Maрия Безиатис: Изненадващата нужда от непознатост

В нашия дигитален свят, социаните връзки са медиирани от данни. Без дори да го осъзнаем, ние се барикадираме срещу непознатостта - хората и идеите, които не се вписват в моделите на това, което вече познаваме, каквото вече харесваме, и където вече сме били. Призив към технологията да ни даде достъп до това, от което се нуждаем, дори то да е непознато. (Заснето в TED@Intel.)

"Не говори с непознати."

Чували сте тази фраза

от своите приятели, училище, медии в продължение на десетилиетия.

Това е норма. Това е социална норма.

Но тя е специален вид норма,

защото се опитва да ни каже,

с кого можем да се свържем и с кого не бива.

"Не говори с непознати" казва,

"Стой далеч от всеки, който не ти е познат.

Стой около хората, които познаваш.

Стой около хората като теб."

Колко приятно е това?

Не е точно това, което правим, когато сме в най-добра форма?

Когато сме най-добри, ние се обръщаме към хората,

които не са като нас,

защото когато правим това, ние се учим от хората,

които не са като нас.

Моят израз за стойността на това да сме с хора, които "не са като нас"

е "непознатост",

и моята идея е, че в днешния дигитално наситен свят,

непознатите съвсем честно не са основната цел.

Това, за което трябва да се замислим,

е колко непознатост получаваме?

Защо непознатост? Защото социалните ни връзки

все повече се пренасят чрез данни,

и данните превръщат социалните ни връзки в дигитални връзки,

а това значи, че нашите дигитални връзки

сега изцяло зависят от технологии

да им придадат усещане за здравина,

усещане за откритие,

усещане за изненада и непредсказуемост.

Защо не непознати?

Защото непознатите са част от свят

с наистина големи мащаби.

Те принадлежат на свят на хора, които познавам,

срещу хора, които не познавам,

и в контекста на дигиталните ми връзки,

вече правя неща с хора, които не познавам.

Въпросът не е дали те познавам или не познавам.

Въпросът е, какво мога да правя с теб?

Какво мога да науча с теб?

Какво можем да правим заедно, което да е взаимно изгодно?

Прекарвам много време, мислейки за това

как се променя социалния пейзаж,

как технологиите създават нови ограничения

и нови възможности за хората.

Най-важните промени, с които се сблъскваме днес,

са свързани с данните и какво правят данните,

за да оформят вида дигитални връзки,

които ще са възможни в бъдеще.

Икономиката на бъдещето зависи от това.

Нашия социален живот в бъдещето зависи от това.

Заплахата, която ни грози, не е свързана с непознатостта.

Заплахата, за която трявба да мислим, е дали

получаваме достатъчно голяма доза непознатост.

Когато психолозите и социолозите на 20-ти век

мислеха за непознатостта,

те не мислеха така динамично за нашите взаимоотношения

и мислеха за непознатостта в контекста

на влиятелни практики.

Станли Милграм от 60-те и 70-те,

създателят на малките експериментални светове,

станали популярни по-късно като шест степени на разделение,

създаде идеята, че двама прозиволно избрани хора

са свързани вероятно от шест до седем преходни стъпки.

Неговата идея беше, че непознатите са някъде там.

Можем да ги достигнем. Има пътища,

по които можем да ги достигнем.

Марк Грановетер, социолог от Станфорд, през 1973 г.

в своето значимо есе "Силата на слабите връзки",

поставя идеята, че слабите връзки,

които са част от нашата мрежа, тези непознати,

са всъщност по-ефективни в предаването на информация до нас

от силните връзки, или хората, които са най-близо до нас.

Той предявява допълнително обвинение към силните ни връзки

като казва, че хората, които са близо до нас,

тези силни връзки в живота ни,

всъщност ни хомогенизират.

Те произвеждат еднаквост.

Моите колеги и аз сме прекарали последните няколко години,

разглеждайки начините, по които дигиталните платформи

променят ежедневието ни,

какви видове нови рутини са възможни.

Ние се интересуваме специално от това,

какви дигитални платформи ни позволяват

да вземем притежанията си, тези неща, които са били

силно ограничени за нас и приятелите ни, в домовете ни,

и да ги предоставим на хора, които не познаваме.

Дали са дрехите, дали са колите ни,

дали са велосипедите, дали книгите и музиката ни,

ние можем да вземем сега своите неща

и да ги предоставим на хора, които никога не сме срещали.

И ние достигнахме до изключително важно прозрение,

което е, че както се променят взаимовръзките

между хората и техните притежания,

така се променят и взаимовръзките им с другите хора.

И все пак системите за препоръчване

една след друга изпускат това течение.

То продължава да се стреми да предскаже нуждите ми

на базата на някаква минала характеристика на това, което съм,

или какво вече съм направила.

Една след друга технологии за сигурност

продължават да проектират защитата на данни

изразени в заплахи и атаки,

заключвайки ме в строги видове връзки.

Категории като "приятели" и "семейство"

и "контакти" и "колеги"

не ми казват нищо за действителните ми взаимовръзки.

Един по-ефективен начин да мисля за връзките си

може да е изразен в близост и разстояние,

където във всеки един момент, с всеки един човек,

съм едновременно близо и далеч от този индивид,

всички като функция на това, от което се нуждая сега.

Хората не са близки или далечни.

Хората са винаги комбинация от двете,

и тази комбинация постоянно се променя.

Какво би било, ако технологиите

можеха да нарушат баланса в определени видове взаимовръзки?

Ако технологиите можеха да се намесят и

да намеря човека, от когото се нуждая точно сега?

Непознатостта е тази калибрация

на близост и разстояние,

която ми позволява да намеря хората, от които се нуждая точно сега,

която ми позволява да намеря източници на интимност,

на откритие и вдъхновение, от които се нуждая точно сега.

Непознатостта не е за срещи с непознати.

Тя само подчертава идеята, че се нуждаем

да прекъснем зоните си на познатост.

И така разтеглянето на тези зони е един начин да мислим за непознатостта,

и това е проблем, който не само индивидите срещат днес,

но също и организациите,

организациите, които се стремят да прегърнат в голяма степен нови възможности.

Дали сте политическа партия

настояваща в свой ущърб за строга идея

за това кой е свързан и кой не е,

или сте правителството,

защитаващо социални институции като бракът,

и ограничавайки достъпа до тези институции до определен кръг,

дали сте тийнейджър в нейната спалня,

опитващ се да промени отношениятата си с нейните родители,

непознатостта е начин да мислим как ще подготвим пътя

за нов тип взаимоотношения.

Трябва да променим нормите.

Трябва да променим нормите, за да съдадем

нов вид технологии

като основа за нов тип бизнес.

Какви интересни въпроси стоят пред нас

в този свят, в който няма непознати?

Как можем да започнем да мислим различно за хората?

Как можем да мислим различо за връзките ни

с различни групи от хора?

Как можем да мислим различно за връзките ни с технологиите,

нещата, които ефективно стават социални участници

сами по себе си?

Обхватът на дигитални връзки е необикновен.

В контекста на този голям обхват от дигитални връзки,

сигурното търсене на непознатост може да бъде

нова основа за тази иновация.

Благодаря ви.

(Аплодисменти).