Стивън Пинкър за мита за насилието

Стивън Пинкър чертае спада на насилието от библейски времена до сега и доказва, че живеем в най-мирното време от съществуването на нашия вид, въпреки че твърдението изглежда нелогично и дори неприлично, като се имат предвид Ирак и Дарфур.

Снимки като тази от концлагерa Аушвиц

са се запазили в нашето съзнание през XX в.

и са ни дали ново разбиране за това кои сме ние,

откъде идваме и времената, в които живеем.

През XX в. сме били свидетели на варварщината

на Сталин, Хитлер, Мао, Пол Пот, Руанда и други геноциди,

и въпреки че XXI в. е само на седем години,

вече станахме свидетели и на нарастващия геноцид в Дарфур

и на всекидневния ужас в Ирак.

Това е допринесло до всеобщо разбиране на нашата ситуация,

а именно: че съвременността е донесла ужасно насилие и вероятно

коренните жители са живели в хармония, от която ние сме се отдалечили, вървейки към нашата гибел.

Ето пример

от една редакционна статия за деня на благодарността в сп."Бостън Глоуб"

преди две години, където журналистът написа: "Животът на индианците

е бил труден, но не са имали проблеми с намирането на работа,

хармонията в общността е била силна, употребата на наркотици непозната,

престъпността почти не е съществувала, племената са воювали помежду си

главно заради ритуала и рядко е имало безразборни

или масови кланета." Запознати сте с това ласкателство.

Предаваме го на децата си; чуваме го по телевизията

и в книгите с приказки. Началното заглавие на тази сесия

беше: "Всичко, което знаете е грешно," и ще ви дам доказателства,

че точно тази част от нашето общо разбиране е грешно:

че нашите предци са били много по-ожесточени от нас,

че насилието намалява от големи периоди от време,

и че вероятно днес живеем в най-мирното време от съществуването на нашия вид.

В десетилетието на Дарфур и Ирак,

изказване като това може да ви изглежда между халюцинация

и неприличие. Но ще се опитам да ви убедя,

че това е правилната картина. Намаляването на насилието

е фрактално явление. Виждате го през хилядолетията,

през вековете, през десетилетията и през годините,

въпреки че изглежда, че е имало повратна точка по време на

епохата на Просвещението през 16-ти век. Всеки го вижда

по целия свят, въпреки че не е еднородно.

Особено очевидно е в Запада, започвайки от Англия

и Холандия около времето на Просвещението.

Нека да ви заведа на пътешествие на няколко степени на 10 --

от скалата на хилядолетието до скалата на годината --

за да ви убедя в това. До преди 10 000 години, всички хора

са живели като ловци, без постоянни заселвания

или правителство. И това е състояние, което често е мислено

че е една от най-ранните хармонии. Но археологът

Лорънс Кийли, като е гледал нивото на загиналите

сред ловците -- което е най-добрия ни източник,

като доказателство за техния начин на живот -- показва по-скоро различно заключение.

Ето графика, която той направил,

показвайки процента на смъртността между мъжете заради война,

сред общества, занимаващи се със земеделие, лов и събиране.

Червените линии отговарят на вероятността, че мъж ще умре

от ръцете на друг мъж, в сравнение с това да почине

от естествена смърт, сред различни общества на събирачи на храна

във високите части на Нова Гвинея и амазонските тропически гори.

И те варират от почти 60 процента вероятност, че мъж ще умре

от ръцете на друг мъж до, както е във случая с Гебуси,

само 15 процента вероятност. Малката синя лента в долния

ляв ъгъл показва съответната статистика от САЩ

и Европа през 20-ти век, и включва всички загинали

от двете световни войни. Ако смъртността в междуплеменни войни беше преобладаваща

по време на 20-ти век, щеше да има два милиарда смъртни случаи, вместо 100 милиона.

Също по хилядолетната скала, може да погледнем

начина на живот на ранни цивилизации, като тези описани

в Библията. И в този предполагаем източник за нашите морални ценности

човек може да прочете описание на това, което се очаква по времето на война,

като следното от Номера 31: " И те се сражаваха

срещу Мидианитите, докато Господ командваше Моисей

и те заколили всички мъже. И Моисей им казал,

"Оставихте ли всички жени живи? Сега, затова убийте всички мъже

сред малките и убийте всички жени, които са опознали мъж

като са лягали с него, но всички женски деца, които не са опознали мъж,

като са лягали с такъв, оставете живи за вас." С други думи,

убийте мъжете, убийте децата, ако видите девици,

тогава можете да ги запазите живи, за да можете да ги изнасилите.

Можете да намерите четири или пет пасажа в Библията от този сорт.

Също в Библията човек вижда, че смъртното наказание

е било приемливо наказание за престъпления като хомосексуалност,

прелюбодеяние, богохулство, идолопоклонство, да отговаряш на родителите си --

(Смях) -- и да събираш съчки по време на Сабат.

Нека натиснем бутона за приближаване

с порядък от една величина и разгледаме скалата за вековете.

Въпреки че нямаме статистика за войни от

Средновековието до модерни времена,

знаем само от традиционната история -- доказателството

е било под носовете ни през цялото време, че е имало намаляване

в социалните форми на наказание за насилие.

Например, всяка социална история разкрива, че осакатяване и измъчване

са били рутинни форми на криминално наказание. Този вид на нарушение,

което днес ви носи глоба, в онези дни е щяло да ви доведе до това,

езикът ви да бъде отрязан, ушите ви да бъдат отрязани, да бъдете ослепени,

ръката ви да бъде отрязана и така нататък.

Имало е безброй изобретателни форми на садистични смъртоносни наказания:

изгаряне на клада, изкормване, бой с тояги,

разкъсване на парчета от коне и така нататък.

Смъртното наказание е било санкция за дълъг списък от ненасилствени престъпления:

критикуване на краля, кражба на хляб. Робството, разбира се,

е било предпочитаното приспособление, с което се спестява човешкия труд, и жестокостта е била

популярна форма на забавление. Може би най-ярък пример

е била практиката да се изгаря котка, в която котката е била издигана

на сцената и смъквана с ластик в огън,

а зрителите се заливали от смях, докато котката виеща от болка,

е била изгаряна до смърт.

А дуелите? Е, там има добри статистики,

защото много общини са записвали причината за смъртта.

Криминолога Манюъл Айснър

е изкопал всички исторически записки от Европа,

за процента на убийства във всяко село, махаличка, град, община,

които е успял да намери, и ги е допълнил

с национални данни, когато нациите са започнали да правят статистики.

Той начертал логаритмична скала, която започва от 100 смъртни случая

на 100 000 души на година, което е било приблизитения процент на

убийства в Средновековието. И графиката рязко слиза надолу

до по-малко от едно убийство на 100 000 души за година

в седем или осем европейски държави. След това има лек скок

през 60-те години на XX век. Хората, които са казвали, че рок енд рола ще доведе

до намаление на моралните ценности, всъщност са имали зрънце истина в това твърдение.

Но е имало намаляване с поне две степени

в убийствата от Средновековието до наши дни,

и промяната е станала в началото на 16-ти век.

Нека минем към скалата на десетилетието.

Според неправителствени организации,

които пазят такива статистики, от 1945 до днес в Европа и Америките

е имало рязък спад в международните войни,

в смъртоносни етнически бунтове или погроми и в полицейски държавни преврати

дори в Южна Америка. По света има рязък спад

на смъртните случаи от международни войни. Жълтите линии тук показват броя

на смъртните случаи на година от 1950 до днешни дни.

И както можете да видите, смъртността намалява от 65 000

на конфликт на година през 1950, до по-малко от 2 000

на конфликт на година през това десетилетие, колото и страшно да е.

Дори в годишната скала всеки може да види спад в насилието.

От края на Студената война е имало по-малко граждански войни,

по-малко геноциди -- в действителност, 90 процента спад след максимумите през Втората Световна Война

и дори обрат през 1960 след повишаване на убийствата и насилствените престъпления.

Това е от статистиката на престъпленията на ФБР: виждате,

че има сравнително нисък процент на насилие през 50-те и 60-те,

след това е скочил за няколко десетилетия,

и голям спад, започващ през 1990, и така се е върнал обратно

почти до нивата, които са били през 1960.

Президент Клинтън, ако сте тук, благодаря ви.

(Смях)

И така въпросът е: защо толкова много хора грешат толкова много

за нещо толкова важно? Аз мисля, че има няколко причини.

Една от тях е, че имаме по-добро отразяване : "Асошиейтид прес

е по-добър хроникьор на войни по повърхността на Земята,

отколкото монасите от 16-ти век са били."

Има когнитивна илюзия: ние когнитивните психолози знаем, че колкото по-лесно е

да припомняме определени случаи от нещо,

толкова по-голяма е вероятността да се асоциираме с тях.

Неща, за които четем във вестника с кървави заглавия

се запечатват повече в нашето съзнание, отколкото репортажи за много хора, които умират

докато си лежат в леглото от старост. Има динамика във възгледите

лагера на защитниците: никой не е привлякъл наблюдатели, адвокати

или донори като казва

"нещата излгежда стават все по-добре, и все по-добре."

(Смях)

Има вина за начина, по който се отнасяме към туземните хора

в модерния интелектуален свят, и нежеланието да признаем,

че може да има нещо добро в Западната култура.

И разбира се, нашата промяна в стандартите може да надмине промяната

в поведението. Една от причините, поради които насилието е спаднало

е, че хората са се уморили от кланета и жестокост в тяхното време.

Това е процес, който изглежда продължава,

но ако вземе връх над поведението чрез стандартите на деня,

нещата винаги изглеждат по-варварски, отколкото биха изглеждали

през историческите стандарти. И така днес, ние се упражняваме -- и с право --

ако шепа убийци бъдат екзекутирани от смъртоносни инжекции

в Тексас след 15 години обжалване. Ние не смятаме,

че преди двеста години, те може би щяха да бъдат изгорени

на клада за критикуване на краля след процес,

който трае 10 минути -- и в действителност, това е щяло да бъде повтаряно

отново и отново. Днес гледаме на смъртното наказание,

като доказателство колко ниско нашето поводение може да потъне,

отколкото колко високо нашите стандарти са се повишили.

Е, защо насилието е спаднало? Никой не знае наистина,

но съм прочел четири обяснения, всички от които, мисля,

имат зрънце истинност. Първото е: може би

Томас Хобс е бил прав. Той беше този, който каза,

че животът в условията на природата е бил "самотен, беден, гаден, животински

и кратък." Не защото спорел, че

хората имат някаква първична жажда за кръв,

или аграсивен инстинкт за териториално надмощие,

а заради логиката на анархията. В условия на анархия

има постоянно изкушение за завладяване на съседите ти

преди те да завладеят теб. По-наскоро Томас Шилинг

дава аналогия за собственик на жилище, който чува шумолене

в мазето. Като добър американец, той има пистолет

в нощното си шкафче, изважда го и слиза надолу по стъпалата.

И какво вижда, крадец с пистолет в ръка.

Всеки от тях си мисли.

"Наистина не искам да убия този мъж, но той ще убие мен.

Може би е по-добре да го застрелям, преди той да застреля мен,

особено когато, дори ако не иска да ме убие,

сигурно се притеснява точно сега, че аз може да го убия

преди да убие мен." И така нататък.

Ловците изрично минават през това обучение на мисълта

и често налитат на техните съседи от страх да не бъдат нападнати първи.

Сега, един начин, по който да се справим с този проблем е чрез възпиране:

не нападаш първи, но публично си заявил политика,

че ще отвърнеш жестоко, ако бъдеш нападнат.

Единственото нещо е, че тази политика е

вороятно да бъде блъфиране и ето защо може да проработи само,

ако е достоверна. За да я направите достоверна, имате нужда да отмъщавате на всички обиди

и да разрешите всички спорове, което води до периоди на кървава вендета.

Живота се превръща в епизод на "С-во Сопрано." Разререшението на Хобс,

"Левиатана", е било, че ако властта за законното използване

на насилие е озаконена в една демократична агенция -- левиатан --

тогава такова условие може да намали желанието за атака,

защото всякакъв вид агресия ще бъде наказана,

оставящи нейната рентабилност на нула. Това ще премахне изкушението

да нападате заради страх да не бъдете атакувани първи.

И премахва нуждата от чувствителен спусък за отплата,

за да направи заплахата ви за възпиране достоверна. И ето затова, ще доведе

до състояние на мир. Айснър -- човекът, който е изготвил графиката за процента на убийствата,

която не можахте да видите на предния слайд --

твърди, че времето на спада на убийствата в Европа

е съвпаднало с подема на централизираните държави.

Това е нещо като подкрепа за левиатанската теория.

Също така я подкрепя факта, че днес виждаме изригване на насилието

в зони на анархия: в пропаднали държави, разбити империи,

гранични райони, мафии, улични банди и така нататък.

Второто обяснение е, че в много времена и места

има широкоразпространено мнение, че живота е евтин.

В миналото, когато страданието и ранната смърт са били обичайни

в живота на човек, то той имал по-малко угризения, за да ги наложи

на другите. И докато технологията и икономическата ефикасност правят живота

по-дълъг и по-приятен, човек слага по-висока стойност на живота като цяло.

Това беше аргумент на политолога Джеймс Пейн.

Трето обяснение се позовава на идеята за "игра, при която сумата не е 0"

и е разработено в книгата "Не е нула" от журналиста

Робърт Райт. Райт сочи, че в определени обстоятелства,

съдействие, включително и ненасилствено, може да помогне и на двете страни

във взаимодействие, като печалби при търговия, когато и двете страни търгуват

своите излишъци и двете излизат на печалба, или когато двете страни

захвърлят оръжието настрана и разделят така наречения мирен дивидент,

което допринася до това, да не се бият през цялото време.

Райт твърди, че технологиите са увеличили броя

на игрите с позитивен резултат, в които хората се въвличат,

като позволяват обмен на продукти, услуги и идеи

на големи разстояния и сред големи групи от хора.

Резултата от това е, че другите хора стават по-ценни живи, отколкото мъртви,

и насилието спада, поради егоистични причини. Или както го формулира Райт,

"Сред многото причини, поради които мисля, че не трябва да бомбардираме

японците, е тази, че са направили моя миниван."

(Смях)

Четвъртото обяснение е уловено в заглавието на книга,

наречена "Разширяващия се кръг," от философа Питър Сингър,

който твърди, че еволюцията надарила хората с чувство

на състрадание: дарба да се отнасят с интересите на други хора

като със свои. За съжаление, по подразбиране,

го упражняваме само в много тесен кръг от приятели и семейство.

Хората извън кръга са третирани като полу-хора

и могат да бъдат експлоатирани безнаказано. Но през историята,

кръгът се е разширил. Може да се види, в историческите данни,

че се разширява от селото, до клана, до племето,

до нацията, до другите раси, до двата пола

и, според аргументите на Сингър, това е нещо, което трябва да разпрострем

и сред другите съзнаващи видове. Въпросът е,

ако това се е случило, кое е подтикнало тази експанзия?

И има няколко вероятности. Увеличение на кръговете

на реципрочност по начина, по който Робърт Райт описва.

Логиката на златното правило: колкото повече мислиш и взаимодействаш

с други хора, толкова повече осъзнаваш, че е несъстоятелно

да поставяш своите интереси над техните,

или поне не и, ако искаш те да те слушат. Не можеш да кажеш,

че моите интереси са специални в сравнение с твоите,

повече, отколкото можеш да кажеш, че точно това място,

на което стоя е уникална част от Вселената,

защото аз стоя на него точно в тази минута.

Може да бъде подтикнато и от космополитализъм: от истории

и журнализъм, и спомени, и реалистична фикция, и пътуване,

и грамотност, което ви позволява да се проектирате в живота

на други хора, които преди сте третирали като полу-хора,

и също да осъзнаете случайната евентуалност на собственото си място

в живота; усещането, че "там, но поради късмет, отивам аз."

Каквото и да го причинява, спада в насилието

има дълбоки последици.Трябва да ни накара да се запитаме не само "Защо

има война?," но също така "Защо има мир?" Не само

"Какво правим грешно?", но също "Какво сме правили правилно?"

Защото сме направили нещо правилно

и със сигурност ще е добре да разберем какво е то.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти).

Крис Андерсън: Хареса ми тази реч. Мисля, че много хора тук в тази зала биха казали,

че тази експанзия на -- за която вие говорихте,

за която Питър Сингър говори, също е подтикната, чрез технологията,

от по-голямата видимост над другите, и усещането, че света

поради тази причина става по-малък. Имам предвид, това също ли е зрънце истина?

Стивън Пинкър: Много. Това ще се впише както в теорията на Райт,

като ни позволява да се насладим на ползите от сътрудничеството

в по-големи и по-големи кръгове. Но също така мисля, че ни помага

да си представим какво би било да сме някой друг. Мисля, че когато четете

за тези ужасяващи мъчения, които са били обичайни за Средновековието, си мислите,

как са могли изобщо да го направят,

как са могли да не съчувстват на човека,

когото са изкормвали? Но ясно е,

че доколкото те са били засегнати, това е било просто чуждо същество,

което няма чувства сродни на техните. Всичко, си мисля,

което прави по-лесно да си представите, как да си смените мястото

с някой друг, означава, че това увеличава вашето морално отношение

към този друг човек.

КА: Е, Стийв, ще се радвам всеки собственик на медиа да чуе тази реч

по някое време другата година. Мисля, че е много важна. Много ти благодаря.

СП: Удоволствието е мое.