Как да помогнем на бежанците да възстановят своя свят
-
0:01 - 0:02Започнах да работя с бежанци,
-
0:02 - 0:04защото исках
-
0:04 - 0:07да направя промяна,
-
0:07 - 0:08а промяната започва
-
0:08 - 0:10с разказването на техните истории.
-
0:10 - 0:12Затова когато се срещам с бежанци,
-
0:12 - 0:15винаги им задавам въпроси:
-
0:15 - 0:17"Кой бомбардира къщата ти?"
-
0:17 - 0:20"Кой уби сина ти?"
-
0:20 - 0:24"Останалите от семейството ти живи ли са?"
-
0:24 - 0:26"Как се справяш,
-
0:26 - 0:28живеейки като изгнаник?"
-
0:28 - 0:31Но има един въпрос, който
-
0:31 - 0:34разкрива най-много, а той е:
-
0:34 - 0:36"Какво взе със себе си?"
-
0:36 - 0:38"Кое е най-ценното,
-
0:38 - 0:40което трябваше да отнесеш,
-
0:40 - 0:44когато бомбите падаха над града ти
-
0:44 - 0:48и групи въоръжени наближаваха дома ти?"
-
0:48 - 0:51Едно познато сирийско момче - бежанец
-
0:51 - 0:53ми каза, че без колебания,
-
0:53 - 0:57докато животът му е бил в опасност,
-
0:57 - 1:00той е взел дипломата си от гимназията
-
1:00 - 1:02и по-късно ми сподели защо.
-
1:02 - 1:05Той каза: "Взех дипломата си,
-
1:05 - 1:08защото животът ми зависеше от нея".
-
1:08 - 1:12Рискувал е живота си за тази диплома.
-
1:12 - 1:15Вървял е сред летящи куршуми
на път за училище; -
1:15 - 1:18класната му стая се е тресяла
-
1:18 - 1:21под звука на бомбите и стрелбите.
-
1:21 - 1:24Майка му ми сподели:
-
1:24 - 1:27"Всяка сутрих го молех
-
1:27 - 1:30да не отива на училище".
-
1:30 - 1:33Но тъй като той настоявал,
-
1:33 - 1:37тя всеки път го прегръщала
като за последно. -
1:37 - 1:39Всеки път казвал на майка си:
-
1:39 - 1:41"Всички ни е страх,
-
1:41 - 1:44но желанието ни да сме образовани
-
1:44 - 1:47е по-силно от страха".
-
1:47 - 1:51Един ден семейството получило
лоши новини. -
1:51 - 1:54Лелята, чичото и братовчедът на Хани
-
1:54 - 1:56били убити
-
1:56 - 1:57поради отказ да напуснат дома си.
-
1:57 - 2:00Гърлата им били прерязани.
-
2:00 - 2:03Било време за бягство.
-
2:03 - 2:06Напуснали страната на същия ден.
-
2:06 - 2:08Хани се криел най-отзад в колата
-
2:08 - 2:11поради страх от разстрел.
-
2:11 - 2:15Семейството избягало в Ливан,
-
2:15 - 2:18където намерило спокойствие.
-
2:18 - 2:22Животът им обаче станал труден
-
2:22 - 2:25и монотонен.
-
2:25 - 2:27Наложило се да си построят колиба
-
2:27 - 2:29на мръсно и кално поле.
-
2:29 - 2:31Това е Ашраф, братчето на Хани,
-
2:31 - 2:33което играе навън.
-
2:33 - 2:35В този ден те станали част
-
2:35 - 2:40от най-големия бежански лагер в света,
-
2:40 - 2:43в толкова малка страна като Ливан.
-
2:43 - 2:46Нейното население е само 4 милиона,
-
2:46 - 2:50от които 1 милион са сирийски бежанци.
-
2:50 - 2:54Там няма град или село,
-
2:54 - 2:58където да няма настанени сирийци.
-
2:58 - 3:02Подобна щедрост и човечност
-
3:02 - 3:06са наистина забележителни.
-
3:06 - 3:09Представете си го така:
-
3:09 - 3:11Подобно би било съотношението,
-
3:11 - 3:14ако цялото население на Германия,
-
3:14 - 3:16тоест 80 милиона души,
-
3:16 - 3:21мигрира в САЩ в рамките на 3 години.
-
3:21 - 3:24Половината граждани на Сирия
-
3:24 - 3:27в момента са откъснати от домовете си,
-
3:27 - 3:28а повечето от тях дори не са
емигрирали. -
3:28 - 3:316 милиона и половина души
-
3:31 - 3:33са избягали, за да се спасят.
-
3:33 - 3:36Над 3 милиона души
-
3:36 - 3:38са преминали границите
-
3:38 - 3:41и са намерили убежище
в съседните държави. -
3:41 - 3:44Само една малка част
-
3:44 - 3:49са се преселили в Европа.
-
3:49 - 3:51Най-притеснителното е,
-
3:51 - 3:55че половината сирийски бежанци са деца.
-
3:55 - 3:57Снимах това момиченце
-
3:57 - 4:002 часа след като беше пристигнала,
-
4:00 - 4:05след дълъг път от Сирия до Йордания.
-
4:05 - 4:08Най-тревожното е,
-
4:08 - 4:12че само 20% от тези сирийски деца
-
4:12 - 4:15ходят на училище в Ливан.
-
4:15 - 4:18Въпреки това всички те продължават
-
4:18 - 4:21да твърдят, че образованието
-
4:21 - 4:26е най-важното нещо в живота им.
-
4:26 - 4:30Защото им позволява да мислят
за бъдещето си, -
4:30 - 4:33вместо за мрачното си минало.
-
4:33 - 4:39Изпълва ги с надежда, а не с омраза.
-
4:39 - 4:41Спомням си как скоро посетих
-
4:41 - 4:44един сирийски бежански лагер в Ирак,
-
4:44 - 4:46където срещнах едно момиче
-
4:46 - 4:48и си казах: "Колко е красива!".
-
4:48 - 4:50Отидох при нея и я попитах
-
4:50 - 4:52дали може да я снимам.
-
4:52 - 4:53Тя се съгласи,
-
4:53 - 4:56но отказа да се усмихне.
-
4:56 - 4:59Предполагам, че не е способна,
-
4:59 - 5:03защото осъзнава, че представя
-
5:03 - 5:07едно изгубено поколение,
-
5:07 - 5:12изолирано и обезсърчено.
-
5:12 - 5:15Вижте само от какво са избягали:
-
5:15 - 5:17тотално разрушение,
-
5:17 - 5:23сгради, индустрия, училища,
пътища, домове. -
5:23 - 5:26Домът на Хани също е разрушен.
-
5:26 - 5:29Всичко това трябва да бъде
възстановено -
5:29 - 5:34от архитекти, инженери, техници.
-
5:34 - 5:37Обществото ще се нуждае от учители,
юристи, -
5:37 - 5:42и политици с жажда за мир,
-
5:42 - 5:44а не за отмъщение.
-
5:44 - 5:46Не би ли трябвало това
-
5:46 - 5:49да бъде издигнато отново
от най-засегнатите - -
5:49 - 5:55заточените общества, бежанците?
-
5:55 - 5:58Бежанците имат достатъчно време,
-
5:58 - 6:00за да се подготвят за завръщане.
-
6:00 - 6:03Сигурно си представяте, че да бъдеш
бежанец -
6:03 - 6:05е нещо временно.
-
6:05 - 6:08Далеч не е така.
-
6:08 - 6:12С толкова непрестанни войни
-
6:12 - 6:15средностатистическият бежанец
-
6:15 - 6:19ще прекара 17 години в изгнание.
-
6:19 - 6:22Хани беше прекарал две години в забрава,
-
6:22 - 6:25когато отидох да го видя скоро
-
6:25 - 6:29и проведохме разговор на английски.
-
6:29 - 6:30Призна ми, че е научил езика,
-
6:30 - 6:34от романите на Дан Браун
-
6:34 - 6:38и от американската рап музика.
-
6:38 - 6:41Успяхме и да се позабавляваме
-
6:41 - 6:46в игри с братчето му Ашраф.
-
6:46 - 6:47Но никога няма да забравя
думите му -
6:47 - 6:51в края на разговора.
-
6:51 - 6:53Той ми каза:
-
6:53 - 6:59"Ако не съм ученик, съм едно нищо".
-
6:59 - 7:03Хани е един от 50-те милиона души,
-
7:03 - 7:06които днес са извън дома си.
-
7:06 - 7:09От Втората световна война насам
-
7:09 - 7:14не е имало толкова много принудителни
преселения. -
7:14 - 7:17Докато напредваме ускорено
-
7:17 - 7:19в здравеопазването,
-
7:19 - 7:24в технологиите, в образованието и дизайна,
-
7:24 - 7:27същевременно правим страшно малко
-
7:27 - 7:31в помощ на жертвите
-
7:31 - 7:33и почти нищо,
-
7:33 - 7:35за да спрем и предотвратим
-
7:35 - 7:39войните, които ги гонят от домовете им.
-
7:39 - 7:43Броят на жертвите се увеличава.
-
7:43 - 7:46Всеки ден,
-
7:46 - 7:48в края на този ден дори,
-
7:48 - 7:52средно 32 000 души ще бъдат
-
7:52 - 7:54принудително изгонени от домовете си.
-
7:54 - 7:5732 хиляди души.
-
7:59 - 8:03Те преминават през граници като тази.
-
8:03 - 8:07Това е тази между Сирия и Йордания
-
8:07 - 8:10в един обичаен ден.
-
8:14 - 8:18Други плават в препълнени и
необезопасени лодки, -
8:18 - 8:20рискувайки живота си,
за да стигнат до Европа, -
8:20 - 8:23където ще са в безопасност.
-
8:23 - 8:25Този млад сириец е оцелял,
-
8:25 - 8:27след като лодката се е обърнала,
-
8:27 - 8:29а повечето хора се издавили.
-
8:29 - 8:31Той ни каза:
-
8:31 - 8:35"Ние просто търсим някое спокойно
място, -
8:35 - 8:38където няма кой да те нарани,
-
8:38 - 8:41където не те унижават
-
8:41 - 8:44и където не убиват".
-
8:44 - 8:47Смятам, че това трябва да бъде
минимумът. -
8:47 - 8:50Не мечтаете ли за свят,
където за всички има лечение, -
8:50 - 8:52учение
-
8:52 - 8:55и възможности?
-
8:57 - 8:59Американците и европейците
-
8:59 - 9:02си въобразяват, че броят на бежанците
-
9:02 - 9:04на глава от населението в страните им
-
9:04 - 9:06е огромен,
-
9:06 - 9:09но истината е, че
-
9:09 - 9:1286% от бежанците
-
9:12 - 9:15живеят в развиващите се страни,
-
9:15 - 9:20които си имат достатъчно
вътрешни проблеми, -
9:20 - 9:24търсят начини да помогнат на своя народ
-
9:24 - 9:26и се борят с беднотията.
-
9:26 - 9:29Затова развитите страни
трябва -
9:29 - 9:33да признават човечността и
щедростта на по-малките, -
9:33 - 9:37които дават убежище на бежанци.
-
9:37 - 9:40Всички държави трябва да направят така,
-
9:40 - 9:43че да няма затворена граница за никого,
-
9:43 - 9:47който бяга от войната и търси защита.
-
9:47 - 9:49(Аплодисменти)
-
9:49 - 9:53Благодаря ви.
-
9:54 - 9:57Нещо повече, което можем да
направим за бежанците -
9:57 - 10:01освен просто да им помагаме
да оцелеят, -
10:01 - 10:04е да им помогнем да живеят.
-
10:04 - 10:08Трябва да възприемаме техните общности
-
10:08 - 10:12като нещо повече от временни заселници,
-
10:12 - 10:14които кретат ден след ден
-
10:14 - 10:17и чакат войната да свърши.
-
10:17 - 10:21Тези общности са средища на добродетели,
-
10:21 - 10:24където изгнаниците могат да
превъзмогнат страданията -
10:24 - 10:28и да се подготвят за деня, в който
ще се върнат у дома -
10:28 - 10:31като носители на промяна към по-добро
-
10:31 - 10:35и социално преобразуване.
-
10:35 - 10:38Всичко е свързано.
-
10:38 - 10:42Сетих се за жестоката война в Сомалия,
-
10:42 - 10:46продължила близо 22 години.
-
10:46 - 10:48Представете си живота в подобен лагер.
-
10:48 - 10:50Аз посетих този лагер.
-
10:50 - 10:52Намира се в Джибути, близо до Сомалия,
-
10:52 - 10:54и е толкова отдалечен,
-
10:54 - 10:57че се наложи да пътуваме с хеликоптер
дотам. -
10:57 - 11:00Беше прашно и страшно горещо.
-
11:00 - 11:02Посетихме местно училище
-
11:02 - 11:04и разговаряхме с децата.
-
11:04 - 11:07Тогава видях едно момиче, което
-
11:07 - 11:09сякаш беше на годините на дъщеря ми.
-
11:09 - 11:12Отидох при нея и я заговорих.
-
11:12 - 11:14Задавах й обичайните въпроси,
-
11:14 - 11:16които възрастните задават на децата:
-
11:16 - 11:18"Кой е любимият ти предмет в училище?",
-
11:18 - 11:20"С какво искаш да се занимаваш,
като пораснеш?". -
11:20 - 11:24В този момент изражението й изгуби
всякаква емоция, -
11:24 - 11:26а тя ми каза:
-
11:26 - 11:28"Аз нямам бъдеще".
-
11:28 - 11:31"Ученическият ми живот приключи".
-
11:31 - 11:33Помислих си, че не ме е разбрала.
-
11:33 - 11:35Обърнах се към колежката си,
-
11:35 - 11:37а тя ми потвърди,
-
11:37 - 11:40че няма финансиране за гимназиалното
образование -
11:40 - 11:42в този лагер.
-
11:42 - 11:44В този момент ми се прииска
-
11:44 - 11:46да мога да й кажа:
-
11:46 - 11:48"Ще ви построим училище!".
-
11:48 - 11:53Помислих си и каква загуба е това.
-
11:53 - 11:56Тя би могла да бъде и е
-
11:56 - 12:00бъдещето на Сомалия.
-
12:00 - 12:03Едно момче на име Якоб Атем
-
12:03 - 12:06също е било изпълнено с възможности,
-
12:06 - 12:08преди да го сполети трагедия.
-
12:08 - 12:11Като бил на 7 години,
-
12:11 - 12:13селото му в Судан изгоряло пред очите му
-
12:13 - 12:16и същевременно научил,
-
12:16 - 12:17че родителите му
-
12:17 - 12:19и цялото му семейство
-
12:19 - 12:21били убити на същия ден.
-
12:21 - 12:23Само братовчед му останал жив
-
12:23 - 12:25и двете момчета тръгнали заедно,
-
12:25 - 12:27вървели седем месеца,
-
12:27 - 12:30преследвали ги диви животни и
въоръжени групи, -
12:30 - 12:33но най-накрая стигнали бежанските лагери,
-
12:33 - 12:34където намерили безопасност.
-
12:34 - 12:36Якоб прекарал следващите 7 години
-
12:36 - 12:40в бежански лагер в Кения.
-
12:40 - 12:42Животът му се променил,
-
12:42 - 12:44когато имал възможността
-
12:44 - 12:46да бъде преместен в САЩ,
-
12:46 - 12:49където попаднал на любящо приемно
семейство, -
12:49 - 12:52тръгнал на училище
-
12:52 - 12:54и поиска да споделя с вас
-
12:54 - 12:56този момент на гордост -
-
12:56 - 12:58дипломирането му от университета.
-
12:58 - 13:02(Аплодисменти)
-
13:04 - 13:06Онзи ден се чухме по Скайп -
-
13:06 - 13:11бил в новия си университет във Флорида,
-
13:11 - 13:14където учел за докторска степен
по обществено здраве -
13:14 - 13:17и с гордост ми каза, че е успял да
издейства достатъчно средства -
13:17 - 13:20от обществениците в САЩ,
-
13:20 - 13:25с които да издигне клиника за лечение
-
13:25 - 13:28в родното си село.
-
13:28 - 13:31Искам да ви върна вниманието
към Хани. -
13:31 - 13:33Когато му казах, че ще имам възможността
-
13:33 - 13:36да говоря пред вас, на тази сцена,
-
13:36 - 13:38той ми позволи да прочета
-
13:38 - 13:42едно негово стихотворение, което
ми изпрати. -
13:42 - 13:44Той пише:
-
13:45 - 13:48"Липсва ми същността ми,
-
13:48 - 13:50приятелите ми,
-
13:50 - 13:55четенето на романи
или писането на стихотворения, -
13:55 - 14:00птичките и сутрешният чай.
-
14:00 - 14:04Стаята ми, книгите ми, същността ми
-
14:04 - 14:10и всичко, което ме кара
да се усмихвам. -
14:10 - 14:14О, имах толкова много мечти,
-
14:14 - 14:18които можех да осъществя."
-
14:19 - 14:22Ето какво искам да кажа с всичко това:
-
14:22 - 14:24Ако не инвестираме в бежанците,
-
14:24 - 14:29пропускаме огромна възможност.
-
14:29 - 14:31Като ги оставяме на произвола,
-
14:31 - 14:36те стават жертви на насилие
и експлоатация, -
14:36 - 14:40остават необразовани и
без никакви умения -
14:40 - 14:42и забавят с години завръщането си
-
14:42 - 14:48към мира и просперитета в
родните си страни. -
14:48 - 14:51Вярвам, че начинът, по който се отнасяме
с бежанците, -
14:51 - 14:56ще оформи облика на бъдещия свят.
-
14:56 - 14:59Жертвите на войните може би държат
ключа -
14:59 - 15:01към вечния мир
-
15:01 - 15:03и бежанците са тези, които могат
-
15:03 - 15:07да сложат край на насилието.
-
15:07 - 15:10Хани се намира в критичен момент.
-
15:10 - 15:12Бихме се радвали да му помогнем
да учи -
15:12 - 15:15и да стане инженер,
-
15:15 - 15:19но средствата ни са заделени за
основни житейски нужди: -
15:19 - 15:23палатки, завивки, матраци,
кухненски пособия, -
15:23 - 15:28хранителни провизии и лекарства.
-
15:28 - 15:31Университетът е лукс.
-
15:31 - 15:35Но ако го оставим да мизерства
в тези условия, -
15:35 - 15:37той също ще стане част
-
15:37 - 15:41от изгубеното поколение.
-
15:41 - 15:45Историята на Хани е трагедия,
-
15:45 - 15:49но това далеч не значи, че трябва да
завърши като такава. -
15:49 - 15:51Благодаря ви.
-
15:51 - 15:55(Аплодисменти)
- Title:
- Как да помогнем на бежанците да възстановят своя свят
- Speaker:
- Мелиса Флеминг
- Description:
-
50 милиона души по света днес са принудително изселени от родните си места - в мащаби, нечувани от Втората световна война насам. В момента повече от 3 милиона сирийски бежанци търсят подслон в съседните държави. В лагера в Ливан половината от тях са деца, само 20% от които ходят на училище. Мелиса Флеминг от агенцията по бежанците към ООН призовава всички нас да направим така, че бежанските лагери да станат места, където хората да се възстановяват и развиват, за да могат утре да издигнат наново родните си градове.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 16:08
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Nadia Boicheva edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive | ||
Nadia Boicheva edited Bulgarian subtitles for Let’s help refugees thrive, not just survive |