Преосмисляне на изневярата... дискусия за всеки, който някога е обичал

Изневярата е върховното предателство. Така ли трябва да е? Семейният терапевт Естер Перел изследва причините защо хората изневеряват и показва защо аферите са толкова травмиращи: защото заплашват емоционалната ни сигурност. В изневярата тя намира нещо неочаквано - израз на блян и загуба. Препоръчано за всеки, който е изневерявал или са му изневерявали, или който иска да се запознае с нова основа за разбиране на връзките.

Защо изневеряваме?

И защо щастливите хора изневеряват?

И когато се каже "изневяра",
какво точно се има предвид?

Преспиване, романс,
платен секс, чат,

масаж със щастлив край?

Защо смятаме, че мъжете изневеряват
от скука и страх от интимност,

а жените - от самота и нужда от интимност?

И една афера винаги ли е
край за връзката?

През последните 10 години
съм била в много страни по света

и съм работила със стотици двойки,

които са били разклатени от изневяра.

Има едно прегрешение,

което може да лиши двойката
от тяхната връзка,

тяхното щастие и самата им
идентичност: това е аферата.

И все пак, тази толкова често срещана
постъпка е крайно неправилно разбирана.

И така, тази дискусия е за всеки,
който някога е обичал.

Прелюбодеянието съществува
откакто е измислен брака,

а също така и табуто против него.

Всъщност, изневярата има устойчивост,
на която бракът може само да завижда.

И то до толкова, че е единственото нещо,

заклеймено два пъти в Библията:

веднъж за извършването ѝ
и веднъж само за пожелаването ѝ.

(Смях)

И така, как да възприемем,
че нещо така забранено

се практикува по цял свят?

През вековете на мъжете практически
им е било разрешено да изневеряват

с малко последствия

и подкрепено от биологични
и еволюционни теории,

които оправдават нуждата им да скитат,

така че двойният стандарт е толкова стар,
колкото и самото прелюбодеяние.

Но кой знае какво всъщност
става под завивките?

Защото когато става дума за секс,

мъжете са подложени на натиск
да се хвалят и преувеличават,

докато жените са подложени на натиск
да крият, омаловажават и отричат,

което не е изненадващо, като се вземе
предвид, че все още има 9 държави,

където жените са убивани заради кръшкане.

Моногамията беше един човек за цял живот.

Днес моногамията
е по един човек всеки път.

(Смях)

(Аплодисменти)

Имам предвид, че много от вас си казват:

"Моногамен съм във всичките си връзки".

(Смях)

Преди се женехме

и правехме секс за пръв път.

Сега се женим

и спираме да правим секс с други.

Моногамията всъщност
няма нищо общо с любовта.

Мъжете са разчитали на женската вярност,

за да се знае на кого са децата

и кой ще наследи кравите при смърт.

И така, всеки иска да знае

какъв процент от хората изневеряват.

Този въпрос ми бива задаван,
откакто пристигнах на тази конференция.

(Смях)

Става дума за вас.

Но дефиницията за изневяра
продължава да расте:

секс съобщения, гледане на порно, тайно
ползване на програми за запознанство.

Тъй като няма универсална дефиниция

какво всъщност представлява изневярата,

резултатът варира от 26 до 75 процента.

На всичко отгоре
ние сме ходещи противоречия.

95 процента от нас ще кажат,
че е ужасно лошо

нашият партньор да ни лъже относно афера,

но почти същият процент от нас ще кажат,

че точно това ще постъпим,
ако ние имахме афера.

(Смях)

Аз харесвам следната дефиниция за афера -

тя събира трите ключови елемента:

тайни отношения,
което е основата на аферата,

емоционална свързаност
до една или друга степен

и сексуална алхимия.

И "алхимия" е ключовата дума тук,

защото еротичният трепет е такъв ,
че целувката, за която само си мечтаеш,

може да бъде толкова силна и омагьосваща,

колкото часове на истинско
правене на любов.

Както Марсел Пруст казва,

нашето въображение е отговорно
за любовта, не другия човек.

И никога не е било по-лесно
да се изневери,

и никога не е било по-трудно
да се запази тайна.

И никога изневярата не е изисквала
такъв психологически дан.

Когато бракът е бил
икономическо обединение,

изневярата е заплашвала нашата
икономическа сигурност.

Но сега, когато бракът
е романтична уговорка,

изневярата заплашва нашата
емоционална сигурност.

За ирония, преди прибягвахме
към прелюбодеяние -

това беше мястото,
където търсехме чистата любов.

А сега когато търсим любовта в брака,

изневярата я унищожава.

Има три начина, по които изневярата
ни наранява различно в днешно време.

Имаме романтичен идеал,
при който искаме един човек

да задоволи безкраен списък от нужди:

да е най-добрият ми любовник,
да е най-добрият ми приятел,

най-добрият родител, моят довереник,

моят емоционален спътник,
равен по интелект.

А аз съм това: избраният, уникалният,

крайно необходимият, незаменимият,

аз съм единственият.

А изневярата ми казва, че не съм.

Това е върховното предателство.

Изневярата разклаща голямата
амбиция на любовта.

И ако през вековете изневярата
винаги е била болезнена,

днес тя е травмираща,

защото наранява
представата ни за самите нас.

Моят пациент Фернандо, той е поразен.

Той казва: "Мислех, че познавам живота си.

Мислех, че знам ти коя си, кои бяхме ние
като двойка, кой бях аз.

Сега се съмнявам във всичко".

Изневярата - опетняване на доверието,
криза на идентичността.

"Ще мога ли някога
да ти вярвам отново?", пита той.

"Ще мога ли да вярвам
на когото и да е отново?"

Това ми казва и пациентката ми Хедър,

когато ми разказва за историята си с Ник.

Женени, с две деца.

Ник току що е заминал в командировка

и Хедър с момчетата
си играят с таблета му,

когато се появява съобщение на екрана:

"Нямам търпение да те видя."

Странно, мисли си тя,
ние току-що се видяхме.

И след това още едно съобщение.

"Нямам търпение да те прегърна."

И Хедър разбира,

че не са за нея.

Тя разказва също,
че и баща ѝ е имал афери,

а майка ѝ намерила квитанция в джоба

и червило по яката.

Хедър започва да задълбава

и намира стотици съобщения,

разменени снимки и изразени желания.

Ясните детайли
на двугодишната афера на Ник

се разкриват за миг.

И това ме кара да мисля:

аферите в дигиталната ера
са много изтощително мъчение.

Но тогава имаме друг парадокс,
с който трябва да се справим.

Заради този романтичен идеал,

ние страстно разчитаме на верността
на нашия партньор.

Но ние също никога не сме били
по-склонни да извършим грях,

и не защото днес имаме нови желания,

а защото живеем в ера,

в която ние смятаме, че трябва
да преследваме желанията си,

защото това е култура, при която
аз заслужавам да съм щастлив.

И ако преди се развеждахме,
защото бяхме нещастни,

днес се развеждаме, защото можем
да бъдем по-щастливи.

Преди беше срамно да си разведен,

днес, ако избереш да останеш,
щом можеш да си тръгнеш,

е срамно.

И така, Хедър не може
да говори с приятелките си,

защото се притеснява,
че ще я упрекват, че още обича Ник,

и навсякъде получава един и същ съвет:

Напусни го. Изхвърли кучето на улицата.

А ако ролите бяха разменени,
Ник щеше да е в същото положение.

Сега да останеш е срамното.

Но ако можем да се разведем,

защо все още съществуват аферите?

Общоразпространеното мнение е,
че ако някой кръшка,

или има проблем във
вашата връзка, или в теб.

Но не може милиони хора
да са патологичен случай.

Логиката е следната: ако имаш всичко,
което ти трябва у дома,

значи няма нужда да го търсиш другаде,

предполагайки, че съществува
перфектният брак,

който ще ни предпази от желания по други.

Ами ако страстта има срок на годност?

Ами ако има неща, които дори добра връзка

не може да осигури.

Щом и щастливите хора изневеряват,

за какво става въпрос?

Мнозинството от хора, с които работя,

не са хронични флиртаджии.

Често това са хора,
които са стриктно моногамни,

поне спрямо техния партньор.

Но те се озовават в конфликт

между ценностите си и своето държание.

Това са хора, които са били
верни с десетилетия,

но един ден пресичат границата,

която никога не са
предполагали, че ще минат,

с риск да загубят всичко.

Но за какво?

Аферите са акт на предателство

и също са израз на блян и загуба.

В сърцевината на аферите ще намерите

блян и копнеж за емоционална връзка,

за нещо ново, за свобода, за независимост,
за сексуална интензивност,

желание да си върнем
загубена част от нас самите

или опит да си върнем
жизнеността при загуба или трагедия.

Сещам се за друга моя пациентка, Прия,

която е щастливо омъжена,

обича съпруга си

и никога не би искала да го нарани.

Тя ми казва,

че винаги е била това,
което се очаква от нея:

добро момиче, добра съпруга, добра майка,

грижела се е за родителите си имигранти.

Прия се увлякла по озеленителя,
който премахнал дърво от двора ѝ

след урагана Санди.

С камиона и татуировките си, той бил
пълна нейна противоположност.

Но на 47, аферата на Прия била за нея
като юношеството, което не е имала.

Нейната история ми показва,
че когато търсим погледа на друг,

не винаги бягаме от нашия партньор,

а от човека, в който ние самите
сме се превърнали.

И не толкова търсим друг човек,

колкото търсим да открием друго аз.

Навсякъде по света

хората, които имат афера,
ми казват една дума.

Че се чувстват живи.

И често говорят за скорошна загуба -

на родител, който е починал,

или на приятел, който
си е отишъл твърде рано,

или за лоши новини от доктора.

Смъртта често живее
в сянката на една афера,

защото тя поставя тези въпроси.

Това ли е? Има ли нещо повече?

Така ли ще я карам още 25 години?

Ще почувствам ли онова нещо отново?

И това ме накара да мисля,
че може би тези въпроси

са това, което ни тласка
да прекрачим границата,

и че някои афери са опит
да победим безжизнеността

в противовес на смъртта.

И противно на това, което си мислите,

аферите са много по-малко за секса
и много повече за желанието:

желание за внимание,
желание да се чувстваш специален,

желание да се чувстваш важен.

И самата схема на аферата,

фактът, че не можеш да имаш любовника си,

те кара да искаш.

Това само по себе си е машина за желания,

защото незавършеността, неяснотата

те карат да искаш това,
което не можеш да имаш.

Някои от вас може би си мислят,

че афери няма във отворените връзки,

но всъщност има.

Първо, разговорът за
моногамията не е същият

като разговора за изневярата.

Но изглежда, че дори когато имаме

свободата да имаме други
сексуални партньори,

пак сме подвластни
на силата на забраненото,

и че ако правим това, което не трябва,

то се чувстваме така,
сякаш правим това, което искаме.

И аз казвам на много от моите пациенти,

че ако могат да вкарат във връзката си

една десета от смелостта,
въображението и ентусиазма,

които влагат в аферите,

вероятно не биха
имали нужда да ме виждат.

(Смях)

Как да се излекуваме от афера?

Желанията раняват дълбоко.

Предателството ранява дълбоко.

Но може да се излекува.

Някои афери са предзнаменование за край

на връзки, които вече
са били на път да свършат.

Но други ще ни тласнат
към нови възможности.

Факт е, че повечето двойки,

преживели афера,
остават заедно.

Но някои от тях просто ще оцелеят,

а други ще превърнат
кризата във възможност.

Ще могат да превърнат кризата
в задвижващо преживяване.

Това важи дори в по-голяма степен
за лъгания партньор,

който често казва:

"Мислиш, че не исках повече?

Но не съм аз този, който го направи."

Но когато аферата е разкрита,

те също заявяват, че искат повече

и вече не трябва
да се придържат към статуквото,

което и за тях не е било достатъчно добро.

Забелязах, че много двойки,

непосредствено след края на афера,

заради новия безпорядък,
който може да доведе до нов ред,

провеждат задълбочени разговори,
честни и открити,

каквито не се имали с десетилетия.

И партньори, които са били
сексуално безразлични,

изведнъж се оказват
толкова сластно ненаситни,

че не знаят на какво се дължи.

Нещо в страха от загубата
разпалва желанието

и проправя път за напълно нов вид истина.

Когато една афера се освети,

какво по-конкретно
могат да направят двойките?

От травмите знаем,
че заздравяването започва,

когато виновникът
си признава прегрешенията.

И така, за партньора, който е имал афера,

за Ник,

едно е да прекрати аферата,

но другото е същественото,
това, че е изразил

вина и разкаяние, че е наранил жена си.

Но истината е,

че доста хора, имали афери,

се чувстват ужасно виновни,
че са наранили партньора си,

но не се чувстват виновни,
че са изживели самата афера.

И това разграничение е важно.

Ник, нужно е да бди над връзката.

Нужно е за известно време
да стане пазител на границите.

Негова отговорност е да ги възстанови,

защото ако ги спазва,

може да облекчи Хедър от обсебването

и от това да се уверява,
че аферата не е забравена,

и това само по себе си започва
да възстановява доверието.

Но за Хедър,

или за лъгания партньор,

е съществено да прави неща,
които възвръщат самочувствието,

да се обгражда с любов
и приятели, и занимания,

които връщат радостта,
смисъла и идентичността.

Но дори по-важно

е да възпре любопитството
към ровене за мръсните подробности.

Къде сте били? Къде го направихте?

Колко често? Тя по-добра
ли е от мен в леглото?

Въпроси, които само
предизвикват повече болка

и те държат буден през нощта.

Вместо това, превключете на
изследователски въпроси,

тези които разкриват
значението и мотивите -

Какво означава тази афера за теб?

Какво можеше да изразиш и да изживееш,

което не можеше вече с мен?

Как се чувстваше,
когато се прибираше вкъщи?

Какво ценеше в нашата връзка?

Радваш ли се, че свърши?

Всяка афера ще предефинира една връзка

и всяка двойка ще определи

какво ще остане след нея.

Аферите ще ги има и няма да спрат.

И дилемите на любовта и желанието,

те не дават прости отговори
за бяло и черно, за добро и лошо

и за жертва и виновник.

Предателството в една връзка
има много форми.

Има много начини,
по които предаваме партньора:

с презрение, с пренебрежение,

с безразличие, с жестокост.

Сексуалното предателство е само
един начин да нараним партньора.

С други думи, жертвата на афера

не винаги е жертвата на брака.

Изслушахте ме

и знам какво си мислите:

Тя има френски акцент,
сигурно е за аферите.

(Смях)

Грешите.

Не съм французойка.

(Смях)

(Аплодисменти)

И не съм за аферите.

Понеже мисля, че след афера
може да излезе и нещо добро,

често ме питат този странен въпрос:

Бих ли я препоръчала?

Не бих препоръчала да имате афера,

както не бих препоръчала да имате рак,

и все пак знаем,
че тези, които са боледували,

често говорят как болестта
им е показала нова перспектива.

Основният въпрос, който ми задават,
откакто пристигнах на конференцията

и казах, че ще говоря за изневерите, е:
"За или против?"

Аз казах "Да".

(Смях)

Гледам на аферите от две гледни точки:

нараняване и предателство от една страна,

израстване и себеоткриване от друга -

какво ти причини на теб
и какво означаваше за мен.

Когато двойка дойде при мен след афера,

която е разкрита,

им казвам така:

"Днес на Запад

повечето от нас ще имат две или три връзки

или брака

и някои от нас ще го направят
с един и същ човек.

Вашият първи брак свърши.

Искате ли да създадете втори заедно?"

Благодаря ви.

(Аплодисменти)