Как да отгледате гора в задния си двор

Горите не трябва да бъдат далечни природни резервати, изолирани от човека. Можем да ги отглеждаме точно там, където сме, дори в градовете. Еко-предприемачът и TED стипендиант Шибенду Шарма отглежда супер-гъсти, биоразнообразни мини-гори от местни видове в градски зони, като проектира почвата, микробите и биомасата, за да предизвика естествените процеси на растеж. Последвайте го, докато описва как се отглежда 100-годишна гора само за 10 години и научете как да се включите в купона на мини-джунглата.

Тази гора е създадена от човека.

Тя може да се разпростре
върху площ от много акри

или да се побере в малко пространство,

колкото градината пред къщата ви.

Всяка от тези гори е само на две години.

Имам гора в задния двор на
собствения си дом.

Тя привлича разнообразие от живот.

(Птича песен)

Това ме събужда всяка сутрин,

като принцеса на Дисни.

(Смях)

Аз съм предприемач,

чиято професия е отглеждането
на тези гори.

Помогнали сме на фабрики,

ферми,

училища,

домове,

курорти,

жилищни блокове,

обществени паркове

и дори на една зоологическа градина

да се сдобият с такава гора.

Гората не е изолирано парче земя,
където животните живеят заедно.

Гората може да е важна част
от нашия градски живот.

За мен гората е място,

където дърветата са толкова нагъсто,
че в нея просто не може да се влезе.

Без значение колко големи
или малки са те.

В по-голямата си част светът,
в който живеем днес е бил гора.

Преди да се намесят хората.

После сме построили градовете си
върху горите,

като Сао Пауло,

забравяйки, че ние също
сме част от природата,

както и 8,4 милиона
други видове на планетата.

Средата ни вече не е естествената.

Но вече не е така за някои от нас.

Сега, заедно с няколко души,
аз професионално създавам гори -

където и да е, навсякъде.

Индустриален инженер съм.

Специалист съм в производството на коли.

На предишната ми работа в Тойота

се научих да превръщам
природните ресурси в продукти.

Например,

събирахме капка по капка
сокa на гуменото дърво,

преработвахме гo в сурова гума

и правехме от нея гума за кола -
продуктът.

Но такива продукти никога няма
да станат пак природни ресурси.

Ние взимаме елементи от природата

и ги преработваме до едно
необратимо състояние.

Това е индустриалното производство.

Природата, от друга страна,
работи точно по обратния начин.

Природната система произвежда
като събира елементи,

атом по атом.

Всички естествени продукти
отново стават природни ресурси.

Научих това,

когато отглеждах гора в задния двор
на собствения си дом.

Това беше първият път,
когато работех с природата,

а не срещу нея.

Оттогава

сме създали 75 такива гори
в 25 града по света.

Всеки път, когато работим
на ново място

откриваме, че всеки един елемент,
от който се нуждаем за гората

е на разположение съвсем близо до нас.

Всичко, което трябва да направим
е да съберем елементите

и да оставим природата да води.

За да отгледаме гора, започваме с почвата.

Пипаме я, усещаме я и дори
опитваме вкуса ѝ,

за да определим какви качества
ѝ липсват.

Ако почвата е съставена от малки частици,
тя става сбита -

толкова сбита, че
не пропуска вода.

Смесваме с малко местна биомаса
от околността,

която помага почвата
да стане по-пропусклива.

Водата вече се просмуква.

Ако почвата не може да задържа вода,

ще смесим с още малко биомаса -

водо-абсорбиращ материал като торф
или сухи отпадъци от захарна тръстика,

така че почвата да задържа водата
и да остава влажна.

За да растат, растенията се нуждаят от
вода, светлина и хранителни вещества.

Ами ако почвата не съдържа
хранителни вещества?

Не добавяме хранителни вещества
директно в почвата просто така.

Такъв би бил индустриалният подход.

Той е противоестествен.

Вместо това добавяме към почвата
микроорганизми.

Те произвеждат хранителните вещества
по естествен начин.

Хранят се с биомасата, която
сме сложили в почвата,

така че всичко, което трябва да правят
е да ядат и се размножават.

И с нарастването на броя им,

почвата започва отново да диша.

Тя оживява.

Проучваме местните видове дървета.

Как разбираме кой вид е местен и кой не?

Ами, които са съществували преди
човешката намеса са местни.

Това е простото правило.

Проучваме един национален парк,

за да открием последните останки
от естествена гора.

Изследваме свещените насаждения

или свещените гори около стари храмове.

И ако не открием нищо,

отиваме в музеите,

за да видим семената или дървесината
на дървета, расли отдавна на това място.

Изследваме стари картини,
стихове и литература от мястото,

за да разпознаем местните дървесни видове.

Щом разберем кои са нашите дървета,

ги разделяме в 4 отделни пояса:

храсти, под-дървесен пояс,
дървета и пояс-"покрив".

Определяме съотношението между поясите

и после решаваме какъв да е процентът
на всеки дървесен вид в гората.

Ако създаваме овощна градина,

увеличаваме процента
на плододаващите дървета.

Може да бъде и цъфтяща гора,

която привлича
много птици или пчели

или да е просто местна гора
от диви вечнозелени растения.

Събираме семената и
отглеждаме фиданки от тях.

Уверяваме се, че дървета
от един и същи пояс

не са засадени едно до друго или

ще се борят за едно и също
вертикално пространство, когато пораснат.

Засаждаме фиданките близо една до друга.

На повърхността разпръскваме
дебел слой мулч,

така че когато навън е горещо,
почвата да остава влажна.

Когато е студено,

замръзва само мулчът,

затова почвата все пак може да диша,
когато навън е голям студ.

Почвата е много мека -

толкова мека, че корените
могат да проникват в нея лесно

и бързо.

В началото гората не изглежда
като да расте,

но тя расте под повърхността.

През първите три месеца

корените достигат дълбочина един метър.

Те образуват мрежа,

която държи здраво почвата.

В тази мрежа от корени
живеят микроби и гъби.

Така, ако няма хранителни вещества
в близост до едно дърво,

тези микроби ще доставят
храна на дървото.

Когато завали,

като с магия,

за една нощ поникват гъби.

А това означава, че в земята под тях
има здрава гъбична мрежа.

Веднага щом корените укрепнат,

на повърхността започва да расте гора.

Докато гората расте, редовно я поливаме -

през следващите две-три години
поливаме гората.

Искаме да запазим всичката вода и храна
в почвата само за нашите дървета,

затова махаме плевелите,
които поникват в земята.

Щом гората порасне,
тя блокира слънчевата светлина.

Накрая става толкова гъста,

че до земята вече не стига светлина.

Плевелите вече не могат да растат,
защото и на тях им трябва слънце.

На този етап

всяка капка вода,
която пада в гората

не се изпарява обратно в атмосферата.

Гъстата гора кондензира влажния въздух

и задържа влагата му.

Постепенно намаляваме и накрая
спираме да поливаме гората.

Дори без поливане

"подът" на гората остава влажен,
а понякога даже тъмен.

Сега, ако едно листо
падне на този горски "под",

то веднага започва да гние.

Тази изгнила биомаса образува хумус,

който е храна за гората.

С растежа на гората

още листа падат на повърхността -

това означава още произведен хумус,

още храна, така че гората
да порасне още по-голяма.

И тя продължава да расте
експоненциално.

Веднъж укрепнали,

тези гори ще се самообновяват
отново и отново -

вероятно завинаги.

В естествена гора като тази

липсата на поддръжка е
най-добрата поддръжка.

Това е един купон в мини-джунгла.

(Смях)

Тази гора расте колективно.

Ако същите дървета -

същите видове -

бяха засадени самостоятелно,

те нямаше да растат толкова бързо.

Ето как създаваме 100-годишна гора

само за 10 години.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)