамия.

Има други групи - в Нигерия, Боко Харам,

Сомалия, ал Шабааб - и всички те дават убежище на Осама бин Ладен.

Но ако разгледате внимателно,

те не се бият за глобален джихад.

Те воюват за много по-малки цели.

Обикновено става дума за раса или сектантство

или за борба за власт.

По-често е за борба за власт

в една държава или дори за малък район в една държава.

Те рядко се пренасят зад граница,

от Ирак до Сирия, от Мали до Алжир,

от Сомалия до Кения, но те не воюват

за глобален джихад върху някой далечен враг.

Но това не означава,

че можем да си отдъхнем.

Наскоро бях в Йемен, където - това е домът

на последното местонахождение на ал Кайда,

която иска да нападне Америка, да нападне Запада.

Това е старо училище на ал Кайда.

Може би си спомняте тези хора.

Те са тези, които се опитаха да изпратят бомбандировач под водата,

използваха интернет, за да се опитат да раздухат

насилието между американските мюсюлмани.

Но наскоро те бяха отстранени.

През миналата година, те взеха властта в южен Йемен

и управляваха като талибани.

След това йеменските военни се събраха

и обикновените хора въстанаха срещу тези хора

и ги изпъдиха и от тогава, по-голямата част от дейността им,

повечето от нападенията им са насочени към Йемен.

Мисля, че можем да кажем,

като всички политици, че джихад е местно явление.

Но това все още не е причина да си отдъхнем,

защото видяхме този филм преди, в Афганистан.

Когато тези муджахидини победиха Съветския съюз,

си отдъхнахме.

Но дори преди да празнуваме,

талибаните завзеха властта в Кабул

и казахме: "Местен джихад, това не е наш проблем".

След това талибаните дадоха ключовете от Кандахар

на Осама бин Ладен. Той го направи наш проблем.

Ако пренебрегнете местният джихад, той отново става глобален джихад.

Добрата новина е, че това не трябва да бъде така.

Сега знаем, как да се борим с това.

Имаме инструментите. Имаме ноу-хау

и имаме уроците, които сме научили

от борбата срещу глобалния джихад, от победата над глобалния джихад

и ги прилагаме срещу местния джихад.

Какви са тези уроци? Знаем, кой уби бин Ладен:

шести отряд на тюлените.

Знаем ли, разбираме ли, кой уби бин ладенизма?

Кой сложи край на глобалния джихад?

Ето отговорите на решението на локалния джихад.

Кой уби бин ладенизма? Нека да започнем със самия бин Ладен.

Може би той си е мислил, че 11-ти септември е най-голямата му победа.

Всъщност, това беше началото на края му.

Той уби 3 000 невинни хора и това изпълни

мюсюлманския свят с ужас

и това, което означаваше, беше, че идеята му за джихат

никога няма да стане водеща.

Той се обрече да работи с хора - лунатици

от своята общност.

11-ти септември не го овласти; този ден го обрече.

Кой уби бин ладенизма? Уби го Абу Мусаб ал Заркави.

Той беше садистичният водач на ал Кайда в Ирак,

който изпрати стотици бомбандировачи-самоубийци,

не американци, а иракчани. Сунити и шиити.

Всички претенции, че ал Кайда трябва да започне да защитава исляма

от западните кръстоносци

беше потопена в кръвта на иракските мюсюлмани.

Кой уби Осама бин Ладен? Шести отряд на тюлените.

Кой уби бин ладенизма? Ал Джазира,

и половин дузина други новинарски сателитни станции в арабския свят,

защото те отрекоха старите държавни

телевизионни станции в много от тези държави,

които бяха предназначени, да не дават информация.

Ал Джазира даде информация, показа

какво е било казано и направено в името на религията,

изложи лицемерността на Осама бин Ладен и ал Кайда

и предостави информация,

която позволи на хората да направят изводите си.

Кой уби бин Ладен? Арабската пролет,

защото тя показа пътя на младите мюсюлмани,

как да променят

начина, по който Осама бин Ладен с

ограниченото си въображение, не можеше да схване.

Кой победи глобалния джихад? Американските военни,

американските войници със съюзниците си,

които се бореха далеч от бойните полета.

Може би ще дойде време, когато те ще получат заслуга за това.

Всички тези фактори и много други,

които не разбираме напълно,

се обединиха,

да победят чудовище като бин ладенизма,

глобалният джихад, който се нуждаеше от тази група.

Не, не всички от тези неща ще работят за глобалния джихад.

Американските войски няма да дойдат в Нигерия,

за да завземат Боко Харам

и шести отряд на тюлените няма да влезе

в домовете на шабаабските водачи и да ги изхвърли.

Но много от тези други фактори са

по-силни от преди. Половината от работата вече е свършена.

Не трябва отново да измисляме колелото.

Мисълта за жесток джихад, в който ще бъдат убити повече мюсюлмани

отколкото всякакви други хора, е вече напълно дискредитирана.

Не трябва да се връщаме към нея.

Сателитната телевизия и интернет информират

и овластяват младите мюсюлмани по нов, вълнуващ начин.

Арабската пролет доведе правителства,

много от които са ислямистки правителства,

които знаят, че за да се запазят,

трябва да промият мозъците на екстремистите.

Не трябва да ги убеждаваме, но трябва да им помагаме,

защото те не са преживели това.

Отново, добрата новина е, че много от нещата, които им трябват,

вече ги имаме и сме много добри в тях:

икономическа помощ, не само пари, но и опит,

технология, ноу-хау,

частни инвестиции, честни условия за търговия,

медицина, образование, техническа помощ за обучение,

за да бъде полицията им по-ефективна,

антитерористичните им сили да станат по-ефективни.

Имаме много от тези неща.

Но не сме добри в даването на някои от другите неща,

които са им нужни. Може би никой не е.

Време, търпение, разбиране -

тези неща не могат да бъдат дадени.

Сега живея в Ню Йорк. Тази седмица,

бяха разлепени плакати в станциите на метрото в Ню Йорк,

които описват джихад като жестокост.

Но много години отразявах новините от Средния Изток,

и никога не съм бил толкова оптимистично настроен, колкото сега,

че пропастта между мюсюлманския свят и Запада

бързо се стеснява

и една от многото причини за оптимизма ми,

е защото знам, че има милиони,

стотици милиони хора, мюсюлмани като този възрастен имам

в Тунис, които възстановяват значението

на тази дума.

Бин Ладен е мъртъв. Бин ладенизмът е победен.

Дефиницията му на джихад е изчерпана.

На този джихад казваме: "Довиждане, жестокост".

Можем да кажем на истинския джихад: "Добре дошъл. Късмет".

Благодаря! (Аплодисменти)