Какво означава да си гражданин на света?

Хю Евънс е инициатор на движение, което мобилизира "глобални граждани", хора, които се самоопределят на първо място не като членове на държава, нация или племе, но като членове на човешката раса. В този вдъхновяващ и личен разговор, научете повече как това ново разбиране на мястото ни в света активизира хората към действие в борбата срещу крайната бедност, климатичните промени, неравенството на половете и други. "Това са в крайна сметка глобални проблеми," казва Евънс, "и те в крайна сметка могат да бъдат решени от глобални граждани, които изискват глобални решения от своите лидери."

Искам да ви представя
една невероятна жена.

Името ѝ е Давиния.

Давиния е родена в Ямайка,
емигрира в САЩ когато е на 18 години,

а сега живее малко извън
Вашингтон, Област Колумбия.

Тя не е всевластен,
политически служител,

нито е лобист.

Вероятно самата тя би казала,
че е доста незабележителна,

но именно тя има
най-забележителното влияние.

Невероятното в Давиния е,

че тя е готова да отделя
време всяка седмица

за хора, които не са нея:

хора, които не са в нейния квартал,
нейния щат, дори нейната държава -

хора, които тя вероятно
никога няма да срещне.

Влиянието на Давиния започна
преди няколко години,

когато тя се обърна
към всички свои приятели във Фейсбук,

и ги помоли да дарят своите жълти стотинки,

за да финансира образование за момичета.

Тя не очакваше кой знае какъв отговор,

но 700 000 стотинки по-късно,

тя вече е изпратила над
120 момичета в училище.

Когато говорихме миналата седмица,

тя ми каза, че в местната банка
не ѝ се радват особено

всеки път когато се появи
с пазарска количка пълна със стотинки.

Сега -- Давиния не е сама.

Ни най-малко.

Тя е част от растящо движение.

И хората като Давиния
си имат име:

глобални граждани.

Глобален гражданин е някой,
който се самоопределя най-вече

не като член на държава,
племе или нация,

но като член на човешката раса,

и някой, който е готов
да действа за това убеждение,

за да адресира най-големите
предизвикателства на света.

Работата ни е фокусирана върху намиране,

подкрепа и активизиране на
глобални граждани.

Те съществуват във всяка държава

и сред всяко население.

Днес, пред вас,
искам да защитя тезата,

че бъдещето на света зависи
от глобалните граждани.

Убеден съм, че ако имахме
повече активни глобални граждани по света,

всеки един от основните проблеми,
с които се сблъскваме --

от бедност, климатични промени,
неравенство на половете --

тези проблеми стават решими.

В крайна сметка, те са глобални въпроси,

и могат да бъдат решени единствено

от глобални граждани, които изискват
глобални решения от своите лидери.

Първата реакция на някои хора
към тази идея

е че това е, или малко утопично,
или дори заплашително.

Затова искам да споделя днес с вас
малко от личната си история,

как се озовах тук,

как това е свързано с Давиния

и как, надявам се, с вас.

Растейки в Мелбърн, Австралия,

аз бях едно от онези
значително дразнещи деца,

които никога не спират да питат "Защо?"

Може и вие да сте били такива.

Задавах на майка си
най-досадните въпроси.

Питах я неща като,
"Мамо, защо не мога да се маскирам

и да играя с кукли цял ден?"

"Защо искате картофки с това?"

"Какво е скарида,

и защо трябва все да
ги хвърляме върху Барби?"

(смях)

"И мамо -- тази прическа.

Защо?"

(смях)

Най-ужасната прическа.

Все още е отвратителна.

Като дете "защо", аз смятах,
че мога да променя света,

и беше невъзможно да ме
убедят обратното.

Когато бях на 12,
първата ми година в гимназията,

започнах да набирам средства
за общности в развиващия се свят.

Бяхме наистина
ентусиазирана група деца,

и събрахме повече пари
от всяко друго училище в Австралия.

Затова бях награден с възможността
да отида във Филипините да науча повече.

Беше 1998 г.

Отведоха ни в едно гето
в покрайнините на Манила.

Там се сприятелих
със Сони Бой,

който живееше буквално върху
купчина димящ боклук.

"Димящата планина", така го наричаха.

Но не се заблуждавайте от
романтичното име,

защото не беше нищо повече от
една разлагаща се дупка,

в която деца като Сони Бой прекарваха
часове в ровене всеки ден,

търсейки нещо, каквото и да е, ценно.

Тази вечер със Сони Бой и семейството му
промени живота ми завинаги,

защото когато дойде време за спане,

ние просто легнахме на една бетонната
плоча, колкото половината ми спалня,

аз, Сони Бой,
и останалите от семейството му,

седем човека в една дълга линия,

с миризмата на боклука около нас

и хлебарки, пълзящи навсякъде.

Не мигнах въобще,

а лежах буден, мислейки си,

"Защо някой трябва да живее така,

когато аз имам толкова много?

Защо възможността на Сони Бой
да постигне мечтите си

да е определена от това къде е роден,

или както Уорън Бъфет го нарича
'лотарията на яйчниците'?"

Просто не схващах,

и имах нужда да разбера защо.

Чак по-късно разбрах,

че бедността, която видях
във Филипините

е резултат от решения взети
или не взети, от хора,

от поредица колониални сили
и корумпирани правителства,

които ги беше грижа за всичко друго,
но не и интересите на Сони Бой.

Да, те не са създали Димящата планина,
но все едно са.

И ако искаме да помогнем
на деца като Сони Бой,

няма да проработи
да му изпратим няколко долара

или да се опитаме да почистим
сметището, на което живееше,

защото същността на проблема
е другаде.

И работейки по проекти за
развитие на общности в следващите години,

помагайки за строеж на училища,

обучение на учители,
борба с ХИВ и СПИН,

започнах да разбирам,
че развитието на общности

трябва да се води
от самите общности,

и че, въпреки че благотворителността
е необходима, тя не е достатъчна.

Трябва да се изправим срещу тези
предизвикателства

на глобално ниво и по системен начин.

Най-доброто, което можех да направя

беше да се опитам да мобилизирам
голяма група граждани в къщи,

да настояваме лидерите ни да
се ангажират с промяна на системата.

Затова, няколко години по-късно,

се включих към група приятели от колежа,

за да донесем в Австралия кампанията
Да направим бедността история.

Имахме мечта да организираме
един малък концерт

около срещата на Г20
с местни австралийски изпълнители,

което изведнъж експлоадира

когато получихме обаждане от Боно,
the Edge и Пърл Джем,

че се съгласяват да участват в концерта.

Аз малко се развълнувах в този ден,
както виждате.

(смях)

Но за наше изумление,

правителството на Австралия
чу общите ни гласове,

и се съгласи да удвои инвестициите
в глобално здраве и развитие --

допълнителни 6.2 милиарда долара.

Почувствах --

(аплодисменти)

Почувствах невероятно признание.

Чрез сплотяване на гражданите,
бяхме успели да убедим правителството ни

да направи немислимото,

да действа, за да реши проблем
километри извън границите ни.

Но ето уловката:

не продължи дълго.

Имаше смяна на правителството

и шест години по-късно,
всичките тези нови средства

изчезнаха.

Какво научихме?

Разбрахме, че еднократни повишения
не са достатъчни.

Нуждаехме се от устойчиво движение,

не такова което е податливо
на променливите настроения на политик,

или най-малкия намек
за икономическа криза.

Това трябваше да се случи навсякъде;

иначе, всяко отделно правителство щеше
да има вградения си оправдателен механизъм

че не биха могли да носят
товара на глобалното действие сами.

И така се заловихме с това.

Захващайки се с това предизвикателство,
се питахме,

как да натрупаме достатъчно натиск
и да изградим достатъчно широка армия,

за да спечелим битките дългосрочно?

Можахме да измислим само един начин.

Трябваше някак си да превърнем
краткотрайното вълнение

на хората, участвали в кампанията
Да направим бедността история

в дългосрочна страст.

Трябваше да е част от идентичността им.

Затова през 2012, съосновавахме
организация, чиято цел е именно тази.

И имаше едно единствено име за нея:

Глобален гражданин.

Но не става дума
само за една организация.

Става дума за гражданите
да предприемат действия.

Данните от изследвания показват,

че от общото население, които
въобще ги е грижа за глобални въпроси,

само 18 процента са направили
нещо по въпроса.

Не че хората не искат да действат.

Често, причината е, че не занаят
как да действат,

или че смятат, че действията им
няма да имат резултат.

Затова трябваше някак си да наберем и
активизираме милиони граждани

в редица страни,

за да окажем натиск върху лидерите им
да се държат алтруистично.

И правейки го, открихме
нещо наистина вълнуващо,

че когато направиш
глобалното гражданство своя мисия,

изведнъж се озоваваш с някои
изключителни съюзници.

Крайната бедност не е единственият
проблем, който е поначало глобален.

Така е с климатичните промени,

човешките права, равенството на половете,

дори конфликтите.

Озовахме се рамо до рамо

с хора, които пламенно се целят към
всички тези взаимосвързани проблеми.

Но как всъщност подходихме
към набирането

и ангажирането на тези
глобални граждани?

Ами, използвахме универсалния език:

музиката.

Инициирахме фестивала Глобален гражданин

в сърцето на Ню Йорк -
Сентръл парк,

и убедихме някои от най-големите
световни изпълнители да участват.

Уверихме се, че тези
фестивали съвпадат

със срещата на Общото събрание на ООН,

така че лидерите, които искаха
да чуят гласовете ни,

да не могат да ги игнорират.

Обаче имаше особеност:

не можеше да си купиш билет.

Трябваше да го заслужиш.

Трябваше да предприемеш действие
от името на глобална кауза,

и само когато си направил това, печелиш
достатъчно точки, за да се квалифицираш.

Валутата беше активизмът.

Нямах интерес към гражданството като нещо,
от което просто се чувстваш добре.

За мен, гражданството означава, че трябва
да действаш и това изисквахме.

И удивително, това проработи.

Миналата година, повече от 155 000 граждани
само в района на Ню Йорк

спечелиха достатъчно точки,
за да се квалифицират.

Глобално, сме включили граждани
от над 150 страни по света.

Миналата година, включихме
повече от 100 000 нови членове

седмично за цялата година.

Понеже, няма нужда да създаваме
глобални граждани от нищо.

Ние сме вече навсякъде.

Само има нужда да се организираме

и мотивираме, за действаме.

И тук смятам, че можем
да се поучим от Давиния,

която започна да действа
като глобален гражданин още през 2012.

Ето какво направи тя.

Не е космонавтика.

Тя започна да пише писма,

да праща мейли на политици.

Доброволства в местната общност.

Тогава стана активна и в социалните медии

и започна да събира жълти стотинки --

много стотинки.

Може да не ви звучи
като много.

Как ще се постигне нещо така?

Ами, постигна доста,
защото не беше сама.

Нейните действия, заедно с тези на още
142 000 глобални граждани,

накараха правителството на САЩ
да удвои инвестициите си

в глобално партньорство за образование

Виждате д-р Радж Шах,

ръководителят на USAID,
когато съобщи това.

Разбирате ли, когато хиляди
глобални граждани се вдъхновят взаимно,

е невероятно да се види
общата им мощ.

Глобалните граждани като Давиния
помогнаха на Световната банка

да увеличи инвестициите си
във вода и хигиена.

Виждате президента на Банката Джим Ким,
който съобщава 15 милиарда долара

на сцената на Глобален гражданин,

както и премиера на Индия Моди,
който потвърди ангажимента

да осигури тоалетна във всяко домакинство
и училище в Индия до 2019.

Глобални граждани насърчени от
водещия на Late-night Стивън Колбер

инициираха Туитър нашествие на Норвегия.

Ерна Солдберг, премиера, чу посланието,

и се ангажира да удвои инвестициите
в образованието на момичета.

Глобални граждани заедно с Ротари
призоваха канадското, английското,

и австралийското правителства

да повишат инвестициите в
премахване на детския паралич.

Те се събраха и обещаха
665 милиона долара.

Но въпреки всичката тази движеща сила,

сме изправени пред големи предизвикателства.

Може би си мислите,

как да убедим световните лидери

да поддържат фокуса върху глобалните въпроси?

Действително, влиятелният американски
политик Тип О'Нийл е казал,

"Всяка политика е локална."

Това е което винаги е избирало политиците:

да търсят, печелят и задържат власт

чрез преследването на местни
или най-много национални интереси.

Преживях това за пръв път
когато бях на 21.

Имах среща

с тогавашния външен министър на Австралия,
който няма да назова --

[Александър Даунър]

(смях)

И зад закрити врата,

споделих с него своята страст -
премахване на крайната бедност.

Казах, "Г-н Министър -- Австралия
има еднократна възможност

да помогне за постигането на
Целите на хилядолетието за развитие.

Можем да го направим."

Той направи пауза,

погледна ме от високо
със студен, презрителен поглед,

и каза, "Хю,

никой не го е грижа за чуждестранната
помощ."

Само дето използва друга дума.

После продължи.

Каза, че първо трябва да се грижим
за задния си двор.

Това, смятам,

е остаряло, дори опасно мислене.

Или както би казал покойния ми дядо.

Пълни глупости.

Тесногръдието задава това
фалшиво противоречие,

защото поставя бедните от една страна
срещу бедните от друга.

Преструва се, че можем да изолираме
себе си и нациите си едни от други.

Целият свят е задният ни двор,

и го игнорираме на собствен риск.

Вижте какво стана
когато игнорирахме Руанда,

когато игнорираме Сирия,

когато игнорираме климатичните промени.

Политическите лидери трябва да ги "еве",

защото въздействието на климатичните промени
и крайната бедност

идват до нашите брегове.

А, глобалните граждани --
те разбират това.

Живеем във време, което е
благоприятно за глобалния гражаднин,

в ера, в която всеки един глас
може да бъде чут.

Помните ли

когато Целите на хилядолетието за развитие
бяха подписани през 2000?

В онези дни
най-много можехме да пратим писмо

и да чакаме до следващите избори.

Нямаше социални медии.

Днес, милиарди граждани
имат повече инструменти,

повече достъп до информация,

повече капацитет за влияние
от когато и да било.

И проблемите, и инструментите
за решаването им са пред нас.

Светът се промени,

и онези от нас, които
гледат отвъд границите ни,

са на правилната страна на историята.

Та, до къде сме?

Значи, организирахме този
невероятен фестивал,

отбелязахме някои големи
политически успехи,

и граждани от целия свят се включват.

Но постигнахме ли мисията си?

Не.

Имаме толкова дълъг път пред нас.

Но това е възможността, която виждам.

Идеята за глобално гражданство,

очевидна логически, но до сега
непрактична по много причини,

съвпада с този определен момент,
в който имаме привилегията да живеем.

Ние, като глобални граждани,

имаме уникалната възможност да ускорим
широкомащабна положителна промяна

по света.

И в предстоящите месеци и години,

глобални граждани ще търсят
отговорност на световните лидери,

за да гарантират че новите глобални
Цели за устойчиво развитие

се проследяват и изпълняват.

Глобални граждани ще партнират
с водещите световни НПО,

за да елиминират болести като
детския паралич и маларията.

Глобални граждани ще се включват
във всяко кътче на Земята,

повишавайки честотата, качеството

и влиянието на своите действия.

Тези мечти са постижими.

Представете си армия от милиони,

която нараства на десетки милиони,

свързани, информирани, ангажирани

и готови да не приемат "не" като отговор.

През всички тези години,

се опитвах да се свържа със Сони Бой.

За жалост, не успях.

Срещнахме се преди да има социални медии,

и адресът му сега
е сменен от властите,

както често се случва с гетата.

Бих се радвал да се видя с него,

където и да е,

и да му разкажа колко много ме вдъхнови
времето, прекарано на Димящата планина.

Благодарение на него и още много други,

разбрах важността на това да си
част от движение от хора --

децата, готови да погледнат над
екраните си навън към света,

глобалните граждани.

Глобални граждани, които стоят заедно,

които задават въпроса "Защо?",

които отхвърлят негативистите,

и приветстват невероятните възможности
на света, който споделяме.

Аз съм глобален гражданин.

А вие?

Благодаря ви.

(Аплодисменти)