Веселата страна на чудесата зад великите открития

Необходимостта е майка на изобретението, нали? Е, не винаги. Стивън Джонсън ни показва как някои от най-преобразяващите идеи и технологии, като на компютъра, не се появяват изцяло от необходимост, a вместо това от странното удоволствие от играта. Споделете това завладяващо, илюстрирано проучване на историята на изобретенията. Оказва се, че ще откриете бъдещето, там където хората се забавляват най-много.

(Музика)

Преди около 43 хиляди години

млада пещерна мечка
умира в хълмистата област

на северозападната граница
на днешна Словения

Хиляда години по-късно,
един мамут умира в южна Германия

Няколко века по-късно,
белоглав лешояд също умира

в тази област.

И ние не знаем нищо за това как тези
животни са срещнали смъртта си,

но тези различни същества,
разпръснати във времето и пространството

споделят една невероятна съдба.

След тяхната смърт, кости от
всеки един от скелетите им,

са превърнати от човешките ръце

във флейта.

Помислете върху това
за секунда.

Представете си, че сте пещерен
човек преди 40,000 години.

Овладяли сте огъня.

Създали сте прости уреди за лов.

Научили сте как да правите
облекла от животинска кожа,

за да ви е топло през зимата.

Какво бихте избрали да
изобретите след това?

Изглежда нелепо това, че бихте
изобретили флейтата,

инструмент, който създава безсмислени
вибрации във въздушните молекули.

Но точно това са направили
предците ни.

Сега това се оказва изключително
често срещано явление

в историята на иновациите.

Понякога хората измислят неща,

защото искат да останат живи,
да нахранят децата си

или да завладеят съседното село.

Но също толкова често,

нови идеи се появяват на бял свят

просто, защото са забавни.

А най-странното нещо е, че

много от тези забавни,
но привидно незначителни открития

в крайна сметка са предизвикали
много важни трансформации

в науката, политиката и обществото.

Да вземем като пример, може би
най-важното откритие на съвремието:

персоналните компютри.

Сега стандартната история е, че компютрите
произлизат от военни технологии,

тъй като много от тези ранни
компютри са създадени специално,

за да дешифрират военни кодове
или да калкулират ракетни траектории.

Но фактически, произхода
на модерните компютри

е много по-игрив,

даже музикален,

отколкото можете да си представите.

Идеята, която стои зад флейтата,

просто да се вкарва въздух през
тръби, за да се произведе звук,

в крайна сметка бива модифицирана,
за да се създаде първият орган

преди повече от 2000 години.

Някой идва с брилянтната
идея за задействане на звуци

чрез натискане на малки
бутони с пръстите ни,

създавайки първата музикална клавиатура.

И така, клавиатурите еволюират от органа
до клавикордовете и клавесините,

до пианото,

докато в средата на 19-и век,

когато шепа изобретатели ги
осенила идеята

да използват клавиатура, за да
задейстават вместо звуци, букви.

Факт е, че първата пишеща машина

първоначално се е казвала
"пишещ клавесин".

Флейтите и музиката са довели,
дори до още по-важни научни открития.

Преди около хиляда години,

във възхода на ислямския ренесанс,

трима братя от Багдад създават устройство,

което е било автоматичен орган.

Наричат го "инструмент, който свири сам".

Понеже инструментът основно
представлявал оргомна музикална кутия.

Органът можел да бъде научен да изпълнява
различни песни, като използва инструкции,

кодирани чрез поставяне на щифтове
на въртящ се цилиндър.

Ако искаш машината да
свири различна песен,

трябвало просто да смениш цилиндъра
в кутията с друг с различен код.

Инструментът бил първи по рода си.

Бил програмируем.

Това, като концепция, е
било огромен скок напред.

Цялата идея за хардуер и софтуер

става мислима за пръв път с това откритие.

И тази невероятно мощна концепция

не е дошла при нас, като инсрумент
за война или завоевание,

или като цяло, като инструмент на нуждата.

А от странната наслада да
наблюдаваш как една машина свири.

Фактически, идеята за програмираните
машини,

е изключително поддържана
от музиката за около 700 години.

През 18-и век музикалните машини

са били играчките на парижкия елит.

Шоумените използвали същите
кодирани цилиндри,

за да контролират физическите движения
на това, което наричали автомат,

ранен вид робот.

Един от най-известните от тези роботи

е, както се досещате,
автоматичният флейтист,

създаден от един блестящ
френски изобретател

на име Жак де Вокансон.

И макар де Вокансон да е
създал музикалния си робот,

той е имал друга идея.

Ако можете да програмирате машина
да произвежда приятни звучи,

защо да не я програмирате да тъче
възхитителни цветни парчета плат?

Вместо да се използват копчетата на
цилиндъра, за да се представят музикални ноти,

те биха могли да представят нишки
с различни цветове.

Ако искате нов модел за плата си,

просто програмирайте нов цилиндър.

Това бил първият програмиран стан.

Сега цилиндрите са твърде скъпи и
направата им отнема много време,

но половин век по-късно,

друг френски изобретател на име Жакард

се натъква на великолепната идея да
използва хартиени перфокарти,

вместо метални цилиндри.

Хартията се оказва много
по-евтина и гъвкава,

като начин за програмиране на устройство.

Тази перфокартна система вдъхновява
викторианския изобретател Чарлс Бабидж

да създаде своята аналитична машина,

първият истински програмиран компютър

някога създаден.

Перфокартите са използвани
от някои програмисти

чак през 1970-те години.

Така че си зададете този въпрос:

какво наистина е направило
модерния компютър възможен?

Да, военното участие е важна
част от историята,

но изобретяването на компютъра
е изисквало и други градивни елементи:

музикални кутии,

играчки роботи-флейтисти,

клавесинни клавиатури,

цветни модели, втъкани в тъканта,

и това е само една малка
част от историята.

Има дълъг списък от променящи
света идеи и технологии

които произлязоха от игривостта:

обществени музеи, гума,

теория на вероятностите,
застрахователния бизнес

и много други.

Необходимостта не винаги е
майка на изобретението.

Игривото състояние на ума
е предимно изследователско,

като търси нови възможности
в света около нас.

И това търсене е причина за
толкова много познания,

които започват с проста
наслада и забавление,

което, в крайна сметка, ни доведе
до дълбоки пробиви.

В наши дни мисля, че това е от значение за
начина, по който учим децата си в училище

и как можем да насърчим иновациите
на работните си места,

но като мислим по този начин
и за игри и забавления,

също ни помога да
разкрием какво следва.

Помислете за това: ако седите
там през 1750 година,

като се опитвате да разберете големите
промени, които възникват в обществото

през 19-ти и 20-ти век,

автоматичните машини, компютрите,

изкуствения интелект,

програмираната флейта,

която забавлява парижкия елит,

щеше да бъде толкова силна следа,
както всичко друго в момента.

В повечето от случаите изглежда забавно,

няма някаква сериозна полза,

но това се оказа началото на
технологичната революция,

която ще промени света.

Ще намерите бъдещето,

там където хората се забавляват най-много.