Return to Video

Вашите думи могат да предскажат бъдещото ви умствено здраве

  • 0:01 - 0:06
    Имаме исторически сведения за това
    как древните гърци са се обличали,
  • 0:06 - 0:07
    как са живели,
  • 0:07 - 0:09
    как са се биели...
  • 0:09 - 0:11
    но как са мислели?
  • 0:11 - 0:16
    Естествено е да мислим, че най-дълбоките
    аспекти на човешката мисъл -
  • 0:16 - 0:18
    нашата способност да си представяме,
  • 0:18 - 0:19
    да бъдем съзнателни,
  • 0:19 - 0:20
    да мечтаем,
  • 0:20 - 0:22
    винаги са били едни и същи.
  • 0:23 - 0:24
    Една друга възможност е
  • 0:24 - 0:28
    социалните трансформации,
    оформили нашата култура,
  • 0:28 - 0:32
    също да са променили и
    структурата на човешката мисъл.
  • 0:33 - 0:35
    Можем да имаме различни мнения
    по този въпрос.
  • 0:35 - 0:38
    Това всъщност е
    продължителен философски дебат.
  • 0:39 - 0:41
    Но този въпрос изобщо подлежи ли
    на научно разглеждане?
  • 0:43 - 0:45
    Тук бих искал да представя идеята,
  • 0:45 - 0:50
    че също както изграждаме образа
    на древногръцките градове
  • 0:50 - 0:53
    само на базата на няколко тухли,
  • 0:53 - 0:57
    така и писанията на дадена култура
    са археологическите сведения,
  • 0:57 - 0:59
    фосилите на човешката мисъл.
  • 1:00 - 1:01
    Всъщност,
  • 1:01 - 1:03
    след прилагането на
    вид психологически анализ
  • 1:03 - 1:07
    върху някои от най-древните книги
    на човешката култура
  • 1:07 - 1:13
    през 70-те години Джулиан Джейнс представя
    доста откачената и радикална хипотеза,
  • 1:13 - 1:15
    че само преди 3 000 години
  • 1:15 - 1:20
    хората са били това,
    което днес наричаме шизофреници.
  • 1:22 - 1:23
    И той направил това твърдение
  • 1:23 - 1:27
    въз основа на факта, че първите хора
    описани в тези книги
  • 1:27 - 1:29
    демонстрирали консистентно поведение,
  • 1:29 - 1:32
    в рамките на различни традиции
    и различни места по света,
  • 1:32 - 1:35
    сякаш чували и се подчинявали на гласове,
  • 1:35 - 1:38
    които смятали, че идват от боговете
  • 1:38 - 1:39
    или музите...
  • 1:40 - 1:43
    нещо, което днес
    бихме нарекли халюцинации.
  • 1:44 - 1:47
    Едва тогава, с времето
  • 1:47 - 1:50
    те започнали да разпознават,
    че те са създателите
  • 1:50 - 1:53
    и собствениците на тези вътрешни гласове.
  • 1:53 - 1:56
    По този начин те добили инстроспекция:
  • 1:56 - 1:59
    способността да мислят
    за собствените си мисли.
  • 2:00 - 2:03
    Теорията на Джейнс е,
    че съзнателността,
  • 2:03 - 2:06
    поне в смисъла, в който я разбираме днес,
  • 2:06 - 2:10
    чувствайки, че ние сме пилотите
    на собственото си съществуване,
  • 2:10 - 2:13
    е доста нова концепция в културното
    развитие.
  • 2:13 - 2:15
    И тази теория е доста забележителна,
  • 2:15 - 2:17
    но има един очевиден проблем:
  • 2:17 - 2:21
    изградена е само върху няколко
    и то доста конкретни примера.
  • 2:21 - 2:23
    Ето защо въпросът е дали тази теория,
  • 2:23 - 2:28
    че интроспекцията, възникнала в човешката
    история едва преди около 3 000 години,
  • 2:28 - 2:31
    може да бъде изучавана
    чрез количествени и обективни методи
  • 2:32 - 2:35
    Проблемът тук е доста очевиден.
  • 2:35 - 2:39
    Платон не се е събудил един ден,
    записвайки
  • 2:39 - 2:40
    "Здравейте, аз съм Платон,
  • 2:40 - 2:43
    и считано от днес имам
    пълна интроспективна съзнателност."
  • 2:43 - 2:46
    (смях)
  • 2:46 - 2:49
    Това ни показва каква е
    същината на проблема.
  • 2:49 - 2:54
    Трябва да открием възникването на
    понятие, което никога не е назовавано.
  • 2:54 - 2:59
    Думата интроспекция
    не се появява нито веднъж
  • 2:59 - 3:01
    в книгите, които искаме да анализираме.
  • 3:02 - 3:06
    Нашият начин да се справим с това е,
    като създадем семантична карта.
  • 3:07 - 3:10
    Това е огромна карта, в която всички думи
  • 3:10 - 3:13
    са разположени така, че разстоянието
    между коя да е двойка
  • 3:13 - 3:16
    показва колко тясно са свързани те
    помежду си.
  • 3:16 - 3:18
    Така например,
  • 3:18 - 3:21
    думите "куче" и "котка" ще бъдат
    много близо една до друга,
  • 3:21 - 3:24
    докато "ябълка" и "логаритъм" -
    много далече.
  • 3:25 - 3:29
    Това трябва да важи
    за всяка двойка думи в картата.
  • 3:30 - 3:33
    Има различни начини за създаване
    на такава карта.
  • 3:33 - 3:35
    Единият е да попитаме експертите,
  • 3:35 - 3:37
    както правим с речниците.
  • 3:37 - 3:38
    Друга възможност е
  • 3:38 - 3:42
    да приемем допускането,
    че когато две думи са свързани,
  • 3:42 - 3:44
    те обикновено се появяват
    в същите изречения,
  • 3:44 - 3:46
    в същите параграфи,
  • 3:46 - 3:48
    в същите документи,
  • 3:48 - 3:51
    по-често, отколкото се очаква,
    когато това стане случайно.
  • 3:52 - 3:54
    И тази проста хипотеза,
  • 3:54 - 3:56
    този прост метод,
  • 3:56 - 3:57
    с помощта на няколко
    изчислителни трика,
  • 3:57 - 3:59
    свързани с факта,
  • 3:59 - 4:02
    че това е много сложна и
    многоизмерна карта,
  • 4:02 - 4:03
    се оказва много ефективен.
  • 4:04 - 4:07
    За да ви дам идея колко добре работи това,
  • 4:07 - 4:11
    ето какъв резултат получаваме,
    когато анализираме някои познати думи.
  • 4:12 - 4:13
    Ще забележите първо,
  • 4:13 - 4:16
    че думите автоматично се групират
    по семантични ядра.
  • 4:16 - 4:18
    Така получаваме плодове, части на тялото,
  • 4:18 - 4:21
    компютърни части,
    научни термини и т.н.
  • 4:21 - 4:25
    Алгоритъмът също разпознава,
    че подреждаме концепциите йерархично.
  • 4:26 - 4:27
    Така например,
  • 4:27 - 4:31
    научните термини се разделят
    на две подкатегории -
  • 4:31 - 4:33
    астрономически термини
    и термини от физиката.
  • 4:33 - 4:36
    Следват и по-фини детайли.
  • 4:36 - 4:38
    Например, думата астрономия,
  • 4:38 - 4:39
    която изглежда на странно място,
  • 4:39 - 4:41
    всъщност е точно, където трябва да бъде,
  • 4:41 - 4:43
    между това, което е -
  • 4:43 - 4:44
    точна наука,
  • 4:44 - 4:46
    и това, което описва -
  • 4:46 - 4:47
    астрономическите термини.
  • 4:48 - 4:50
    Можем да продължим така до безкрай.
  • 4:50 - 4:52
    Всъщност, ако погледате картата
    известно време
  • 4:52 - 4:54
    и просто прокарате мислени траектории,
  • 4:54 - 4:57
    ще видите, че това е малко
    като писането на поезия.
  • 4:58 - 5:00
    Това е, защото до известна степен
  • 5:00 - 5:03
    разходките в пространството
    са като разходките в ума.
  • 5:04 - 5:06
    И последното,
    което алгоритъмът разпознава,
  • 5:06 - 5:10
    е нашият усет за това
  • 5:10 - 5:14
    кои думи би следвало да водят
    към семантичното ядро на интроспекцията.
  • 5:14 - 5:15
    Например,
  • 5:15 - 5:19
    думи като "себе си", "вина", "причина", "емоция"
  • 5:19 - 5:21
    са много близки до "интроспекция",
  • 5:21 - 5:22
    а други думи като
  • 5:22 - 5:24
    "червено", "футбол", "свещ", "банан"
  • 5:24 - 5:26
    са доста далече.
  • 5:26 - 5:29
    И така, веднъж след като
    картата е създадена,
  • 5:29 - 5:32
    въпросът за историята на интроспекцията,
  • 5:32 - 5:34
    или за историята на което и да е понятие,
  • 5:34 - 5:39
    който преди може да е изглеждал абстрактен
    и някак мъгляв,
  • 5:39 - 5:40
    се превръща в конкретен,
  • 5:40 - 5:43
    превръща се в подлежащ на научно разглеждане
    по количествен начин.
  • 5:44 - 5:47
    Всичко, което трябва да направим,
    е да вземем книгите,
  • 5:47 - 5:48
    да ги дигитализираме,
  • 5:48 - 5:51
    да разгледаме тази поредица от думи
    като траектория,
  • 5:51 - 5:53
    и да я отразим върху картата,
  • 5:53 - 5:57
    като си зададем въпроса
    дали тази траектория
  • 5:57 - 6:00
    се доближава до понятието за интроспекция.
  • 6:01 - 6:02
    И с това бихме могли
    да анализираме
  • 6:02 - 6:04
    историята на интроспекцията
  • 6:04 - 6:06
    в древногръцката традиция,
  • 6:06 - 6:09
    за която имаме най-богат
    запас от писмени сведения.
  • 6:10 - 6:12
    Затова взехме всички книги -
  • 6:12 - 6:14
    просто ги подредихме хронологично,
  • 6:14 - 6:16
    за всяка книга взимаме думите
  • 6:16 - 6:18
    и ги нанасяме върху картата,
  • 6:18 - 6:21
    след което за всяка дума питаме
    колко е близо до интроспекцията,
  • 6:21 - 6:22
    и после просто взимаме
    средната стойност.
  • 6:23 - 6:26
    И после си задаваме въпроса
    дали с времето
  • 6:26 - 6:29
    тези книги започват да се доближават
    все повече и повече
  • 6:29 - 6:31
    до понятието за интроспекция.
  • 6:31 - 6:35
    И точно това се случва
    в древногръцката традиция.
  • 6:36 - 6:39
    Можете да видите как
    при най-старите книги на Омир
  • 6:39 - 6:42
    има малък растеж, където
    книгите се доближават до интроспекцията.
  • 6:42 - 6:44
    Но около четири века пр. Хр.
  • 6:45 - 6:49
    линията дръпва рязко нагоре,
    с почти петкратен скок,
  • 6:49 - 6:52
    и книгите се доближават
    все по-близо и по-близо
  • 6:52 - 6:53
    до понятието за интроспекция.
  • 6:54 - 6:57
    И най-хубавото на това е,
  • 6:57 - 6:58
    че сега можем да попитаме,
  • 6:58 - 7:02
    дали това е вярно и в друга,
    независима традиция.
  • 7:03 - 7:06
    Така че просто повторихме анализа
    при юдеохристиянската традиция,
  • 7:06 - 7:09
    и получихме буквално същия модел.
  • 7:10 - 7:14
    Отново, виждате слабо повишаване
    при най-старите книги от Стария Завет,
  • 7:14 - 7:16
    и после много по-рязък скок
  • 7:16 - 7:18
    при новите книги от Новия Завет.
  • 7:18 - 7:20
    След това достигаме
    пиковата точка на интроспекция
  • 7:20 - 7:22
    в "Изповеди" на Св. Августин,
  • 7:22 - 7:24
    около четири века сл. Хр.
  • 7:25 - 7:27
    И това беше много важно,
  • 7:27 - 7:30
    защото Св. Августин е признат от учените,
  • 7:30 - 7:32
    филолози и историци,
    като един от основателите
  • 7:32 - 7:35
    на интроспекцията.
  • 7:35 - 7:38
    Всъщност, някои вярват, че той е
    бащата на модерната психология.
  • 7:39 - 7:41
    Така нашият алгоритъм,
  • 7:41 - 7:44
    който има предимството
    да бъде количествен,
  • 7:44 - 7:45
    да бъде обективен
  • 7:45 - 7:47
    и разбира се,
    да бъде изключително бърз -
  • 7:47 - 7:49
    отнемайки части от секундата,
  • 7:49 - 7:53
    успява да улови някои
    от най-важните заключения
  • 7:53 - 7:55
    на тази дълга традиция на проучвания.
  • 7:56 - 8:00
    И в това някак си се крие
    една от красотите на науката,
  • 8:00 - 8:03
    че сега тази идея може да бъде пренесена
  • 8:03 - 8:06
    и обобщена към множество различни области.
  • 8:07 - 8:12
    Така по същия начин, по който попитахме
    за миналото на човешката съзнателност,
  • 8:12 - 8:15
    може би най-предизвикателният въпрос,
    който можем да си зададем е,
  • 8:15 - 8:19
    дали това може да ни каже нещо за
    бъдещето на собствената ни съзнателност.
  • 8:20 - 8:21
    Или по-точно,
  • 8:21 - 8:23
    дали думите, които изричаме днес
  • 8:23 - 8:29
    могат да ни кажат нещо за това,
    къде ще бъде умът ни след няколко дни,
  • 8:29 - 8:30
    след няколко месеца,
  • 8:30 - 8:31
    или след няколко години.
  • 8:32 - 8:35
    И по същия начин, по който много от нас
    сега носят сензори,
  • 8:35 - 8:36
    измерващи пулса ни,
  • 8:36 - 8:38
    дишането ни,
  • 8:38 - 8:39
    гените ни,
  • 8:39 - 8:43
    с надеждата, че това може да ни помогне
    да избегнем заболявания,
  • 8:43 - 8:47
    можем да се запитаме дали следенето
    и анализа на думите, които изричаме,
  • 8:47 - 8:49
    които туийтваме, пишем или
    изпращаме по имейл,
  • 8:49 - 8:54
    могат да ни кажат предварително дали нещо
    може да се обърка с мозъка ни.
  • 8:55 - 8:57
    Заедно с Гилермо Чеки,
  • 8:57 - 9:00
    който е мой спътник в това приключение,
  • 9:00 - 9:01
    поехме тази задача.
  • 9:02 - 9:08
    И го направихме, като анализирахме
    записи на речта на 34-ма младежи
  • 9:08 - 9:11
    с висок риск от развиване на шизофрения.
  • 9:11 - 9:14
    Това, което направихме, беше да
    измерим речта в първия ден,
  • 9:14 - 9:18
    и после попитахме дали качеството на речта
    може да предскаже
  • 9:18 - 9:20
    за период от почти три години,
  • 9:20 - 9:22
    развиване на психоза в бъдеще.
  • 9:23 - 9:26
    Но независимо от надеждите ни
  • 9:26 - 9:29
    се натъквахме на провал след провал.
  • 9:30 - 9:34
    Просто нямаше достатъчно
    семантична информация,
  • 9:34 - 9:36
    която да предскаже бъдещия ред в ума ни.
  • 9:37 - 9:38
    Тя беше достатъчна,
  • 9:38 - 9:43
    за да различи между група шизофреници
    и контролна група -
  • 9:43 - 9:45
    горе-долу както направихме
    с древните текстове,
  • 9:45 - 9:48
    но не и да предскаже бъдеща психоза.
  • 9:49 - 9:51
    Но после осъзнахме,
  • 9:51 - 9:55
    че може би най-важното нещо
    не беше толкова какво казват участниците,
  • 9:55 - 9:57
    колкото как го казват.
  • 9:58 - 9:59
    И по-точно,
  • 9:59 - 10:02
    въпросът не беше
    в кое семантично ядро са думите,
  • 10:02 - 10:04
    а колко далече и колко бързо
    прескачат те
  • 10:04 - 10:07
    от едно семантично ядро към друго.
  • 10:07 - 10:09
    И така измислихме показател,
  • 10:09 - 10:11
    който нарекохме семантична кохерентност,
  • 10:11 - 10:16
    която измерва постоянството на речта
    в рамките на една семантична тематика
  • 10:16 - 10:18
    в една семантична категория.
  • 10:19 - 10:23
    Оказа се, че за тази група от 34-ма души
  • 10:23 - 10:27
    алгоритъмът, базиран на семантична
    кохерентност, успява да предскаже
  • 10:27 - 10:30
    със 100-процентова точност
  • 10:30 - 10:32
    кой ще развие психоза и кой - не.
  • 10:33 - 10:36
    И това е нещо, което не можеше
    да бъде постигнато,
  • 10:36 - 10:37
    или дори доближено,
  • 10:37 - 10:41
    с никой друг от съществуващите
    клинични тестове.
  • 10:43 - 10:46
    Помня ясно как докато работех върху това,
  • 10:46 - 10:48
    седях на компютъра си
  • 10:48 - 10:51
    и видях няколко туийта на Поло -
  • 10:51 - 10:54
    Поло беше първият ми студент
    в Буенос Айрес,
  • 10:54 - 10:56
    който по това време живееше в Ню Йорк.
  • 10:56 - 10:59
    И имаше нещо в туийтовете му -
  • 10:59 - 11:02
    не можех да различа какво точно,
    защото нищо не беше казано направо,
  • 11:02 - 11:04
    но у мен имаше ясно чувство,
  • 11:04 - 11:07
    силна интуиция, че нещо не беше наред.
  • 11:08 - 11:11
    Затова вдигнах телефона
    и се обадих на Поло,
  • 11:11 - 11:13
    и той наистина
    не се чувстваше добре.
  • 11:13 - 11:15
    И този простичък факт,
  • 11:15 - 11:18
    че четейки между редовете,
  • 11:18 - 11:22
    чрез думите му, аз можех да усетя
    неговите чувства,
  • 11:22 - 11:25
    беше прост, но много ефективен
    начин да помогна.
  • 11:26 - 11:28
    Това, което ви казвам днес е,
  • 11:28 - 11:30
    че се доближаваме до разбирането за това
  • 11:30 - 11:34
    как можем да превърнем тази интуиция,
    която всички ние имаме,
  • 11:34 - 11:36
    която всички споделяме,
  • 11:36 - 11:37
    в алгоритъм.
  • 11:38 - 11:40
    И по този начин
  • 11:40 - 11:44
    може би ще станем свидетели на една
    много различна форма на умствено здраве,
  • 11:44 - 11:50
    която се основава на обективен,
    количествен и автоматизиран анализ
  • 11:50 - 11:52
    на думите, които пишем
  • 11:52 - 11:53
    или изричаме.
  • 11:53 - 11:54
    Благодаря.
  • 11:54 - 12:01
    (Аплодисменти)
Title:
Вашите думи могат да предскажат бъдещото ви умствено здраве
Speaker:
Мариано Сигман
Description:

Може ли начинът, по който говорите и пишете днес, да предскаже бъдещото състояние на ума ви и дори възникването на психоза? В това забележително видео невроученият Мариано Сигман разсъждава върху Древна Гърция и произхода на интроспекцията, за да разберем как нашите думи загатват за вътрешния ни свят. Той представя подробно алгоритъм, основан на семантични карти, който може да предскаже развиването на шизофрения. "В бъдеще може би ще станем свидетели на една много различна форма на умствено здраве" - казва Сигман, "която се основава на обективен, количествен и автоматизиран анализ на думите, които пишем и изричаме."

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
12:14

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions